Метаданни
Данни
- Серия
- Деверо (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Emerald Enchantment, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ангел Христов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 82гласа)
- Вашата оценка:
Информация
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от Мирослава)
21
Параклисът на замъка Дънганън бе препълнен с почетни гости, членове на рода О’Нийл, войници и прислуга, които искаха да присъстват на кръщенето на Матю Тимоти Кон О’Нийл, който един ден щеше да наследи замъка и титлата граф Тирон.
Родителите и кръстниците стояха до украсения с цветя олтар пред селския свещеник. С ритащия Матю на ръце, лорд Бърк стоеше заедно със съпругата си между гордите родители — Катрин отляво на Фиона, а Хю отдясно на Бърк.
Когато свещеникът поде проповедта си, Катрин неволно плъзна поглед към графа и заоглежда тялото му, започвайки от черните кожени ботуши. Смарагденозелените й очи блеснаха при спомена за отдавна отминала страст.
Щеше ли да го изгуби, ако в най-скоро време не споделеше леглото му? Погледът на Катрин продължи нагоре към гърдите му. Как би могла да понесе да изгуби онова, което обичаше повече от всичко?
Катрин се изчерви срамежливо, а погледът й спря върху лицето на съпруга й. Устните на Хю се разтеглиха в загадъчна усмивка. Пламенният му поглед я омагьосваше.
Хю бавно плъзна поглед по тялото й. Тъмните му очи поглъщаха извивките на ханша и пищните й гърди.
Катрин се почувства почти гола. В слабините си усети познат и възбуждаш гъдел. Когато Хю, който чудесно съзнаваше въздействието на многозначителния си поглед, вдигна очи към лицето на Катрин, страните й пламнаха от срам.
„Боже мой! — мислеше си Катрин, неспособна да откъсне очи от неговите. Как може да прави това пред свещеника и пред всичките тези хора? Това е чудовищно!“
Когато бе поръсен със светена вода, Матю писна с все сила и развали магията. Лорд Бърк побърза да предаде ритащото дете на кръстницата му. За радост на Катрин церемонията не продължи дълго и скоро гостите се запътиха към голямата зала на замъка Дънганън.
В препълненото с гости помещение цареше празнично настроение. Катрин пое Матю от ръцете на Фиона и застана до Хю, за да поздрави гостите. Щастливите родители гордо представяха сина си на всички пристигащи.
— Мили боже — прошепна Хю. — Изглежда в Ълстър има повече О’Нийловци, отколкото просяци в Англия.
— Ирландците трябва да са доста плодовити — подсмихна се Катрин. — Сигурна съм, че не са дошли само за да почетат сина ни, но и за да хвърлят по един поглед на прочутия и толкова одумван граф Тирон..
— Може би са искали да видят теб — отвърна Хю, — необикновената жена, успяла да подмами пред олтара двама от мъжете на рода О’Нийл.
— Както навярно си спомняш, скъпи, ти бе онзи, който ме замъкна пред олтара.
Хю понечи да отвърне нещо, но Матю започна да плаче от глад.
— Настроенията на сина ти са също толкова непостоянни, колкото твоите — каза Катрин. — Няма да е зле за в бъдеще да се опиташ да му даваш по-добър пример. Ако ме извиниш, ще отида да накърмя гладното ни бебе.
„Блясъкът в очите й бе недвусмилен“ — мислеше си Хю, докато я наблюдаваше да се изкачва по стълбите. Жена му бе готова отново да сподели леглото с него. Може би още тази нощ, ако успееха да останат сами.
Или дори по-рано.
Хю огледа препълнената зала и когато погледът му попадна на Патрик, той се запъти към офицера си. Искаше да го помоли за помощ — да поговори на четири очи с Катрин. Без да съзнава, че е част от нечии планове и кроежи, Хю напусна залата и се запъти към градината, следван по петите от Айлийн.
В спалнята си Катрин накърми Матю и го остави на Нели, за да се върне при гостите. Докато слизаше към голямата зала, взе окончателното решение да сподели леглото с Хю. Когато влезе в препълненото помещение, тя го потърси с поглед, но не можа да го открие никъде.
Поздравявайки този или онзи от гостите, тя бавно си проправи път към Патрик.
— Знаеш ли къде е изчезнал съпругът ми? — попита Катрин с дяволит блясък в очите.
— Струва ми се, че излезе навън да глътне малко чист въздух.
— Накъде тръгна?
Патрик, който бе видял Айлийн да излиза след Хю, се поколеба за миг.
— Мисля… мисля, че е в градината.
— Благодаря, ще отида да го потърся.
Тя понечи да му обърне гръб, но Патрик я улови над лакътя, след което със смесени чувства попита:
— Не е ли редно поне единият от вас да остане тук и да играе ролята на домакин?
— Непременно трябва да говоря с него — каза Катрин и отблъсна ръката му. Тя обиколи множеството с поглед и рече: — Гостите ни изглежда и без това се забавляват добре.
Докато я наблюдаваше да напуска залата, Патрик реши, че каквото и да се случеше, вината за това нямаше да е негова. В края на краищата се бе опитал да я спре.
Той се запъти към вестибюла, тъй като искаше да задържи на входа любопитните и при необходимост да се погрижи за ранените.
Катрин вече бе в двора и макар през деня да бе топло, сега тя потрепера от есенния хлад.
Докато още веднъж премисляше какво ще каже на Хю, внезапно съзря двойката, която най-малко бе очаквала. При тази гледка радостното очакване, което караше сърцето й да играе, в миг се изпари и краката й натежаха като олово.
Насред алеята пред нея Хю и Айлийн се прегръщаха страстно, а телата и устните им бяха слети в едно. За нещастие гневът дотолкова заслепяваше Катрин, че тя не забеляза опитите на мъжа си да се освободи от прегръдката на русата красавица, без при това да бъде груб.
Катрин разтегли устни в гримаса на погнуса, а от устните й се изтръгна тихо ръмжене. Без да се замисли, тя сграбчи Айлийн за русата грива и я дръпна толкова силно, че младата жена бе принудена да пусне Хю. Катрин не се задоволи с това, а в гнева си повали изненаданата си съперница на земята.
— Успяхте да се докопате до коня мм, но съпруга ми няма да получите — изфуча тя. След това се обърна към занемелия от изненада Хю. — Прелюбодеец!
Тя се извърна като внезапна, разрушителна буря и се втурна към къщата.
— Кати! — извика Хю. След това, сипейки ругатни, се спусна след нея.
Настигна я току пред стълбището, сграбчи я над лакътя и я дръпна толкова силно, че тя политна и опря ръце на гърдите му. Катрин веднага понечи да се отдръпне, сякаш срещу себе си имаше най-отвратителното чудовище, но Хю не я пусна.
— Ти целуваше Айлийн — обвинително рече тя.
— Не, Айлийн ме целуна — възрази той.
— По дяволите, има ли някаква разлика? — изфуча Катрин, докато се извиваше, за да се освободи от хватката му.
Разтърсвайки я силно, Хю изрева:
— Кати, аз те обичам!
Катрин престана да се съпротивлява и Хю я пусна, но гневният й поглед недвусмислено даваше да се разбере, че го смята за виновен. Тя замахна и с все сила го зашлеви по бузата. След като гневът й се бе уталожил, Катрин се сви от болка и срам, обърна се и изчезна нагоре по стълбите.
Хю унесено я проследи с поглед, а когато се скри от погледа му, седна на най-долното стъпало и потърка пламналата си буза. Десницата на жена му си я биваше.
Пред него изникнаха чифт черни ботуши и Хю, без да вдига поглед, изфуча:
— Изчезвай или ще се погрижа набучената ти на пика глава да украси Дъблинския замък. Патрик седна до него.
— Още не всичко е изгубено — каза той. — Когато Кати се успокои, ще размисли. В края на краищата ти й се обясни в любов пред всички присъстващи в залата. Коя жена не би се поласкала от подобна чест?
Хю мълчаливо погледна Патрик.
— Цял Ълстър е трогнат — продължи Патрик. — Като си помисли човек, че могъщият граф Тирон на всеослушание се кълне в любов на съпругата си.
Хю кипеше вътрешно, чувството му за хумор бе окончателно изчерпано.
— Оттегли се за час-два — посъветва го Патрик. — Гостите ще си помислят, че двамата с Катрин сте пожелали да засвидетелствате един на друг голямата си любов.
— Върви по дяволите — изръмжа Хю, изправи се и се запъти към работния си кабинет, където можеше да пийне на спокойствие малко уиски.
В това време, объркана и смазана, Катрин кръстосваше стаята си. Боса, само по една копринена нощница с цвят на слонова кост, в нещастието си тя не усещаше ледените предвестници на зимата, които проникваха през отворения прозорец.
„Завинаги изгубих Хю“ — мислеше си Катрин. Непростимо бе да го удря малко след като й се бе обяснил в любов. В края на краищата мъжът й не бе светец, а човек от плът и кръв със своите човешки нужди. Самотата щеше да бъде заслуженото й наказание за това, че толкова дълго го бе отблъсквала.
— По дяволите проклетата ми гордост!
Звукът от собствения й глас я изтръгна от унеса, в който се намираше, и тя забеляза, че стои пред вратата към спалнята на Хю.
„Ще дръзна ли да вляза при него? Как ще реагира той? Кого желае, мен или Айлийн? Има само един начин да разбера.“
С трепереща ръка тя отвори вратата, влезе и отново я затвори зад себе си, за да пререже всеки път за отстъпление. След това посегна към презрамките на нощницата си. Копринената тъкан се свлече на пода като есенен лист. За миг Катрин остана гола, вперила поглед в силуета на спящия си съпруг.
Тя си пое дълбоко дъх, събра цялата си смелост и пристъпи към леглото. В този миг я връхлетя непреодолимият страх, че може да бъде отблъсната.
Катрин се обърна и понечи да потърси спасение в стаята си, но една ръка неочаквано се стрелна изпод завивката и я дръпна обратно.
— Към леглото ми ли се бе запътила? — попита Хю току пред лицето на изненаданата си жена. — Случило ли си е нещо, за което да поговорим? — В гласа му трептеше дяволита нотка.
— Към леглото — с облекчение промърмори тя и притисна устни към неговите, влагайки в тази целувка цялата си любов и дълго потискана страст.
Хю отвърна на целувката й, а след това тихо прошепна: — Цялата си ледена, скъпа моя. Ела под завивката и ми позволи да те стопля.
Без да чака втора покана, Катрин се вмъкна в леглото.
Известно време двамата останаха да лежат един до друг, наслаждавайки се на възбуждащото усещане от допира на голите си тела. След това Хю я притегли върху себе си и тя усети възбудената му мъжественост да се притиска към корема й.
— Още ли боли? — попита Катрин.
— Вече не — отвърна Хю, глаейки бузата й. — Боиш ли се, любима?
— Вече не.
Хю се изтърколи върху нея. Предизвикателната му целувка накара дъха й да секне, а езикът му си проправи път към забранената сладост на устата й.
След това Хю се освободи от устните й, които го държаха в плен на сладката си магия, и започна да обсипва с целувки слепоочията, клепачите, носа и основата на шията й. Стенеща от наслада, Катрин отметна глава назад.
Хю зарови лице в гърдите й и вдъхна опияняващото свежо ухание. Страхът бе отлетял завинаги и сега Катрин се притискаше към него, копнееща да се слеят в едно единствено божествено същество.
— Бавно, скъпа — прошепна Хю. Погледът му се плъзна по тялото й, пламенните му устни докоснаха гърдите й и влажните им зърна. — Закуската на Матю…
Хю взе в шепи едната й гръд и се наведе към нея, за да засмуче кърма от огромното й, тъмно зърно, след това направи същото с другата. Това странно усещане пробуди спящото в слабините й желание.
Езикът му се плъзна по копринено меката кожа на корема й с движение, което напомняше полета на пеперуда. Хю обсипа бедрата й с целувки, а след това езикът му потърси пулсиращата, влажна сърцевина на нейната страст. Дълго я гали, докато от гърлото на Катрин не се изтръгна тих, подобен на котешко мъркане стон.
— Вземи ме — простена Катрин.
Хю проникна дълбоко в нея, при което тя обви бедра около хълбоците му и като полудяла започна да отвръща на всеки от разтърсващите тялото й тласъци. В дивия си екстаз двамата приличаха на обезумели от страст същества, които опитваха да се слеят.
— Хю… — Катрин се изви като лък и достигна върха на насладата, а конвулсивно потръпващата й утроба заплашваше да го погълне.
Стенейки, Хю се строполи върху нея и зарови лице на рамото й. Катрин се притисна към него и го обви с ръце, сякаш за да го запази от всичко, което можеше да застраши крехкото им щастие. Когато възбудата им се уталожи и ударите на сърцата им отново станаха равномерни, двамата влюбени потънаха в сладка дрямка.
— Ммм — промърмори насън Катрин и зарови лице на гърдите на съпруга си.
В следващия миг настана такава олелия, сякаш адът се бе продънил върху им.
Вратата се отвори с трясък и в стаята се втурна Мод, следвана по петите от Патрик, Мейв, Шана и Вулкан. Хю се надигна и закри Катрин от погледите на натрапниците;
— Госпожа Катрин е изчезнала безследно — извика Мод, — а Матю пищи от глад.
— Търсих я в градината и конюшните — добави Патрик.
— Между другото, Собъл си е в конюшната.
До рамото на Хю изникна една бакъреночервена грива.
— Донеси Матю тук — нареди Катрин на Мод и седна в леглото, грижливо придърпвайки чаршафа чак до брадичката си.
Патрик се усмихна широко на Хю, който дяволито му се ухили в отговор. Надушил господарката си, Вулкан излая и толкова неочаквано скочи на леглото, че чаршафът се изхлузи и откри гърдите на Катрин. Тя се изчерви и веднага го придърпа обратно. Мейв и Шана се втурнаха в леглото, за да поздравят майка си.
— Мод — повтори Катрин, — донеси сина ми тук. — Възрастната жена побърза да изпълни желанието на господарката си.
— Ти си съвсем гола, мамо — констатира Мейв. — Какво правиш тук?
Хю се закиска и си спечели един строг поглед от страна на жена си.
— Играя с татко — обясни Катрин на по-голямата си дъщеря.
— Може ли и аз да си поиграя с вас? — попита Шана.
Хю отметна глава назад и прихна. Патрик се присъедини към него.
— Това са игри за възрастни, сладка..
— Кой иска да пояздим понито? — попита Патрик, при което двете момичета нададоха ликуващи възгласи. — Тогава елате да потърсим Суут.
Без да чакат повторна покана, Мейв и Шана излетяха от стаята, следвани по петите от Вулкан, който едва не събори носещата плачещото бебе Мод.
— Патрик, кажи на Поли, че ще ми трябва едва по-късно — рече Катрин, докато мъжът излизаше от стаята.
— По-късно Поли ще се радва да го чуе, но в момента е надвесена над нощното гърне.
— Да не е болна? — попита Мод, внезапно наострила уши.
Патрик се ухили на тъща си.
— Не, любезна ми майчице, бременна е. — След това изчезна, и само смехът му остана да ехти в стаята, където тримата слисано бяха вперили погледи в празната рамка на вратата.
— Хм! — изсумтя Мод и подаде Матю на майка му. — Най-сетне и този нехранимайко да направи нещо свястно.
Катрин отметна чаршафа и постави гладното бебе на едната си гърда. Матю звучно засмука зърното.
Хю усмихнато гледаше жена си и малкия си син, след това извика на Мод, която тъкмо се канеше да излезе от стаята;:
— Съобщи на гостите да не ни чакат за вечеря. Ако възникнат някакви проблеми, решавайте ги двамата с Патрик.
— Да, господине. — Вратата се захлопна след възрастната жена.
Хю доволно наблюдаваше сина си.
— Много е гладен, прав ли съм? — забеляза той.
— Приликата между него и баща му е поразителна.
Подсмихвайки се, Хю обви ръка около рамената на Катрин, привлече я към себе си и я погъделичка по гърба, което я накара да се закиска.
— Може би наистина трябва да намеря на Матю бавачка — каза тя, имитирайки Айлийн. — Едно гладно бебе може да прекъсне много приятни занимания. Какво ще кажете вие, светлейши графе?
Хю нежно повдигна брадичката на Катрин и я накара да го погледне. Той се взря в хубавите зелени очи на съпругата си и притисна тръпнещите си устни към нейните в дълга и страстна целувка.
— Обичам те, сладка моя графиньо — прошепна той току пред устните й.