Дейвид Балдачи
Цялата истина (24)

23

Кейти Джеймс нагласи малкия бинокъл и притисна с длан разтуптяното си сърце. Беше проследила мерцедеса още от „Балморал“. Използвайки информацията, която получи в параклиса „Сейнт Маргарет“, тя дори го задмина няколко пъти, за да отстрани евентуалните подозрения на пътуващите с него. А когато той отби по черния път, продължи още малко направо, след което обърна и го последва. Надяваше се, че не е стигнал далеч. Остави колата си преди някакъв завой и продължи пеша. Зърнала тъмните силуети на двата автомобила пред себе си, тя се шмугна в гората и зае позиция сред храстите.

Беше достатъчно близо, за да улови част от репликите, които си разменяха участниците в срещата. Веднага й стана ясно, че високият мъж от „Балморал“ е наркотрафикант. Това доста я изненада предвид човека, с когото се беше срещнал в параклиса. Той имаше татуировка, която носеха единствено командосите от Делта Форс. Но и такива хора могат да преминат на страната на лошите. Другите участници в срещата бяха продавачите. Дрогата беше скрита във футболни топки. Автоматите се появиха в момента, в който се обсъждаше цената.

Кейти се отказа от идеята да използва джиесема си, за да повика полицията. Появата на автоматите я накара да помисли за оттеглянето си. Направи няколко крачки навътре в гората и изведнъж се закова на място, доловила някакъв звук.

Далеч вдясно от нея се придвижваше нещо черно. Падна на колене и направи опит да се зарови в шумата. Миг по-късно прозвуча автоматична стрелба и тя удвои усилията си. Но после надигна глава, вероятно провокирана от професионален рефлекс. Бинокълът отново влезе в употреба — точно навреме, за да види как двама от дилърите рухват на земята, надупчени от куршуми.

Високият мъж успя да измъкне автомата от ръцете на гиганта до себе си, действайки с мълниеносна бързина. Кракът му се стрелна към слабините на противника, а после и към главата му. Онзи рухна като подкосен. Мъжът се завъртя и вдигна оръжието над главата си, сякаш обладан от желанието да се предаде. Но миг по-късно отскочи встрани и се просна на земята. Над главата му засвириха куршуми.

Останалите наркодилъри заеха позиция зад камиона и откриха безразборна стрелба, а тъмната сянка, преминала покрай Кейти, изригна стена от куршуми. Високият мъж се оказа по средата.

— Мъртъв е — прошушна сякаш на себе си тя.

Шоу приклекна зад мерцедеса миг преди да бъде пометен от поредния автоматичен откос. Таджиките стреляха по него отзад и отстрани, а собствените му хора го вършеха отпред. Франк май беше забравил да ги предупреди, че поне един трябва да остане жив, за предпочитане самият Шоу.

Пусна къс откос по посока на таджиките и скочи зад волана. Запали мотора и включи на скорост в мига, в който задното стъкло се пръсна.

Натисна педала до дъно и тежката лимузина S600 се стрелна напред. Изпод задните й колела се вдигна завеса от ситни камъчета, които се посипаха по камиона. Извадил автомата през прозореца, Шоу изпразни пълнителя по посока на враговете си. Лицето на един от таджиките се превърна в кървава маса, а кариерата му в международния трафик на наркотици приключи.

Градушка от куршуми заля колата. Изпод капака на двигателя бликнаха гейзери от охладителна течност, примесена с масло. Шоу включи на задна и даде газ. Мерцедесът издълба дълбоки коловози в меката пръст, после, подчинявайки се на водача, се завъртя рязко на сто и осемдесет градуса и се стрелна по пътя. На правата отсечка набра почти сто и шейсет, но в края на горичката моторът изпусна черен облак дим и угасна. Очите на Шоу машинално огледаха вътрешността на купето и се спряха върху ръкохватката на 9-милиметров зиг-зауер, която стърчеше изпод стелката на мястото на пътника. Той грабна пистолета, изскочи от колата и хукна.

Оказа се, че не е сам в това начинание.

Промени посоката си в мига, в който изскочи иззад завоя, преодолявайки с лекота разстоянието, което го делеше от черния мини купър, в който се качваше някаква жена.

— Пусни ме! — изкрещя тя, усетила пръстите му върху рамото си.

— Дай ключовете! — изрева в отговор той, после, без да чака отговор, ги изтръгна от ръката й и отвори вратата. Пъхна се зад волана с цената на известни усилия и извърна глава към жената, която просто стоеше и го гледаше. — Каква чакаш?! Качвай се!

— Не!

— Ако те открият тук, ще те пречукат!

— Искаш да кажеш, че ти ще ме пречукаш! — отвърна тя, заковала очи в пистолета му.

— Ако беше така, нямаше да ти предлагам превоз, защото вече щеше да си мъртва!

— Превоз като заложница, нали?

— На онези типове не им пука за заложници. Хайде, качвай се!

И двамата доловиха някакъв шум, който се приближаваше.

— Давам ти последен шанс! — мрачно предупреди Шоу.

Тежкият камион изскочи иззад завоя на двайсетина метра от тях. Зад волана му беше един от едрите таджики, а до него седеше дребният тип с кривата усмивка, който не приемаше чекове и кредитни карти. Видя ги и усмивката му се разшири. Стъклото се плъзна надолу, отстъпвайки място на оръжие с дълга цев.

— Внимавай! — изкрещя Шоу, после, сякаш с едно-единствено движение, дръпна Кейти през отворения прозорец и настъпи газта. Секунда по-късно на мястото на купъра изригна огнено кълбо, причинено от ръчен противотанков гранатомет.

Шоу бутна Кейти на пода, стисна волана и здраво стъпи на педала. Ръката му сменяше скоростите със светкавична бързина, а оборотите на двигателя останаха в зоната на червеното, далеч над фабричните ограничения. Не беше ясно дали това щеше да бъде достатъчно.

Отзад екна тежка картечница, нощният въздух беше прорязан от сърдитото бръмчене на едрокалибрени куршуми.

— Стой там! — изкрещя Шоу и натисна главата на Кейти.

Погледна в огледалото за обратно виждане. Първата му мисъл беше да напусне пътя и да пробва шанса си през ливадите от двете страни. Спряха го канавките, прекалено дълбоки за ниска кола като купъра. А дори да ги преодолееше, теренът отвъд тях беше твърде неравен и можеше да бъде преодолян само от кола със задвижване на четирите колела.

Разбира се, купърът беше далеч по-пъргав от камиона, но на този черен път едва ли щеше да излезе извън обсега на поредния ръчен противотанков гранатомет. Очакваше го всеки миг, а пред очите му се появиха белите зъби на дребния таджик, оголени в зловеща усмивка. Той знаеше, че зад волана на малката кола е именно Шоу, но нещата щяха да претърпят промяна.

— Дръж се! — изкрещя той, след което направи три неща едновременно: натисна спирачката, нави волана докрай и отново скочи на газта. Колата се завъртя на сто и осемдесет градуса и с пълна скорост се понесе срещу камиона.

Кейти се надигна достатъчно бързо, за да види всичко това.

— Какво правиш, по дяволите?! — изпищя тя.

До челния удар оставаха не повече от пет секунди. Кейти се вкопчи в арматурното табло и затвори очи.

Фаровете стремително се приближаваха. Таджиките объркано се спогледаха. Сблъсъкът почти сигурно щеше да повреди камиона, а той беше единственото им средство да се отърват от преследвачите, които бързо напредваха през гората.

Именно това беше причината, поради която Шоу се реши на отчаяния ход.

Едрият таджик нави волана наляво. Това беше последната маневра в живота му.

Шоу натисна спусъка. В шофьорската врата на камиона се появиха три големи дупки. Усмивката на дребното копеле се стопи заедно с живота на шофьора му. Шоу рязко завъртя кормилото, купърът се стрелна надясно, почти облизвайки страничния борд на тежката машина. Колелата му изровиха трисантиметров коловоз в меката пръст на банкета, купето се разлюля. После сцеплението се възстанови и малката кола се стрелна напред.

Останал без управление, камионът измина още сто и петдесет метра, след което напусна пътя, друсна в дълбоката канавка и се преобърна странично.

Едва тогава Кейти Джеймс отвори очи.