Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шоу и Кати Джеймс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Whole Truth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 46гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat(2009)

Издание:

Дейвид Балдачи. Цялата истина

Издателство „Обсидиан“, София, 2008

Редактор Матуша Бенатова

Худ. оформление Николай Пекарев

Техн. редактор Людмил Томов

Коректор Петя Калевска

ISBN 978–954–769–182–7

История

  1. —Добавяне

91

Резкият телефонен звън изтръгна Франк от дълбок сън.

Обаждаше се агентът на ФБР, с когото работеха.

Франк се надигна и механично потърси с ръце дрехите, които лежаха в долния край на леглото.

— Какво има? — дрезгаво попита той.

— Току-що са открили убит един от хората в списъка на „Сейнт Олбънс“. Казва се Ричард Пендър.

Франк спусна крака на пода, затисна телефона между ухото и рамото си и започна да навлича панталоните.

— Мамка му! — изръмжа той.

— Това не е всичко.

— Тъй ли?

— Тялото на Пендър било открито благодарение на някакъв съсед, който се обадил в полицията.

— Защо се е обадил? Видял ли е убийците?

— Видял как изнасят двама души от къщата и ги качват в някаква кола.

— Двама ли? Може ли да ги идентифицира?

— Било тъмно, човекът не е сигурен. Но мъжът бил много едър, носели го трима. Другото тяло било на жена.

— Да е видял нещо друго?

— Записал номера на колата, в която ги качили.

— Е, и? — попита Франк, напъха ризата под колана започна да обува чорапите си. — О, не, не ми казвай!

— Колата е на Кейти, взета под наем.

— Какво са търсили там, да ги вземат мътните? — ревна Франк, докато си слагаше обувките. — Още нямаме заповед за обиск!

— По всичко личи, че са предприели малко частно разследване.

— Полицията открила ли е колата?

— Обявили са я за издирване, но резултат все още няма.

— Някой опита ли да се обади на Шоу или на Кейти?

— Да, но не отговарят. Стаите им в хотела са празни.

— Кога е позвънил съседът?

— Преди около два часа.

— Исусе! Може вече да са мъртви. Всъщност сигурно са мъртви! Какво ги е насочило точно към Пендър? Кога е бил ликвидиран?

— Според предварителните сведения поне преди двайсет часа.

— Мамка му, следата отдавна е изстинала! Я чакай малко! Защо са наблюдавали къщата на Пендър, след като са го убили толкова отдавна?

— Може би са очаквали някого.

— Искаш да кажеш, че са чакали Шоу и Кейти! Повторение на сценария от Дурлах. А защо, по дяволите, са отишли там?

— Според криминалистите вероятно става въпрос за обир с нещастен край.

— Обир, ама друг път! Кой, по дяволите, е този Пендър?

— Притежава фирмата „Пендър и сътрудници“ със седалище в Северна Вирджиния. Картината все още не е ясна, но май става въпрос за пиар компания.

Франк позвъни на Ройс, разказа му сбито за какво става въпрос и добави, че след пет минути ще го чака във фоайето. Затъкна пистолета в колана си, изскочи навън и се понесе по коридора. Извади мобилния си телефон и набра няколко цифри, без да намалява скоростта.

— Шоу и Джеймс са в беда! Тръгвайте веднага!

Минута по-късно беше във фоайето, където вече го чакаше агентът на МИ5. Двамата излетяха през вратата и се понесоха към колата си.

Напуснаха паркинга с остро свирене на гуми. Франк набра агента на ФБР.

— Незабавно изпратете ударна група във фирмата „Пендър и сътрудници“! — изкрещя в слушалката той.

— Все още не разполагаме със съдебна заповед.

— Каква заповед, бе?! Какви са шансовете човек от нашия списък, който е ликвидиран в дома си, откъдето са отвлечени Шоу и Джеймс, да няма пряка връзка с проклетата конспирация?

— Милиард към едно — призна агентът.

— Затова майната им на заповедите! Вървете и блокирайте проклетата фирма! Веднага!

Но някъде дълбоко в себе си Франк усещаше, че вече е късно. Поне за „Пендър и сътрудници“.

А може би и за Шоу и Кейти.