Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шоу и Кати Джеймс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Whole Truth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 47гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat(2009)

Издание:

Дейвид Балдачи. Цялата истина

Издателство „Обсидиан“, София, 2008

Редактор Матуша Бенатова

Худ. оформление Николай Пекарев

Техн. редактор Людмил Томов

Коректор Петя Калевска

ISBN 978–954–769–182–7

История

  1. —Добавяне

73

На разсъмване Шоу се надигна до седнало положение и облегна гръб на леглото. Кейти го гледаше с широко отворени подпухнали очи. Явно не беше мигнала.

— Трябва да ти кажа нещо — прошепна тя и придърпа чаршафа около тялото си.

— Кейти, не е нужно да…

— Моля те! — докосна рамото му тя. — Нека ти го кажа, че ме задушава!

Той млъкна и зачака.

Всичко беше заради материала. Дори когато скочих в самолета, за да те видя в болницата, част от мен мислеше само как да възстановя кариерата си. После получих поръчката и заминах за Лондон. Имах чувството, че се завръщам… — Очите й се сведоха надолу, пръстите й се вкопчиха в завивките, устните й трепнаха. — Вече не съм сигурна, че съм човешко същество. Някога бях, но неусетно престанах да бъда. Не знам как се случи… Съжалявам.

— Ти се репортер, Кейти. Професията е в кръвта ти.

— Това не ме оправдава. Никога не забравяй, че аз съм един боклук!

— Добре, боклук си. Но ако ще работим заедно, трябва да си вярваме.

— Аз ти вярвам. Проблемът е там, че ти не ми вярваш, но не мога да те упреквам.

— Нямам особено голям опит в тази област — промълви Шоу. — Ще трябва да поработя върху себе си. А и имам нужда от помощта ти. Понякога ти виждаш неща, които аз пропускам. Не съм срещал много хора, които го умеят.

Тя отвърна на измъчената му усмивка. Лекото затопляне в отношенията им веднага й върна надеждата.

— Ще взема един душ, а ти можеш да си легнеш в леглото. Гърбът ти сигурно се е вдървил.

Шоу се прехвърли на леглото. Завивките все още бяха топли от тялото й. Заслуша се в шума на душа, клепачите му се затвориха. Събуди се от миризмата на кафе и бекон с яйца.

Надигна се и се огледа. Напълно облечена, Кейти седеше пред масичката на колелца, с която бяха докарали закуската. Напълни една чаша с кафе и му я подаде.

— Колко е часът? — попита Шоу.

— Осем и половина.

Той отпи глътка кафе.

— Гладен ли си?

Той кимна и се настани срещу нея.

— Трябваше да ме събудиш.

— Не, така ми беше по-лесно — усмихна се тя. — Докато ти спеше, аз успях да се облека тук, а не в тясната баня. — Очите й над ръба на чашата не изпускаха лицето му. — Този измислен брак ще ни създава проблеми.

Той внимателно изпъна ранената си ръка.

— Тя ли е причината да ходим на лекар? — попита тя.

— Да, но не е това, което си мислиш.

— Каква изненада!

Взеха такси и се насочиха към къщичката на Лиона Бартарома — проста каменна постройка, до която се стигаше по покрит с чакъл път. Тя се намираше на около три километра от замъка „Малахайд“, където Лиона работеше като екскурзовод.

— Доста странно място за лекарски кабинет — отбеляза Кейти, след като слязоха от таксито.

— Тя е пенсионерка.

— Е, това обяснява всичко.

Лиона ги покани да влязат, любезно поздрави Кейти и ги настани в просторната кухня, която гледаше към градината. Не каза нищо за променената външност на Шоу, но пък огледа Кейти с подчертан интерес.

— Мога ли да говоря свободно пред нея?

— В противен случай не бих я довел — кимна Шоу.

— Франк вече ми се обади.

— Естествено.

— Неговите хора са наоколо — добави тя.

— Знам.

— Откъде знаеш?

— Подушвам ги.

— Значи знаеш, че не мога да направя онова, което очакваш от мен.

— Откъде знаеш какво очаквам от теб? Още нищо не съм ти казал.

Кейти любопитно въртеше глава от единия към другия.

— Ами кажи тогава — подкани го Лиона.

Шоу нави ръкав и й показа металните скоби в раната си.

— Господи, как се случи?

— Предполагам, че Франк е пропуснал да ти обясни.

Тя се наведе над раната.

— По всичко личи, че зараства нормално. Хирургът е свършил добра работа.

— Благодаря за експертното мнение. Но аз съм тук за друго.

— За какво?

Шоу извади малък метален цилиндър.

— Искам да го сложиш вътре — посочи защипаната рана той.

— Не говориш сериозно.

— Шоу! — възкликна Кейти.

— Напротив, говоря напълно сериозно.

— Какво е това? — бавно попита Лиона.

— Не ти трябва да знаеш — поклати глава Шоу. — Изработено е от неръждаема стомана, ако това може да ти помогне.

— Не може. Рискът от инфекция остава…

— Ще го сложиш в стерилизирана марля. Искам да е точно там. Можеш ли да го направиш?

— Разбира се, че мога. Въпросът е защо, по дяволите, трябва да го правя?

— Защото аз те моля. Любезно, разбира се.

— Колко надълбоко? — нервно преглътна Лиона.

— Малко. Трябва да мога да го извадя, ако се наложи.

— Това е безумие! — извика Кейти.

— Съвсем плитко, Лиона — не й обърна внимание Шоу. — Задължена си ми.

— Не виждам нещата по този начин.

— Но аз ги виждам именно по този начин — тръсна глава Шоу, издърпа ризата си и я вдигна нагоре. Вдясно на гръдния му кош личеше голям белег със следи от шевове.

Кейти се втренчи в него, обърна се към Лиона и намръщено попита:

— Ваше дело ли е?

Домакинята облиза пресъхналите си устни.

— Тук няма условия за операция, Шоу. Не разполагам и с инструменти.

— Дъблин е голям град, там ще намериш всичко.

— Ще отнеме време.

— Днес следобед! — изстреля той. В гласа му се долови заплаха.

— Не мога. Трябва да бъда в „Малахайд“.

— Следобед! — натъртено повтори той.

— Добре. Ще ти се обадя.

Шоу се надигна и Кейти го последва.

— Нямам възможност за пълна упойка — викна след него Лиона. — Мога да ти направя само местна, което означава болка.

— Винаги има болка, Лиона — отвърна Шоу, докато прибираше ризата си под колана.

Кейти го последва навън и остро попита:

— Коя е тази жена, по дяволите? Съпругата на доктор Франкенщайн? Какво става, Шоу?

— По-добре да не знаеш, Кейти, повярвай ми.

— Да ти повярвам, така ли? А какво стана с твоето доверие към мен?

— Казах, че ще поработя по въпроса. Все още не съм готов.