Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Деверо (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Emerald Enchantment, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 82гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona(2008)
Корекция
julie81(2009)
Сканиране
?

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация (пратена от Мирослава)

19

Както всеки ден през последните два месеца, Катрин стоеше пред бокса на Собъл и й говореше, опряла ръце на кръста, който с напредването на бременността я болеше все по-нетърпимо. Сега тя извади от джоба си една ябълка и я подаде на кобилата. Собъл потърка глава в ръката й и взе ябълката.

Катрин погали животното по ноздрите. То изпръхтя и потърси друга ябълка.

— Каква лакомия! Да не искаш да станеш дебела като мен — смъмри я Катрин. Докато си тръгваше, извика през рамо: — Сиймъс, грижи се за кобилата ми.

— Да, госпожо — отвърна мъжът от един друг бокс. — Не след дълго ще можете да я яздите.

— Ако преди това не се пукна — извика в отговор Катрин.

При вида на Катрин човек имаше чувството, че тя всеки момент ще падне напред върху корема си. Дори най-безстрашните мъже на графа се плашеха, когато я видеха да се клатушка с огромния си корем, а Хю изглеждаше необичайно нервен и й бе забранил да се мотае сама насам-натам.

Докато излизаше от конюшните, Катрин се питаше дали Хю ще сметне Вулкан за подходящ придружител за бременната си жена. Тя трескаво обмисляше къде може да е в момента съпругът й. Ако успееше да се промъкне незабелязано до стаята си, той нямаше откъде да научи, че е престъпила забраната му.

Катрин отоври входната врата и се вмъкна в къщата.

Вестибюлът бе безлюден. Катрин въздъхна от облекчение и се насочи към стълбището, следвана по петите от куцукащия Вулкан.

— Графиньо — извика Патрик, в мига, в който бе поставила крака си върху първото стъпало. — Съпругът ви моли да отидете в кабинета.

„Проклятие!“ — Катрин се чувстваше като лисица, която са спипали в кокошарника.

— Благодаря — с достойнство каза тя.

Скръстил ръце на гърдите, Патрик се облегна на стената и се опита да скрие усмивката си, докато Катрин и съучастникът й минаваха покрай него. Ако не грешеше, графът вече сипеше неподходящи за изнежения слух на една дама ругатни, които бяха накарали обичайното суетене наоколо да замре. В очакване на най-лошото войниците и прислугата далновидно се бяха оттеглили.

Пред вратата на кабинета Катрин спря за миг, за да събере всичката си смелост и тихо почука. Носенето на огромния корем я изморяваше неимоверно, така че тя нямаше сили да спори с Хю, който освен това никога не отстъпваше. Катрин отново почука, този път по-силно.

— Влез — разнесе се от вътре.

За разлика от Шон Хю избухваше рядко, но в такива случай бе най-добре човек да го заобикаля отдалече. Катрин се поколеба, обмисляйки как най-бързо би могла да се добере до стаята си.

— Проклятие, казах „Влез“! — Хю отвори вратата и видя срещу себе си смутената Катрин. Тя преглътна угрижено. Този път не бе посрещната от сърдечната му усмивка.

— Влез! — каза Хю и се отдръпна, за да й направи път. — Изчезни!

Катрин се обърна към него и го стрелна с поглед. — Но…

— Не ти. Той! — Хю посочи с пръст Вулкан. След като бе затръшнал вратата под носа на кучето, той се обърна към Катрин.

— Мила, седни!

— Не желая да сядам.

— Казах да седнеш! — изрева Хю. Онези, които чуха този вик, се прекръстиха и благодариха на бога, че не са на мястото на графинята.

— Добре тогава, но имам нужда от помощ — каза Катрин, привидно незасегната от изблика му на гняв. Беше свикнала с прекалената загриженост на съпруга си.

Хю веднага се оказа до нея и й помогна да седне в креслото. Тъй като не можеше да се намести удобно, Катрин дълго се въртя насам-натам, докато Хю стоеше с ръце на кръста й я наблюдаваше.

— Неотдавна те помолих да не обикаляш сама навън — поде Хю.

Катрин сведе глава с престорено смирение и впери поглед в корема си.

„Жена ми си мисли, че е достатъчно да сведе поглед, за да я сметна за покорна и смирена — мислеше си Хю. — Хитра малка вещица! Кой по-добре от мен би могъл да знае какъв инат е.“

— Не намирам за особено умно от твоя страна да продължаваш да се разхождаш сама — продължи Хю. — Болките могат да започнат всеки момент. Къде изобщо ти е ума?

„Надут, самомнителен глупак! — опърничаво си мислеше Катрин, а в смирено сведения й поглед проблясваше стаен гняв. — Наистина ли си мисли, че бременността е размътила разсъдъка ми? Кой по-добре от мен би могъл да знае как се чувствам?“

— Поведението ти е просто смешно — изтърси Катрин, пронизвайки го с поглед и отхвърляйки с един категоричен жест изразеното от него съмнение.

След това понечи да стане от креслото, но Хю сложи ръка на рамото й и я накара да остане седнала. Един безкрайно дълъг миг двамата се гледаха мълчаливо. Само жалното скимтене на Вулкан пред вратата нарушаваше неловката тишина.

— Ще ми се подчиняваш — с опасно спокоен глас каза Хю.

— Не съм ти пленница — упорстваше Катрин.

— Държа да ми се подчиняват! — извика Хю, принуждавайки я да замълчи. — Няма да напускаш тази къща без придружител.

Катрин отвори уста, за да възрази, но се отказа, когато Хю я заплаши:

— А ако продължаваш да ми противоречиш, изобщо ще престанеш да излизаш навън.

— Както желаеш — отстъпи Катрин, но му хвърли кисел поглед. В знак на протест тя недружелюбно вирна чипото си носле.

След това се опита да стане, но не й достигнаха силите. Хю преодоля желанието да се засмее и й помогна да се изправи.

— Благодаря — каза Катрин, събирайки остатъците от достойнството си. След това с патешка походка се отправи към вратата, но гласът на Хю я спря.

— Кати?

— Да?

— Децата и кучетата не са подходящи за придружители.

Катрин кимна, без да се обръща, и излезе, затръшвайки вратата след себе си. Хю понечи да я последва, но размисли.

Той гневно прокара пръсти през косата си, прекоси стаята и си наля чаша уиски. Представи си Катрин, която неуспешно се опитва да стане от креслото, и като отметна глава назад, се разсмя гръмко.

 

 

Малко по-късно същия ден Катрин седеше пред камината, в която не бе запален огън, тъй като августовският ден и без това бе прекалено горещ. Постоянните болки в кръста я бяха направили нервна и раздразнителна, така че тя вече трудно намираше търпение за Мейв и Шана. Сега ги бе изпратила на разходка с Нели, за да не стават жертва на честите промени в настроенията й.

Когато в далечината дочу глух тътен, Катрин повдигна тежкото си тяло от креслото, дръпна звънчето за прислугата и се замъкна до прозореца. Небето бе заплашително притъмняло, а въздухът бе необичайно задушен.

След няколко минути се появи Поли. Докато Катрин се обръщаше към камериерката си, тъмното небе бе прорязано от ослепителна светкавица.

— Желаете ли нещо? — попита Поли, видимо облекчена от подобреното настроение на господарката си.

— Да, Поли. Нали знаеш, че Собъл е доста чувствителна… Питам се дали бурята няма да я уплаши.

— Да пратя ли някой да предупреди Сиймъс? Патрик би могъл…

— Не бих искала да безпокоя никого — отвърна Катрин и постави ръце на кръста си.

— Не ви ли е добре? — попита Поли.

— Напротив, много съм добре. — Катрин се усмихна дяволито. — И ще се почувствам още по-добре, когато се погрижим за Собъл.

— Не можем да излезем точно сега — извика Поли.

— Защо? От бурята ли се боиш?

— Не, от графа.

— Не се безпокой — успокои я Катрин. — Мъжът ми каза да не излизам без придружител. За буря не е споменавал нищо. Трябва само да вземем наметките си за в случай, че завали.

Поли поклати глава. Ако графът научеше, на бърза ръка щеше да я освободи и дори майка й и Патрик нямаше да могат да се застъпят за нея. Не, тя категорично отказваше да участва в тази игра.

Малко по-късно, загърнати в наметките си, Катрин и Поли забързаха по коридора към стълбището. Поли вървеше отпред.

— Предпочитам да не ме виждат — прошепна Катрин.

Поли кимна.

— Чакайте тук — нареди тя. — Ще ви дам знак, ако е чисто.

Поли се спусна по стълбите и се огледа, след това й махна с ръка. Катрин се втурна по стълбите, толкова бързо, колкото й позволяваше огромният й корем, а Поли я последва навън в безлюдния двор.

Ослепителна светкавица проряза облачното небе, а в лицата ги блъсна неочакван порив на вятъра.

— По-добре да се откажем. При тази буря няма да успеем да се върнем — жалваше се Поли. — Ако ни е останал поне малко разум, ще се…

Един гневен поглед на Катрин я накара да замълчи. Графинята се огледа и пое по посока на параклиса и градината.

— Къде отивате? — попита Поли и се вкопчи в ръката на Катрин. — Конюшните са в обратната посока.

— Ще заобиколим, за да не ни видят — каза Катрин. — Следвай ме.

Двете жени се запромъкваха покрай градината, кухнята и войнишките помещения толкова бързо, колкото им позволяваше напредналата бременност на Катрин и силният вятър. Добраха се до конюшните с първите дъждовни капки. „Успяхме“

Катрин, която все още се държеше за кръста, застана заедно с Поли и Сиймъс пред яслите на Собъл. Поли подозираше, че господарката й не се чувства толкова добре, колкото даваше вид.

— Както виждате, Собъл е в добри ръце — каза Поли. — Ако бурята изплаши кобилата, Сиймъс ще я успокои, така че с чиста съвест можем да се върнем в стаята ви.

— Не се безпокойте за кобилата — успокои ги Сиймъс. — Тази красива госпожица ми е любимка.

— Спечелихте — каза Катрин. — Хайде, да вървим.

Катрин и Поли се увиха по-плътно в наметките си, вдигнаха качулките и напуснаха конюшните. Силният дъжд ги шибаше безмилостно, така че Катрин реши да се приберат по най-прекия път. В края на краищата Хю вече не можеше да стори нищо друго, освен да беснее от гняв.

Неочаквано Катрин извика от болка, изненадана от силен спазъм. Тя се свлече на колене и на мига цялата се покри с кал.

— О! — изпищя Поли. — Веднага ще доведа помощ.

— Успокой се, заешка душице, и ми помогни да се изправя — изрева Катрин, опитвайки се да надвика вилнеещата буря. — Нямам желание през остатъка от живота си да бъда жертва на гневните пристъпи на съпруга си.

Поли помогна на Катрин да се изправи, след това ръка за ръка двете изминаха останалия път до къщата.

С надежда да се доберат до стаята на Катрин незабелязани, Поли открехна входната врата и надникна през пролуката. Вестибюлът бе безлюден.

Катрин и Поли, които вече мислеха, че са се избавили от гнева на графа, пресякоха празното помещение с подгизналите си, джвакащи при всяка крачка обувки. Когато Катрин постави крак на първото стъпало, прогърмя един глас, който я накара да замръзне на място от страх.

— Какво означава това? — изрерва Хю, оглеждайки окаяния вид на жена си.

Невинно усмихната, Катрин гледаше покрай Хю към Патрик, който стоеше зад него и едва сдържаше смеха си.

— Тъкмо възнамерявах да си почина малко — каза тя.

— Била си навън — обвинително каза Хю.

Катрин огледа наметката си и разбра, че е безсмислено да лъже. Тя бавно вдигна поглед към гневното лице на мъжа си.

— Колко остроумно! Това е едно от качествата, които…

Хю замахна, за да я удари, но се спря. Катрин инстинктивно бе вдигнала ръце, за да се предпази. Хю предпазливо свали ръка и се вгледа в съпругата си. Бе настанала гробна тишина и Катрин, която вече изпитваше известно чувство за вина, се почувства неволно изложена на пронизителния поглед на Хю.

— Толкова малко ли те интересува здравето на нашето бебе? — с приглушен глас попита Хю.

— Аз… аз… не помислих за това.

— Безразсъдството е една от най-неприятните ти черти — тросна й се той. — Не съзнаваш ли, че родилните болки могат да започнат всеки момент?

— Те вече започнаха. — Катрин разкриви лице, повторно разтърсена от болезнен спазъм. Тя се задъха и протегна ръце за помощ към мъжа си.

Сипейки ругатни, Хю я взе на ръце.

— Извикайте Мод! — изрева той и се втурна нагоре по стълбите.

Поли и Патрик се спуснаха, за да намерят Мод, но във вълнението си се сблъскаха.

— Махни се от пътя ми, безполезен глупако — тросна се на мъжа си Поли.

Патрик отстъпи, за да я пропусне да мине, но очите му се присвиха от гняв. Той се облегна на стената и се загледа след жена си, която се отдалечаваше по коридора, полюлявайки ханш.

Вироглавата съпруга на графа влияеше зле на Поли. Онова, от което имаше нужда по природа миролюбиво настроената му жена, бе един голям корем, по-голям дори от този на господарката й.

При тази мисъл Патрик се подсмихна, а лицето му се разведри. Само щом отминеше настоящата криза, щеше да посвети деня и нощта на това, да направи дете на Поли. Така щеше да й затвори устата. Подсвирквайки си под носа, Патрик се запъти към голямата зала, за да гаврътне нещо, докато наследникът на Дънганън най-сетне се появеше на бял свят.

— Пусни ме. Болките престанаха — каза Катрин, когато Хю я отнесе в стаята й.

За част от секундата той се вгледа в нея, но след това внимателно я свали да стъпи на пода. Помогна й да махне изцапаната си наметка и я захвърли настрана.

— Къде отиваш? — попита Хю, когато Катрин се запъти към сандъка с дрехите.

Трогната от угрижения му тон, Катрин спря и го погледна изненадано.

— Бих искала да извадя синята си нощница, а след това ще се измия.

— Ще ти донеса нощницата — каза Хю. — Бързо в леглото.

— Не! — Под чернилката лицето й бе пребледняло като платно. — Няма да легна в този уред за мъчения, преди да е станало абсолютно наложително.

— Ела — каза Хю и с треперещи пръсти посегна към дланта й. — Седни тук.

Той я отведе до едното от креслата пред камината, а след това се спусна към сандъка с дрехи. Само след секунди отново бе при нея със синята нощница в ръце. Помогна й да се изправи, да съблече изцапаните дрехи и бельото си и да се пъхне в нощницата. Накрая предпазливо я сложи да седне в креслото.

— Донеси ми вода — нареди Катрин. — Не мога да посрещна сина си с изцапано лице.

Усмихнат, Хю се втурна, за да изпълни желанието й. Когато се върна, завари Катрин да се превива от болка в креслото.

Сякаш това щеше да й помогне, той коленичи пред нея и я стисна над лактите. Не можеше да стори нищо повече, освен безпомощно да гледа как все нови и нови конвулсии разтърсваха тялото й.

Усетила утешителното му докосване, Катрин вдигна поглед. На челото и върху горната й устна блестяха малки капчици пот.

„Всемогъщи боже! — изруга Хю на ум. — Защо трябва децата да се появяват на бял свят по този начин?“ Раждането на едно дете бе нещо, върху което той не можеше да повлияе по никакъв начин, и това го караше да страда ужасно.

Когато болките попреминаха, Катрин въздъхна с облекчение.

— Само щом поеме детето в ръцете си, майката забравя всички болки — каза Катрин, докато Хю изтриваше чернилката от лицето й. — До следващия път.

Вратата се отвори с трясък и в стаята се втурнаха Мод и Поли.

— Поли, запали огъня и стопли вода — нареди на дъщеря си възрастната жена и се отправи към леглото, за да направи необходимите приготовления.

— Не иска да си легне — оплака се Хю.

— Ще си легне, когато му дойде времето — отвърна Мод и се засмя при вида на уплашения граф. — Най-добре слезте долу. Изглеждате зле и може да не понесете всичко това.

— Не мърдам от тук.

— Бих искала да походя още малко — каза Катрин.

— Да походиш?

— Да.

Хю промърмори под носа си нещо за женската глупост и помогна на Катрин да се изправи, след което двамата бавно тръгнаха из стаята. Хю бе обвил ръка около напълнялата й талия. Спряха едва когато болките накараха Катрин да се вкопчи в ръката му. След като я поотпусна, продължиха разходката си.

— Изглеждаш зле — каза Катрин, наблюдавайки бледото му лице. — Слез долу и повикай за компания Патрик.

— Искам да присъствам на раждането на сина си — настоя Хю.

— Тогава мисля, че е време да…

Един много по-силен от предишните спазъм разтърси Катрин насред думата. Хю я улови здраво, а тя зарови лице на рамото му. Когато болката попремина, Хю вдигна жена си на ръце и я отнесе в леглото.

— Дръж ме здраво — извика Катрин при следващия спазъм и стисна ръцете на мъжа си. С усилването на болката растеше и страхът й.

Хю седна на ръба на леглото и се облегна на таблата. Взе Катрин в обятията си и тя зарови покритото си с пот лице на гърдите му.

Мод вдигна синята нощница над издутия корем на Катрин и оголи тялото й чак до гърдите.

— Бебето е голямо — каза възрастната жена. — Може би ще е момче.

Катрин се усмихна слабо на Хю, а той целуна мокрите й вежди. В същия миг нов спазъм разтърси тялото на Катрин, която почувства между бедрата й да изтича топла течност.

— Водите изтекоха — извика Мод. — Напъвайте, когато ви кажа, но не по-рано.

Болките вече не преставаха, тъй като контракциите бяха все по-начесто. Болката обви Катрин като непроницаема мъгла. До съзнанието й достигаше само един глас, който непрекъснато повтаряше:

— Напъвай!

Сякаш някъде много отдалече Катрин дочуваше нарежданията на възрастната жена и се подчиняваше.

— Ето я главата — извика Мод.

— Напъвай!

Катрин напъваше с все сила. Погледът на Хю като омагьосан следеше драматичното събитие, което се разиграваше пред очите му.

— Излязоха и раменете — извика Мод. — Напъвай!

Изопвайки се като лък в един последен болезнен напън, Катрин се строполи върху мокрите чаршафи, докато бебето излизаше от измъченото й тяло. Мод почисти личицето му, вдъхна въздух в малката устица и го плесна по гърба. След това с широка усмивка вдигна пищящото мъниче, така че Хю да може да го види.

— Син! — радостно извика той.

Мод предпазливо постави бебето върху гърдите на майка му. Разгневено от безмилостния начин, по който го бяха накарали да се появи на бял свят, бебето продължаваше да пищи.

— Има твоя глас — каза Катрин и извърна очи към Хю, а той се усмихна на жената, която обичаше повече от всичко.

Мод преряза и завърза пъпната връв, след това подаде бебето на Поли, която трябваше да го измие и облече, за да го покаже на чакащите в голямата зала обитатели на Дънганън. За Катрин щеше да се погрижи Мод.

Хю целуна жена си и й благодари шепнешком. Сякаш привлечен от магическа сила, той се приближи към Поли, за да разгледа сина си отблизо.

Скоро Катрин отново държеше спящото дете в прегръдката си.

— Благодаря ти за сина, с който ме дари — каза Хю и я целуна по бузата.

— Не е ли чудесен? Е, мисля, че прилича на теб. Със сигурност е взел косата и цвета на кожата ти, да не говорим за темперамента.

— Ако трябва да бъда честен, никога досега не съм виждал по-хубаво бебе — съгласи се Хю и придърпа един стол до леглото. Гордите родители се отдадоха на това, да наблюдават най-вълнуващата гледка, която някога бяха виждали — своя спящ син.

— Как ще го кръстим? — наруши мълчанието Катрин.

— Дипломатични ли да бъдем или не?

— Бих искала да го кръстим на баща ти — отвърна Катрин. — Матю е хубаво име.

— Матю Тимоти Кон О’Нийл — трогнат промърмори Хю.

— Благодаря ти, любими — каза Катрин. — Какво ще кажеш да му изберем две двойки кръстници?

Въодушевен от идеята, Хю се усмихна радостно.

— Лорд и лейди Бърк биха били чудесни кръстници.

Катрин кимна в знак на съгласие.

— Брат ми е любимец на кралицата и би бил много подходящ за кръстник от английска страна.

— А кръстницата? — попита Хю. — Дали да не помолим сестра ти Бриджит?

— След брака си Бриджит вече е шотландка — отвърна Катрин. — Защо всъщност да не мислим на едро? Кралицата не би отказала да стане кръстница на племенника на своя любимец. Освен всичко останало, това си е чест. Кралицата ще бъде английската кръстница на Матю.

— Любима, с всеки изминат ден все повече заприличваш на мен.

— Досега не си споменавал нищо подобно — докачи го Катрин. — Говореше за безразсъдство…

— Да забравим това — прекъсна я Хю.

— До следващия път.

Хю се засмя на остроумната й шега.

— Може ли да взема Матю със себе си в голямата зала?

— Да, но само за няколко минути, при това добре увит. — Катрин му кимна. — Поли ще дойде с теб. Може би Патрик има нужда от деликатен намек. — Поли пламна от срам, а Мод прихна.

Съпроводен от камериерката на Катрин, Хю понесе сина си надолу по стълбите. Войниците му и прислугата се бяха събрали в голямата зала. Притиснал сина си на гърди, Хю се насочи към почетната маса, а лицата на присъстващите бяха огрени от усмивки на радостно очакване.

— Дами и господа! — засмян извика Хю. — Представям ви Матю Тимоти Кон О’Нийл, наследника на Дънганън.

От редиците на войниците и прислугата се разнесоха ликуващи викове. Хю гордо гледаше сина си, когото шумът в залата бе накарал да ококори учудените си очички. Хю се любуваше на бебето. От малкото личице на сина му го гледаха две светлосиви очички, които навярно с времето щяха да станат смарагденозелени.

„Косата и цветът са мои — мислеше Хю, — но очите са на майка му. Той е прекрасна смесица от бащата, който го е създал, и майката, която го е родила.“

Хю вдига момчето високо, така че всички да могат да се възхитят на малкото чудо, което бе сътворил.

Отново прозвучаха ликуващи възгласи и Матю Тимоти Кон О’Нийл започна да плаче.

— На неговата възраст е най-добре да бъде до майка си. — Хю предаде на Поли плачещия си син. След това, като й намигна, рече: — Освен това възнамерявам да се чукна с всеки от присъстващите в чест на раждането на моя първи син.

Поли се засмя и с бебето на ръце прекоси залата. Недалече от вратата стоеше Патрик и наблюдаваше разиграващата се сцена. Видът на прегърналата малкото същество Поли му се стори неотразимо привлекателен.

Докато минаваше покрай него, Поли силно се изчерви. Тази усмивка и блясъкът в очите на мъжа й говореха недвусмислено.

Патрик се обърна, за да проследи с поглед полюляващия се ханш на жена си. Скоро неговият собствен син щеше да суче от гърдите на жена му. Окрилен от тази мисъл, той се запъти към почетната маса, за да поздрави Хю и да пие за здравето на наследника на Дънганън.

Едва доста по-късно Хю с несигурни стъпки изкачи стълбите към спалнята на Катрин. Той влезе тихо, приближи се към леглото и впери преливащ от обич поглед в жена си и първородния си син.

След това седна в креслото до леглото и дълго гледа най-скъпите си същества на света. Накрая, подтискайки една прозявка, той стана и целуна жена си по челото.

— Не се безпокой, сине — прошепна той. — Скоро ще имаш още много братя и сестри.

Хю усмихнато наблюдаваше спящата си съпруга. Много скоро Катрин отново щеше да дели едно легло с него.