Патриша Грасо
Смарагдова магия (5)

4

На другата сутрин Хю закуси с Патрик, Конъл и Сийн. Когато Пег влезе в трапезарията, за да отнесе съдовете, Хю я помоли да седне при тях. Имал да сподели нещо важно. Четиримата го зяпнаха в очакване.

— Двамата с госпожа Катрин ще се оженим… при това колкото е възможно по-скоро — обясни Хю. Думите му предизвикаха неловко мълчание.

Пръв се съвзе Патрик.

— Тя знае ли? — сухо попита той.

— Снощи тя прие предложението ми. — След като хвърли скрит поглед към присъстващите, Хю добави: — Изглежда госпожа Катрин притежава не само красота и интелигентност, но и добър вкус. — Мъжете прихнаха и Хю се присъедини към тях.

— Поръчах да повикат шивачката на Фиона Фицджералд — рече Хю, обърнат към Пег. — Когато мадам Бюжо пристигне, заведете я, моля, горе при госпожа Катрин.

— Да не си наредил да събудят бедната жена посред нощ? — попита Патрик.

— Не. — Хю се ухили. — Още вчера й изпратих известие. Четиримата мъже се разсмяха цинично, но арогантността им дойде в повече на Пег.

— Спести си ругатнята — рече Хю, който бе забелязал смръщеното й чело. — Можем ли до две седмици да подготвим малък прием?

— Да.

— Добре. Пригответе за госпожа Катрин стаята, която е свързана с моята, но не й казвате още за преместването.

Икономката го погледна ужасена. Онова, което кроеше, бе доста неприлично.

— Намеренията ми са съвсем почтени — увери я Хю с небрежен жест. — Това ще ни спести едно преместване в последствие. А сега върви.

Мърморейки под носа си, Пег напусна стаята. Нали господарят не очакваше, че ще му повярва?

— Ти иди при отец Дън от „Сейнт Мери“ и му предай, че искам да бъдат вдигнати знамената — нареди Хю на Сийн. — Ако стори това, „Сейнт Мери“ ще получи щедро дарение. Ако ли не, кажи му да върви по дяволите.

„Опитва се да подкупи духовник“ — удиви се Патрик. Дори Шон не би дръзнал да го стори. Да види Хю О’Нийл в действие, бе наистина вълнуващо преживяване.

— Когато знамената се развеят над църквата, Търлаф ще се опита да си върне Катрин, преди да е станало късно. Затова трябва да бъдем изключително предпазливи, където и да е той. — Когато братята кимнаха в знак на съгласие, той продължи: — Вие двамата ще останете тук. Един от вас винаги трябва да стои на пост и да е подготвен и за най-лошото от страна на Търлаф.

— Ако нещо се обърка — рече Патрик и се запъти към вратата, — виновен ще бъде Конъл. — Брат му го последва разгневен.

В този момент се появи сър Хенри, който седна на освободения от Патрик стол.

— Получих съобщението ви — рече той, преглъщайки една прозявка. — Какво толкова спешно има?

— Ще се женя и имам нужда от помощта ви — отвърна Хю.

На лицето на англичанина се изписа изненада. След това той се засмя.

— Жените се и имате нужда от помощта ми? — повтори сър Хенри. — Да не би да искате да ви сватосвам?

Хю поклати глава усмихнат.

— Най-късно до утре вечер ми е необходим брачен договор.

— Коя е булката? — попита сър Хенри.

— Катрин Деврьо О’Нийл. — Хю внимателно очакваше реакцията на събеседника си. — Вдовицата на чичо Шон.

Сър Хенри зяпна от учудване.

— Дъщерята на покойния граф Базълдън?

— Познавате ли я?

— Не. Защо е това бързане?

— Дамата се съгласи без особена охота — призна Хю, — но няма да може да се отметне, след като бъде подписан брачният договор. — След това подхвърли на честолюбивия англичанин една неустоима примамка. — Веднага щом се оженим, двамата с госпожа Катрин ще подадем петиция до кралицата за Тирон. А за да докажа верността си към короната, ще се погрижа за потушаване на размириците срещу нейно величество. Разбира се, на собствени разноски. Това трябва да се хареса на нейно величество Не сте ли съгласен с мен?

Сър Хенри кимна, обмисляйки какви изгоди би могъл да извлече за себе си от цялата тази история.

— Кажете ми условията и моят секретар ще изготви договора. Ще ви го донеса тази вечер.

— Благодаря, Хенри. Пег ще ви сервира закуска в кабинета. Ше надникна при госпожа Катрин, за да видя как вървят нещата с шивачката, и веднага се връщам.

На горния етаж Хю вече бе вдигнал ръка, за да почука на вратата на Катрин, когато размисли и с надежда да я завари необлечена, натисна бравата и влезе направо.

„Днес е щастливият ми ден“ — помисли си Хю, очарован от гледката, която видяха очите му. Поли наблюдаваше действията на шивачката, докато малката Мейв отегчено гледаше през прозореца. Мадам Бюжо вземаше мярка на оскъдно облечената Катрин.

Хю спря незабелязано до вратата, поглъщайки с поглед бъдещата си съпруга.

Погледът му се плъзна от изящните й ходила към дългите крака и спря очарован на добре заобления ханш и примамливи бедра. От гледката едва не му прималя, но в този момент погледът му попадна на издутия й корем и при вида на наследството, оставено му от Шон, Хю смръщи чело. Когато Катрин се наведе, за да каже нещо на коленичилата пред нея мадам Бюжо, Хю помисли, че налетите й гърди ще изскочат от деколтето.

Той въздъхна и си пожела идните две седмици да преминат като миг. „Има господ на небето и по необясними причини той е особено благосклонен към мен.“

Когато вдигна поглед, Катрин забеляза желанието в замъгления му поглед. Почувства се ужасно уязвима и незащитена. След това си спомни целувката от предната вечер п внезапно разтрепераното й се тяло се покри с руменина.

— Чичо Хю — извика Мейв и се втурна към него.

Усмихнат, Хю се наведе, за да посрещне бурната й прегръдка.

— Мама казва, че ще останем тук завинаги — изтърси момиченцето. — Много те обичам, чичо Хю. Ще получа ли свое конче?

— Мейв! — строго извика Катрин.

Хю усмихнат мислеше колко инстинктивни и непреднамерени са предпочитанията на жените. Дарявайки майката с един последен възхитен поглед, той прегърна детето.

— Може би, но само най-послушните момиченца получават за подарък понита.

„Вечно да се спазари“ — подигравателно си помисли Катрин.

— Поли, нека Патрик ви заведе двете с Мейв в конюшните и да ви покаже конете — рече Хю и се престори, че не забелязва неодобрителния поглед, който му хвърли бъдещата му съпруга. Доволна от това поръчение, камериерката на Катрин се усмихна и заедно с Мейв отиде да потърси Патрик. Мисълта, че той се възползваше от слабостта на Поли към Патрик, накара Катрин да кипне вътрешно.

Мадам Бюжо, която отдавна бе превалила зенита на младостта си, бе слаба, запазена жена. Кафявата й коса бе осеяна със сиви нишки. Благите й, лешниковокафяви очи излъчваха добрина и остроумие. Шивачката се отнасяше изключително снизходително към чуждите слабости, тъй като бе незлоблива по душа.

— Госпожа Катрин е очарователна — каза тя, обръщайки се към Хю.

— Да, смятам себе си за истински щастливец. — Хю се усмихна, наблюдавайки скришом оскъдно облеченото тяло на младата жена.

— Дамата също е щастливка — направи му комплимент мадам Бюжо и потърси съгласие от страна на „дамата“.

— Да. — Катрин извърна поруменялото си от срам лице.

— Елате да разгледате моделите — настоя шивачката и посочи пръснатите върху леглото скици.

Докато мадам Бюжо неуморно бъбреше за кройки, материи и цветове, Хю обви ръка около голите рамене на Катрин. Тази ръка сякаш изгаряше кожата й. Катрин стоеше между двамата, но не разбираше нищо от онова, което се говореше. Когато пръстите му я погалиха предпазливо, цялото й тяло бе разтърсено от сладка тръпка.

— Госпожа Катрин има нужда от изцяло нов гардероб — обясняваше Хю, който изобщо не си даваше сметка за въздействието на прегръдката си. — Веднага й трябват три-четири нови тоалета, а сватбената рокля трябва да е готова до две седмици. Всичко останало можете да ушиете след това. Ще имате ли някакви проблеми?

— Желанията ви са закон за мен — увери го шивачката.

Хю неочаквано прегърна Катрин и благопристойно я целуна по слепоочието.

— Скъпа, сър Хенри ме очаква в кабинета. Договорът ще бъде готов тази вечер. — След тези думи той понечи да излезе, но на прага спря, сякаш току-що му бе хрумнало нещо.

— Госпожо Бюжо, погрижете се роклите да са малко по-широки от необходимото.

Ужасена и ядосана, Катрин почувства, че се задъхва под недоумяващия поглед на шивачката.

— Госпожа Катрин е бременна — лаконично обясни Хю.

— О! — възкликна мадам Бюжо, която предположи, че Хю е гордият баща. На лицето й изгря блага усмивка. — L’amour!

— Oui, L’amour! — отвърна Хю и изчезна, но смехът му дълго кънтя по коридора.

— Госпожо Бюжо, нямате ли някоя рокля, която бих могла да облека тази вечер? — попита Катрин, след като си бе възвърнала самообладанието.

Шивачката прекъсна работа и замислено смръщи чело. След миг изразът на лицето й се проясни.

— Имам една рокля, която всъщност бе за…

— Ще ви платя тройна цена — прекъсна Катрин изненаданата от подобна шедрост жена. — Виждате ли, нямам какво да облека тази вечер.

Мадам Бюжо реши, че очарователната млада жена има по-голяма нужда от роклята от нейната първоначална собственичка, и кимна.

— Ще я донеса следобед, след като направя необходимите поправки. — Шивачката се усмихна. Госпожа Фиона щеше да побеснее, когато научеше, че една и съща жена е отнела не само мъжа, но и роклята й. Какво деликатно положение!

Докато по-късно същия ден слизаше по стълбите, Катрин изглеждаше наистина великолепно в новата си рокля с дълги широки ръкави. Горната част бе плътно полепнала по тялото й, а квадратното деколте бе прекалено дръзко и съблазнително за нейния вкус! Поне да бе взела със себе си някакви бижута!

Катрин огледа намусено дръзкото си деколте, но след това й хрумна една мисъл, която я накара да се усмихне. Този арогантен О’Нийл имаше нахалството да поръчва сватбена рокля, без още да има невеста. Трябваше да получи един добър урок. Тя щеше да приеме двустранния договор, но нямаше да даде на този похотливец нищо повече от онова, което повелява дългът й.

Самоувереността й се стопяваше с всяка крачка, която я приближаваше към кабинета. Младата жена бе обзета от нервна нерешителност. Веднъж подписала договора, бягството бе невъзможно. Или? Какво да прави — да остане тук или да избяга с Мейв? Но къде можеха да отидат? Бе избягала от Дънганън само с роклята на гърба си.

Катрин изправи рамене и почука на вратата. Отвори й Хю, който веднага забеляза отчаяното й изражение. Той улови ръката й. Дръпна младата жена в стаята и захлопна вратата, докато сър Хенри и Патрик се надигаха от столовете си.

— Тази вечер изглеждаш прелестно — галантно я увери Хю, опитвайки се да я успокои. — Роклята ти стои чудесно, скъпа моя.

— Радвам се, че ти харесва — отвърна Катрин с победоносна усмивка. — За спешната поръчка обещах на мадам Бюжо тройна цена.

Сър Хенри и Патрик се закискаха тихо, но Хю запази спокойствие. Устните му се извиха под формата на буквата „О“, а в очите му проблесна усмивка. Младата жена се показваше много по-остроумна, отколкото бе сънувал някога, а нямаше нещо, което той да ценеше повече от предизвикателството.

— Скъпа, бих искал да те запозная със сър Хенри Сидни — представи й англичанина Хю. — Сър Хенри и Патрик ще бъдат свидетели на подписването на нашия брачен договор.

Катрин протегна ръка на англичанина.

— Радвам се да се запозная с вас, господине.

— Не мога да ви опиша колко се радвам, че Хю показа достатъчно здрав разум да се ожени за англичанка — рече сър Хенри.

Хю я отведе до писалището си и след като подписа брачния договор, подаде перото на Катрин.

— Твой ред е, Кати.

— Нямам навика да поставям подписа си под документи, които не съм чела.

— Можеш да четеш? — Хю бе искрено изненадан.

Засегната, Катрин го стрелна с поглед.

— Вземах уроци от учителя на брат си. Освен това имам и други дарби, за които не подозираш.

— Надявам се — промърмори той, вперил поглед в гърдите й.

Катрин се изчерви до уши. Сър Хенри и Патрик, които с мъка се сдържаха да не прихнат, отвърнаха погледи.

— Всичко е както се уговорихме — увери я Хю — Няма нужда да го четеш.

— Настоявам — отвърна Катрин.

— Не ми ли вярваш?

— Не особено.

Този отговор постигна целта си. Хю й подаде документа и се отдалечи, но продължи небрежно да я държи под око. Катрин прочете документа може би по-внимателно, отколкото бе необходимо. Всичко беше наред, а и тя не бе очаквал, че Хю ще се опита да я измами. Просто искаше да го ядоса.

След като прецени, че й е оставил достатъчно време, Хю пристъпи към нея и я подкани да сложи подписа си. След Катрин се подписаха и сър Хенри и Патрик. Когато приключиха, Хю наля на всички по чаша уиски.

— За госпожа Катрин, най-очарователната жена, която някога съм виждал — вдигна тост Хю, без да откъсва блестящите си кафяви очи от нейните. Сър Хенри и Патрик вдигнаха чаши, а Катрин — необяснимо трогната от думите на годеника си — го дари с очарователна усмивка.

— Хайде да вечеряме — предложи Хю.

— Имате ли нещо против да поговоря на четири очи с Патрик? — попита Катрин.

Хю поклати глава и двамата със сър Хенри напуснаха помещението.

— Моля те да ми простиш за онова, което ти наговорих вчера — извини му се Катрин.

— Няма нищо за прощаване — усмихнато отвърна той.

— Мислиш ли, че постъпвам правилно?

— Един бог знае, но мисля, че не сгреши, избирайки Хю.

— Единственото ми желание е синът на Шон да наследи Тирон, независимо от цената — обясни Катрин, която отчаяно търсеше нечие одобрение.

Патрик докосна ръката й.

— Напълно съм съгласен с теб.

— Животът ми с Шон бе истински кошмар — призна Катрин. — Постоянните му изневери разрушиха надеждите ми за щастлив брак, а избухливостта и ужасният му характер ме докарваха до отчаяние. Този брак ме обрича на съжителство с един друг О’Нийл, който навярно притежава същите недостатъци като чичо си.

— Кълна се да те закрилям — обеща Патрик. — Освен това Хю и Шон са толкова различни, колкото денят и нощта. Ако се окаже, че съм се лъгал, обещавам да ти помогна да избягаш в Англия.

— Какво щях да правя без теб — прошепна Катрин и стисна дланите му. — Ще ме отведеш ли до олтара в деня на сватбата?

— За мен ще бъде чест — гласът на Патрик прозвуча дрезгаво, а в очите му блестеше подозрителна влага.

Патрик съпроводи Катрин до трапезарията, а Хю я отведе до мястото й. Сър Хенри и Патрик седнаха срещу домакина и бъдещата му съпруга.

Пег внесе вечерята. Имаше раци и охлюви в масло, фазан в пикантен сос, пресни хлебчета, салата от краставици и листни зеленчуци, а към всичко това — силно бургундско вино.

— Сватбата ще бъде без особени церемонии — тъкмо обясняваше Хю на сър Хенри.

— Помолих Патрик да ме отведе до олтара — прекъсна го Катрин.

— Чудесна идея — в гласа на Хю звучеше одобрение. Може би наистина трябваше да му се довери и да отвърне на дружелюбността му.

— Какви приготовления трябва да бъдат направени, господине? — попита тя.

— За всичко вече е помислено — отвърна Хю и погали дланта й. — От теб се иска само да присъстваш.

Катрин смръщи чело.

— Кога?

— Моля?

— Щом трябва само да присъствам — каза Катрин със саркастична нотка в гласа, — кажи ми кога ще бъде церемонията и аз ще бъда там. Със сигурност.

Хю я наблюдаваше с присвити очи, а останалите двама мъже се направиха, че не са чули.

— Не исках, да те засегна — рече Хю. — В твоето състояние напрежението може да бъде твърде опасно, а докато не се е състояла церемонията, Търлаф представлява реална опасност.

Логиката му я накара да се почувства много глупава.

— Бременността ме прави прекалено чувствителна — с половин уста промърмори тя.

— Разбирам. — Хю усмихнато погали ръката й сякаш тя бе някое дете, което още повече я вбеси.

За десерт Пег им сервира ягоди със сметана, но потъналата в мисли Катрин не ги и докосна. Превръщаха я в статист на собствената й сватба. Когато разговорът се завъртя около политиката, младата жена изгуби интерес.

— Магуайър отново са нападнали наши войски — тъкмо обясняваше сър Хенри.

— Наистина ли? — подхвърли Хю, преструвайки се на разсеян.

— Да — продължи сър Хенри. — Кралицата вероятно ще се види принудена да изпрати някой, който да сложи точка на тези безчинства. Ръсел не може да огрее навсякъде, разбирате, нали? А…

— Денят бе твърде уморителен за мен — прекъсна го Катрин и се надигна от стола си. Бе преситена от войни и смърт и не желаеше да слуша повече. — Желая ви лека нощ.

Хю бе скочил неволно и сега посегна към ръката й.

— Настанете се удобно в кабинета ми — обърна се той към сър Хенри и Патрик. — Веднага се връщам. — След това се усмихна на Катрин. — Трябва да ти покажа нещо.

Със смесени чувства тя му подаде ръка и тръгна с него нагоре по стълбите. Гневът й от самомнителното му държание все още не бе преминал. Погледна го крадешком, сякаш привлекателното му лице можеше да й даде отговор на всички въпроси. До края на живота си щеше да изкачва същите тези стъпала със същия този непознат, който трябваше да стане неин съпруг. Какво ли им готвеше бъдещето?

Вместо към стаята й Хю я поведе към едно друго, доста по-просто помещение в другия край на Г-образния коридор. Поли вече я очакваше вътре. Катрин го погледна въпросително.

— Тази стая е много по-подходяща за господарката на дома — обясни Хю.

При тази проява на внимание несъзнателната й враждебност напълно се изпари.

Напрежението изчезна от лицето на младата жена.

— Много мило от твоя страна — промърмори тя, докато обхождаше с поглед стаята.

Имаше огромно легло с балдахин и кадифена покривка. Пъстри гоблени красяха стените, а пред камината имаше две удобни кресла. Подът бе покрит със скъпи килими.

Вниманието й бе привлечено от странно откритие. Стаята й в Англия имаше една врата, а в Дънганън — две. Тази тук имаше цели три!

Сякаш отгатнал мислите й, Хю отвори първата врата.

— Зад тази врата ще държиш всички онези дрехи, за които платих — рече той и й намигна. Жизнерадостният смях на Катрин огласи стаята.

— Салон с поглед към парка — обясни Хю, отваряйки втората врата.

Осъзнала, че той се опитва да й достави радост, Катрин си помисли, че може би ситуацията не бе толкова безнадеждна, колкото се безпокоеше.

— А тази врата? — попита и посочи третата врата.

— Тази врата води към моята спалня. — Хю се ухили виновно като момче, което са спипали в лъжа.

Катрин го погледна ужасено.

Поли, от чийто поглед не убягваше нищо, не можа да се сдържи да не прихне, в отговор на което и двамата сърдито я стрелнаха с очи.

— Много благодаря за вниманието — рече Катрин.

Тъкмо се канеше да издърпа ръката си, когато Хю я притегли към себе си и нежно я целуна по бузата. След това напусна стаята.

Катрин се съблече с помощта на Поли и нахлузи копринената нощница, доставена следобед от мадам Бюжо. Младата жена прекоси стаята и впери поглед в играещите в камината пламъци. След това се обърна с гръб към огъня и замислено се загледа във вратата, свързваща стаята й с тази на нейния бъдещ съпруг.

— Има ли още някаква работа за мен? — попита Поли, която се канеше да си тръгне.

— Всъщност… има още нещо — отвърна Катрин и се ухили дяволито. След това прекоси стаята и докато тикаше нощната масичка към въпросната врата, извика през рамо. — Дай креслото насам.

— К-какво? — лицето на Поли изразяваше искрено слисване.

— Казах, вземи креслото и го дай тук. — Катрин опря нощната масичка до вратата, която толкова я безпокоеше, и подсили барикадата с двете кресла. — О’Нийлови са дяволски нахално племе — обясни тя на ужасената си камериерка. — А този тук не прави изключение.

По-късно същата вечер, след като се бе разделил със сър Хенри и Патрик, Хю пое нагоре по стълбите към спалнята си. Със задоволство си мислеше колко добре се подреждаха плановете му. Минавайки покрай стаята на Катрин, му се стори, че дочу някакъв шум и спря. Приглушено хлипане.

Тъй като не знаеше как да постъпи, той погледна несигурно вратата. Дали не бе направил нещо, което да е наранило бъдещата му съпруга? Трябваше ли да влезе при нея, за да я утеши.

Хю натисна бравата, но вратата бе заключена.

Тогава побърза към онази, свързваща двете спални. Опита се да я отвори, но чу само тихо проскърцване.

— Махай се — извика Катрин от другата страна на вратата. — Как смееш да нахлуваш в спалнята ми!

Не звучеше като човек, който има нужда от утеха.

— Моята спалня. Тази къща е моя. Защо плачеше?

— Това не те засяга! За разлика от тази къща, мислите ми са си само мои — троснато отвърна Катрин. — Аз не съм твоя собственост.

„Още не, но скоро ще бъдеш“ — помисли си Хю и се ухили. След това извика, опитвайки се да прозвучи сериозно:

— Внимавайте, госпожо. След две седмици тази барикада няма да я има.

От другата страна се разнесе трясък. Младата жена бе запокитила нещо тежко срещу вратата.

Хю се отдалечи, влачейки крака, и започна да се съблича, но не можеше да откъсне очи от вратата. Мислите му неизменно се въртяха около необикновено красивата гневна жена в съседната спалня.

Как можеше да се надява, че ще съумее да обедини ирландските благородници, за да прогонят англичаните от земята си, при положение че не бе в състояние да се справи със собствената си годеница?

— Върви по дяволите — изрева Хю, сякаш за да прогони този въпрос. Един ирландец винаги знаеше мислите на англичаните. Той седна на леглото си и с растящо смущение впери поглед във вратата, която разпалваше гнева му. Искаше му се също толкова лесно да можеше да отгатва мислите на жените!