Айзък Азимов
Както пиша, така ги редя!

О, д-р А…

О, д-р А…

Тука става нещо (не си отивай, а!)

Така ми се иска да го кажеш, да.

По-скоро бих умрял

Отколкото да бих желал

Да разбереш какво съм наумил.

 

Не търся евтина забава

Така че, моля те кажи какво става

И отхвърли дребнавите си страхове

Сподели своята представа!

Как за бога

Ги създаваш

Тези диви, невъзможни светове?

 

От някакво объркване ли се пръкват

Или кошмари те измъчват?

Вихрено очите ти забулват

Вият се

И пръсти чупят.

Простират се навред

А кръвта бушува в теб

Докато историята види свет?

 

Твойта мисъл или някаква отвара

поражда дивото по-скоро?

А може би в мъничко

Дребничко

Сухо мартини

Се крие

Твоят джин.

Или в онези Том и Джери?

Които ти навярно ще намериш

Доста дребни

Да те преборят или предизвикат?

Или ужасна

Комбинация

От незаконна

Ситуация —

Марихуана плюс текила,

Които току-виж ти дали сила?

Нищо не си пасва

Нищо не се вяства

Щом подхванеш своя пир

В лудо синкопиране

На мозъка ти — тик-так —

Без никакво спиране.

 

Сто на сто има нещо, д-р А,

Което ти дава властта

И дарбата на ясновидец.

А щом като чета творбите ти в захлас

Ти би ли казал ми завчас

Как тъй ловко, живо

След някоя и друга глътка

Редиш истории и фабули

Безумни?

След тази взривна тайна отвара

Твоята слава ни изгаря

В най-щастливите

Научно-фантастични светове…

И така, д-р А,

Не си отивай, а…

О, д-р А…

О, д-р А…