Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шоу и Кати Джеймс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Whole Truth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 47гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat(2009)

Издание:

Дейвид Балдачи. Цялата истина

Издателство „Обсидиан“, София, 2008

Редактор Матуша Бенатова

Худ. оформление Николай Пекарев

Техн. редактор Людмил Томов

Коректор Петя Калевска

ISBN 978–954–769–182–7

История

  1. —Добавяне

36

Шоу усети как окото го пронизва през шпионката. Беше готов да се обзаложи, че вратата ще остане затворена, но щеше да загуби.

— Видя ли се с Ана? — попита го без предисловия Кейти.

Седеше на малко канапе с подвити под тялото крака. Беше облечена в хотелска хавлия, мократа й коса стърчеше. От банята долиташе топла пара.

В ноздрите го блъсна аромата на шампоан, но той не го забеляза. Беше толкова бесен, че цялото му тяло трепереше.

— Мога ли да ти задам един въпрос?

— Давай — кимна Кейти.

— Защо се месиш в живота ми, да те вземат мътните? — изригна Шоу.

Кейти се облегна назад и скръсти ръце пред гърдите си.

— Кой живот имаш предвид? — хладно контрира тя. — Онзи, в който стрелят по теб и постоянно те мамят? Или другия, с една прекрасна жена, влюбена до ушите, която постоянно се пита дали си нейният безстрашен рицар или обикновен психопат?

— Нямаш никакво право да се месиш!

— Посъветвах Ана да поговори с теб, преди да вземе решението си. Казах й, че според мен ти си добър човек. Но такъв ли си в действителност?

— В момента съм доста раздвоен.

— Защо?

— Защото част от мен копнее да те удуши!

— Ясно. Не искаш ли чаша кафе преди това?

Едва сега Шоу забеляза количката на румсървиса с готова закуска.

— Не.

— В такъв случай ще ми позволиш да се обслужа.

Тя напълни чашата си и отхапа от кифличката.

— Е, и?

— Какво? — изръмжа той.

— Говори ли с Ана?

— Да.

— Какво ти каза?

— Не ти влиза в проклетата работа!

— Защо дойде тогава? За да ми прочетеш закона за борба с безредиците ли? — На лицето й се появи лека усмивка. — Не се справяш особено добре.

Движението му беше светкавично. Количката със закуската с трясък се заби в стената.

Кейти невъзмутимо довърши кафето си и остави чашата.

— Приключи ли с истериите?

— Стой далеч от живота ми! — кресна Шоу и се обърна към вратата.

— Имам един въпрос — бързо подхвърли Кейти. — И той не е свързан с Ана.

Той спря и намръщено я изгледа.

— Какво означаваше забележката ти, че вече си бил в ада и там било точно толкова гадно, колкото всички си мислят?

— Вече ти казах, че едва ли ще разбереш отговора.

Кейти смъкна част от хавлията и му показа яркочервения белег на дясната си ръка, малко под рамото.

— Все пак опитай.

Очите на Шоу се плъзнаха по заздравялата рана.

— Куршум?

— Ти кажи, нали си специалист? Подарък от един превъртял сириец, който за щастие се оказа лош стрелец. По-късно призна, че се е целил в главата ми.

Наведе се да вдигне една от здравите чаши, напълни я с кафе от по чудо оцелялата каничка и му я подаде.

— Когато Клинт Истуд го гръмнат в ръката, той полива раната с уиски, превързва я с парцал и отново скача на коня — бавно започна тя. — Но сценаристите на класическия уестърн никога не навлизат в подробности: например когато куршумът пронизва ръката, разкъсва мускули и сухожилия и пробива артерията. Или пък продължава пътешествието си през органите на бедната Кейти и стига чак до лявото предсърдие. След три месеца в реанимацията най-после ме откачиха от системите и ме изритаха от интензивното. Но преди това се наложи да пробият една хубава дупчица в гърба ми, за да извадят куршума. Оказа се сплескан като палачинка.

— Мек връх — кимна Шоу. — Предназначението му е да проникне в тялото и да причини максимални щети на вътрешните органи. Обикновено остава вътре, а това означава хирургическа намеса на подходящо място, за да бъде изваден. По време на която спокойно можеш да предадеш богу дух.

— Колко огнестрелни рани имаш по себе си? — погледна го над ръба на чашата си Кейти. — Покажи ми ги, няма да кажа на никого.

— Всеки добър пластичен хирург ще се справи с този белег — отклони въпроса Шоу.

— Знам. Веднага след като се прибрах в Щатите, ми предложиха подобна операция.

— А защо не я направиха?

— Не се съгласих.

— Защо?

— Защото предпочетох да си запазя този белег. Стига ли ти това обяснение?

Чертите й омекнаха, гласът й прозвуча доста по-спокойно:

— Виж какво, имаш пълното право да си ядосан. Ако някой започне да се бърка в личния ми живот, не че в момента имам такъв, и аз щях да се чувствам като теб. Истината е, че се опитах да ви помогна. Избрал си една изключителна жена, на която отдалеч й личи колко много те обича.

Шоу мълчаливо отпи от кафето си.

— Обещавам, че повече няма да ви се бъркам — добави Кейти. — Много се надявам нещата между вас да се получат.

Той изпи кафето си и стана. На лицето му се изписа неудобство.

— Ние с Ана се разбрахме. Аз… Аз й разказах някои неща. Трябваше отдавна да го направя. — Тръгна към вратата, после спря и се обърна. — Радвам се, че си успяла да напуснеш Единбург без проблеми.

— Макар и ужасно късно, все пак бих искала да ти благодаря, че ми спаси живота — усмихна се Кейти. — Наистина съм ти благодарна!

— Как успя да разбереш за връзката ми с Ана?

— Хей, аз съм репортер, спечелил най-високи награди — напомни му тя. — Хотелската ти стая. Върху бележника беше оставил ясни следи от името й, изписано на предишната страница. А в джоба ти открих касова бележка за закупуването на някаква книга. Преди няколко години присъствах на една от лекциите на Ана Фишер и останах силно впечатлена. Реших, че си струва да завъртя един-два телефона и да проверя дали става въпрос за една и съща жена. А и повърхностните ми впечатления от теб ясно сочеха, че вниманието ти може да бъде привлечено само от жена с изключителни качества.

Шоу замълча, но очевидно беше изненадан от похвалата. Очите му попаднаха на малкото писалище до вратата, отрупано с документи, вестникарски изрезки и написани на ръка бележки. На екрана на лаптопа беше изписано заглавие, свързано с последните събития в Русия.

— Следващият „Пулицър“? — вдигна глава той.

— Момичето винаги трябва да се старае повече. И да се справя далеч по-добре от момчетата, за да бъде равно на тях.

— Говориш като Ана.

Шоу се поколеба, после извади нещо от джоба си и й го подаде. Беше картичка без име, само с един телефонен номер.

— Раздавам ги изключително рядко — рече той.

— Сигурна съм, че е така.

— Имай предвид, че ако потърсиш среща с Ана, моят работодател почти сигурно ще е някъде наоколо — предупреди я той.

— Веднага ще ти се обадя — кимна тя.

— Пази се. Може би няма да се видим никога повече.

— Точно това си помислих след последната ни среща, но я виж какво стана? Стоим си тук и си бъбрим като добри приятели.

Миг по-късно него вече го нямаше.