Айзък Азимов
Самите богове (49)

19

В жилището на Селена върху всички прозорци се виждаше Земята.

— Знаеш ли, Бен, гласуваха срещу него. Голям процент — каза Селена.

— Съмнявам се обаче, че ще се откаже. Ако докато се изграждат станциите, се появят търкания със Земята, общественото мнение на Луната може да се промени.

— Не е необходимо да има търкания.

— Да, така е. Във всеки случай историята не познава щастливи завършеци, а само кризи, които преминават. Струва ми се, че благополучно преминахме и сегашната криза, а ще се тревожим за другите, когато настъпят. След като се построят корабите, напрежението сигурно ще спадне значително.

— Ще доживеем да го видим, уверена съм.

— Ти ще го доживееш, Селена.

— И ти, Бен. Не преувеличавай възрастта си. На четиридесет и осем години си само.

— Ще отлетиш ли с някой от звездните кораби, Селена?

— Не. Ще бъда твърде стара и все още няма да искам да загубя Земята от небето. Може би синът ми ще отлети… Бен…?

— Да, Селена.

— Подадох молба за втори син. Молбата ми е удовлетворена. Ще ми съдействуваш ли?

Денисън вдигна поглед и се взря право в очите й. Тя не ги отклони.

— Изкуствено осеменяване ли? — осведоми се той.

— Разбира се — отвърна тя. — Комбинацията на гените ни ще бъде интересна.

Денисън сведе поглед.

— Поласкан съм, Селена.

— Разумно е, Бен — продължи, сякаш се оправдаваше Селена. — От значение е да се постигне добра комбинация на гени. Няма нищо нередно в природното генно инженерство.

— Абсолютно нищо.

— Това не означава, че не го желая и по други причини… Защото те харесвам.

Денисън кимна и продължи да мълчи.

— Пък и любовта не е само биология — почти гневно извика Селена.

— Съгласен съм — отвърна Денисън. — Поне аз те обичам, независимо от биологията.

— Но щом говорим за това, любовта не е само акробатика.

— И с това съм съгласен — каза той.

— Освен това… — промълви Селена. — Ах, по дяволите…

Денисън нерешително пристъпи към нея. Тя не се отдръпна. И той я целуна без повече колебания.