Айзък Азимов
Самите богове (3)

6 (продължение)

Броновски намери една ябълка в големия джоб на сакото си и я захапа.

— Е, добре, видя се с Хелъм и те изхвърлиха, както се очакваше. Какво ще правиш сега?

— Не съм решил окончателно. Но каквото и да е, ще го накара да си седне на дебелия задник. Знаеш ли, разговарях с него веднъж по-рано, преди години, когато за първи път дойдох тук; тогава го смятах за велик човек. Велик човек… Това е най-великият мошеник в историята на науката. Знаеш ли, написа отново историята на Помпата, написа я втори път ей тук… — Ламонт се почука по слепоочието. — Вярва на собственото си въображение и се бори за него с налудничава ярост. Той е пигмей със само един единствен талант — способността да убеждава другите, че е гигант.

Ламонт погледна широкото, ведро лице на Броновски, което се бе сбръчкало в гримаса на удоволствие и се засмя принудено.

— Е, добре, това не дава никакъв резултат, пък и преди съм ти го разправял.

— Много пъти — съгласи се Броновски.

— Но ме вбесява, че целият свят…