Патриша Грасо
Смарагдова магия (1)

Пролог

Лондон, ноември 1563 г.

— О’Нийл!

Дочул името си, Хю О’Нийл се обърна и обходи с поглед препълнената бална зала на двореца „Уайтхол“. Изискан сивокос мъж на средна възраст бавно си проправяше път през множеството от елегантно облечени придворни.

— Лорд Фицджералд? — Хю му подаде ръка с въпросително изражение.

— Да — сухо потвърди Фицджералд и замълча, изненадан от вида на мъжа срещу себе си.

Младият ирландец с блестяща тъмнокафява коса бе висок около метър и осемдесет. Широкоплещест и мускулест, той притежаваше издръжливото тяло на воин. Здравият тен на лицето му и блестящите кафяви очи издаваха, че се радва на чудесно здраве.

На своите двадесет и седем години той излъчваше неустоимата аура на силата, която с годините навярно само идеше да укрепва.

— Сигурно току-що пристигате от Ирландия? — усмихнат попита Хю, тъй като изпитателният поглед на събеседникът му го забавляваше.

Лорд Фицджералд кимна и се огледа, за да се увери, че не ги подслушват.

— Бърк ме помоли да ви предам, че розовият герб на рода О’Нийл много ще подхожда на очарователната ви малка братовчедка. Не е зле да помислите за някакъв подарък по случай кръщенето.

Тази новина накара Хю да се ухили широко. Значи чичо му Шон не се бе сдобил със син и въпросът за наследника на Тирон оставаше открит. Неволно пред очите му изникна образът на чичовата му съпруга — бакъреночервена коса, зелени очи, толкова млада и ранима… Тъй като добре познаваше избухливостта на чичо си, Хю почти изпита състрадание към малката английска красавица, която го бе очаровала за краткото време, прекарано в двора миналата година.

Почти.

— Моля, сър? — Хю осъзна, че събеседникът му бе казал нещо.

— Тъкмо ви обърнах внимание, че дъщеря ми Фиона стой хей там и изглежда скучае. Бих желал да ви я представя.

— Поласкан съм.

Двамата ирландци си запроправяха път през множеството, но бяха спрени от сър Хенри Сидни.

— Лорд Бъргли иска да говори с вас — обясни той, обръщайки се към Хю.

С обещанието да се върне веднага, Хю се извини на лорд Фицджералд и двамата със сър Хенри напуснаха залата. Те мълчаливо минаха по лабиринт от сумрачни коридори и не след дълго се оказаха пред покоите на премиер-министъра на нейно величество.

— Добър вечер — поздрави ги Бъргли и им направи знак да седнат. Сър Хенри и Хю седнаха на столовете пред писалището. — Според последните сведения Шон О’Нийл се е сдобил с момиче, а не с дългоочаквания наследник — рече Бъргли, наблюдавайки реакцията на младия мъж.

Устните на Хю се разтеглиха в израз на престорена изненада.

— Много мило от страна на нейно величество да нареди да бъда информиран — рече той. — Значи ли това, че мога да се върна в Ирландия и отново да заема полагащото ми се място в парламента?

— Не бързайте толкова. — Лорд Бъргли, който имаше навика да се осланя на обикновено непогрешимия си инстинкт, реши, че изненадата на младия мъж е искрена. О’Нийлови не разполагаха с шпиони. — Трябва да дадем време на чичо ви да се запознае с нашите условия, в противен случай рискуваме да поставим младата Катрин Деврьо в много неудобно положение.

— С нетърпение очаквам деня, когато ще мога да заема мястото си в дъблинския парламент, за да докажа лоялността си към своята кралица — дипломатично обясни Хю, — но, разбира се, ще се подчиня на далновидността на нейно величество.

Лорд Бъргли се усмихна доволно. Поне този О’Нийл бе верен на короната.