Чарлс Мун Бенет
Бунтовният остров (2)

НАМИРАМЕ ПРИЯТЕЛ

Както ни се струваше, Стъмпи бе много близо до смъртта. Ако капитанът не бе човек на бързото действие, присъствието му щеше да бъде безполезно. Но очите на Хътълстоун веднага съзряха най-доброто средство за спасяването на Стъмпи и той мигновено пристъпи към работа.

Кофа вода стоеше настрани от огъня. Капитанът я грабна и плисна водата върху джуджето. За да довърши, дръпна скъсаната пелерина от раменете на един сух, мрачен зрител и обви с нея все още пищящия Стъмпи. Когато капитанът се изправи на крака, ние се струпахме наоколо му и видяхме, че клетото човече е припаднало.

Олд Троуър се промъкна напред и като коленичи до безчувствения човек, започна да го свестява. Скоро клепачите му затрепкаха и след малко той започна да пъшка — явно болките от изгарянията се появиха отново.

В това време Хътълстоун се бе обърнал към злосторниците и започна да им се кара. Неговите жестоки, но прави думи оказаха влияние и мнозина сведоха очи към земята или се обърнаха да стъкнат разпръснатия огън. Главатарят обаче не беше смутен. Той прекрачи към капитана и се изпъчи отпреде му с ръце на кръста. Хътълстоун не се обезпокои ни най-малко и обърна общата си караница на пряко обвинение:

— Имаш право да се пъчиш отпреде ми — извика той, докато Боксър Джим се изправи до него със свити юмруци и светнали очи, които дебнеха движенията на едрия човек. — Да, ако този клетник, когото блъсна в огъня, не беше се оправил, сега нямаше да си между живите!

— А-а-а, така ли? — провлече гигантът, докато хората му, добили кураж от държанието на главатаря си, се струпаха около нас. — А кой си ти, малко петле?

— Капитан Хътълстоун от „Светла зора“. А ти?

— Капитан Савидж, командващ този тук пострадал екипаж от нещастния „Франси фри“ — отговори човекът с подигравателен поклон.

— Капитан Савидж, ако си толкова добър моряк, колкото добър човек, не ни е чудно, че си загубил кораба си.

— Може би, капитан Хътълстоун, но аз не бях капитан, когато „Франси фри“ потъна. А къде е твоят кораб?

— Още плава… Надявам се да дойде да ме вземе утре.

— Тогава, докато дойде, послушай съвета ми и си затваряй устата, защото „Светла зора“ ще трябва да прибере само изстинал труп, ако въобще се върне някога!

Капитан Хътълстоун пламна и в миг ръцете му сграбчиха дръжките на пищовите. Но гигантът размаха нож, скрит в ръкава на окъсаната му риза. Преди да го забие в гърдите на капитана, левият юмрук на Боксър Джим се метна като светкавица и го пльосна на земята.

Следващите няколко мига бяха пълни с възбуда. Видях Олд Троуър да се изправя, но падна отново върху тялото на Стъмпи, тъй като един от негодниците го бе ударил по главата с приклада на мускета си. Сам грабна мускета и се сборичкаха яростно за оръжието, докато друг един от негодниците не го хвана отзад, като опря коляно в кръста му. Това бе последното, което видях от участието на другарите си в борбата, защото едно момче, на ръст приблизително колкото мене, внезапно се хвърли върху ми и аз се счепках с него. За момент политнах напред-назад сред бърканица от тъпчещи крака, яростни удари и гневни ругатни. После загубих опора. Паднахме заедно на земята. Извивахме се и се мятахме в усилията си за победа. Моят противник ми бе напълно равен по сили и всяка минута очаквах да го видя победител. Но той внезапно остана неподвижен в ръцете ми, тъй като тежък ботуш го бе ударил по главата. Успокоен от успеха, аз се изправих, готов да нападна нов враг, но видях, че боят бе свършил. Боксър Джим лежеше на земята с трима души седнали отгоре му, а четвърти му връзваше ръцете и краката. Капитан Хътълстоун бе уловен за ръцете. Макар и да бях уплашен от положението на другарите си, усетих тръпки на радост в себе си, когато видях не по-малко от четирима островитяни на земята — двама безчувствени и двама замаяни, търкащи натъртените си места. Савидж и момчето, с което се бях борил, лежаха в несвяст на земята.

Първият ми подтик бе да побягна със смътното намерение да се скрия и да доведа някаква помощ, без обаче да ми е ясно къде ще я намеря. Но преди да направя две-три крачки, бях хванат и хвърлен на земята. Последваха много минути на мълчание, тъй като никой от островитяните не знаеше какво да прави с нас. Един от тях грубо мокреше главата на падналия главатар. Очевидно бе, че докато не се оправи, няма да узнаем съдбата си.

Скоро той се съвзе и се изправи със злобен израз на подутото лице. Политна и щеше да падне, ако не го бяха подкрепили двама от хората му. Като сложи ръце на рамената им, закрачи тежко към предишното си място на обърнатото буре.

Седя там около пет минути с глава, подпряна на ръката си. Когато вдигна лицето си отново, изглеждаше тъй свиреп, че изтръпнах за нашата съдба.

— Къде е оня мръсник, който ме удари? — попита той. — Не, не петлето! Да, оня там! Доведете го тук!

Груби ръце изправиха Джим на крака. Вързан и безпомощен, той бе довлечен до мястото, където седеше Савидж. Грамадният звяр се изправи и приближи големия си юмрук до лицето на Джим, като го размаха на два сантиметра от очите му.

— Значи ти се осмели да вдигнеш юмрук срещу Були Савидж? Аз съм убивал хора за по-малко от това! Какво имаш да кажеш, за да не сторя и с тебе същото?

Но Джим не го удостои с нито една дума, само погледна презрително негодника. Мълчанието му засили гнева на Савидж.

— Не искаш да отговаряш, а? — озъби се той и приближи ножа до гърлото на Джим, който не помръдна. Раздразнен до крайност, главатарят дръпна ножа назад с намерение да го забие до дръжката в гърдите на своята жертва. Но ударът не бе нанесен. Тъкмо навреме един от хората, които държаха Джим, човек с яркочервена коса и дързък поглед, стисна ръката му, за да отклони удара. Ножът тупна на земята и изненаданият злодей улови извитата си китка.

— За какъв дявол направи това, Мад Пат? — извика той, като отпусна ръка върху дръжката на един от пищовите си.

— Полека, драги ми капитане — извика Пат. — Не губи самообладание!

— Какво искаш да кажеш, глупако? Казвай бързо или ще те застрелям като тоя, за когото се застъпваш!

— Не се застъпих за него! Но не си ли заявявал толкова пъти, че няма човек измежду нас, който да устои насреща ти? Помислих си, че се намери човек, с когото можеш да се биеш с гордост.

Негодниците посрещнаха думите на Мад Пат с одобрителни викове. Те пипаха мускулите на Джим и разглеждаха изпитателно неговата чудесно сложена фигура. Дори Були Савидж одобри мисълта за борба с Джим.

— Добре си намислил, Пат! Ще видим какво може да направи той утре. Петнайсет години съм плавал по моретата и досега никой не ме е надвивал в честна борба. Ще видим какво може да направи този дръвник. Отведете ги засега! Гледайте да не избягат! Ще се занимаем с тях утре!

С тези зловещи думи бях повлечен и скоро се намерих заедно с другите в хижа, построена в ъгъла на здраво оградено място. Бяхме хвърлени на пода един до друг като денкове със стока. След това ме завързаха и оставиха Мад Пат да ни пази.

— Благодаря ти, приятелю, задето спаси живота ми! — каза Джим.

Пат се засмя полузасрамено.

— Не можех да гледам да се убива вързан човек пред очите ми, без да се опитам да попреча. Освен това — добави той със светнали очи — чака ме зрелището да те видя съборен на земята от капитана утре или, ако светците са милостиви, да видя Були Савидж повален от теб.

— И за това ти благодаря — каза Джим. — Бъди уверен, че ще се постарая да го поваля!

Но Мад Пат поклати глава със съмнение.

— Ех — каза Джим, — ще се постарая! Надявам се, че те ще ми дадат достатъчно време да се оправя от вдървеността на тялото си, ако остана така вързан цялата нощ.

— Обещайте ми, че няма да се възползвате от моята добрина — прошепна Пат, като се оглеждаше предпазливо, — и аз ще разхлабя въжетата до сутринта.

Дадохме обещание и той изпълни думите си.

Скоро нашият услужлив пазач ни остави, за да вземе одеялата си. Използвахме неговото отсъствие за бързо съвещание.

— Съжалявам, че ви докарах до това положение, момчета — започна капитанът.

Но Джим го прекъсна бързо:

— Не се ли заклехме да се защитаваме един друг? Във всеки случай докарахте ни до нещо, което всички искахме да извършим.

— Ние сме в тежко положение. Трябва да решим какво да правим. Ако тези хора са наистина пострадали от корабокрушение, както казват, животът ни едва ли ще бъде в опасност, щом се наспят и изтрезнеят. Лично аз се съмнявам в тяхната история.

Разговорът бе прекъснат от внезапното връщане на Мад Пат, придружен от боцмана. Те седнаха един срещу друг от двете страни на едно буре, което им служеше за маса, и се унесоха в игра на карти. Другарите ми скоро заспаха. Аз се мятах цяла нощ, без да мога да заспя. Съзнанието ми беше будно. Обзет от панически страх, чаках новия ден с твърде малка надежда във връщането на „Светла зора“ или в помощта на Дик. Колкото и да се възхищавах от качествата на Джим като борец, бях уверен, че трудно ще победи Були Савидж.

Когато настъпи утрото, Мад Пат стегна въжетата и ние останахме да лежим в доста неудобни пози. След малко Стъмпи се промъкна при нас със закуска. Той успя да пъхне един нож в ръката ми и да прошепне да не казвам на Савидж откъде съм го взел. Малкото човече куцаше леко, но иначе изглеждаше съвсем оправено от мъчителното изпитание предната нощ. Бях доволен от това, а още повече — от факта, че той бе благодарен за помощта ни и готов да ни помага.

Като ни мислеха за здраво вързани, новите ни познайници спокойно приготвяха закуската си, без да ни обръщат внимание. По съвет на Троуър легнах настрани, държейки ножа отзад. Той се дотътри до мене и след големи усилия започнахме да търкаме изтръпналите си ръце. Закрачихме напред-назад, за да възстановим кръвообращението си.

Затворът ни бе грубо построена барака в единия край на четириъгълно укрепление от заострени колове. По всичко личеше, че тук е било склад. Дори намерихме оръжие. Имаше три пищова — единият бе даден на мен, а Троуър и Сам взеха другите. Капитанът откри сабя, доста ръждясала, но остра и здрава. Джим, освен че задържа ножа, даден ни от Стъмпи, се натъкна на счупен кол, който в неговите силни, загорели ръце бе страшно оръжие.

От закуската и от чувството, че сме въоръжени и отново свободни, духът ми се повиши, но капитанът изглеждаше все още неуверен.

— Какво трябва да правим? — попита той.

— Ние сме в трудно положение — започна Троуър, — затова можем да поемем риска. Предлагам да почакаме и да ги дебнем. Сигурно тези хора ще се заловят за някаква работа — някои ще отидат на лов, за риба или за нещо друго. Ако стане така, можем да нападнем останалите и после да се отбраняваме в това укрепление, когато се върнат другите. Можем да избягаме, да се скрием някъде на острова, да претърсим брега…

— За какво, Троуър? — попитах несдържано, но другите се сетиха по-бързо от мен.

— Да — каза капитанът замислено, — твърде е възможно да имат лодки, особено ако тяхната история, че са се спасили от потънал кораб, е вярна. А и нашата лодка си стои скрита. Но някак си не ми се иска да напускаме този остров поне още една-две седмици. Ако случайно „Светла зора“ се е отървала от пиратите, тя сигурно ще дойде да ни търси тук.

— Прав сте, сър — съгласи се Олд Троуър, — но има и друга възможност. Може би тук ще дойде онова дебело животно, което иска да се бие с Джим. Ако дойде сам, можем да го задържим като заложник.

— Това е възможно, Троуър. Във всеки случай изглежда, че е най-добре да останем тук засега, но трябва да наблюдаваме добре какво става навън, за да не бъдем изненадани. Нека Сам и Мартин наблюдават добре, но внимателно, за да не разберат, че сме отвързани.

Преди да отида до една цепнатина в стената, над главите ни се раздаде внезапен смях. Погледнахме нагоре тревожно и видяхме едно дяволито лице, което ни гледаше от някаква дупка на покрива. Направи ни подигравателна гримаса и бързо изчезна. Хукнах към вратата и видях бягащата фигура на момчето, с което се бях бил предната вечер.

— Той ще вдигне тревога! — извиках, готов да го гоня, ако не ме беше задържал Джим.

Сам вдигна пищова си и се прицели в отдалечаващото се момче, но Джим удари ръката му точно в мига, когато се раздаде гърмежът.

— Твоят изстрел ще вдигне тревога! — каза той. — Няма защо кръвта на младежа да тежи на съвестта ни. Той изпълнява дълга си, както го разбира. Сега вече плановете ни са ясни. Трябва да се готвим за съпротива срещу тяхното нападение.