Чарлс Мун Бенет
Бунтовният остров (18)

ПРЕДАВАНЕТО НА „СВЕТЛА ЗОРА“

По-късно научих, че Джим се хвърлил във водата след нас. Изскочил на повърхността и се озовал до плувец, с когото веднага се сборичкал. Двамата се борили няколко секунди, докато светлината паднала върху лицата им и Джим познал в „противника“ си капитан Холт, изтощен от дългото плуване и смелото си дело на борда на „Пламтящ кръст“. Джим трябвало да го подкрепя, докато дойде помощ от екипажа на „Светла зора“. Това забавяне дало възможност на Бамбо да доплува до брега.

Не помня нищо от гмуркането в морето до свестяването ми на сутринта. Трябва да съм бил погълнал много литри солена вода, защото, след като дойдох на себе си, повръщах ужасно и мислех, че ще умра. Когато съзнанието ми се проясни, видях, че ме отнасят в укреплението, където бях оставен в един ъгъл. Около груба маса се бяха събрали някои от оцелелите пирати, включително и Бамбо. Пред тях блестеше чудесното съкровище, което си бяха върнали чрез моето неволно посредничество.

— Капитан Бамбо — говореше един от разбойниците, — цялата ни плячка пропадна с взрива на кораба. Но ти няма да ни оставиш без дял от това, което спаси.

— То си е мое — отвърна Бамбо. — Аз го спасих и измъкнах от устата на тия дяволи, които ни изпревариха и избягаха с кораба.

— Но дали е твое? — попита друг. — Не зарови ли съкровището си в един сандък на този остров? Струва ми се, че това е нова плячка, която си взел, и ние имаме право на дял!

— Значи ще спорите с мен като адвокати, а? — ревна Бамбо. — Глупаци с глупаци!

Чу се мърморене, но никой не посмя да изрази открито недоволство.

Бамбо скочи и се озъби предизвикателно към разбойниците пред него:

— Слушайте сега! И да уредим това веднъж завинаги! Съкровището е мое и мое ще си остане! Както казвате, вие сте заслужили всичко, за което сте се били и грабили. Добре! Сега остава да се заловите за работа и да спечелите повече, отколкото сте загубили.

— Но как, капитане?

— Като хванете някой кораб и като ми се доверите.

— Но корабите не растат на острова като гъби.

— Кой ти казва, че растат, глупако? Някои от вас не виждат по-далеч от носа си. Не се ли сещате къде ще намерим кораб? Един не се ли навърта около този остров? Мислите ли, че тия дяволи, които под носа ви избягаха със „Светла зора“, ще си отидат и ще оставят оня хлапак на острова? Не че ги е грижа дали е жив или мъртъв — корабни слуги колкото искаш, но те знаят, че съкровището е у него, и няма да отплават, без да се опитат да си го вземат обратно.

Когато пиратът ме посочи, всички обърнаха очи към мен. Мъчех се с всички сили да се преструвам все още на припаднал, но не можех да седя спокойно от повръщането. Един от разбойниците хвърли бутилка към мен. Тя се разби в стената над главата ми.

— Той и другарите му ни съсипаха — извика пиратът и изруга.

— Така е — отговори Бамбо спокойно, — но не го закачай, Блек Джек. Дори корабните слуги са полезни понякога.

Неговите думи бяха прекъснати от влизането на един от хората му.

— Е — попита капитанът, — видя ли го?

— Не се вижда никакъв кораб — отвърна човекът. — Гледах навсякъде, извървях пет километра по брега. Ние сме изхвърлени и отрязани от света на този остров като пустинници.

Бамбо се изсмя презрително.

— Не вярвах, че човек може да бъде толкова тъп — извика той. — Значи ти си мислил, че „Светла зора“ ще се върти все в същия залив! Та те искат да мислим, че са отплавали. И когато престанем да се пазим, ще се върнат да търсят момчето и съкровището.

Моите надежди се съживиха при тия му думи.

Очите ми неволно следяха движенията на Бамбо. Като извади доста шумно един от пищовите от пояса си и го постави пред себе си на масата, започна да пълни джобовете си със скъпоценности от кърпите, в които ги бях вързал и скрил из дрехите си. Остатъка завърза в голяма кърпа и закачи вързопа на пояса си. После взе оръжието и тръгна към вратата.

През пялото това време пиратите го наблюдаваха с алчни и гневни погледи. Щом Бамбо стигна до вратата на укреплението, пиратът, когото той нарече Блек Джек, извади един от пищовите си и го насочи в гърба на главатаря:

— Не бързай толкова, капитане, не бързай! Искаме да ти кажем една-две думи, преди да отнесеш някъде тая плячка. Нали, приятели?

Бамбо спря при първите думи на Джек и заговори през рамо толкова спокойно, като че ли нямаше насочен пищов в гърба му:

— Значи искаш да ми се противопоставиш, а, Джек? И мислиш да ме надвиеш? Глупак! Какво щеше да стане с вас, ако не бях аз да ви водя?

— На добро място ни доведе, няма какво да се каже — отвърна човекът. — На пуст остров, без кораб и повечето от екипажа изгорени или избити. Ако това ти е водителството, по-добре е да се отървем от него!

— Да, ти винаги си бил глупак — извика Бамбо, нарочно разпалвайки гнева на човека. — Ти… — и той започна да го нарича с най-мръсните имена, които можеше да измисли.

Мургавото лице на Джек пламна от буен гняв и той дръпна спусъка.

В същия миг Бамбо се сниши с удивителна гъвкавост и куршумът изсвири над главата му. После се извърна, вдигна оръжието си и заби един куршум право в сърцето на Джек, преди ехото от първия изстрел да бе замряло. Докато тялото на убития се свличаше надолу, Бамбо захвърли изпразненото оръжие, извади другия си пищов и го насочи към останалите пирати.

— Е — каза той с предизвикателен глас, — друг някой ще оспори ли плановете ми?

Никой не мръдна.

— Добре — продължи Бамбо, усмихвайки се презрително. — Слушайте сега какво ще ви кажа! Отивам да заровя това съкровище — казвам ви го направо. Никой не трябва да знае къде ще го скрия, освен мене. Никой да не е мръднал от укреплението навън. Ако видя някого да ме следи или да е излязъл за нещо, ще го убия на място, без всякакво разпитване.

Той устремяваше ужасните си очи към всеки пират поотделно, после бавно им обърна гръб и излезе от укреплението.

Минаха десет минути, през които мълчанието се нарушаваше само от нервното тропане с крака и от някоя и друга ругатня. Някой ритна тялото на мъртвия сърдито.

— Какви глупаци сме — каза, — да се боим от един човек! Ако Джек бе стрелял точно, сега щяхме да имаме съкровището в ръцете си! Но той винаги е бъркал… — и пиратът отново ритна трупа.

— Бамбо не е човек. Обикновен куршум няма да му направи нищо — каза друг.

— Не говори глупости, Джон! И той е от плът и кръв като мене и тебе. Не си ли го виждал ранен? Не му ли разбиха главата снощи, та стоя цял час замаян?

— Не казвам, че той не е забележителен човек — додаде Бъри, — но това не го прави неуязвим от куршум. Няма защо да се страхуваме толкова от него!

— Тъй ли? — запита Джон подигравателно. — Е, че ако е така, защо стоиш тук, а не отидеш да го проследиш къде ще зарови съкровището? Защото се страхуваш, че ще те простре като Джек, разбира се.

— Не се страхувам — отговори Бъри, но в гласа му нямаше голяма убедителност.

— Тогава докажи го, като прескочиш оградата и проследиш Бамбо — извика Джон и намигна на другарите си.

Другите се изсмяха и Бъри почервеня.

— Казвам ти, че не ме е страх — изрева разгневеният човек и закрачи бързо към оградата, прехвърли се през нея и се загуби между дърветата.

Сигурно бе изминал половин час, когато човекът се върна пребледнял, потънал в пот.

— Не казвайте, че съм излизал! Струва ми се, че Бамбо ме видя, но не съм сигурен. Ако поиска да ме убие, ще ме защитите, нали?

— Видя ли къде зарови съкровището? — попита един, но Бъри бе твърде силно развълнуван, за да може да отговори.

Той бършеше изпотеното си лице и се мъчеше да успокои дишането си. Около пет минути по-късно Бамбо се върна. Външно изглеждаше толкова спокоен, колкото и другите.

— Е — каза той, оглеждайки се внимателно, — тази работа е свършена. Сега никой от вас няма да има желание да забие ножа си в ребрата ми, защото, като умра, тайната на съкровището ми ще умре с мене.

Вечерта Бамбо нареди да бдят зорко и постоянно.

— Навярно ще дойдат насам. Отваряйте си очите добре и помнете, че един мускетен куршум спестява много тревоги, ако е пратен намясто и навреме.

Скоро Бъри вдигна тревога. Той стоеше при една от бойниците и наблюдаваше. Внезапно опря мускета на рамото си и гръмна. Ехото от изстрела се върна от всички части на острова.

— Какво има? — попита Бамбо и скочи на крака.

— Един човек се мярна из ония храсти — отговори Бъри.

Като потвърждение на думите му един куршум изсвири през бойницата и се заби в отсрещната стена.

— Изпратили са разузнавач — каза Бамбо. — Те няма да оставят кораба си беззащитен, докато не разберат къде сме. Сега той ще се върне с известието и те ще дойдат да ни нападнат. Но когато пристигнат, ще открият, че сме изчезнали.

— По-добре е да се отбраняваме тук, капитане. Не знаем колко души са с тях.

— По-добре е изобщо да не се бием, а да ги заобиколим и да завземем кораба. Това е моят план.

Със заредено оръжие и зорки погледи на всички страни пиратите тръгнаха и се прехвърлиха през оградата безпрепятствено.

Скоро излязохме на една поляна, но едва пристъпихме и групата спря. Иззад дърветата изскочиха капитан Хътълстоун, капитан Холт, Джим и останалите. Те държаха мускети в ръцете си. Моят радостен вик бе прекъснат рязко, когато Бамбо опря пищова си в главата ми.

— Ако стреляте — каза той, — ще го убия! А с него ще отиде и последният ви шанс да вземете съкровището.

— Не съкровището търсим — отвърна капитан Хътълстоун. — Искаме момчето. Освободете го, а със съкровището правете каквото щете!

— Ето това се казва приказка — отговори Бамбо с шеговит глас и се огледа. — Кой да предполага, че един прост корабен слуга ще се окаже толкова ценен? Значи ще ми дадете съкровището в замяна на момчето? Много хубаво е от ваша страна, но съкровището е заровено на безопасно място и вие можете да си го вземете, ако го намерите. Но ето какво, вие имате кораб. Ще ви дадем момчето в замяна на „Светла зора“.

За мое учудване капитан Хътълстоун се съгласи без колебание. Почувствах се засрамен, че заради мене пиратите ще се измъкнат така лесно. Бамбо явно ликуваше.

— Добра сделка — каза той. — Какво скъпоценно момче, наистина! Е, капитане, съгласни сме, значи. Вие не ще ни нападате, ако ние не гръмнем първи. Ще ни кажете къде да намерим „Светла зора“, и ще ни оставите да отплаваме. А откъде да знам, че ще устоите на думата си?

— Достатъчно е само да ме погледнеш, за да разбереш, че не лъжа! Пусни момчето и ти обещавам, че няма да направим нищо, за да те спрем и попречим да отплаваш със „Светла зора“.

За момент блестящите очи на Бамбо се втренчиха смело в честното лице на капитана. После той се изсмя и сне пищова от главата ми.

— Да, вярвам ти! Ти не си като хората от моя екипаж. Хайде, момче, иди при приятелите си.

Със сърце, пълно с благодарност за избавлението, закрачих към капитана.

— За да стигнете до „Светла зора“ — обясни Хътълстоун, — вървете по пътеката пред вас. После… — и той продължи да дава точни указания за по-лесно намиране на заливчето, където бяха оставили нашия кораб на котва.

Когато стигнаха завоя на пътеката и се отдалечиха на около двеста метра, един от пиратите се обърна и гръмна с мускета си към нас. Това бе по-скоро жест на дръзко предизвикателство, отколкото някакво намерение да ни напакости, защото куршумът изсвири високо над главите ни.

— Освободени сме от обещанието — каза капитанът, а Боксър Джим плю на ръцете си и хвана мускета си по-здраво.

— Доволен съм, че ще можем да се бием с тях!

Но капитанът бе благоразумен и не позволи незабавна атака, за да не попаднем в някоя примка.

Напредвахме бавно. Когато изскочихме на брега, пиратите вече гребяха към „Светла зора“.

Старият Троуър се прицели с мускета си, но капитанът му каза да не стреля.

— Нека бъдем зрители, не актьори — каза той. — По-добре е да се оттеглим под прикритие. Няма защо да се излагаме на изстрелите им.

Последният от пиратите се бе покатерил на борда, когато палубата внезапно се изпълни с хора. Разнесоха се един-два изстрела и видях Бамбо да прави отчаяни усилия да си пробие път. Бе обезоръжен и свален на палубата. В следващия миг се разнесе мощно „ура“.

— Чудиш ли се, Мартин! — попита капитанът, като ме дръпна за ухото. — Добър капан, а? Виж каква е работата. Срещнахме един военен кораб след твоето отвличане снощи и разказахме на капитана нашата история. С него обмислихме ред начини и средства за залавянето на пиратите, без да ти навредим с нещо. Едно нападение би било много рисковано. Пиратите сигурно щяха да излеят гнева и отмъщението си върху тебе, като видят, че няма отърване. Затова опитахме друг начин, също рискован. Но, слава Богу, излезе много сполучлив.

С изключение на съкровището — добави Троуър.

— Него ще намерим, като подложим на разпит пиратите — каза Хътълстоун.

Лично аз нямах надеждите на капитана. Не бе ли Бамбо едничкият, който знаеше скривалището на съкровището, и щеше ли да издаде тайната макар и за да спаси живота си?

След като кратката борба на палубата свърши, някои от моряците спуснаха лодка и загребаха към брега да ни вземат на „Светла зора“. Намерихме пиратите, събрали се в мрачна група. Техният главатар за по-голяма сигурност бе пазен от двама здрави моряци. Разбрах, че изненадата за пиратите била толкова пълна, че моряците не дали нито една жертва.

Строен лейтенант излезе напред да поздрави капитан Хътълстоун, когато той се качи на борда.

— Напълно сполучливо — каза, усмихвайки се от задоволство. — Благодарение на вас, капитане, най-кръвожадният пират е заловен. Ще докладвам случая на висшето началство и вие и вашите хора няма да бъдете забравени.

— Благодаря ви, сър — отговори капитанът, — но удовлетворението от мисълта, че този човек вече не може да пакости на мирните търговски кораби, е достатъчна награда. При това аз си възвърнах кораба. Но, сър, на този остров е заровена плячката на пиратите. Може би ще успеете да убедите някой от тия негодници да каже къде е тя.

Лейтенантът се обърна към мрачните пирати:

— Знаете какво очаква всекиго от вас — каза той строго. — Но един има шанс да се отърве от смърт — мога да ви гарантирам това, ако кажете къде е заровено съкровището.

— Ще ми гарантирате ли живота, храбри моряко? — каза подигравателно Бамбо, чиито очи светеха като на току-що хванат звяр.

— Не на тебе, разбира се, ако си известният Бамбо, както подозирам. Ти си извършил толкова престъпления, че никой земен съдия не може да опрости дори частица от наказанието ти. Мога да се надявам само, че Върховният съдник на всички ни ще бъде по-милостив към теб.

Бамбо се изкикоти:

— Я виж ти какъв проповедник, облечен в офицерски дрехи. Глупако, мислиш ли, че ще искам да откупя живота си с онова, за което съм отнел живота на толкова хора? Моето съкровище ще лежи заровено до края на света, защото съм едничкият човек, който знае къде е скрито.

Но едва Бамбо бе произнесъл предизвикателните си думи и Бъри падна на колене, бърборейки развълнувано:

— Той лъже, лъже! Аз го проследих, когато заравяше съкровището си. Зная къде е то!

— Ако казваш истината, ще направя това, което поискаш — обеща лейтенантът.

Но Бамбо се развика разярен:

— Това е лъжа! Той не е излизал от укреплението, докато заравях съкровището. Момчето ще ви каже.

— Този човек излезе от укреплението — казах аз. — Върна се обратно, облян в пот, и…

Преди да свърша думите си, Бамбо се изтръгна от двамата си пазачи с внезапно, конвулсивно движение. Те протегнаха ръце да го хванат, но бе късно. Като грабна един нож, изпаднал от някого на палубата, той се хвърли върху Бъри, преди някой да се намеси, и го прониза в гърдите. После се обърна и захвърли окървавения нож върху мене.

За щастие се наведох навреме. А Бамбо с висок подигравателен смях на тържество и предизвикателство и с вик: „Намерете сега съкровището!“ — скочи смело в морето.

Хукнахме към борда. Морякът до мен насочи мускета си в главата на плувеца, но го свали.

— Няма нужда — каза той.

Видяхме белия корем на акула в мига, когато се изви да хване плячката си. Преди водите да се затворят над главата на Бамбо, чухме жалния му предсмъртен вик…