Айзък Азимов
Самите богове (43)

13

— А след това наистина отвърнах на целувката му — каза Селена замислено.

— О, така ли? — възкликна грубо Невил. — Ами че това е храброст, надхвърляща изискванията на дълга.

— Не зная. Не беше толкова лошо. В същност — тя се усмихна — той се държа доста трогателно. Опасяваше се да не прояви несръчност и отначало постави ръце на гърба си, за да не ме смачка, предполагам.

— Спести ми подробностите.

— Не е необходимо да изпълняваш нареждания.

— Но добре ще бъде ти да ги изпълняваш. Кога очакваш да ни дадеш онова, от което се нуждаем?

— Щом успея — отвърна тя глухо.

— Без той да разбере?

— Той се интересува само от енергия.

— И иска да спасява света — подигра се Невил. — И да бъде герой. И да злепостави всички други. И да те целува.

— Признава всичко това. А ти какво признаваш?

— Нетърпението си — отвърна Невил разгневен. — Огромното си нетърпение.