Айзък Азимов
Самите богове (36)

6

— Бих искал — започна разговора Готстейн — да ви предложа някакъв земен деликатес, докторе, но за да се спази принципът, не ми позволиха да взема със себе си нищо подобно. Добрите жители на Луната се обиждат от изкуствените прегради, налагани, когато се проявява специално отношение към хората от Земята. Изглежда е по-добре да се успокоява чувствителността им, като колкото е възможно повече им се подражава, макар да се опасявам, че походката ми ще ме издава. Проклетото им притегляне е невъзможно.

— И аз се чувствувам по същия начин — съгласи се мъжът от Земята. — Поздравявам ви за новия ви пост…

— Все още не е напълно мой, сър.

— Моите поздравления, въпреки това. Но все пак се питам, защо пожелахте да се срещнете с мен.

— Бяхме спътници. Неотдавна пристигнахме със същия кораб.

Земният жител зачака учтиво.

— А познанството ми с вас датира от по-отдавна — продължи Готстейн, — срещнахме се преди години — за кратко време.

— Опасявам се, че не си спомням… — поде тихо земният жител.

— Не ме изненадва. Няма причина да си спомняте. Известно време работих при сенатора Бърн, който оглавяваше — в същност все още ръководи — Комитета за техника и околната среда. Беше по времето, когато искаше да се справи с Хелъм — Фредрик Хелъм.

Мъжът от Земята внезапно се изпъна в креслото.

— Познавате ли Хелъм?

— Вие сте вторият човек, който ми задава този въпрос, откакто съм дошъл на Луната. Да, познавах го. Не бяхме близки. Зная други хора, които го познават. Доста странно — техните мнения обикновено съвпадат с моето. За човек, който се е превърнал в идол за планетата, Хелъм не се харесва много като личност на онези, които го познават отблизо.

— Много ли? Бих казал никак — поправи го човекът от Земята.

— Навремето служебните ми задължения — или поне указанията на сенатора бяха такива — наложиха да разследваме Електронната помпа и да установя дали изграждането и разширяването на системата не се придружава от неоправдано прахосничество и лично облагодетелствуване. Законна загриженост за контролиращ по своята същност комитет, но между нас казано, сенаторът се надяваше да открие нещо, което да злепостави Хелъм. Искаше да отслаби хватката, в която този човек затягаше учените. Но не успя.

— Това е очевидно. Точно сега Хелъм е по-силен от когато и да било.

— Не открихме никакви значителни рушвети; и нито един, който да се припише на Хелъм. Човекът е безкомпромисно честен.

— Уверен съм, че в това отношение е така. Властта има своя собствена пазарна цена, която не винаги се измерва с банкноти.

— Но навремето ме заинтересува, макар тогава да не успях да се занимая по-подробно с въпроса, че попаднах на някого, който протестираше не срещу Хелъм, а срещу самата Електронна помпа. Присъствувах на беседата, въпреки че не аз я провеждах. Вие протестирахте, нали?

— Досещам се за случая — поде предпазливо земният жител, — но все още не мога да си спомня за вас.

— Тогава си задавах въпроса как въобще някой е способен да възразява срещу Електронната помпа на научна основа. Направихте ми доста силно впечатление, така че щом ви видях на кораба, нещо се размърда в паметта ми; и накрая се сетих. Не съм правил справка в списъка на пътниците, но позволете ми да проверя паметта си. Не сте ли доктор Бенджамин Ендрю Денисън?

— Бенджамин Алън Денисън — отвърна с въздишка човекът от Земята. — Да. Но защо възниква това сега? Истината е, че не желая да си припомня миналото. Намирам се на Луната и изпитвам силно желание да започна нов живот; от самото начало, ако е необходимо. По дяволите, дори мислех да си сменя името!

— Нямаше да ви помогне. Познах лицето ви. Нямам възражения срещу новия ви живот, доктор Денисън. Нямам намерение да ви се бъркам. Но бих искал да ви поразпитам по причини, които не са пряко свързани с вас. Не си спомням напълно възраженията ви срещу Електронната помпа. Бихте ли ми ги изложили?

— Нищо не беше всъщност. Мое предположение, опасения, че ще се промени напрегнатостта на полето на силното ядрено взаимодействие. Нищо!

— Нищо? — сега вече Готстейн прочисти гърлото си. — Моля ви, не се сърдете, че се опитвам да го разбера. Казах ви, че навремето ме заинтересувахте. Тогава не успях да се занимая с проблема, а се съмнявам, че сега ще успея да намеря необходимата информация в архивите. Цялата работа е засекретена… тогава сенаторът се провали и не желаеше да се разчуе. И все пак започвам да си припомням някои подробности. Известно време сте били колеги с Хелъм, не бяхте физик.

— Правилно. Бях радиохимик. И той беше такъв.

— Поправете ме, ако си спомням неточно, но предишната ви атестация беше много добра, нали така?

— Имаше обективни критерии в моя полза. Не си правех илюзии по отношение на собствената си личност. Бях блестящ изследовател.

— Изумително как си припомням. От друга страна, не можеше да се каже същото за Хелъм.

— Не беше особено надарен.

— И въпреки това по-късно нещата не се развиха добре за вас. В същност, когато разговаряхме — струва ми се, че доброволно се явихте при нас — работехте при някакъв производител на играчки…

— На козметични средства — поправи го Денисън със сподавен глас. — Мъжки козметични средства. Това не допринесе да ме изслушат с внимание.

— Да, не можеше да помогне. Съжалявам. Бяхте търговец.

— Търговски директор. И там се проявих блестящо. Издигнах се до вицепрезидент, преди да напусна и да дойда на Луната.

— Хелъм беше ли замесен? Искам да кажа в това, че прекратихте научната си работа?

— Моля ви! — възкликна Денисън. — Вече не е от значение. Бях там, когато Хелъм за пръв път откри превръщането на волфрама и когато започна веригата от събития, довела до Електронната помпа. Не мога да кажа точно какво щеше да стане, ако ме нямаше там. Двамата с Хелъм можехме да умрем от облъчването след месец или от ядрена експлозия шест седмици по-късно. Но аз се намирах там и отчасти заради мен Хелъм е това, което е; а заради участието си сега съм в подобно положение. По дяволите подробностите. Това удовлетворява ли ви? Защото ще се наложи да се задоволите само с толкова.

— Струва ми се, че е достатъчно. Значи имате лични основания да не обичате Хелъм?

— По онова време действително не изпитвах добри чувства към него. Пък и сега не го обичам.

— Възможно ли е в такъв случай възраженията ви срещу Електронната помпа да са били вдъхновени от желанието да погубите Хелъм?

— Възразявам срещу подобен кръстосан разпит — заяви Денисън.

— Моля? Никой от въпросите ми няма да се използува срещу вас. Задавам ги само за себе си, защото съм загрижен за Помпата и за някои други неща.

— Добре тогава, предполагам, че е възможно да се открие някаква намеса на чувствата. Тъй като мразех Хелъм, бях готов да повярвам, че славата и величието му имат фалшива основа. Мислех за Електронната помпа с надеждата да намеря някое слабо място.

— И поради това намерихте?

— Не — отвърна Денисън натъртено, като удари с юмрук по дръжката на креслото и явно се понадигна като реакция на въпроса. — Не „поради това“. Открих слабо място, но честно. Или поне аз така смятах. Не съм изобретявал слабо място, само за да проваля Хелъм.

— Не става въпрос за изобретяване, докторе — успокои го Готстейн. — И наум не ми минава дори да намекна за подобно нещо. Но всички знаем, че когато се опитваме да установим нещо в граничната област на знанията, е необходимо да правим предположения. Предположенията нормално се правят в сивата зона на несигурността, но човек може да им придава оттенъци в една или друга насока, като остава напълно честен, но в съгласие с… хм… преобладаващите в момента чувства. Може би сте направили предположенията си в антихелъмовата граница на възможното.

— Този спор е безсмислен, сър. Навремето мислех, че разполагам с обосновани доводи. Но не съм физик. Аз съм… бях радиохимик.

— Хелъм също е бил радиохимик, но сега е най-известният физик в света.

— Все още е радиохимик. Изостанал с четвърт век.

— Вашият случай не е същият. Вие сте положили големи усилия, за да станете физик.

— Сериозно сте ме проучили — възнегодува Денисън.

— Казах ви — направихте ми силно впечатление. Смайващо е как си припомням. Но сега ще премина към нещо по-различно. Познавате ли физика Питър Ламонт?

— Срещал съм го — отговори Денисън с нежелание.

— Смятате ли, че и той е блестящ?

— Не го познавам достатъчно добре, за да се произнеса, а и не обичам да използувам прекалено често тази дума.

— А според вас дали знае за какво говори?

— Освен ако има данни за противното, ще отговоря с „да“.

Готстейн внимателно се облегна назад в креслото. То изглеждаше доста изящно и по земен стандарт не би издържало тежестта му.

— Ще ми разправите ли доколко познавате Ламонт? Само по име? Срещали ли сте се?

— Разговаряли сме лично — отвърна Денисън. — Възнамеряваше да напише история на Електронната помпа; как се е започнало; пълно изложение на глупавите легенди, които се разраснаха около нея. Поласка ме, че Ламонт ме потърси, че изглежда е разбрал нещо за мен. По дяволите, сър, бях поласкан, че знае за съществуването ми. Но в същност не можех да му разправя много. Каква полза щеше да има? Нямаше да спечеля нищо освен няколко подигравателни усмивки, а ми омръзна, омръзна ми да тъна в мрачни мисли, да се самосъжалявам.

— Знаете ли с какво се занимава Ламонт през последните няколко години?

— Какво имате предвид, сър? — осведоми се предпазливо Денисън.

— Преди около година, може би малко повече, Ламонт разговаря с Бърт. Вече не работя при сенатора, но от време на време се виждаме. Той ми разправи. Беше загрижен. Мислеше, че е твърде вероятно доводите на Ламонт срещу Електронната помпа да са основателни и въпреки това не виждаше как на практика да се заеме с проблема. Аз също изпитах тревога…

— Всички са загрижени — подхвърли язвително Денисън.

— Но сега се питам дали Ламонт не е разговарял с вас и…

— Спрете! Спрете дотук, сър. Струва ми се виждам накъде клоните и не желая да продължавате нататък. Ако очаквате да ви кажа, че Ламонт е откраднал идеята ми и че отново се отнасят зле с мен, грешите. Позволете да ви повторя настоятелно — нямах основателна теория. Беше чиста догадка. Безпокоеше ме — изложих я — не ми повярваха — обезсърчих се. Тъй като не разполагах с възможности да докажа стойността й, аз се отказах. В разговора си с Ламонт не съм споменавал за нея; въобще не стигнахме по-далеч от първите дни на Помпата. До каквото се е добрал по-късно, колкото и заключението му да прилича на моята догадка, той го е постигнал самостоятелно. Разработката му изглежда надеждна и се основава върху строг математичен анализ. Не предявявам претенции за първенство, за никакво първенство.

— Изглежда познавате теорията на Ламонт.

— През последните месеци се разпространяваше. Човекът не може да я публикува и никой не се отнася сериозно към него, но тя се разнася чрез слухове. Достигна дори до мен.

— Ясно ми е, докторе. Но аз гледам сериозно на нея. За мен това е второто предупреждение, нали разбирате. Съобщението за първото предупреждение — от вас — въобще не достигна до сенатора. Не беше свързано с финансови нарушения, а тогава само те го занимаваха. Истинският председател на разследващата комисия (не бях аз) сметна — ще ми простите, — че е нещо налудничаво. Аз не мислех така. Разтревожих се, когато въпросът се повдигна отново. Възнамерявах да се срещна с Ламонт, но няколко физици, с които се посъветвах…

— Включително и Хелъм?

— Не, не съм се виждал с Хелъм. Някои от тях ме увериха, че трудът на Ламонт е напълно лишен от основание. Дори при това положение смятах да се срещна с него, когато ми предложиха да заема този пост и ето ме тук, с вас. Сега разбирате защо трябваше да се видим. Според вас имат ли някакво основание теориите, излагани от самия вас и от доктор Ламонт?

— Искате да кажете дали, ако продължи да се използува, Електронната помпа ще взриви Слънцето или дори навярно целия клон на Галактиката?

— Да, точно това имам предвид.

— Какво да ви кажа? Разполагам само със собствената си догадка, която не е нищо повече. Що се отнася до теорията на Ламонт, не съм я разучавал подробно. Не е публикувана. Ако я видя, вероятно няма да разбера математичната й част… Пък и какво значение има? Ламонт не може да убеди никого. Хелъм го погуби така рано както и мен, а дори и да мине през главата на Хелъм, така да се каже, обикновените хора ще са убедени, че е против интересите им да му повярват. Никой не иска да се откаже от Помпата, а е много по-лесно да се отхвърли теорията на Ламонт, отколкото да се направи нещо въз основа на нея.

— Но вие все още изпитвате опасения, нали?

— В смисъл, че ние действително ще погубим себе си и естествено, не желая да бъда очевидец.

— Затова сега сте дошли на Луната, за да извършите нещо, което Хелъм, старият ви враг, може да ви попречи да направите на земята?

— Вие също обичате да правите предположения — отвърна бавно Денисън.

— Така ли? — възкликна безучастно Готстейн. — Навярно и аз съм блестящ. Правилно ли е предположението ми?

— Възможно. Не съм загубил надеждата да се върна към научна работа. Ще изпитам удовлетворение, ако онова, което постигна, отстрани призрака на гибелта от човечеството, независимо дали като докажа, че той въобще не съществува, или че съществува и се налага да се премахне.

— Разбирам. Доктор Денисън, засега да обсъдим друг въпрос. Моят предшественик, напускащият представител мистър Монтес твърди, че развиващият се преден край на науката е тук, на Луната. Изглежда той мисли, че непропорционално количество от най-добрите умове и инициативността на човечеството се намират тук.

— Навярно е прав — рече Денисън. — Не зная.

— Вероятно е така — съгласи се замислено Готстейн. — В такъв случай не ви ли прави впечатление, че това може да се окаже неудобно за вашата цел? Каквото и да извършите, хората ще кажат, че е постигнато с помощта на лунната научна структура. Вие лично няма да получите голямо признание, независимо колко ценни ще бъдат представените от вас резултати… Което няма да е справедливо.

— Омръзнала ми е дребнавата надпревара за почести, сър. Търся някакъв интерес в живота, нещо по-занимателно от ежедневието на вицепрезидента на фирмата „Свръхзвукови депилатори“. Ще го открия в завръщането към науката. Ще бъда доволен, ако постигна нещо в собствените си очи.

— Нека приемем, че това няма да е достатъчно за мен. Каквото заслужите, трябва да си го получите; а за мен ще бъде напълно възможно да представя фактите пред земното общество по такъв начин, че да запазя за вас онова, което сте постигнали. Сигурно сте достатъчно човечен, за да искате каквото ви се полага.

— Много сте любезен. А в замяна?

— Циничен сте. Но с право. В замяна искам да ми помогнете. Напускащият представител, мистър Монтес, не е сигурен в какво направление се развиват научните изследвания на Луната. Връзките между хората на Земята и на Луната не са съвършени, а да се съгласуват усилията в двата свята явно ще бъде от полза за всички. Предполагам, че липсата на доверие е разбираема, но ако успеете да направите нещо, за да го преодолеете, ще бъде толкова ценно, колкото могат да се окажат и научните ви постижения.

— Едва ли смятате, че аз съм идеалният човек, който да засвидетелствува пред лунаритите колко справедлива и благоразположена е земната научна върхушка.

— Не бива да бъркате един отмъстителен учен с всички земни хора, доктор Денисън. Нека го изложим така. Ще се радвам, ако ме държите в течение на научните ви изследвания, за да ви помогна справедливо да запазите дължимия ви се престиж; а за да разбера правилно постиженията ви — спомнете си, че по професия не съм учен, — ще е от полза, ако ми ги обяснявате в светлината на състоянието, в което се намира сега лунната наука. Споразумяхме ли се?

— Искате нещо трудно — отвърна Денисън. — Когато се разкрият преждевременно, предварителните резултати могат да причинят огромна вреда на престижа. Не бих искал да разправям нищо на никого, преди да съм сигурен къде стъпвам. Предишният ми опит с комитета, в който сте работили, навярно ще ме подтиква към предпазливост.

— Разбирам ви напълно — сърдечно откликна Готстейн. — Ще оставя на вас да решите кога ще бъде от полза да ме уведомите… Задържах ви до късно и вероятно ви се спи.

Това беше знак за оттегляне. Денисън си отиде, а Готстейн се загледа замислено след него.