Айзък Азимов
Самите богове (46)

16

— За да бъда откровен, ще кажа, че се надявах — започна разговора Готстейн, като се усмихваше над така наречения десерт — лепкав, сладникав буламач, — че ще се виждаме по-често.

— Много любезно от ваша страна да проявявате такъв интерес към работата ми — отвърна Денисън. — Ако изтичането може да се стабилизира, уверен съм, че постижението ми — и на мис Линдстрьом, ще се окаже особено значимо.

— Говорите внимателно, като учен… Няма да ви обиждам и да ви предложа лунен еквивалент на ликьор; това е единственото подобие на нещо от земната кухня, което просто реших да не приемам. Можете ли да ми обясните на обикновен език какво прави постижението толкова значимо?

— Ще се опитам — поде предпазливо Денисън. — Нека да започнем с паравселената. В нея силното ядрено взаимодействие е по-силно, отколкото при нас, така че сравнително малки маси протони в паравселената могат да участвуват в ядрен синтез, който да поддържа горенето на звезда. В паравселената маси, еквивалентни на нашите звезди, биха избухнали. В нея има много повече на брой, но значително по-малки по размери звезди от нашите. Да предположим сега, че съществува свят, в който силното ядрено взаимодействие е забележимо не така интензивно, колкото е при нас. В такъв случай огромни маси от протони ще проявяват толкова слаба склонност към синтез, че ще бъде необходима твърде голяма маса водород, за да се поддържа дадена звезда. Такава антипаравселена — с други думи свят, противоположен на паравселената — ще се състои от доста по-малко на брой, но значително по-големи звезди, отколкото има в нашата Вселена. Ако силното ядрено взаимодействие се отслаби достатъчно, ще се получи вселена, която ще се състои само от една звезда, съдържаща цялата маса на тази вселена. Ще бъде много плътна, но сравнително спокойна звезда и вероятно няма да излъчва повече от нашето Слънце.

— Греша ли или действително такова е било преобладаващото състояние в нашата Вселена преди мига на големия взрив — прекъсна го Готстейн, — едно огромно тяло, което е съдържало цялата вселенска маса.

— Да — съгласи се Денисън. — В същност антипаравселената, която описвам, се състои от нещо, което наричат „Космическо яйце“. Ако търсим едностранно изтичане, на нас ни е необходима именно вселена космическо яйце. Паравселената, от която се възползуваме сега, с нейните малки звезди на практика е празно пространство. Можете да сондирате, да търсите и да не докоснете нищо.

— Но парахората ни намериха.

— Да, вероятно като са се ориентирали по магнитните полета. Съществуват причини, които ни карат да мислим, че в паравселената няма значителни планетарни магнитни полета, а това ни лишава от предимствата, които те имат. От друга страна, ако сондираме вселената космическо яйце, непременно ще успеем. Космическото яйце само по себе си е цялата вселена и където и да сондираме, ще се натъкнем на материя.

— А как се извършва подобен сондаж?

Денисън се поколеба.

— Точно това ми е трудно да обясня. Пионите са частици-посредници на силното ядрено взаимодействие. Силата на взаимодействието зависи от масата на пионите, а при известни специални условия тази маса може да се изменя. Лунните физици са конструирали уред, наречен пионизатор, и той предизвиква точно това. Щом като масата на пионите се намали или увеличи, тя става част от друга вселена, превръща се в преходен пункт. Ако тази маса се намали достатъчно, може да се превърне в част от вселена космическо яйце, а ние точно това искаме.

— И ще стане възможно да се изсмуква материя от… тази… вселена космическо яйце? — запита Готстейн.

— Това е лесно. Щом като се образува преходният пункт, вливането става спонтанно. Материята навлиза със собствените си закони и когато дойде при нас е стабилна. Постепенно законите на нашата Вселена се проливат в нея, силното ядрено взаимодействие се засилва, материята започва ядрен синтез и отдава огромна енергия.

— Но щом като е свръхплътна, защо просто не се разшири в облак дим?

— Така също ще се получи енергия, но всичко зависи от електромагнитното поле, а специално в този случай силното ядрено взаимодействие има предимство, защото контролираме електромагнитното поле. Ще отнеме много време, за да ви го обясня подробно.

— Тогава кълбото светлина, което видях на повърхността, е било материя от космическо яйце в ядрен синтез?

— Да, комисарю.

— И тази енергия може да се впрегне в полезна работа?

— Напълно сигурно. И то във всякакви количества. Видяхте в нашата Вселена да навлиза микромикрограмова маса от космическото яйце. На теория нищо не ни пречи да си я доставяме с тонове.

— В такъв случай успешно ще се използува, за да замени Електронната помпа?

Денисън поклати отрицателно глава.

— Не. Като се използува енергията на космическото яйце, също се изменят свойствата на съответните вселени. Когато природните закони се прехвърлят помежду им, силното ядрено взаимодействие постепенно се засилва във вселената космическо яйце и отслабва в нашата. Това означава, че в космическото яйце ядреният синтез бавно ще се ускорява и то ще се нагрява. Накрая…

— Накрая — прекъсна го Готстейн с кръстосани на гърдите ръце и замислено присвити очи — тя ще експлодира в голям взрив.

— Такова чувство изпитвам.

— Не предполагате ли, че именно това е станало със собствената ни Вселена преди десет милиарда години?

— Може би. Специалистите по космогония постоянно си задават въпроса защо космическото яйце се е взривило в определен миг, а не по друго време. Едно от решенията е да си представим трептяща вселена, в която космическото яйце се образува и веднага избухва. Възможността за осцилираща система вече не се възприема и заключението е, че космическото яйце е съществувало продължителен период от време и после е изпаднало в криза на нестабилност, предизвикана от неизвестни причини.

— Вероятно е тази криза да е била резултат от извличане на енергия в други вселени.

— Възможно, но не непременно от някакъв разум. Навярно понякога се получават спонтанни изтичания.

— А когато възникне голям взрив — полюбопитствува Готстейн, — ще продължим ли да извличаме енергия от вселената космическо яйце?

— Не съм сигурен, но това не би трябвало да ни безпокои в близко бъдеще. Твърде вероятно е изтичането на нашето поле на силно взаимодействие във вселената космическо яйце да продължава милиони години, преди да се достигне критичната точка. А навярно има и други вселени космически яйца и може би те са безкрайно много.

— А какви промени ще настъпят в нашата Вселена?

— Силното взаимодействие ще отслабва. Бавно, много бавно нашето Слънце ще се охлажда.

— Възможно ли е да използуваме енергия от космическото яйце, за да компенсираме изстиването му?

— Няма да е необходимо, сър — заобяснява сериозно Денисън. — Докато силното ядрено взаимодействие в нашата Вселена отслабва в резултат на помпата за енергия от космическото яйце, то ще се засилва от действието на Електронната помпа. В такъв случай, ако регулираме производството на енергия от двете помпи, макар природните закони в космическото яйце и в паравселената да се променят, те ще остават неизменни в нашия свят. Ние ще бъдем магистрала в двете посоки, но без крайни спирки. Няма защо да се безпокоим и за крайните спирки. Парахората от своя страна вероятно са се приспособили към охлаждането на своето слънце, което по начало сигурно е било доста хладно. А що се отнася до космическото яйце, няма причини да се предполага, че там съществува живот. В действителност, като предизвикаме необходимите за голям взрив условия, ние навярно ще създадем нов вид вселена, която след време ще стане подходяща за живот.

Готстейн помълча. Отпуснатото му пълно лице изглеждаше лишено от чувства. Кимна на себе си, сякаш следеше собствените си мисли. Накрая каза:

— Знаете ли, Денисън, струва ми се, че с това ще накараме светът да се вслуша. Сега всички затруднения да се убеди научната върхушка, че Електронната помпа е гибелна за Вселената ни, ще отпаднат.

— Вече не съществува емоционалното нежелание това да се приеме — съгласи се Денисън. — Става възможно едновременно да се изложат и проблемът, и решението му.

— Кога ще изготвите подобен материал, ако ви гарантирам, че ще бъде публикуван бързо?

— А ще можете ли да гарантирате?

— В публикувана от правителството брошура, ако не по друг начин.

— Бих предпочел да се опитам да стабилизирам изтичането, преди да направя съобщението.

— Естествено.

— И мисля, че ще бъде мъдро — продължи Денисън — да приобщим доктор Питър Ламонт като съавтор. Той ще направи математическите изчисления — нещо, с което не мога да се справя. Освен това благодарение на неговия труд се насочих в тази насока. И още нещо, сър…

— Да?

— Предлагам да се включат и лунните физици. Един от тях, доктор Барън Невил, може да стане трети съавтор.

— Но защо? Не са ли това ненужни усложнения?

— Техният пионизатор направи възможен успеха.

— Би могло да се спомене с благодарност… Доктор Барън работи ли действително с вас върху проекта?

— Косвено.

— Защо тогава да го включвате?

Денисън сведе поглед и замислено изчетка крачолите си с ръка.

— Така ще бъде по-дипломатично — отвърна той. — Помпата от космическото яйце ще трябва да се монтира на Луната.

— А защо не на Земята?

— Първо, необходим ни е вакуум. Прехвърлянето е еднопосочно, а не двупосочно както при Електронната помпа и в двата случая необходимите условия за практическото осъществяване са различни. Върху повърхността на Луната вакуумът е в огромни количества; докато, за да се постигне на Земята, ще бъдат нужни колосални усилия.

— И все пак е възможно, нали?

— Второ — продължи Денисън, — при два огромни източника на енергия от противоположни посоки с нашата Вселена в средата, ще се получи нещо като късо съединение, ако двата преходни пункта бъдат твърде близо един до друг. Разделяне от четиристотин хиляди километра вакуум като Електронната помпа работи само на Земята, а помпата от космическото яйце само на Луната, ще бъде идеално… дори необходимо. А щом ще работим на Луната, ще бъде мъдро, дори етично, да вземем предвид чувствата на лунните физици. Трябва да им дадем дял.

— Такива ли са напътствията на мис Линдстрьом? — усмихна се Готстейн.

— Уверен съм, че така би ни посъветвала, но предложението е достатъчно логично, за да се сетя и сам за него.

Готстейн се изправи, протегна се, после подскочи два-три пъти на място по неестествения начин, налаган от лунната гравитация. Всеки път присвиваше колене. Седна отново и каза:

— Опитвал ли сте да го правите понякога, доктор Денисън?

Денисън поклати отрицателно глава.

— Предполага се, че подпомага кръвообръщението в долните крайници. Правя го винаги, когато усещам, че краката ми започват да изтръпват. Скоро ще замина за кратко посещение на Земята и се опитвам да не свиквам много с лунното притегляне… Да поговорим ли за мис Линдстрьом, доктор Денисън?

— Какво за нея? — попита Денисън със значително променен тон на гласа.

— Тя е туристически гид.

— Да. Вече го казвахте.

— Изтъкнах също, че е странен помощник за физик.

— В действителност аз съм само любител физик и предполагам, че тя е любител помощник.

Готстейн вече не се усмихваше.

— Не си играйте, докторе. Направих си труда да открия каквото мога за нея. Досието й разкрива много неща — поне би ги разкрило, ако някой го беше погледнал по-рано. Уверен съм, че е интуитивистка.

— Много от нас са такива — рече Денисън. — Не се съмнявам, че в известно отношение и вие сте интуитивист. Със сигурност зная, че и аз притежавам известна интуиция.

— Има разлика, докторе. Вие сте опитен учен, а аз — надявам се — съм опитен администратор… Докато мис Линдстрьом, макар да е достатъчно добра интуитивистка за да ви бъде полезна в областта на съвременната теоретична физика, в действителност работи като туристически гид…

Денисън се поколеба.

— Липсва й специално образование, сър. Нейният интуитивизъм е на изключително високо ниво, но слабо се поддава на съзнателно управление.

— Тя не е ли резултат на едновремешната програма за генно инженерство?

— Не зная. Но не бих се изненадал, ако се окаже, че е така.

— Имате ли й доверие?

— В какво отношение? Тя ми помогна.

— Знаете ли, че е съпруга на доктор Барън Невил?

— Връзката е емоционална, не законна, струва ми се.

— Тук на Луната никоя от връзките не е „законна“, както ние я наричаме. Същият Невил ли е, когото искате да поканите като трети съавтор на статията, която ще напишете?

— Да.

— Това просто съвпадение ли е?

— Не. Невил се заинтересува от мен при пристигането ми и съм уверен, че той е помолил Селена да ми помага.

— Тя ли ви го каза?

— Обясни ми, че той се интересува от мен. Струва ми се, че това е напълно естествено.

— Не ви ли идва наум, доктор Денисън, че е вероятно тя да работи за собствените си и на доктор Невил интереси?

— В какво отношение техните интереси биха могли да се различават от нашите? Тя ми помагаше без задръжки.

Готстейн промени положението си и размърда рамене, сякаш изпълняваше упражнения по обтягане на мускулите.

— Доктор Невил — поде той — навярно знае, че толкова близка нему жена е интуитивистка. Нима няма да се възползува от нея? Защо да остава туристически гид, ако не, за да прикрива тази своя способност… с определена цел.

— Доколкото разбрах, доктор Невил често разсъждава по такъв начин. Трудно ми е да подозирам ненужни конспирации.

— Откъде знаете, че са ненужни? Докато космическият ми скакалец висеше над лунната повърхност, точно преди да се появи кълбото светлина над инсталацията ви, гледах надолу към вас. Вие не бяхте при пионизатора.

Денисън се позамисли.

— Не, не бях. Гледах звездите. Често ми се случва, когато съм на повърхността.

— А какво правеше мис Линдстрьом?

— Не видях. Обясни, че е усилила магнитното поле и накрая изтичането пробило.

— Обичайно ли е тя да работи с инсталацията без вас?

— Не. Но мога да разбера порива й.

— А трябваше ли да се получи някакво изхвърляне?

— Не ви разбирам.

— Не съм уверен дали и на мен самия ми е ясно. Сред земната светлина се видя някаква бледа искра — сякаш нещо прелетя през пространството. Нямам представа какво е било.

— И аз не зная — увери го Денисън.

— Не можете ли да се сетите за нещо, което естествено да е свързано с експеримента и…

— Не.

— Какво тогава е правила мис Линдстрьом?

— Все още нищо не ми идва наум.

За миг между тях настъпи пълно мълчание. После Готстейн каза:

— В такъв случай, както виждам нещата, вие ще се опитате да коригирате нестабилността на изтичането и ще помислите за статията, която ще напишете. Аз ще задвижа нещата от другия край и при предстоящото си посещение на Земята ще уредя статията да се публикува и ще предупредя правителството.

Това беше явно указание, че срещата е приключила. Денисън се изправи, а Готстейн подхвърли небрежно:

— И си помислете за доктор Невил и мис Линдстрьом.