Дейвид Балдачи
Цялата истина (73)

72

В хотела се регистрираха като семейство и получиха двойна стая. Шоу я предупреди, че не иска да я оставя сама нито за миг.

— Веднъж почти те хванаха, което означава, че със сигурност ще опитат отново.

Поръчаха си храна в стаята, но изтерзаният стомах на Кейти отказа да приеме друго освен топъл чай и малко хляб. После опряха лакти на малката масичка и се заеха Да обсъждат нещата.

— Все още не мога да разбера защо са избрали точно Финикс Груп — промълви Шоу.

— Вероятно защото е собственост на Китай — отвърна Кейти с чаша в ръце, извърнала поглед към проливния дъжд зад прозореца.

— В Лондон е пълно с китайски фирми — поклати глава той. — И защо Лондон?

— Става въпрос за китайски мозъчен тръст все пак.

— Добре, но защо мозъчен център?

— Ти твърдиш, че документите за „Червената заплаха“ са били подхвърлени. Екип от суперинтелигентни експерти работят в секретен мозъчен тръст, който организира най-мащабната компрометираща кампания в историята. Звучи напълно убедително. Едва ли щяха да имат същия успех, ако бяха ударили някое заведение за бързо хранене, избивайки шепа тинейджъри с хамбургери в ръце. Там компрометиращите материали не биха имали никаква сила.

— Значи те просто са попаднали на Финикс Груп, научили са случайно за връзките й с китайците и са изпратили наказателния екип, така ли?

— Трябва да има някакъв катализатор — въздъхна Кейти. — Човек, с когото са се срещали. Проект, върху който са работили. Сградата със сигурност е била под наблюдение. Когато бях там, забелязах, че в нея влизат и излизат много хора. Вероятно ще се наложи да проверим…

Тя изведнъж млъкна, вледенена от ужасната, но напълно логична мисъл, която проряза съзнанието й. От изражението на Шоу личеше, че и той е стигнал до същото прозрение.

— Видели са те да влизаш там! — натъртено каза той.

— Вероятно — тихо промълви тя. — Вече са ме използвали и са избрали Финикс Груп заради моето познанство с Ана. А китайската връзка са открили впоследствие.

— Но това е просто една от възможните причини — поклати глава той, сякаш не вярваше на собствените си думи.

— Да — кимна Кейти. — Предполагам, че е така.

Остави чашата и погледна към леглото.

— Адски съм уморена, Шоу — въздъхна тя. — Отстъпвам ти леглото, а аз ще легна на пода.

— Не, аз ще спя на пода.

— Шоу!

— Скачай в леглото, Кейти! Денят беше тежък, а и двамата сме уморени до смърт.

Кейти се преоблече в банята, върна се в стаята и се шмугна под завивките. Шоу вече лежеше на пода, завит с одеяло. Тя протегна ръка и угаси лампата.

Няколко минути по-късно гласът й прозвуча сред равномерния тропот на дъждовните капки по стъклото.

— Съжалявам, Шоу.

Не получи отговор.