Метаданни
Данни
- Серия
- Деверо (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Emerald Enchantment, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ангел Христов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 82гласа)
- Вашата оценка:
Информация
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от Мирослава)
10
През този слънчев юнски следобед църквата „Сейнт Мери“ бе пълна с войници и прислужници на О’Нийлови, събрали се, за да присъстват на сватбата на Патрик и Поли. Катрин седеше на една от предните скамейки и очакваше Хю, който трябваше да отведе булката до олтара. Там вече я очакваха нервният годеник и свещеникът.
На церемонията бяха поканени само войниците и хората от имението, които бяха обслужвани от специално нает за случая персонал. Хю не бе жалил средства за сватбеното празненство на двамината, на които в най-голяма степен се дължеше появата на Катрин в живота му.
Сега, докато минаваше заедно с булката покрай предните скамейки, Хю намигна на Катрин. С тържествено изражение той положи дланта на Поли в тази на Патрик, но преди да се оттегли, се поклони пред офицера си и прошепна на ухото му:
— Ощипи се по бузите, Патрик. Изглеждаш като призрак.
Погледът на Патрик се плъзна към ухиленото лице на Катрин. Със съзнанието, че го поднасят, той се усмихна и се отпусна.
След сватбената церемония последва тържествена вечеря с танци. Седнала на празничната трапеза, Катрин си мислеше колко хубав бе този ден, за който всички щяха да си спомнят с радост. Тъй като присъстващите се познаваха добре, нямаше политически разногласия, които можеха да помрачат всеобщото веселие. Сватбата на лорд Бърк едва ли щеше да бъде толкова приятна.
— Време е булката да се оттегли — рече Хю, който се бе приближил към Катрин. Той взе дланта й, поднесе я към устните си и продължи: — Патрик вече изгаря от нетърпение да легне със съпругата си, а и аз не се чувствам по-различно.
Катрин забеляза, че Хю е пийнал малко повече от обикновено. Като се усмихваше снизходително, тя кимна, след това стана и направи знак на Пег, че е време да подготвят булката за първата брачна нощ. Дамите понечиха да напуснат залата, но гласът на Хю накара Катрин да спре.
— За булката — размаха чашата си той, и се надигна от стола, олюлявайки се. Мъжете в залата вдигнаха чашите си за тост. Хю се ухили към Патрик и се удари в гърдите: — Въпреки всичко моето семе първо ще достигне целта си.
— Това не се знае — възрази Патрик и се изправи несигурно. — Искаш ли да сключим облог за резултата от усилията си?
— Жените ви ще трябва здравата да се потрудят — прозвуча нечий глас.
— Моята не! — извика Хю.
?
— И моята не! — не оставаше назад Патрик.
— Аз ще събирам облозите — обади се Конъл и се приближи към почетната маса. — Онзи от вас, чиято жена забременее първа, ще получи парите. Заедно със сърдечните ни благопожелания. — Стените на залата се разтресоха от мъжки смях.
— Съгласен! — извикаха Хю и Патрик в един глас.
Погледът на Хю се плъзна към вратата на залата и спря върху Катрин, чието лице бе пламнало от гняв. Той й се ухили и неуверено се поклони. Ругаейки наум, Катрин гордо вирна брадичка и напусна залата.
Дамите тъкмо бяха успели да вкарат уплашената Поли в леглото, когато мъжете нахлуха в спалнята. Патрик вече се бе съблякъл и сега бе само по бельо.
При вида на толкова оскъдно облечения младоженец Катрин се закиска и го докачи:
— Имаш много хубав задник, Патрик.
Всички се засмяха. Пламналият от срам Патрик си глътна езика.
— Ела — обърна се Катрин към съпруга си. — Не бива да допускаме новоизпечените младоженци да ни отмъкнат облога. Надявам се печалбата ни ще стигне да си купя нов кон. Или не?
Макар да гледаше сърдито, гласът й я издаваше.
— Разбира се, скъпа — съгласи се Хю. — Щом така искаш.
Стаята бързо се изпразни. Без да изпуска Поли от очи, Патрик се освободи от бельото си, шмугна се в леглото и я прегърна. Почувствал колко напрегната е съпругата му, Патрик нежно я погали по бузата.
— Отвори очи — нареди той, а когато младата жена се подчини, й се усмихна доверчиво. — Е, момичето ми. Майка ти говорила ли е с теб за първата брачна нощ?
— Не — отвърна Поли. — Винаги казваше, че порядъчните момичета не бивало да научават нищо за това преди сватбата си.
Патрик въздъхна. Неопитността на Поли правеше задачата му още по-трудна. Един ден, когато отново видеше Мод, щеше да й трие сол на главата.
— Знаеш ли какво става между мъжа и жената? — попита той.
— Разбира се. Госпожа Катрин ми разказа.
Патрик мълчаливо благодари на Катрин и се закле да се помоли за нея, когато следващия път посетеше неделната служба — нещо, което правеше доста рядко.
— И какво ти каза тя за сватбената нощ, съкровище?
— Че с един толкова силен мъж като теб ме очаква само удоволствие — рече Поли. — Каза още, че трябва да ти имам доверие във всичко.
— И имаш ли ми доверие, сърце мое?
— Да, но ако не престанем да говорим и не побързаме, графът и госпожата ще ни измъкнат наградата.
Патрик се разсмя на глас и отметна глава назад.
— Да ме дари бог с търпение да понасям една толкова припряна жена. — Той притисна устни към нейните, а след това я взе.
В голямата зала празникът продължи до зазоряване. За радост на всички графът и графинята се бяха оттеглили малко след младоженците. Що се отнася до облога, залозите бързо достигнаха главоломни размери.
През един предиобед в началото на юли Катрин седеше пред камината в стаята си в очакване най-сетне да престане да вали. Мейв и Шана си играеха на пода в краката й.
Когато мислите й се завъртяха около Хю, на лицето на Катрин се прокрадна усмивка. Тъй като мразеше да е губещ в каквото и да било, той бе побеснял, когато тя отказа да му се отдаде веднага.
Катрин сведе поглед към плоския си корем и роклята, с която бе облечена тази сутрин, й напомни нещо. Не можа да се въздържи да не се усмихне. Госпожа Фиона трябва да е била извън себе си от гняв, научавайки, че Катрин й бе отнела не само един потенциален жених, но и роклята.
Когато в стаята неочаквано се появи Хю и седна в едното от креслата, Шана вдигна поглед и посочи към него с малкото си пръстче.
— Та… те — изписука тя, горда от нарасналия си словесен запас.
Катрин потерпера. Не й бе хрумвало, че дъщеря й би могла да смята Хю за свой баща. Накрая реши, че това е в реда на нещата.
Мейв, която не искаше да остане назад от по-малката си сестра, се качи в скута на Хю и го прегърна. След това го погледна с обезоръжаващите си зелени очи:
— Чичо Хю, би ли станал и мой татко?
— Бих се гордял с това, да съм твой татко — без да се замисля отвърна Хю, — но не бива да забравяш и истинския си баща. Шон О’Нийл бе храбър мъж, истински патриот. Когато Шана порасне, трябва да й разкажеш за него. Обещаваш ли?
— Да, ще го направя — увери го Мейв с широко отворени от учудване очи. Никой досега не бе споменал истинския й баща, а спомените й за него бяха съвсем смътни.
Хю целуна Мейв по малкото чипо носле и я изпрати обратно да си играе. Сега тя бе сигурна, че не е останала в сянката на сестричката си. Хю погледна Катрин, чиито очи бяха влажни.
— За бога, Кати! Няма причина за сълзи. Освен ако не си бременна!
— Не плача.
Хю се усмихна. Подпрял глава на едната си ръка, той я наблюдаваше с полуприсвити очи.
— Щастлива ли си?
— Защо питаш? — парира тя.
— Тъй като обичаш живота на село, може би ще се чувстваш по-добре в Дънганън.
— В Дънганън?
— Днес имам среща с лорд Фицджералд и лорд Бърк — обясни Хю. — Заедно ще се опитаме да измислим как да се върнем в Дънганън.
Катрин бе объркана.
— Но… но в Дънганън живее Търлаф.
— Да, така е.
Катрин недоверчиво присви очи.
— Какво кроиш?
Хю се ухили като дяволито момче, а в очите му се появи загадъчен блясък.
— Ами, възнамерявам да оглавя рода О’Нийл — гласеше логичният отговор.
Катрин простена, ужасена от мисълта, че Хю ще влезе в разпра с Търлаф.
— Защо трябва отново да воюваш? Аз съм доволна от сегашния си живот…
— Дипломацията е за предпочитане пред всяка война — прекъсна я Хю.
— Какво общо имат Фицджералд и Бърк?
— Те ще ми помогнат да се срещна с Търлаф.
— Ти си граф на Тирон — възрази Катрин. — Защо толкова държиш да застанеш начело на О’Нийлови?
— Защото тогава ще мога да обединя останалите главатари на знатните ирландски кланове — с патос обясни Хю. — Заедно ще можем да прогоним англичаните от земята си.
Катрин го зяпна ужасено. След повече от година съвместен живот за нея той все още бе един непознат. Толкова добре се разбираше с вицекраля и останалите англичани. Никога не би помислила, че съпругът й таи такива бунтовнически мисли.
— Аз… аз… аз съм англичанка — заекна тя.
— Ако се държиш добре — усмихнато рече Хю, — за теб ще направя изключение.
Катрин не отвърна на усмивката му.
— С нищо не си по-добър от Шон.
— Чичо ми никога не е ценял особено дипломацията.
— Може би е знаел, че не си струва усилията. Наистина ли мислиш, че Търлаф ще ти отстъпи първенството в рода?
— Не. — Хю се изправи, а когато погледът му падна върху момичетата, промени темата на разговора. — Мейв е същата като майка си. Тя се настанява многообещаващо в скута ми, за да ме помоли след това за нещо, което си е наумила.
— О! — устните на Катрин се разтеглиха в измъчена усмивка.
Хю посочи с пръст към нея.
— А ти, скъпа моя, побързай да забременееш, защото иначе ще изгубя доста злато.
„Ха! — мислеше си Катрин, след като Хю бе излязъл. — С присъщата си мъжка арогантност съпругът ми мисли, че просто трябва да заповяда и аз на часа ще забременея. Изненадана съм, че още не е казал нищо за пола на детето. По-лесно би успял да накара птиците в дърветата да замлъкнат!“
Малко след това Катрин помръкна, защото страхът й от сблъсъка с Търлаф взе надмощие. Катрин с всички сили се опитваше да прогони тези ужасяващи мисли. Чувстваше се безсилна да промени каквото и да било.
Следобед пристигнаха лорд Фицджералд и лорд Бърк и като изтръскаха прогизналите си от дъжда наметки, влязоха в къщата. От кабинета се появи Хю, но сърдечният поздрав замря на устните му, когато видя, че двамата мъже не са сами. Той въпросително погледна приятеля си.
— Фиона ме помоли да дойде с нас — обясни Бърк усмихнато. — Тя би желала да посети госпожа Катрин.
Хю погледна Фиона, чието бледо лице изглеждаше напрегнато. Запита се какво ли бе намислила този път.
— Пег — извика Хю икономката, — отведи госпожица Фиона в салона на графинята. Тя е горе с децата.
Когато ирландската красавица се появи в салона, натоварена с два големи пакета, Катрин се надигна изненадано от креслото. Фиона се усмихна хладно, след това погледът й се плъзна към Поли, Нели и децата.
— Бих… бих искала да говоря с вас, графиньо — колебливо рече Фиона с напрегнато изражение.
Тъй като не долови в думите й нищо обидно или предизвикателно, Катрин направи знак на Поли и Нели да изведат децата и да ги остават сами.
— Децата биха могли да останат — помоли Фиона. — Донесла съм им подаръци.
— Моля, седнете — хладно предложи Катрин, питайки се какво ли пак кроеше Фиона.
Гостенката прие поканата и Катрин отново седна в креслото си. Погледът й се плъзна към вратата, където Поли нерешително бе спряла и не се решаваше да остави господарката си сама с тази коварна змия. Настойчивият поглед на Катрин я накара най-сетне да напусне стаята. След това Катрин отново се извърна със сериозно лице към гостенката си, която нервно се въртеше в креслото.
— Донесох кукли за децата — рече Фиона и отвори пакетите. С радостен вик Мейв се впусна към едната от двете кукли и даде другата на Шана.
— На какво дължа това посещение? — попита Катрин.
— Аз… никога досега не съм се извинявала — заекна Фиона, — н-но сега ви м-моля да ми простите за… за невъзпитаното ми държание.
— Защо? — попита Катрин, която подозираше, че зад тези думи се крие нещо повече.
Следващите думи излязоха от устата на Фиона механично, сякаш ги бе научила наизуст.
— Обичам Майкъл… чрез него намерих истинското си щастие… а вие двамата ни събрахте. Държанието ми бе непростимо и вие навярно никога няма да можете да ме приемете за своя приятелка, но аз наистина много съжалявам.
Катрин реши, че подобно изявление навярно й бе коствало много усилия.
— Приемам извинението ви.
— Извиненията не били толкова трудни, колкото си мислех — с облекчение се усмихна Фиона.
— Както и с много други неща в живота, първият път е най-трудно — забеляза Катрин. — С времето всичко става по-просто.
Неочакваният обрат, който бяха взели отношенията им, я накара да се засмее, Фиона се присъедини към смеха й. Съвсем скоро двете жени вече бъбреха по темата, която владееше сърцето на Фиона — предстоящата й женитба с лорд Бърк.
Внезапно ирландката се умълча и впери поглед в Катрин.
— Роклята ти е очарователна — възхити се тя, — но не зная защо ми се струва някак позната.
— Това е разбираемо — рече Катрин, а на устните й трепна усмивка. — Миналата година си я поръчала при мадам Бюжо, но тъй като имах крещяща нужда от дрехи, я убедих да ми я даде.
Фиона ококори сапфиреносините си очи, а на лицето й се изписа смесица от най-различни чувства — изненада, раздразнение, след това отново веселие. Тъй като съзнаваше, че се бяха пошегували с нея, отначало тя се усмихна сдържано, но след това прихна и Катрин се смя така, както от месеци не й се беше случвало.
Когато влезе в салона, за да съобщи, че господата си тръгват, Поли се стъписа при вида на развеселените лица на двете някогашни съперници. Камериерката остана при момичетата, докато Катрин слезе, за да изпрати Фиона. Поли проследих поглед двете жени и поклати глава.
За най-голямо учудване на тримата мъже, когато се появиха на стълбите, Катрин и Фиона изглеждаха като две стари приятелки. Лорд Бърк хвърли на годеницата си учуден, но доволен поглед. Макар предварително да бяха обсъдили всичко, той таеше сериозни съмнения, че Фиона ще поднесе извиненията си.
— За какво си говорихте? — попита Хю, след като гостите си бяха тръгнали.
Усмихната, Катрин се притисна към него.
— Фиона се извини за отвратителното си държание.
Думите й извикаха усмивка на устните на Хю. Катрин го целуна по брадичката, а след това рече:
— Разкажи ми за срещата си.
— Не ме оплитай с целувките си, жено — изръмжа той с престорена строгост, след това нежно я целуна по устните. — Двамата с Търлаф ще се срещнем на сватбата на Бърк.
— О, не! — извика Катрин. — Нямам желание да виждам отново Търлаф!
— Няма причина за безпокойство — опита се да я успокои Хю. — Винаги съм до теб.
Докато седеше пред огледалото в деня на сватбата на Фиона и лорд Бърк, Катрин забеляза, че Хю е застанал на вратата между двете спални. Тя приглади една въображаема гънка на роклята си и отвърна на изпитателния му поглед. Костюмът му бе светлосин, а под него носеше копринена риза. В колана си бе затъкнал инкрустирания със скъпоценни камъни кинжал на Кон О’Нийл.
— Да не би да си онемял от толкова хубост? — иронично попита Катрин. — Или си открил някой недостатък, който е убягнал от погледа ми?
— Най-красивото цвете на лятото наистина ме кара да губя дар слово — направи й комплимент Хю и пристъпи към нея.
Във великолепната си рокля с прасковен цвят и златни бродерии Катрин изглеждаше като келтска принцеса. Копринената рокля със златни нишки имаше дръзко деколте, а широките ръкави и полата бяха поръбени в златно. Пищната коса на Катрин, която по ирландска мода падаше свободно на вълни по раменете й, подсилваше тайнствената аура, обгръщаща младата жена. На врата си носеше последния подарък на съпруга си, великолепно келтско колие, което винаги бе принадлежало на първата дама на О’Нийлови. Катрин не знаеше как колието бе попаднало в съпруга й, но Хю бе настоял тя да го сложи за сватбата на Фиона и Бърк.
— Ах, жено! — въздъхна Хю. — Вече ми е жал за останалите жени, които ще присъстват на днешния празник.
Катрин се ухили.
— Двамата с теб сме хубава двойка, не мислиш ли?
— Не забравяй, скъпа — подразни я той, докато напускаха стаята, — високомерието предхожда падението.
След сватбената церемония в църквата „Сейнт Мери“ гостите бяха поканени в имението на лорд Бърк, където младоженците даваха прием. В голямата зала О’Нийлови се присъединиха към множеството, което искаше да поднесе благопожеланията си на новобрачната двойка. Когато застанаха пред усмихнатия младоженец и греещата му от щастие съпруга, Катрин се изненада от сърдечната прегръдка на Фиона, а Хю се запита дали приятелят му все пак не бе успял да укроти тъмнокосата вещица.
— Сърдечни пожелания за щастие. — Докато протягаше ръка, Хю стрелна с поглед съпругата си с надеждата следващите му думи да не я разгневят много. — Искаш ли да сключим един малък облог, Майкъл?
— Хю, как смееш! — извика Катрин и се изчерви. След това се обърна към Фиона. — В никакъв случай не позволявай на съпруга си да се обзалага с моя. Накрая една от нас ще се разкарва наоколо с огромен корем.
— Не бих имала нищо против — рече Фиона с блестящ поглед.
— Когато се подредите, навярно ще можеш да ме посетиш? — предложи Катрин.
— С удоволствие — искрено се зарадва Фиона, която никога не бе имала истинска приятелка.
— Ще поговорим по-късно за облога, нали? — прошепна Бърк на Хю.
Тъй като не можеше да знае, че булката вече е бременна, Хю кимна в знак на съгласие. Той бе сигурен, че с лекота ще успее да спечели още малко злато.
Хю и Катрин седнаха на една от огромните маси, отрупани с прясно изпечени хлеочета, масло, златист мед и огромни кани с вино. Когато празненството започна, Катрин се огледа наоколо и въздъхна с облекчение, забелязвайки, че Търлаф не е наблизо.
Първото блюдо от празничното меню се състоеше от раци и охлюви в чеснов сос. Не липсваха, разбира се, и стриди. Седящите наоколо гости се засмяха, когато Катрин предупреди съпруга си да не се тъпче със стриди, а той от своя страна я подкани да погълне от тях колкото може.
След това бяха сервирани говеждо с чесън, ростбиф в собствен сос, печени агнешки бутчета и цели прасенца-сукалчета, а към всичко това — изобилие от най-различни зеленчуци. Последваха птичи пастети, а накрая кремове, плодове и изкусно украсена сватбена торта.
Хю забеляза Търлаф, който седеше на другия край на залата заедно с някаква тъмнокоса красавица и побутна Катрин.
— Коя е жената до него? — попита той. — Познаваш ли я?
— Това е Мойра — беззвучно отвърна тя.
— Мойра?
— Любовницата на Шон.
Хю взе дланите на Катрин в своите. Съжаляваше за въпроса си и най-вече за притеснението, което й бе причинил. „Може би трябваше да намеря някакъв друг начин да се срещна с Търлаф“ — помисли си той и изпита чувство на вина.
Празничната вечеря приключи и музикантите засвириха за танц. Настроението на Катрин видимо се подобри. Тя отново бе в състояние да се радва на празненството и почти бе забравила за Търлаф. Докато танцуваше с Хю, неочаквано я връхлетя неприятното усещане, че е наблюдавана.
Внимателно оглеждайки множеството, Катрин забеляза, че Търлаф не я изпуска от очи. Животинската му усмивка я накара да се почувства несигурна. Тя обърка стъпките и настъпи Хю, който веднага й се притече на помощ и й помогна да запази равновесие.
— Какво се е случило? — попита я той.
— Нищо — излъга тя. — Искаш ли да се поразходим?
Съзнавайки, че нещо не е наред, Хю й предложи ръката си. Когато напуснаха дансинга, към тях се приближи пратеник на вицекраля, който съобщи на Хю, че сър Ръсел желаел да говори с него. Хю погледна Катрин, която още по-силно се вкопчи в ръката му.
— Ще се оправиш ли сама?
— Разбира се. — Катрин се усмихна храбро, но вътрешно не бе толкова уверена.
Тя реши да излезе в парка. Предвид предстоящата среща с Хю Търлаф едва ли щеше да се реши да напусне залата.
— Добър вечер, графиньо. — Катрин усети върху рамото си нечия силна ръка.
Младата жена се извърна. Очите й се разшириха от ужас и бе връхлетяна от чувството, че ще припадне.
— Когато научих за сватбата ти, изпитах желание да ти прережа гърлото — изръмжа Търлаф. — В момента няма от какво да се боиш. Искам само да поговоря с теб. На четири очи.
Търлаф я сграбчи над лакътя и я изтика в един усамотен еркер. След това се изправи пред нея, пречейки й да вижда залата.
— Знаеш ли, че представляваш чудесна плячка, любов моя?
— Така ли? — храбро отвърна Катрин. — Виждам, че си ми намерил заместничка.
— Ревнуваш ли?
— Съвсем не.
— Помниш ли Мойра, метресата на Шон? — Търлаф се ухили ехидно. — Мойра е страстна и отзивчива, пълна противоположност на онова, което си ти.
Катрин нямаше желание да му отвръща, въпреки че за малко не изгуби самообладание. Къде се бавеше Хю? Тя се опита да надникне към залата иззад широките рамене на ирландеца. Търлаф улови ръката й. Докосването му бе изненадващо нежно. Взирайки се с въпросителен поглед в него, Катрин видя изгарящото желание в погледа му и уплашена понечи да се освободи, но мъжът я улови в желязната си прегръдка. Катрин разбра, че е в клопка.
— Причиняваш ми болка.
— Желая те, моя избягала гълъбице — с груб глас рече той. — И ще те имам. — Той протегната едната от огромните си ръце, за да я погали по бузата. Пламтящият му поглед я хипнотизираше и я възпираше да избяга. Погледът му бавно се плъзна по тялото й, а след това отново спря върху лицето й.
— Ти дори носиш символа на своето подчинение — обясни той и се засмя в отговор на видимото й объркване. — Колието около врата ти винаги е принадлежало на жената на онзи, което е стоял начело на рода О’Нийл, а това сега съм аз. Ще те имам, дори ако трябва да те вържа гола в леглото си!
— Никога! — решително отвърна Катрин.
Търлаф се засмя грубо. Той се извърна неочаквано и се отдалечи, мислейки за деня, в който щеше да прекърши волята й.
Развълнувана, Катрин потърси с поглед съпруга си, но не можа да го открие. Тя напусна залата и потърси спасение в парка. Усамотението щеше да отпусне напрегнатите й до скъсване нерви. След малко й хрумна, че навярно Хю вече се е върнал и се е разтревожил, забелязвайки отсъствието й. Тя ускори крачка, но когато наближи къщата, от сянката на дърветата изникна някакъв силует и й препречи пътя.
— Махнете се от пътя ми — настоя Катрин.
— Титлата ви не означава нищо — каза Мойра. — Търлаф е новият главатар на клана О’Нийл. И сега той ми принадлежи. Ще се погрижим да получите заслужено наказание за предателството си към Шон.
— На кого принадлежи Търлаф? — попита Катрин. — Да не би да се е оженил за вас? Или само дели едно легло с вас, както правеше покойният ми съпруг, а също и много други мъже.
Мойра замахна да я удари. С учудваща бързина Катрин сграбчи ръката й. В този момент забеляза огърлицата на Мойра.
— Огърлицата е моя — извика Катрин. — Веднага я свалете.
— Била е ваша, но сега е моя. — Мойра предизвикателно погали с пръсти бижуто. — Търлаф ми подари всичко, което е останало от вас.
Катрин се хвърли напред, за да свали огърлицата от врата на другата жена. Изненадващото й нападение завари Мойра неподготвена и тя не можа да се защити.
Неочаквано сякаш от небитието изникна нечия длан и сграбчи ръката на Катрин. Хватката на мъжките пръсти бе желязна, но Катрин неумолимо стискаше Мойра.
— Пусни я — нареди Търлаф.
Катрин не пускаше огърлицата. Тя не си направи труда да погледне стоящия до нея мъж. Още преди да успее да каже нещо, прозвуча гласът на Хю:
— Веднага пуснете жена ми!
— Кажете й да махне ръцете си от Мойра — рече Търлаф и я пусна.
— Остави я на мира, Кати.
— Не — възпротиви се Катрин. — Тази огърлица е моя.
Търлаф се засмя подигравателно на неспособността на Хю да вразуми съпругата си.
— Пусни я! — извика Хю с пламнало от гняв лице.
Катрин отвори пръсти. Вместо обаче да погледне мъжа си, тя впери поглед в Търлаф.
— Баба ми е подарила това колие на майка ми, а тя ми го даде в деня на сватбата ми. От поколения тази огърлица се предава от майка на дъщеря и сега тя принадлежи на Мейв, твоята кръщелница.
Когато погледна в бездънните зелени очи на Катрин, Търлаф имаше чувството, че ще потъне в тях.
— Веднага свали огърлицата — нареди той.
— Но… — понечи да възрази Мойра. Погледът й се премести от Катрин към Търлаф. Изражението на лицето му я накара да потрепери и тя с нежелание свали колието.
Ядосан от поражението си, Търлаф замахна и удари Мойра с опакото на дланта.
Отвратен от тази излишна жестокост, Хю пристъпи, фучейки, към Търлаф.
— Фустата си е моя — изръмжа Търлаф. — По-добре се погрижи за своята.
Последва дълго, мъчително мълчание.
Хю се обърна и поведе Катрин към едно закътано местенце от парка, където можеха да останат сами. Облегнат на едно дърво, той я взе в обятията си. Двамата останаха така мълчаливо прегърнати, докато Катрин не се успокои.
— Ще има война — каза Хю и усети как през тялото й премина неочаквана тръпка. — Толкова ли бе важна за теб тази огърлица?
— Просто не можех да допусна тази жена да притежава нещо, което принадлежи на дъщеря ми — отвърна Катрин. — Освен това змията имаше щастие, че Търлаф бе наблизо, защото иначе нямаше да се отърве толкова леко.
Клатейки глава, Хю я щипна по гордо вирнатото носле и й се скара дяволито:
— Ти си лошо момиче, Кати’Нийл. Една жена трябва да се подчинява на мъжа си в присъствието на други хора. Непокорството ти трябва да бъде наказано. И то много строго.
Устните на Хю се притиснаха към нейните.