Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шоу и Кати Джеймс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Whole Truth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 47гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat(2009)

Издание:

Дейвид Балдачи. Цялата истина

Издателство „Обсидиан“, София, 2008

Редактор Матуша Бенатова

Худ. оформление Николай Пекарев

Техн. редактор Людмил Томов

Коректор Петя Калевска

ISBN 978–954–769–182–7

История

  1. —Добавяне

44

Една тежка ръка легна върху рамото на Кейти в момента, в който излезе от асансьора. Първата й реакция беше да я отмести, но промени намеренията си, когато срещна очите на широкоплещестия мъж с мрачно лице.

— Елате с мен! — заповяда той с подчертан британски акцент.

— Защо?

Пръстите на мъжа се стегнаха върху рамото й. В същия миг се появи още един, облечен в костюм и още по-едър, който й показа някаква значка и бързо я прибра.

— Имаме няколко въпроса към вас — обяви той.

— Много добре, защото и аз имам въпроси към вас! — остро отвърна тя.

Мъжете застанаха от двете й страни и я поведоха по коридора. Отвори се някаква врата. Бутнаха я в малка стаичка и й заповядаха да седне. Тя остана права, кръстоса ръце пред гърдите си и предизвикателно ги изгледа.

Единият от здравеняците въздъхна и каза:

— Ей сега ще се върнем.

Шейсет секунди по-късно се появиха отново, в компанията на по-възрастен мъж с оредяла коса и измачкан костюм, който се нуждаеше от химическо чистене.

Той седна и й направи знак да стори същото.

— Нещо за пиене?

— Не — отказа тя. — Искам да видя Шоу.

Франк се облегна и я измери с поглед.

— Имате ли нещо против да ми обясните откъде го познавате?

— Да, имам.

Той кимна на един от мъжете, който с рязко движение издърпа чантичката от ръката й. Тя се опита да я задържи, но напразно. Портмонето и паспортът й преминаха в ръцете на Франк.

— Кейти Джеймс — замислено промълви той. — Името ми е познато. Вие сте репортер, нали? Материал за Шоу ли пишете?

— Не, той ми е приятел.

— Странно. Аз познавам всичките му приятели, но вие не фигурирате сред тях.

— Приятели сме отскоро. Може ли да ми покажете някаква значка или документ за самоличност? Искам да зная за кого ще пиша в случай, че не ме пуснете да си вървя, и то веднага!

— Колко отскоро? — спокойно попита Франк.

— От Единбург — отвърна след кратко колебание тя.

— Не ми е споменавал за вас — промърмори Франк и отново се втренчи в паспорта й. — Значи летите чак от Ню Йорк само за да видите отскорошния си приятел? Защо?

— А вие кой сте, по дяволите?

— Защо сте тук? — попита Франк.

— Той жив ли е?

— Полужив. А сега отговорете на въпроса ми.

— Вчера го потърсих по телефона. Вдигна някаква жена, която каза, че е в болница и е претърпял операция. Тръгнах веднага.

— Ясно. А защо му позвънихте?

— А аз ще получа ли някакъв отговор?

— Защо му позвънихте?

Кейти нервно се огледа. Лицата на двамата здравеняци бяха безизразни.

— Защото чух за Финикс Груп.

Франк никак не беше доволен от отговора.

— Какво чухте за Финикс Груп?

— О, я стига! — избухна Кейти. — Съмнявам се, че не сте чули за касапницата в Лондон!

— Какво общо има това с Шоу?

— Ана Фишер. Личи ви, че знаете всичко, така че не ми пробутвайте своите глупости. Просто не ви бива.

— Откъде познавате мис Фишер?

— Тя мъртва ли е?

— Откъде я познавате, мис Джеймс?

Кейти се поколеба дали да им каже истината. В крайна сметка избра една максимално правдоподобна версия.

— Пишех материал за Финикс Груп. Там се запознах с Ана. А чрез нея се срещнах с Шоу и станахме приятели.

— Казахте, че с Шоу сте се запознали в Единбург. Как разбрахте, че той ще бъде там?

— Ана ми каза.

— Нищо подобно не ви е казала. Аз също умея да различавам лъжата. Имате две възможности: или казвате цялата истина, или ще отседнете в някой френски затвор като заподозряна в нарушаване на закона. Трябва да ви предупредя, че френската съдебна система е известна с мудността си. Може да останете в килията години, преди някой да се сети да ви предяви обвинения. А тукашните затвори не се славят с особена хигиена.

— Известно ми е. Преди пет години правих материал за боклукчийниците, които тук наричат затвори. И спечелих едно от най-големите журналистически отличия. В какво съм обвинена, между другото? Дори французите се нуждаят от някакво обвинение, преди да те тикнат в мръсната килия.

— Не ви ли се струва, че се държите глупаво?

— А на вас не ви ли се струва, че ще е най-добре да ме откарате до американското посолство? Помня адреса наизуст.

— Май стигнахме до задънена улица — заключи Франк и забарабани с пръсти по масата. — Какво ще кажете, ако ви позволя да видите Шоу, а вие ми кажете истината?

Сега Кейти се облегна назад. Предизвикателството в очите й се примеси с увереност. Този път обаче реши да прибегне до истината.

— Така да бъде. Бях в Единбург на почивка. В параклиса на замъка забелязах Шоу в компанията на някакъв мъж. Нещо в поведението им ми се стори подозрително.

Разказа им всичко: какво се беше случило в близост до залива Гилмъртън, как Шоу й беше спасил живота и как тя го беше проследила, възползвайки се от следата, оставена в хотела. Разказа и за последвалата среща с Ана.

— Изненадан съм, че той е пропуснал да ми каже за всичко това — промърмори Франк.

— През онази нощ той оцеля като по чудо. А доскоро не знаеше, че съм издирила Ана. Много се ядоса, когато научи.

— Вярвам ви.

— Сега вече знаете всичко — въздъхна Кейти, замълча за момент и тихо попита: — Ана мъртва ли е?

— Да. Заедно с всички останали.

— Но защо? — отчаяно попита Кейти и наведе глава. — Нали беше само един мозъчен тръст? Ана каза, че никой не обръща внимание на техните разработки.

— Явно някой е обърнал.

— Шоу знае ли? — вдигна глава тя. — Имам предвид за Ана.

— Не — тихо отвърна Франк, избягвайки погледа й.

— Ще се оправи ли?

— Изгубил е много кръв, но лекарите твърдят, че след операцията вече е вън от опасност. Той е як мъж.

— Слава богу! — с облекчение въздъхна Кейти.

— Но когато разбере за Ана…

— Някой трябва да му каже.

— Не съм убеден, че ще се случи скоро — откровено заяви Франк.

— Но нали ще го научи от вестниците, телевизията, по телефона?

— Взели сме мерки — поклати глава Франк.

— Няма ли да се учуди, че тя не е в болницата, до леглото му?

— Ще му кажа, че аз съм разпоредил да я държат далеч оттук.

— Но той ще поиска да говори с нея, поне по телефона. — Кейти замълча за миг. — Така и не разбрах името ви…

— Франк — отвърна след кратко колебание той.

— Лично име или фамилия?

— Просто Франк.

— Добре, „просто Франк“. Но те бяха сгодени и имаха намерение да се женят. Той изобщо няма да ви повярва, че не трябва да я вижда и да говори с нея.

— Да съм казвал някога, че планът е съвършен? — раздразнено попита Франк. — Когато мислеше, че умира, той ме помоли да й се обадя. И аз му обещах, макар вече да знаех, че тя е мъртва. — Скочи и закрачи из малката стаичка с ръце в джобовете и поглед в обувките си.

— Мога ли да го видя? Обещахте да ме пуснете при него, ако ви кажа истината.

Франк спря и кимна на хората си, без да поглежда към нея.

Тримата се насочиха към вратата.

— Кажете му — обади се зад гърба им Франк.

— Какво? — рязко се завъртя Кейти.

— Бяхте права. Кажете му за Ана.

— Аз?! — смаяно го погледна тя. — Не, аз не мога да…

— Казахте, че ви е спасил живота. Нали сте негова приятелка? Дръжте се като такава!

Ужасена, Кейти понечи да каже още нещо, но Франк затръшна вратата под носа й. Миг по-късно вече крачеше към стаята на Шоу.

Имаше чувството, че извървява последните самотни метри към собствената си екзекуция.