Чарлс Мун Бенет
Бунтовният остров (17)

КРАЯТ НА „ПЛАМТЯЩ КРЪСТ“

За момент всички останахме неподвижни. Капитан Холт стоеше с вдигната сабя като вкаменен. Трагедията, която току-що видяхме, се разигра само за няколко минути и парализира всичките ни движения.

Старият Троуър пръв се съвзе. Коленичи до Стъмпи и прислуша сърцето му. Очите ми се насълзиха, когато старият моряк поклати глава:

— Той имаше слабо тяло, но велик дух!

От Стъмпи се обърна към бунтовника, който бе мъртъв. И като че за подигравка ръката му лежеше върху куп скъпоценности, които той толкова искаше да завладее за себе си.

— Трябва да бързаме! — каза капитан Хътълстоун със самообладание. — Вие, момчета, ще се грижите за съкровището. Рискуваме да ни видят от корабите. Хайде, тръгвайте!

Месецът се скри зад гъсти облаци и върху морето и сушата падна дълбок мрак.

По типично пиратски обичай на безгрижие и дързост лодките не се пазеха от никого. Качихме се в тях, съобразявайки се кой за коя група бе определен. После, като загребахме колкото може по-безшумно, се отправихме към „Светла зора“.

Капитан Холт се присъедини към групата на капитан Хътълстоун и се настани в лодката, в която бях и аз.

Докато се плъзгахме мълчаливо по водата, Холт започна да съблича част от дрехите си, събу обущата си. После стисна ножа със зъби и ме накара да привържа малък пакет отгоре на главата му с кърпичка, която опасваше лицето и бе стегната под брадата му.

— За какво е това? — попитах шепнешком.

Капитан Холт извади ножа от устата си:

— Ако искам да подпаля „Пламтящ кръст“ — каза той със сдържан смях, — трябва да нося нещо за подпалване.

На десетина метра от „Светла зора“ храбрият капитан се гмурна тихо във водата. С едва чуто „на добър час“ от нас той заплува безшумно за смелото си начинание.

Преди главата на капитана да се скрие от очите ни, ние се плъзнахме под носа на „Светла зора“. Другите лодки бяха също толкова бързи. Започнахме да се катерим по корабния корпус.

Капитан Хътълстоун бе пръв. Тъкмо се закатери нагоре, месецът отново изгря иззад облаците. Когато главата му се изравни с борда на кораба, се разнесе изстрел и той скочи обратно в лодката със сила, която едва не я преобърна.

— Няма нищо — каза той, — само че е вдигната тревога. Скачайте, момчета!

Неговото насърчаване бе ненужно. Алек бе заел мястото на капитана и се катереше нагоре. През борда се надвеси човек, който се опита да го съсече. Някой близо до мене гръмна, тялото на пирата се откъсна от борда и падна със силен плясък близо до лодката ни.

В следващия момент Алек изчезна и чухме звън на удряща се стомана. Гръмко „ура“ от другите лодки ни насърчи, показвайки, че техните екипажи също имат хора на палубата. Капитан Хътълстоун въпреки куршума, който бе засегнал ръката му и го бе накарал да се пусне от борда, успя да се присъедини към Алек. Един след друг и ние се заизкачваме нагоре, за да помогнем на храбрата двойка.

Когато главата ми се появи над борда, съзрях изплашените, още сънени пирати да излизат по стълбичката отдолу. Изглежда техните часовои не бяха видели приближаващите се лодки, но един, случайно буден и бдителен, бе съзрял главата на капитана, появил се първи.

Нашата двойка бе доста зле притисната. Съзрях Мад Пат изтласкан обратно през борда. Изглежда двама или трима от пиратите щяха да задържат цялата ни група. Джим бе в яростна схватка с гигантски негър. Двама пирати не допускаха другарите на Джим да се присъединят към него на палубата.

Целият удар падна върху нас. Седем или осем души от пиратите се втурнаха със страшен вой. Хътълстоун и Алек издържаха напора им. Окрилени от упоритата отбрана на другарите си, се сблъскахме гърди в гърди с неприятеля. Озовах се точно пред лицето на нисък, сух човек с остър нос и хаплив език. Когато сабите ни се кръстосаха, той се надсмя на моето неумение и ми каза точно къде се готви да ме удари със сабята си. Навярно щеше да го направи, защото не владеех добре изкуството на боя със сабя и не бях достатъчно силен здраво да въртя това оръжие. За щастие, преди да изпълни намерението си, кракът му се плъзна по палубата и той падна пред мене. Нямаше място за рицарство. С тържествуващ вик скочих и го ударих с всичката си сила. Той не мръдна повече.

Задъхан от вълнение се обърнах да търся нови врагове. Наляво от мен бе Скипърс, пребледнял и обезоръжен, притиснат от пират, чиято сабя бе вдигната, готова за удар. Хвърлих се върху му с яростен вик. Той се полуобърна да ме посрещне, но късно. Сабята ми падна върху вдигнатата му ръка и я съсече. Оръжието му тупна на палубата и той уплашен хукна да бяга. Успя да се прехвърли през борда във водата. Фред намери сабята си и ние отново се хвърлихме в боя.

Победата на нашата група бе явна. Като се видяха заобиколени от превишаващи ги по брой противници, оцелелите пирати напуснаха кораба и заплуваха към брега.

— Ура, момчета! — извика капитан Хътълстоун от радост, че „Светла зора“ отново е негова. — Хвърлете мъртвите тела във водата. Сега трябва да поработим здраво и „Светла зора“ ще отплава, преди Бамбо и хората му да се върнат.

Готовност за работа не липсваше и под заповедите на Хътълстоун котвата бе вдигната, платната опънати, но преди да отплаваме, съзрях нова опасност. Три лодки идеха откъм брега. Разбрах, че са изпратени от „Пламтящ кръст“ да вземат групата на Бамбо.

— Те идат! Бамбо иде! — извиках на капитана тревожно.

В същото време откъм пиратския кораб долетя залп мускет-ни куршуми, които изсвириха край ушите ми.

— Поеми руля, Джим! — ревна капитан Хътълстоун. — Останалите се гответе за отбиване на нападателите.

Трите лодки се приближаваха с мълниеносна бързина. Пиратите виеха бясно. Един-двама, които не гребяха, изгърмяха с мускетите си към нас, но нахалос. Над техния вой се издигаше пронизителният глас на Бамбо, при звука на който потръпнах.

— Не можем ли да потопим някоя от лодките им, сър? — старият Троуър посочи едно от оръдията.

— Нямаме артилерист — капитанът се огледа. — Пък и време нямаме, но можем да стреляме по тях с мускетите си. Под прикритие, момчета! Стреляйте!

Момчетата веднага се снишиха зад борда и започнаха бърза стрелба срещу приближаващите се лодки. Въпреки силния ни огън те напредваха бързо, макар и не без жертви.

— Помнете — каза капитанът, — ще се борим докрай! Знаете какво ни очаква, ако ни пленят.

„Светла зора“ започна да усилва ход. Малка бе вероятността пиратите да получат помощ от „Пламтящ кръст“. Когато първата пиратска лодка се укри под стената на кораба ни, аз си спомних за капитан Холт и си помислих какво ли е станало с него на пиратския кораб.

Трима или четирима от нашите се наведоха през борда да свалят нападателите, щом се закатерят нагоре. От лодката се разнесе залп от изстрели. Хората ни се дръпнаха назад, един се простря мъртъв на палубата. После над борда започнаха да се показват глави.

— Дръжте се, момчета! — извика капитанът. — Не отстъпвайте!

Той се впусна начело на малката група да отблъсне нападателите обратно в лодката им. После се хвърли на друго място, където ни заплашваше опасност, но късно. Трима-четирима пирати се бяха прехвърлили на палубата. Явно бе, че ни предстои ужасна борба.

— Лесно ще се разправя с тия — извика капитанът, като се върна обратно към лодката, допряла се първа до кораба.

Той грабна оръдеен снаряд, наведе се през борда и с всички сили го захвърли. Дъното на лодката се проби и тя започна да потъва. „Светла зора“ се отдръпна от нея. Отървахме се от една трета от нападателите.

Но на борда имаше доста пирати и изходът от битката бе все още съмнителен. Бамбо поведе своите хора право към носа, като отблъскваше всичко пред себе си. Към него се присъединиха останалите пирати, качили се на борда, и пялата кръвожадна шайка се понесе по дължина на кораба.

С отчаяна бързина Хътълстоун събра хората си и ги поведе срещу враговете. Когато двете групи се сблъскаха, боят се обърна в ръкопашен. Фред и аз се озовахме срещу широкоплещест пират, който ругаеше мръсно през цялото време. Лесно щеше да се разправи с нас, ако Фред не държеше пълен пищов в ръката си. Той го изпразни в корема на пирата, който се строполи в краката ни.

Когато се огледахме, видяхме, че нашата редица е разколебана. Капитанът се биеше като лъв със самия Бамбо. Алек бе притиснат от двама пирати. Старият Троуър бе паднал, но не можах да видя дали е мъртъв или само ранен. Докато наблюдавах, един пират се промъкна отстрани на капитана и изби сабята от ръката му.

В този момент всичко изглеждаше загубено, но Джим спаси положението, като се хвърли напред със страшна сила. Бамбо отблъсна първото му нападение, но това даде възможност на капитана да грабне един мускет като тояга и с бърз скок да се озове при Джим. Двамата се бореха рамо до рамо, като даваха на нашите хора чудесен пример, а в редовете на пиратите всяваха ужас и объркване.

Нямах повече време да наблюдавам, защото се втурнах да помагам на Алек.

Помощта ми дойде тъкмо навреме. Алек бе съсякъл единия от враговете си, при което сабята му бе изтръгната от ръцете, загуби равновесие и падна на колене. Преди вторият пират да се хвърли върху беззащитния си противник, аз се спуснах на помощ.

Пиратът ме чу, че ида, и се обърна да ме посрещне със страшен размах на оръжието си, който избягнах със светкавично снишавате, но сабята, която бях вдигнал нагоре да запазя главата си, бе избита от ръката ми. Затворих очи, когато пиратът се приготви да нанесе последния удар. Ударът се забави… Отворих очи отново, смаян от моето спасение. Ръцете на Алек бяха обвили изотзад шията на разбойника и го друсаха с всичка сила. Когато го задуши до безчувственост, Алек завлече пирата до борда и го хвърли в морето.

Борбата се пренесе далеч от нас. Пиратите бяха отблъснати благодарение на решителната ни контраатака, водена от неустрашимата двойка Джим и Хътълстоун. Сабята на Джим святкаше на всички посоки, а мускетът на капитана се вдигаше и падаше бясно.

Ако не бе безумният кураж на Бамбо и неговата удивителна пъргавина, пиратите отдавна щяха да бъдат смазани. Но и сега победата клонеше на наша страна, когато внезапно съзрях „Пламтящ кръст“ точно пред нашия кораб. Откак Джим бе оставил руля, „Светла зора“ се носеше произволно, накъдето я тласкаха вятърът и вълните, и бе описала почти кръг, без ние да забележим това, улисани от вълненията на боя. Извиках от страх, че ще се блъснем в пиратския кораб и навярно ще потънем заедно с него. Тревогата ми се увеличи десеторно при вида на гъстия дим, който започна да се вдига от палубата на „Пламтящ кръст“.

— Вървим право към ада! — извика Пат, видял опасността и състоянието на кораба пред нас.

Неговите думи увеличиха паниката ми. Но чудно, мислите ми хвръкнаха най-напред към „Пламтящ кръст“, който можеше да причини страшна експлозия, еднакво опасна и за нас. Бързо извадих съкровището от скривалището и го разпределих по джобовете, пазвата и шапката си. Като направих това, отново загледах горящия кораб, към който се носехме.

Алек ни спаси от сблъсъка с „Пламтящ кръст“. При първия ми тревожен вик се бе хвърлил към руля. С бързите си действия бе изменил посоката на кораба, който мина на косъм от пиратския кораб, за миг дори се отърка о него. Когато двата кораба се докоснаха, повечето от пиратите скочиха на своя кораб. Те не само се бяха наситили на борбата, но мислеха, че загубата на „Пламтящ кръст“ значи загуба на всичко. Може би си представяха, че пожарът не се е разпространил навсякъде и ще могат да го изгасят.

Но Бамбо не ни напусна. Той извика на пиратите от „Пламтящ кръст“ да скочат при него и да му помогнат да спаси кораба от нас. В шума и вълнението думите му останаха без отглас, а може би не бяха и чути. Той бе оставен без подкрепа на нашата палуба.

Не можехме да не изпитаме известна почит към този разбойник, останал в наша власт и все още безстрашен и неукротим. Той стоеше до мачтата с окървавената си сабя, сведена към палубата — осакатено и наглед слабо създание, заобиколено от врагове, изоставено от другари и безнадеждно загубено. И въпреки всичко стоеше смело, с вдигната глава и светнали очи.

Но главният ни интерес бе съсредоточен върху „Пламтящ кръст“, който бе пламнал и големи огнени езици лижеха мачтите и платната.

— Холт свърши работата си добре! — извика Хътълстоун. — Дано се е измъкнал благополучно!…

Разнесе се страшен взрив, придружен от грамаден огнен стълб. Водата се надигна. „Светла зора“ потрепера, като че бе връхлетяна от ураган. Когато се изправих на крака и погледнах към мястото на „Пламтящ кръст“, той беше изчезнал. Само грамада почернели останки от него се стелеха по морската повърхност.

Нашият екипаж не се отърва без жертви. Множество късове, изхвърлени от силата на страшния взрив, префучаха към кораба, разкъсаха платната и свалиха някои от напречните греди. Чири Сам бе ударен от летящ предмет и прикован към палубата.

— „Пламтящ кръст“ няма вече да граби и пали други кораби — каза капитан Хътълстоун. — Много почтени моряци ще плават сега по-спокойно.

Бамбо, снишил се на палубата заедно с всички, при тези думи се озъби:

— Корабът ми изчезна, но духът, който го водеше, още живее! — провикна се той. — Ще взема друг кораб и друг екипаж, рано или късно вие пак ще треперите от името ми! Нека капитан Холт, който подпали кораба ми, се пази добре. Веднъж да падне в ръцете ми, аз…

— Ти по-добре се предай, а не приказвай — каза му капитан Хътълстоун, като се втурна към него, последван от Джим и още няколко души. — Хвърли сабята!

Но вместо да се подчини, пиратският главатар запрати оръжието си право върху своите нападатели. Те се наведоха да се предпазят от фучащата стомана. Подобно на светкавица, Бамбо се стрелна високо над приведените хора, които го заобикаляха. Един от приближените на Холт спря устрема му по палубата, но Бамбо го повали на земята с юмрук. Искаше да избяга. Като стигна борда, погледът му попадна върху приведеното ми тяло. Капитан Хътълстоун и другите бяха вече по петите му, но той се бавеше, може би мислеше, че съкровището му е още заровено на острова, и вярваше, че аз зная мястото. Или може би искаше заложник. Няма значение какви са били причините, но той ме сграбчи за шията и в следващия миг ме вдигна под мишница.

— Този път няма да ми избягаш лесно — извика той ликуващ и аз потреперах от заплахата в гласа му.

Чух как Джим изкрещя на Бамбо да ме пусне, а Хътълстоун извика на някого да не стреля, да не би да улучи мен. Звукът на приятелските гласове ме насърчи. Вярвах, че ще ме отърват.

Уви, надеждите ми останаха излъгани! Бамбо не бе човек да изпуска благоприятния случай за бягство. Той се изсмя предизвикателно към спусналите се да ме спасяват. За миг спря върху борда, след което смело скочи във водата.

Задъхах се, когато паднах с плясък, но скоро морето се затвори над главата ми…