Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шоу и Кати Джеймс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Whole Truth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 46гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat(2009)

Издание:

Дейвид Балдачи. Цялата истина

Издателство „Обсидиан“, София, 2008

Редактор Матуша Бенатова

Худ. оформление Николай Пекарев

Техн. редактор Людмил Томов

Коректор Петя Калевска

ISBN 978–954–769–182–7

История

  1. —Добавяне

43

Блекберито на Николас Крийл иззвъня точно един час след убийството на Ана Фишер. Той се обърна в леглото, взе го от нощното шкафче и натисна един бутон. На екрана светнаха думите: „Всичко е добре, когато свършва добре.“ Изпращачът беше Сизър. Кой би допуснал, че човек като него можеше да се окаже почитател на Барда? Крийл погледна часовника си. В Лондон беше следобед, точно по план. Обърна се на другата страна и отново заспа.

По-късно вечерта Крийл приглади смокинга, опипа френските ръкавели на ризата си и стана от мястото си, за да приеме бурните аплодисменти. На път към катедрата се отби да стисне ръката на губернатора, който току-що го беше представил на елитната публика, платила по пет хиляди долара на глава, за да присъства на официалната номинация на Николас Крийл за филантроп на годината. Последното му дарение беше в размер на осемдесет милиона долара, предназначени за строителството и обзавеждането на ултрамодерно отделение за лечение на болни от рак деца към една от най-големите болници в страната. Но той категорично отказа новото отделение да носи неговото име, тъй като много сгради в страната вече бяха удостоени с тази чест. Вместо това предложи името на покойната си майка.

Губернаторът на Калифорния беше изключително красноречив в своето кратко експозе, наричайки производителя на оръжие и милиардер „човек с несравнима далновидност и изключителна съпричастност към чуждата съдба“. Ако майката на Крийл беше жива, описанието несъмнено щеше да я просълзи. Но както винаги очите на Крийл останаха сухи. Това просто не беше в характера му. Всяка негова постъпка беше добре обмислена и отлично мотивирана, което в пълна степен важеше и за събитието тази вечер. Парите, разбира се, бяха похарчени съвсем разумно. Той нямаше проблем да помага на болните деца. Най-големият му син за малко не умря от левкемия и именно тази болест събуди интереса му към научните изследвания на рака и неговото лечение. Крийл със сигурност притежаваше повече алчност и амбиции от останалите хора, но беше и далеч по-преуспяващ от тях.

Фактически той имаше щедро сърце, а и разполагаше с много пари. С течение на годините беше отделял милиарди за благотворителност, далеч повече от всички останали богаташи, взети заедно. Споделянето на богатството му го караше да се чувства добре, околните също се чувстваха добре и това му носеше радост. Беше един хубав начин да уважи паметта на майка си, да я дари със заслужено безсмъртие. А и така създаваше приятелства на високо ниво, от които винаги имаше нужда. Той отдава подозираше, че губернаторът на Калифорния, а и щатът като цяло щяха да бъдат негови приятели завинаги. Печеливша ситуация, от която всички щяха да бъдат доволни. Срещу някакви жалки осемдесет милиона долара.

Извади от джоба си листа с речта си и вдигна поглед към множеството, което го гледаше с искрено обожание. Дали пък някъде сред тези хора не се крие и новата мис Секси, която очаква вниманието му, внезапно се запита той. Ненапразно беше оставил съпругата си у дома. Беше дошло времето за промяна. Тя беше отегчена от него, а единственото й достойно за внимание качество отдавна му беше омръзнало. Този път ще търси малко повече мозък, зарече се Крийл. Разбира се, ако дамата притежава достатъчно бляскава външност. Той беше човек, който ценеше красотата около себе си.

Започна словото си с няколко думи за събитието, което медиите вече наричаха „Лондонската касапница“. После помоли присъстващите за минута мълчание в памет на загиналите. Това беше отлично преценен жест. Сведе глава на гърдите си и за миг наистина помисли за мъртвите и техните близки. Очите му се навлажниха. Беше ужасно и той съжали, че се стигна дотам. Ако имаше друг начин, несъмнено би прибягнал до него. Каква трагедия! Но светът беше станал толкова сложен и объркан, че вече никой не знаеше къде е границата между доброто и злото.

Отново вдигна глава и срещна погледите на стотици овлажнели очи. Моментът беше наистина магически. В рамките на няколко кратки секунди оратор и публика се превърнаха в едно цяло. Всички бяха участници в събитията. Светът се обедини пред лицето на нещастието, както беше ставало и преди. Враждата и катастрофите раждаха смайващи неща. Не случайно най-великите президенти на Америка бяха управлявали по време на войни. Така действат въоръжените конфликти. В твоя полза. Или се издигаш до небесата, или се сгромолясваш. Средно положение нямаше, място за бягство — също. Историята го бе доказала по неоспорим начин. Крийл беше дълбоко убеден, че хората осъзнаваха огромния потенциал на живота единствено чрез загубата.

Десетина минути по-късно той приключи речта си и се върна на мястото си. Слушайки бурните овации на присъстващите със скромно наведена глава, той изведнъж се сети за съобщението на Сизър.

Да, вечерта беше забележителна, дори за него.

Сизър и Пендър несъмнено смятаха, че става въпрос само за пари, за възкръсването на „Арес“ от царството на мъртвите корпорации. Това, разбира се, беше една от причините. Но само една, и то съвсем не най-важната. Само той, Николас Крийл, беше наясно защо предприема тази стъпка. Ако хората знаеха причините, повечето от тях със сигурност щяха да го аплодират. Понякога целта наистина оправдава средствата. В това старо клише, безмилостно мачкано и изкривявано през годините, действително се съдържаше зрънце мъдрост. И все повече хора започваха да го разбират.

Целта оправдава средствата, но само когато е наистина голяма. Малко цели са такива. Всяко човешко начинание подлежи на оценка. Независимо дали става въпрос за медицинска помощ на деветдесетгодишен старец, чието време е почти изтекло; за спиране експлоатацията на отделни петролни кладенци, за да оцелеят няколко вида редки птици, или за изразходване на трилиони долари и жертване на стотици хиляди хора, за да се наложи демокрация по ислямските земи с надеждата за установяване на истинска свобода. Подобни решения се вземаха всеки ден. От тях винаги някой страдаше, а немалко умираха. Но, така или иначе, те трябваше да бъдат вземани. Именно това правеше Крийл. Разбира се, след много по-обстойно планиране и обмисляне от повечето правителства, решили се на подобна фундаментална постъпка. Но най-важното беше, че Крийл разполагаше с вариант за отстъпление, независимо дали планът му работи, или търпи провал.

На коктейла след официалната част се запозна с няколко жени, които можеха да изпълняват ролята на компаньонки, но не и на съпруги. По този въпрос той вече имаше решение. Те се появяваха именно на подобни събития — включително и онези с глава на раменете и дипломи от престижни университети. Беше прекалено богат и прекалено известен, за да бъде пропуснат.

По-късно, когато високата и елегантно облечена дама влезе в лимузината, безспорно поласкана от поканата за едно питие, в душата на Крийл внезапно се промъкна увереността, че нищо в живота му вече не може да се обърка. Беше миг на могъщо просветление, рядък дори за мъж като него.

Затова възнамеряваше да му се наслаждава максимално дълго. Той по-добре от всички знаеше, че утре нещата могат да изглеждат съвсем различно.

Умният човек знае, че победата не е неизбежна. Още по-умният си дава сметка, че загубата никога не е пълна, стига да знаеш как да се справиш с последиците от нея.

Но истинският мъдрец е наясно, че печели дори когато губи.

А Николас Крийл винаги беше смятал себе си за мъдрец.