Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шоу и Кати Джеймс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Whole Truth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 47гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat(2009)

Издание:

Дейвид Балдачи. Цялата истина

Издателство „Обсидиан“, София, 2008

Редактор Матуша Бенатова

Худ. оформление Николай Пекарев

Техн. редактор Людмил Томов

Коректор Петя Калевска

ISBN 978–954–769–182–7

История

  1. —Добавяне

51

По пътя към доскорошното работно място на Ана Шоу извади визитната картичка и набра номера на Едуард Ройс, агент на МИ5. Човекът вдигна на второто позвъняване и Шоу обясни, че се намира в Лондон, променил е решението си и вече е готов да помогне в разследването на „Червената заплаха“.

На въпроса какво го е накарало да промени решението си от гърдите му се изтръгна въздишка.

— Дълга история, не си струва да навлизаме в нея. Ще поискам една услуга от вас. Съгласувал съм я с Франк.

— Той ми се обади.

— Така ли? И какво каза?

— Да ви помагам с каквото мога. Спомена и за вашето, хм, лично отношение към убийствата в Лондон.

— Можете ли да ми осигурите достъп в сградата?

— Ами, как да кажа… Така всъщност бихме могли да убием с един куршум два заека. Какво ще кажете?

— За какво става въпрос? — любопитно попита Шоу.

— Ще разберете, като дойдете тук.

— Тук? Къде е това „тук“?

— В централата на Финикс Груп.

— Какво търсите там? — смаяно попита Шоу.

— Ще ви кажа, като се видим — лаконично отвърна Ройс.

Шоу прибра телефона и машинално разтърка ранената си ръка.

Какво става, по дяволите?

След като научи за смъртта на Ана от забравения телефон на Кейти, Шоу преживя двата най-ужасни дни в живота си — по-ужасни дори от кошмарите, които сънуваше. Помнеше само откъслечни неща: как блъска някого, как разкъсва тръбичките на системите. После се опомня отново в леглото, натъпкан с успокоителни. Но избликът на мъка и ярост изобщо не му помогна. Тези чувства продължиха да го измъчват, докато съзнанието му и тялото му не издържаха и той припадна. Всъщност помисли, че умира. И му се искаше да е така.

В продължение на двайсет и четири часа нито помръдна, нито отвори уста. Гледаше в бялата болнична стена както го беше правил в сиропиталището като малко дете, замечтано за красивите неща в живота. Но когато най-сетне се надигна от леглото, Ана беше все така мъртва. И щеше да остане мъртва завинаги.

Единствената причина да живее беше отмъщението. Единственото му желание — да открие и ликвидира извършителите. Това бе единствената цел, която го държеше да не рухне. Признанието пред Кейти, че животът му е свършил, не беше мелодрама. Той наистина свърши.

Оставаше му само да го приключи както трябва, отмъщавайки за Ана.

Хвана едно такси и се насочи към мястото, където нейният живот бе свършил. Но дълбоко в себе си искаше да потегли в обратна посока.