Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шоу и Кати Джеймс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Whole Truth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 46гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat(2009)

Издание:

Дейвид Балдачи. Цялата истина

Издателство „Обсидиан“, София, 2008

Редактор Матуша Бенатова

Худ. оформление Николай Пекарев

Техн. редактор Людмил Томов

Коректор Петя Калевска

ISBN 978–954–769–182–7

История

  1. —Добавяне

33

Настанил се сред чакащите пътници на „Бритиш Еъруейс“ на франкфуртското летище, Шоу следеше новините, които вървяха по няколко големи монитора, пръснати из залата. На един от тях редица възмутени американски сенатори използваха височайшата трибуна на своя парламент, за да сипят огън и жулел срещу Русия, обявявайки я в завръщане към тоталитаризъм, който съперничи дори на безмилостната машина, създадена от бащицата Сталин.

На друг монитор Би Би Си предаваше на живо от британския парламент, който демонстрираше същото отношение към бившия Съветски съюз. На трети размахваше пръст канцлерът на Германия — уравновесена жена, която призоваваше към въздържане от прибързани заключения, но същевременно даваше да се разбере, че руснаците трябва да са срамуват от себе си. Подобна беше позицията и на френския президент, която обаче беше доста по-сдържана от тази на колегите му.

Шоу беше далеч от злободневната тема на световните медии, тъй като беше взел своето решение. Заминаваше за Лондон, за да се види с Ана и да й разкаже всичко за работата си. Ако и след това тя пожелаеше да се омъжи за него (нещо, в което силно се съмняваше), щеше да мисли какво да прави по-нататък. Беше доста изненадан, че след срещата му с родителите й тя изобщо не се обади. Не го направи дори и след като й остави съобщение, че пътува за Лондон. Потънал в неспокойните си мисли той забеляза мъжете пред себе си с известно закъснение. Позна ги веднага, легитимирането беше излишно.

Горилите на Франк.

Няколко минути по-късно се озова в малка стаичка разположена дълбоко в недрата на огромното международно летище. В единия край на масата седеше Франк, а в другия — някакъв непознат. Присъстваха още четирима мъже с подчертано спортно телосложение и очевидно въоръжени.

— Изпълних задачата в Хайделберг — каза спокойно Шоу.

— Знам — кимна Франк. — Лесна и приятна работа, също като в Шотландия. Между другото, как мина краткото ти посещение в Дурлах? Наред ли е всичко?

Това не беше изненада. Шоу знаеше, че Франк следи всяка негова крачка.

— Да, всичко е наред — отвърна той.

Франк погледна към здравеняците до стената и леко кимна. Те направиха крачка напред, превръщайки се в жива стена между него и Шоу.

— Семейство Фишер са много приятни хора, нали? — подхвърли Франк. — Моят човек е изключително доволен от разговора си с тях. А след срещата с Ана в Лондон аз мога да кажа същото. Е, останах леко изненадан от факта, че тя няма никаква представа с какво се занимаваш, но вече е напълно информирана.

В последвалата минута на абсолютна тишина Шоу гледаше втренчено Франк, който му се усмихваше.

Направи светкавична, но точна оценка на ситуацията. Четиримата здравеняци щяха да го ликвидират много преди да се добере до Франк. Но след близо шест години работа с този тип той се беше научил на търпение.

Очите му се извърнаха към ниския мъж с дебел врат и къдрава коса в другия край на масата, който беше горе-долу на неговата възраст.

— Кой е този, Франк? — небрежно попита той. — Твоят шеф или поредният разбойник?

Франк с нищо не показа, че е разочарован от сдържаността на Шоу. Все така усмихнат, той леко кимна на непознатия.

— Нито едното, нито другото — отвърна къдравият и му подаде визитката си. — Казвам се Едуард Ройс и работя за МИ5.

— Какво ви накара да ме вдигнете от удобния стол и бутилката Гинес, мистър МИ5?

Веждите на Ройс леко се повдигнаха, очите му за миг се извъртяха към Франк.

— Съжалявам, че ви причинихме това неудобство — каза англичанинът.

— В такъв случай побързайте, защото не искам да изпусна самолета — изсъска Шоу, заковал поглед в лицето на Франк.

Коментарът му предизвика ново помръдване на веждите от страна на Ройс.

— Ако зависеше от мен, изобщо нямаше да бъда тук, мистър Шоу — призна той. — В момента МИ5 работи с Интерпол по разследването на „Червената заплаха“. Убеден съм, че можем да се справим със ситуацията, но не щата не зависят от мен. Моите началници помолиха за сътрудничество хората на мистър Уелс. А той от своя страна ми препоръча да се обърна към вас.

— Какво искате? — директно попита Шоу.

— Бях информиран, че имате много добри връзки в Москва, владеете руски и умеете да се справяте в опасни ситуации, което ви прави особено подходящ за нашите цели.

— Бях в Русия против волята си — сухо го осведоми Шоу. — Затова предлагам да си намерите друга особено подходяща личност, която да ви носи куфарите.

— Нима не проявявате интерес към истинските подбудители на кампанията, наречена „Червена заплаха“?

— Искате да кажете, че това, което се говори за Русия не е истина ли? — изгледа го Шоу.

— Знае ли някой, по дяволите? — възкликна Ройс. — Част от тези неща безспорно отговарят на истината. Но въпросът не е там. Практически те нямат никакво значение. Вероятно сте наясно, че МИ5 защитава Обединеното кралство от терористи, шпиони, екстремисти и друга подобна паплач. В известен смисъл „Червената заплаха“ отвори кутията на Пандора, изправяйки света пред един особен и, бих казал, деликатен проблем. Много страни се превърнаха в бурета с барут, готови да избухнат всеки момент.

— Наистина ли? — вдигна вежди Шоу. — Пропуснал съм да го забележа.

Франк се изсмя, а Ройс побърза да добави:

— При всички случаи тази кампания тласка руснаците в посока, която не е изгодна нито за нас, нито за останалите страни от ЕС. Когато руската мечка е обект на преследване, тя става опасна за всички, мистър Шоу. Ние сме длъжни да свалим напрежението, но за да го постигнем, трябва да знаем кой стои зад кампанията.

— Защо не се обедините с американците? Ако се наложи, само те могат да изтръгнат ноктите на мечката.

— Американците както винаги имат свои виждания по въпроса. Но Франк се съгласи да работите за нас. Според него вие сте се познавали лично със Сергей Петров, който наскоро беше ликвидиран.

Шоу погледна към Франк, който невъзмутимо се усмихваше.

— Много щедро от негова страна да ви предложи услугите ми — промърмори той. — Но при цялото ми уважение ще трябва да ви откажа.

— Ясно! — ядосано възкликна Ройс. — Така и предполагах!

Франк бавно се изправи.

— Ако свършиш тази работа, може би ще поговорим и за другите неща, Шоу — небрежно се намеси той.

— Да бе! — изръмжа Шоу и с мъка се въздържа да не скочи върху мръсника, който продължаваше да се хили насреща му.

— Истината ти казвам — добави Франк и придърпа панталоните си. — Винаги съм бил откровен с теб.

— Може би друг път.

— Какво, защо? — объркано попита Ройс.

— В момента имам по-важна работа.

— По-важна работа ли? — облещи се англичанинът. — Нима не виждате, че светът отива по дяволите?

— Виждам.

— Е?

— Трябва да се видя с една дама — отвърна Шоу, дари Франк с мрачно-предизвикателен поглед и напусна стаята.

— Не очаквах подобна реакция, Уелс! — излая Ройс.

— И аз съм изненадан, но по други причини — промърмори Франк, заковал поглед във вратата, зад която изчезна Шоу.

— Защо? Какво очаквахте, по дяволите?

— Да се опита да ме убие.

— Пресвети боже! И този човек работи за вас?! Трябва да ви кажа, че и двамата сте побъркани!

— На практика този човек не работи за никого, Ройс.

— Но нали казахте, че…

— Да, но Шоу е специален случай.

— Разполагате ли с друг, който да свърши неговата работа?

— Категорично не. Няма друг като него.