Дейвид Фарланд
Родена магьосница (51)

Звездопад

Катастрофата ни учи на кротост, състрадание, кураж и твърдост. Извън това тя е абсолютна досада и нямаме никаква полза от нея.

Херцог Палдейн

В Дворовете на прилива последва нов трус. Вестоносци от цялата околност донесоха на Йоме сведения за понесените щети. В часовете след първата вълна се бяха сринали кулите на десетина замъка, както и един мост, свързващ два от по-големите острови.

По-тревожни бяха сведенията за щетите в бедните квартали. Там малките съборетини рухваха и се подпалваха и хората се бореха с пожарите. Още по-лошото бе, че след първия земен трус северното крайбрежие беше ударено от огромни морски вълни, които бяха преобърнали стотици лодки и бяха помели над хиляда къщи.

Нямаше как да се узнае броят на загиналите.

Пламъци огряваха града и към небето се издигаха стълбове черен дим.

Слугите и стражите от двореца на Габорн бяха избягали навън, понесли одеяла и кожи, на които да легнат. Но никой не спеше.

Дворът бе осветен от многобройни фенери. Готвачите разнасяха хляб и грамадни късове печено свинско и телешко. В желанието си да повдигнат настроението кралските менестрели решиха да засвирят.

Карнавалът, който се получи, беше зловещ.

Йоме имаше чувството, че е прокълната от Земята.

Но с притока на сведенията осъзна, че трусовете нямат нищо общо с нея. Явно опустошението бе много по-силно на десетина мили на север, където цели села бяха сравнени със земята.

В замъка се стичаха пратеници и молеха за помощ в спасяването на хора и селища. Шамбелан Уестхейвън, който изпълняваше обичайните задължения в отсъствието на краля, прехвърляше преценките по тези въпроси на Йоме.

От часове тя седеше на двора, менестрелите наоколо свиреха и пееха, а куриерите донасяха ужасни вести. С помощта на писарите и разни дребни благородници Йоме възлагаше на лордовете да помогнат на хората в усилията им да спасят каквото може и да нахранят и подслонят останалите без дом. Определяше и средства за възстановяване на разрушеното.

Само за една нощ изразходва десет пъти повече злато, отколкото баща й щеше да има за цяла година, и започна да се тревожи, че разсипва богатството на Габорн.

Нямаше никакъв опит в управлението на толкова голямо кралство. Проблемите заплашваха да я смажат. Шамбелан Уестхейвън многократно предлагаше съвета си в критични моменти. Беше компетентен човек и познаваше кралството по-добре от нея.

Нейната Дни се бе свила на земята и само я гледаше и се мъчеше да не заспи. Десетина пъти след като я беше извела от кулата, й бе благодарила от все сърце. Още не можеше да сдържи плача си и Йоме копнееше да й даде утеха.

Дни явно се безпокоеше за семейството си, само на няколко мили оттук.

Но Йоме не можеше да утеши и самата себе си. В Хиърдън се бяха появили странни трусове, преди да го напусне. Беше ги усетила отново на юг от Карис, а сега и тук, в Дворовете на прилива. Дали бяха свързани?

Габорн твърдеше, че това е послание. Че Земята изпитва болка. Но ако малките трусове бяха признак за тази болка, чудеше се Йоме, какво тогава можеше да означава това опустошително земетресение?

Интуицията й подсказваше, че тези бедствия са свързани. Мъчеше се да не мисли за това.

И така, земята се тресеше и пожарите бушуваха из града, и изведнъж през тълпата, събрала се в двора на кралската цитадела, закрачи един висок мършав схолар.

Носеше син халат с извезани по него сребърни звезди, отличаващи го като звездоброец. Имаше дълга сива брада и пронизващи очи.

Шамбелан Уестхейвън се наведе към ухото й и прошепна…

— Учителят край камината Дженес, от Стаята на звездите. Сигурно наблюдателната му кула е паднала. Но позволете да напомня на ваше величество, че не харчим средства за възстановяването на техните кули. Къщата на Разбирането винаги е била поддържана само от своите патрони.

Йоме кимна.

Звездоброецът пристъпи пред нея и заговори с фересийски акцент:

— Ваше величество, моля за ухото на кралицата. Имам голям проблем, безпрецедентен проблем.

— С какво мога да ви помогна, Учителю Дженес?

— Не знам откъде да започна — каза объркано звездоброецът. „Разбира се, че не знае — помисли тя. — Фересийците никога не знаят откъде да започнат, нито как да свършат или кога да стигнат до същината.“

— Вашата наблюдателна кула е претърпяла щети?

— Обсерваторията ли? Бъркотията е пълна — карти и ръкописи се търкалят навсякъде. Има и пожар! Помощникът ми едва не загина, докато се мъчеше да спаси картите. Ще минат седмици, докато я разчистим. Убеден съм, че водата, която хвърлихме върху огъня, направи толкова бели, колкото и самите пламъци… но, уф, това не е ваша грижа, нали? Всъщност не съм сигурен дали изобщо нещо от всички тези работи е ваша грижа.

— Аз също — отвърна съвсем искрено Йоме, защото откакто беше отворил уста, тя все още нямаше никаква представа какъв е проблемът му.

Той погледна тълпата слуги и прошепна:

— Ваше величество, може ли да поговорим насаме?

Йоме кимна и двамата закрачиха през двора към сянката под двата ореха в ъгъла до стената на замъка.

— Милейди — попита я той. — Какво знаете за звездите?

— Че са красиви — отвърна сухо Йоме.

— Да — каза Дженес. — И може би също така знаете, че с хода на сезоните съзвездията се въртят в небето. В началото на годината Елвинд минава над планините на север. Но в разгара на лятото той е почти точно отгоре.

— Знам.

— Тогава с… с голям смут съм длъжен да ви съобщя, че звездите не са както трябва.

— Какво?

— Звездите тази нощ не са както трябва. Много е смущаващо. Тази нощ е третата от Месеца на листата. Но според нашите карти звездите са разположени като в дванайсетата нощ от Месеца на жътвата — с две седмици назад.

— Как е възможно това? — попита Йоме. — Да не би картите да са сбъркани? Може би…

— Картите не са сбъркани. Гледал съм ги стотици пъти. Мога да измисля само едно обяснение. Светът е поел по някакъв нов път през небесата. Дори луната… според предварителните ми измервания…

Допреди миг Йоме се чувстваше съсипана. Сега беше сломена. Зяпна го с отворена уста и накрая успя да каже само:

— Какво можем да направим?

Дженес поклати глава.

— Аз… навярно никой не може да помогне. Но вашият мъж все пак е Земния крал.

Изведнъж тя си спомни думите на Ейвран. Единствената истинска господарка свързваше Руната на опустошението с Руната на небесата и на Пъкъла. Канеше се да създаде нов свят, в който човечеството нямаше да оцелее.

Възможно ли бе да изтласква Земята от предопределения й курс?

— Разбира се. Ще… ще го известя веднага.

Дори Единствената истинска господарка да беше направила това, как можеше Габорн да я спре? Беше изгубил силите си.

Звездоброецът се обърна да си тръгне. Очите на Йоме обходиха отчаяно двора. Извика да й пратят куриер, мислеше да напише писмо до Габорн.

Но докато обмисляше какво да напише, осъзна, че всичко, което иска да съобщи на Габорн, той вече го знае.

Беше я предупредил, че ако не унищожи Господарката на халите, всички негови хора ще загинат. Знаеше за опасността не по-малко от нея.

А дали знаеше? Габорн можеше да усеща опасността, но никога не можеше да предвиди източника й. И почти всички негови Избрани в Мистария все още бяха недалече от град Карис. Не можеше да усети опасността за онези, които бяха извън града. Зачуди се какво ли щеше да каже Габорн, ако го предупредеше за подозренията си за предстояща атака тук, в Дворовете на прилива. Дали щеше да я помоли да напусне, или да остане? Зачуди се какво ли щеше да каже, ако разбере, че светът се е отклонил от небесния си курс.

Точно тогава Граймсън влезе в двора. Един облекчител вървеше по петите му.

— Милейди — викна й той. — Намерихме ги тия дарове, дето ги иска Габорн.

Мислите на Йоме бяха в пълно безредие. Беше забравила за даровете. Габорн бе наредил облекчителите да подготвят вектори за Ейвран. Този тук трябваше да отведе векторите при Габорн.

— Доведете коне и тръгнете веднага — каза тя на Граймсън. — Всяка секунда е скъпа.

— Милейди — отвърна Граймсън, — тия вектори будуват цяла нощ. Не бих искал някой от тях да падне от коня. Има кралски впрягове, бързи почти колкото кон.

— Разбира се, ще вземем впряговете тогава.

— Ние?

Йоме имаше чувството, че светът около нея се разпада. Габорн я беше изпратил тук, за да е в „безопасност“. Но трусовете бяха ударили и много кули бяха рухнали, а от небесата падаха звезди. Светът беше излязъл от курса си.

Никое място не беше безопасно.

Мястото й беше до Габорн, но тя не можеше да го последва в Долния свят. Там щеше само да му бъде в тежест. Той все още беше Земния крал и макар силите му да бяха смалени, само той можеше да се изправи срещу Господарката на халите.

Но все пак трябваше да има нещо, което да може да направи, вместо да чака тук, в Дворовете на прилива. Огледа се и видя, че шамбеланът Уестхейвън се съветва с лордовете. Е, той познаваше това кралство по-добре от нея.

— Граймсън — заяви тя твърдо. — Доведете свитата ми. Идвам с вас. Трябва да говоря с Габорн.

Надраска бележка за шамбелан Уестхейвън, в която го предупреди да се подготви за щурм откъм морето, и я връчи на един паж.

След няколко мига вече я нямаше в двора.