Метаданни
Данни
- Серия
- Деверо (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Emerald Enchantment, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ангел Христов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 82гласа)
- Вашата оценка:
Информация
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от Мирослава)
18
— Хю!
Катрин се втурна надолу по стълбите толкова бързо, колкото позволяваше напредналата й бременност. Уплашен от виковете й, Хю се показа на вратата на работния си кабинет.
— Децата ми пристигнаха — извика Катрин и се насочи към вратата.
Подсмихвайки се на неприкритата й радост, Хю я последва в двора и я улови над лакътя.
— Успокой се — посъветва я той, докато наблюдаваха влизащата в двора кола и съпровождащите я войници. — Вълнението може да навреди на бебето.
Хю направи няколко крачки към колата и вдигна чергилото. Разнесоха се радостни детски възгласи и Мейв и Шана се хвърлиха на гърдите на Хю който бе протегнал ръце към тях и сега млясна всяко от момичетата по бузата. След това се обърна към жена си, която гледаше дъщерите си с влажни от вълнение очи.
Шестгодишната Мейв бе умалено копие на майка си. Червената й коса бе грижливо сплетена, но по време на бурната прегръдка с Хю на челото и зад ушите й бяха паднали няколко непокорни къдрици, прекалено големи за продълговатото личице, а чипото, вирнато нагоре носле й придаваше дяволит вид.
Двегодишната Шана бе копие на Шон О’Нийл и всички, които още не я бяха виждали зяпнаха от почуда. Момичето имаше сините очи на баща си, а енергично присвитите му устни издаваха повече твърдоглавие, отколкото бе обичайно за дете на нейната възраст. Лицето й бе обрамчено от блестяща черна грива, тъй като грижливо сплетената плитка вече бе в безпорядък.
Хю постави ритащите с крачета деца на земята и те с ликуващи възгласи се спуснаха към майка си. Катрин се наведе, прегърна и двете и със сълзи на очи ги притисна към себе си.
— Тъжна ли си, мамо? — попита Мейв.
— Това са сълзи на радост, принцесо — подсмръкна Катрин. — Ужасно съм щастлива, че отново сте при мен.
Мейв, която не можеше да свърже плача и радостта си, мислеше: „Колко странно!“ Тя плачеше само когато беше тъжна или се бе ударила. Още преди да успее да попита майка си за това, прозвуча гласът на сестра й:
— Виж! — Шана посочи корема на майка си.
— Вашето малко братче или сестриче расте в корема на мама — обясни Катрин. — Също както вие двете с Мейв. — Докато усвояваше удивителната новина, Шана придоби въпросително изражение.
— На всяка майка й се издува корема — обясни Мейв на сестра си. — Когато бебето излезе, коремът изчезва.
Дворът се огласи от смеха на струпалите се войници и прислуга.
Мейв хвърли неодобрителен поглед към смеещата се публика, което само още повече развесели зрителите, тъй като в раздразнението си момичето още повече заприлича на майка си.
— Мод, ела и виж дъщерите ми — извика Катрин.
Икономката се появи и дари момичетата с по една усмивка. „Най-сетне — помисли си тя — Дънганън ще бъде огласен от детски смях.“ Мили боже, колко дълго се бе наложило да чака!
— Когато те видях за последен път, още беше дребосъче — каза Мод на Мейв. — Сега вече си почти голяма.
Мейв грейна от гордост и направи пред икономката изискан, макар и малко несигурен реверанс. Дочуло зад гърба си приглушено хихикане, момичето се обърна, за да види кой бе посмял да й се присмее отново.
— Това е Шана — представи по-малката си дъщеря Катрин.
Когато икономката се наведе, за да огледа момичето по-отблизо, очите й се напълниха със сълзи.
— Тя е копие на Шон — с глух глас каза възрастната жена, връхлетяна от спомени. Мод извади от джоба на престилката си една кърпа, звучно си издуха носа и добави: — Дано само да е наследила вашия характер и да не е толкова избухлива като баща си.
Задържан от силната ръка на Хю, до този момент Вулкан бе седял, скимтейки, тъй като изгаряше от нетърпение да подуши новодошлите, но сега се изскубна, втурна се към момичетата и близна всяко от тях по лицето. Тъй като вече бе станал доста голям и силен, в радостта си той едва не събори Шана на земята.
— Седни — извика Катрин. Вулкан се подчини, но продължи възбудено да размахва опашка. — Мейв и Шана, това е Вулкан — с театрална сериозност го представи на дъщерите си Катрин. — Вулкан, това са двете ми дъщери.
Ако едно куче можеше да почувства човешкото въодушевление, то случаят със сигурност бе точно такъв. Мейв и Шана извикаха от радост при вида на тази чудесна играчка, втурнаха се към кучето и започнаха да го милват, за което той им се отблагодари с безброй млясвания с език по бузите, ръцете и крачетата.
Усмихната, Катрин нареди на Мод да внимава за децата и се изправи, за да поздрави камериерката си. Тя прегърна и целуна Поли, след което пристъпи към Патрик, който стоеше до Хю..
— Донесох ти всичко, което бях обещал — тъкмо казваше Патрик.
— Какво е трябвало да донесе? — попита Катрин.
— Нищо особено — отвърна Хю.
Катрин даде вид, че се е задоволила с този отговор, и с благодарност стисна ръката на Патрик. След това се вдигна на пръсти и го целуна по бузата.
— Благодаря ти, че доведе дъщерите ми живи и здрави. Винаги си бил истински приятел.
Катрин се засмя и се обърна към Хю.
— Моля те, би ли внесъл Шана вътре? Вече не ми достигат силите.
— Ще поговорим по-късно — каза Хю на Патрик, след това взе Шана на ръце и последва жена си. Зад на пръв поглед спокойното му лице обаче се криеше подтискан гняв.
„Отначало скъпата ми жена не ми позволяваше да я докосна — мислеше си Хю, — след това ми позволи да я докосвам, но не и да се възползвам от законните си съпружески права, а сега целува Патрик, при положение че аз съм наредил да доведат децата. Само небето знае колко ме привлича! А сега вече е прекалено късно! Бременността й е прекалено напреднала, за да мога дори само да я докосна. Така че ще трябва да чакам, докато се възстанови от раждането, но нито ден повече. Аз съм неин съпруг и за нея ще е най-добре, ако започне да ми се подчинява.“
Когато стана време за вечеря, Катрин слезе, хванала за ръка Мейв и Шана. Вулкан ги следваше по петите. Откакто бяха пристигнали дъщерите й, уплашеният поглед бе изчезнал от лицето на Катрин. Тя направо грееше от щастие.
— Тук ли ще вечеряме? — попита Катрин, когато влезе в малката, предназначена само за господарското семейство трапезария.
Хю кимна.
— Първата ни вечер заедно ще бъде семеен празник. Едва ли ще липсваме много на останалите.
Хю пристъпи към тях, погали Мейв по косата и взе Шана на ръце. Вулкан, който се чувстваше изоставен, се опита да привлече вниманието, скимтейки. Хю смръщи чело, но след това погали и него.
— Куче — изписука Шана и посочи Вулкан.
— Точно така, мъничето ми. — Хю се усмихна на Шана, след което хвърли многозначителен поглед към майка и. — Вулкан е куче, а не член на семейството.
Без да поглежда мъжа си, Катрин каза усмихнато на Шана:
— Вулкан е куче и член на семейството.
— Патрик ни носи сърдечни поздрави от лорд Бърк и Фиона — каза Хю, игнорирайки забележката на съпругата си. — Родила им се е дъщеря, Грения.
— Колко се радвам — извика Катрин. — Трябва да им изпратим подарък.
— Вече съм дал нареждания. Може ли да започнем с вечерята?
Всички насядаха около масата и Мейв бързо осъзна предимствата от това, Вулкан да стои до нея по време на хранене. Кучето веднага излапваше всяка храна, която му попаднеше, така че Катрин непрекъснато трябваше да държи дъщеря си под око. Така или иначе голяма част от вечерята на Мейв попадна в гладната паст на кучето. След вечеря Шана изпълзя в скута на Хю и веднага заспа.
— Да оставим ли дребосъците на Нели? — попита Хю, когато Мейв започна да се прозява.
— Мейв, искаш ли тази вечер да спиш при мен? — попита Катрин.
Хю посрещна това предложение с кисела гримаса. Той копнееше някоя вечер Катрин да го попита същото.
— Не, Шана ще ми липсва — сънено рече Мейв. — Може ли да вземем Вулкан при нас?
Хю се закиска тихо, с което си заслужи строг поглед от страна на Катрин.
— Ако Вулкан иска — отвърна Катрин, — нямам нищо против тази вечер да спи във вашата стая.
След като сложиха момичетата в леглата, Катрин и Хю ги целунаха и пожелаха лека нощ на Нели. Тъкмо се канеха да излязат, когато Катрин се спря и отново прекоси стаята.
— Пази момичетата ми — прошепна тя в ухото на кучето, докато чешеше гърба му. — Ще ми липсваш.
В отговор Вулкан я близна по ръката.
Пред спалнята на съпругата си Хю вдигна дланта й към устните си. Когато Катрин го погали по бузата със свободната си ръка, той надникна в зелените й, преливащи от обич очи.
Катрин обви ръце около врата му и се притисна към него.
— Благодаря ти, че върна дъщерите ми в къщи — каза тя, а сладкият й дъх погали врата му.
— Те са и мои дъщери.
— Да, така е — съгласи се Катрин.
Хю повдигна брадичката на съпругата си, за да я погледне в очите. Внезапно той се наведе към устните й и дълго подтисканата страст взриви всяка предпазливост. Катрин се притисна към мускулестото му тяло и отвърна на целувката на съпруга си със същото трескаво желание.
Горещите устни на Хю подпалиха чувствителната кожа в основата на шията й, а от гърлото на Катрин се изтръгна сладострастен стон. Приглушеният звук накара и двамата да осъзнаят какво правят.
— Б-бе-бето — заекна Катрин и настръхна в обятията му. Хю я пусна и отстъпи крачка назад.
— А какво извинение ще измислиш, когато бебето най-сетне се роди? — попита той, след което се обърна и изчезна.
Катрин го проследи с поглед, а сърцето й се сви от болка. В спалнята си завари Поли, която тъкмо наместваше пред камината една изпускаща пара вана.
Катрин прегърна камериерката си и каза:
— О, Поли, как бих могла да ти се отблагодаря за добрината ти към Мейв и Шана през време на отсъствието ми!
— За мен беше удоволствие, а освен това имах помощници — каза Поли, която бе забелязала болката в погледа на господарката си. — Елате. След един толкова напрегнат ден горещата баня ще ви се отрази добре.
Катрин се съблече, разпусна косата си и се потопи в горещата вана. Топлината я накара да се отпусне и тя доволно затвори очи.
Мод беше права, нямаше нищо по-благотворно за душата от една дълга, гореща баня.
— Добре ли сте? — попита Поли и я изтръгна от унеса й.
— Да, и тази вечер повече няма да имам нужда от теб — отвърна Катрин. — Върви в леглото.
— Ако нямате нищо против, ще остана, докато си легнете — каза Поли.
— А ако имам? — отвърна Катрин. — Сега изчезвай.
Поли се засмя.
— Графът все още ли се прави на камериерка?
— Добре знаеш, че съпругът ми спи в собствената си спалня.
— Колко мило от негова страна — забеляза Поли на излизане. — Във вашето положение… Намирам, че той проявява голямо разбиране. — Вратата се затвори след нея.
Катрин се отпусна още по-дълбоко в благоуханната вана и бе обзета от глупавото желание да се разтвори и изчезне. Да, мъжът й проявяваше голямо разбиране и щадеше чувствата й. А тя отвръщаше ли му със същото?
„Съвсем не“ — отвърна й един вътрешен глас.
Неспособен да се концентрира върху книгите на имението, Хю ги заряза и напусна кабинета си. Бе решил да напомни на Катрин за съпружеските й задължения и затова сега се отправи нагоре към стаята й. Само щом се родеше бебето, двамата отново щяха да делят едно легло. Това не подлежеше на обсъждане! Кой в крайна сметка бе господар в Дънганън? Как смееше тя да му налага волята си! Съпругата бе длъжна безропотно да изпълнява желанията на мъжа си. Хю нямаше намерение да й прави повече отстъпки.
И все пак…
Хю колебливо спря пред спалнята й, но когато чу тихия шум от гласа й, отвори вратата и влезе. Катрин, която не бе забелязала присъствието му, се излежаваше във ваната си и тихо си мърмореше.
Облегнат в рамката на вратата, Хю скръсти ръце пред гърдите си и се загледа възхитен в обагрения от светлината на огъня гръб на Катрин. Красотата на съпругата му и фактът, че тя бе табу за него, още повече го разгневиха.
Мърморейки тихо, Катрин галеше заобления си корем. В този момент Хю осъзна, че тя говореше на нероденото им дете. Гневът му се изпари на мига. Вместо това чертите на лицето му се разведриха и на устните му трепна усмивка. Нямаше друга жена на божия свят, която Хю да предпочиташе за майка на сина си.
— Не бива да риташ майка си толкова силно, принце мой — смъмри корема си Катрин, докато излизаше от ваната.
Когато невероятната й красота се разкри пред Хю в цялата си прелест, той затаи дъх.
Изящният й крак стъпи на пода извън ваната, но когато Катрин понечи да извади от водата и другия, изгуби равновесие. В този миг силни ръце я уловиха през кръста, за да не падне. Изненадана, Катрин съзря съвсем близо до себе си ядосаните му кафяви очи.
— Имаш лошия навик да плашиш хората — подразни го тя.
— В състоянието, в което си, не бива да се къпеш сама — парира Хю. — Знаеш ли какво можеше да се случи, ако случайно не те бях хванал?
— Прав си — съгласи се Катрин, — но не исках да задържам повече Поли.
— А как, мислиш, би се почувствала Поли, ако ти се бе случило нещо? — с доста по-мек глас попита Хю.
— Не помислих за това. Няма да се повтори. — Внезапно осъзнала, че е гола, Катрин пламна, а руменината бавно се спусна от шията към налетите й гърди.
Хю я гледаше като вцепенен. От бременността гърдите на Катрин бяха необикновено пищни, а зърната — големи и тъмни. Коремът й видимо бе наедрял. Дълго пренебрегваната мъжественост на Хю се пробуди от дълбок сън.
— Няма защо да се срамуваш, когато стоиш гола пред мъжа си — смъмри я Хю. Той посегна към една кърпа, надявайки възбудата му да премине.
Нищо не помагаше.
Хю бързо загърна Катрин в кърпата, отведе я до едното от креслата и седна. След това я притегли в скута си и внимателно я подсуши.
„Защо се самоизмъчвам така?“ — запита се Хю, неспособен да откъсне поглед от гърдите на Катрин. Обзет от непреодолимо желание, той се наведе и погали едното от зърната й.
Катрин потръпна.
„По дяволите!“ Хю стана, помогна й да облече една нощница и я отведе до леглото като някое непослушно дете. Накара я да легне, след което безмълвно се запъти към спалнята си.
Измъчвана от чувство за вина, Катрин дълго гледа вратата между двете стаи. Обичаше го, в това нямаше никакво съмнение, но имаше нужда от още малко време. Защо той не можеше да я разбере? А сега, когато Мейв и Шана отново бяха при нея, щеше да се наложи да го пренебрегва още по-често.
— Хю, може ли да поговорим за момент? — извика тя през вратата.
— Сега ли?
— Да.
Хю се върна и седна на ръба на леглото й. Катрин се надигна, взе дланите му и ги поднесе към устните си. След това ги притисна към бузите си и този любвеобилен жест го трогна до дъното на душата му.
— Съжалявам — каза тя.
Хю кимна и прие извинението й.
— Бих искала да те помоля за нещо — поде Катрин, грижливо подбирайки думите си. — Не съм сигурна дали Мейв си спомня за Шон, а Шана не познава друг баща освен теб. Бих искала да им покажа гроба на Шон. Това е най-малкото, което мога да направя, за да съхраня спомена за него. Смятам, че момичетата трябва да знаят кой е бил истинският им баща.
— И ме молиш за позволение? — ледено попита Хю и отдръпна ръцете си.
— Не, моля за помощта ти. — Катрин докосна ръката му. — Бих искала да си до мен и да им разкажеш за Шон — само хубавото — ако искаш, разбира се. Не бих желала името на Шон да бъде табу в този дом. Колкото по-дълго живеех с него, толкова повече го презирах. Но колкото и жесток и избухлив да беше, той винаги се е опитвал да бъде добър баща. Когато момичетата пораснат и разберат кой е бил истинският им баща, ще се запитат защо никога не сме споменавали за него. Ако обаче поговорим откровено е тях, може би ще… — Катрин замълча, несигурна дали се е изразила добре.
— Ще ти помогна — каза Хю и я взе в обятията си. След това добави с развеселен глас: — Така ще обрисувам Шон, че момичетата ще го сметнат за светец. Е, след това ще ми трябва свещеник, за да се изповядам за лъжите си.
— Татко! — Шана упорито сочеше с пръстче Хю, който гледаше жена си с растящо раздразнение.
— Може би Шана е прекалено малка, за да разбере това — опита се да го омилостиви Катрин. Тя погледна към по-голямата си дъщеря, която мълчаливо стоеше пред гроба на баща си. — Но Мейв разбира. Нали, принцесо?
— Да — изписука Мейв и повтори: — Май баща е лорд Шон О’Нийл, който е бил много прочут мъж, но… сега аз имам нов баща. — При тези думи Мейв се засмя и дяволито погледна Хю, който скри една усмивка и кимна, трогнат от оказаната му чест.
— Точно така — каза Катрин, горда с по-голямата си дъщеря. Погледът й се премести към Хю, който се питаше дали Мейв разбира значение на думите, които бе изрекла току-що.
— Татко! — Шана навря пръстче в лицето на Хю, който се бе навел, за да я вземе на ръце. Той се престори, че иска да захапе пръстчето й и я погъделичка с нос по бузата. Шана се засмя радостно.
— Ще опитаме пак, когато Шана порасне — каза на жена си Хю. — А сега предлагам да оставим тези палавници на Поли. Бих искал да ти покажа нещо интересно.
Следвани от Вулкан, те напуснаха гробищата и се върнаха в двора, където Поли разговаряше с Патрик. Оставиха й момичетата и Хю поведе Катрин към конюшните. Тя поклати глава по повод на тайнствеността на мъжа си, но го последва.
Хю я заведе пред един бокс, в който имаше великолепна черна кобила. Той отвори вратичката и изведе благородното животно навън.
— Какво ще кажеш? — попита, след като бяха излезли пред конюшните.
Катрин обиколи бавно кобилата и внимателно я разгледа. В сумрачната конюшна можеше да се закълне, че животното е черно, но на слънчева светлина видя, че косъмът му червенееше.
— Прекрасна е — каза Катрин на Хю.
— Като теб — каза той и се наведе, за да докосне бузата на жена си. — Твоя е.
— Моя? — Катрин зяпна от изненада.
— Да, твоя. — Когато Катрин протегна ръка и погали хълбока на животното, Хю изпита абсурдното желание да бъде на негово място.
— Сиймъс, донеси ми едно седло — нареди тя на коняра.
— Забрави седлото — веднага я сряза Хю и я огледа от всички страни. — Вече си в седмия месец и ще видиш кон едва след като детето се роди.
— Но, Хю… — нацупено поде Катрин.
— Или ще ме слушаш — отвъра Хю, — или кобилата ще бъде върната в Дъблин.
— Както кажеш — обидено рече Катрин.
— За такъв чудесен подарък би могла да ме възнаградиш поне с една чаровна усмивка.
Грейнала от радост, Катрин обви ръце около врата на Хю и се повдигна на пръсти, за да го целуне.
Макар и тази форма на благодарност да не го задоволяваше, той бе наясно, че трябва да изчака няколко месеца, преди да получи онова, което наистина желаеше. Във всеки случай вече се наблюдаваше напредък, точно както бе очаквал. Тъй като добре познаваше жена си, Хю бе преценил, че една кобила би значела за нея много повече от хиляди скъпоценни бижута.
— Как ще я наречеш? — попита той.
— Един необикновен кон има нужда от необикновено име — каза Катрин. — Ще я наричам Собъл. Мога ли да я посещавам, когато пожелая?
— Разбира се, но не и да я яздиш.
Няколко дена по-късно Хю и Катрин седяха вечерта пред камината в кабинета. Следвани по петите от Вулкан, Мейв и Шана с нежелание се бяха оставили Нели да ги отведе в стаята им.
— Влез — извика Хю в отговор на едно почукване на вратата.
— Извинете — каза Поли и се обърна към Катрин. — Банята ви е готова. Да стопля ли още вода?
— Не, идвам веднага — отвърна Катрин.
— Поли, през остатъка от вечерта си свободна — каза Хю, давайки си вид, че не забелязва учудения поглед на съпругата си. — Тази вечер аз ще играя ролята на камериерка.
— Но… — понечи да възрази Катрин.
— Приятна вечер, Поли — каза Хю, игнорирайки възражението на съпругата си.
— Благодаря, господине. — Поли побърза да изчезне, преди той да има време да промени решението си.
Хю се надигна от креслото си и усмихнато погледна Катрин.
— Ще се покажеш ли толкова безсърдечна да разделиш Поли от Патрик в деня на сватбата им?
— Ах, съвсем бях забравила.
Димящата, благоуханна вана вече бе пред камината в спалнята на Катрин. След като нави ръкавите на ризата си, Хю помогна на жена си да се съблече. Докато й помагаше да влезе във ваната:, той се усмихваше тайно.
— Няма нужда да ме сапунисваш — каза Катрин, когато го видя да посяга към сапуна.
Хю се поклони с пресилена вежливост и рече:
— Но аз държа да го сторя, съкровище.
Хю сапуниса главата и врата й, като внимаваше да не попадне сапун в зелените й очи. Когато мина зад нея, за да натърка и гърба й, Катрин усети в нея да се събуждат чувства, които смяташе за отдавна забравени.
Хю отново застана пред нея. Изпълнената му с очакване усмивка напомни на Катрин за гримасата на някой умиращ от глад, който стоеше пред отрупана с всевъзможно лакомства маса.
Хю насапуниса дланите си и с ласкави движения започна да масажира гърдите й. След това взе в шепите си вода и ги изплакна.
Катрин простена от желание. Хю се засмя тихо, но усетил възбудата в слабините, се усъмни в разумността на постъпката си. Защо се самоизмъчваше? Дори и да имаше желание, Катрин едва ли би издържала напрежението на един любовен акт.
Хю отново насапуниса дланите си и започна да масажира корема на Катрин. Внезапно почувства бебето да се размърдва и изненадано погледна съпругата си. Катрин кимна и се засмя благо. Двамата се спогледаха влюбено, изтръпнаха под напора на разтърсващите ги чувства и всеки от тях се почувства недостоен за обожанието на другия.
— Мисля, че трябва да приключваме с банята — прошепна Катрин и постави длан върху неговата.
Хю й помогна да се изправи и посегна към кърпата. След като я бе увил в нея, й помогна да излезе от ваната и я подсуши. Накрая й помогна да си облече нощницата, но и това не облекчи мъките му, фината коприна изкусително прилепваше по заобленото тяло на Катрин.
— Седни тук — сухо рече той. След това изчезна в спалнята си, за да се върне след секунди и да я смъмри на шега: — Само не се ядосвай, Кати. Това може да навреди на бебето.
— За какво говориш? — попита Катрин и го погледна учудено.
— За това… — Хю извади една малка кутийка, която бе скрил зад гърба си, и я отвори под чипото й носле…
— Бижутата ми!
— Направо от Дъблин — усмихнато каза Хю. Катрин скочи и обви ръце около врата му.
— Вниманието ти означава за мен повече от всички бижута на света.
Устните им се сляха в дълга, страстна целувка. Хю прекара ръка през косата си
— Ако бях сигурен, че това няма да навреди на бебето, веднага бих те излапнал, без значение дали искаш или не. Но сега нямам намерение да вредя на сина си.
— Или на дъщеря си — самодоволно усмихната отвърна Катрин. — Както знаеш, може да греша, че ще бъде момче.
Хю изруга ожесточено и отнесе жена си в леглото, където я зави чак до брадичката.
— Най-сетне съм в безопасност — докачи го тя. Хю я целуна по устните и я предупреди:
— За момента, сърце мое, не завинаги.