Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шоу и Кати Джеймс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Whole Truth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 46гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat(2009)

Издание:

Дейвид Балдачи. Цялата истина

Издателство „Обсидиан“, София, 2008

Редактор Матуша Бенатова

Худ. оформление Николай Пекарев

Техн. редактор Людмил Томов

Коректор Петя Калевска

ISBN 978–954–769–182–7

История

  1. —Добавяне

74

Дъждът беше спрял и денят в Дъблин се очертаваше да бъде хубав. Между дърветата се стрелкаха птички, красиви цветя се поклащаха на лекия ветрец. По тротоарите се разхождаха и разговаряха хора, кафенетата бяха пълни, по широките улици пъплеха автомобили.

В малкото антисептично помещение Шоу скърцаше със зъби и сякаш се готвеше да смаже облегалката на стола със здравата си ръка. Облечена в хирургически халат, с маска и ръкавици, Лиона току-що беше извадила няколко от металните скоби, които придържаха разкъсаната кожа. Също нахлузила ръкавици, Кейти стискаше с всички сили другата му ръка.

— Това беше по-лесната част — любезно поясни Лиона, пускайки трите метални шипки в малка табличка. Върху раната останаха още четири.

— Радвам се да го чуя — промърмори Шоу.

— Все още ли държиш да продължим? Процедурата значително ще забави процеса на възстановяване.

— Просто го направи, Лиона!

Тя взе дълъг и тънък инструмент, който приличаше на миниатюрна щанга. С негова помощ разтвори раната и кръвта бликна. По челото на Шоу избиха ситни капчици пот, а Кейти затегна хватката си върху ръката му. Лиона бе поставила местна упойка на няколко места около раната, но отново предупреди, че ще боли. Оказа се, че е права.

Малкият метален цилиндър беше увит в стерилизирана марля.

— Не трябва да го държиш дълго — предупреди Лиона. — Стерилизирах го, но опасността от инфекция остава. Рано или късно ще се появи.

— Последния път не спомена за такава опасност.

— Последния път беше различно.

— За мен не беше. — Той докосна гръдния си кош. — Ти изобщо не спомена, че това нещо ще предизвика проблеми.

— Дрън-дрън! — сопна се Лиона. — Този уред наподобява пейсмейкър и е предназначен за дълъг престой в организма. Но не и това парче метал. Като лекар съм длъжна да те предупредя. Рано или късно раната ще се инфектира.

— Предупреждението прието — изсумтя Шоу. — А сега го слагай вътре!

Лиона внимателно вдигна предмета, опитните й пръсти опипаха вътрешността на раната, търсейки подходящо място.

Тялото на Шоу се разтърси от болка.

— Стисни ми ръката — предложи Кейти.

— Не! — изпъшка той.

— Защо?

— Защото ще я счупя!

Секунда по-късно винтовете на страничната облегалка не издържаха и тя остана в шепата му.

Лиона извади пръсти от раната и доволно огледа резултата от работата си.

— Мога да върна щипките и дори да сложа катетър — обяви тя.

— Не!

— Защо?

— Защото няма да мога да извадя проклетото нещо, когато ми потрябва, Лиона! Старомодните конци ще свършат по-добра работа.

Жената сви рамене, почисти раната колкото беше възможно и започна да шие. Когато свърши, сложи една широка марля върху нея и се облегна назад.

— Готово.

Кейти изпусна въздишка на облекчение. Шоу бавно повдигна ръката си и направи опит да я раздвижи.

— Благодаря.

— За теб съм готова на всичко, Шоу — усмихна се иронично лекарката. — Нали сам каза, че съм ти задължена?

— Сега вече сме квит.

Повече от квит — поправи го тя. — Везната се наклони към мен.

— Не мисля. Всъщност това е малък жест от моя страна.

Шоу се изправи и започна да закопчава ризата си. Лиона погледна дясната страна на гърдите му и подхвърли:

— Между другото, добре ли действа?

— Попитай Франк. Предполагам, че с удоволствие ще ти обясни.

Протегна се към масичката и прибра тънкия инструмент в джоба си.

— В името на доброто старо време — обясни той, видял, че Лиона се готви да протестира.

Тя го спря на крачка от вратата.

— Това нещо, което ти поставих, е същото, за което си мисля, нали?

— Човек никога не знае — въздъхна Шоу. — Никога.