Нора Робъртс
Родена в лед (13)

Дванадесета глава

Ако имаше нещо, което Грей умееше да прави стилно, то бе да създава атмосфера. Два часа след като напусна пансиона „Блакторн“ той бе отново в стаята си и добавяше последните щрихи. Не мислеше какво ще последва след първата стъпка. Понякога е по-добре и определено по-сигурно да не предрешаваш как ще приключи сцената или главата.

Хвърли последен поглед наоколо, кимна одобрително и слезе да я намери.

— Бриана.

Не се обърна — старателно нанасяше глазурата върху шоколадовата торта. Вече бе по-спокойна, но не по-малко засрамена от поведението си. През последните два часа на няколко пъти потреперва, като си припомняше как се бе хвърлила към него.

Как се бе хвърлила, спомни си за пореден път, и никой не я бе хванал.

— Вечерята ти е готова — посрещна го тя спокойно. — Тук ли ще се нахраниш?

— Искам да се качиш горе.

— Добре. — Облекчението й, че не бе пожелал да остане в кухнята, бе огромно. — Ще ти приготвя табла.

— Не. — Сложи ръка на рамото й и изпита безпокойство, когато усети, че тя се напряга. — Искам да се качиш горе.

Е, рано или късно ще се наложи да застане лице в лице с него. Внимателно избърса ръце в престилката и се обърна. По лицето му не зърна дори следа от гнева и осъждането, които не й спести преди време. Това обаче не й помогна особено.

— Някакъв проблем ли има?

— Качи се и ще ти кажа.

— Добре.

Последва го. Дали не е редно отново да му се извини? Не беше сигурна. Май ще е най-добре да се прави, че нищо не се е случило. Когато приближи вратата на стаята му, въздъхна леко. Помоли се да не е нещо с канализацията. Точно в момента пари за…

Забрави за канализацията, щом прекрачи прага. Забрави за всичко.

Навсякъде бяха поставени свещи; в здрача меката им светлина бе като разтопено злато. Цветя преливаха от половин дузина вази: лалета, рози, фрезии и люляк. В сребърна кофа се изстудяваше бутилка все още неотворено шампанско. Отнякъде долиташе музика. Звуци на арфа. Тя се загледа озадачено в портативната уредба на бюрото му.

— Предпочитам завесите да са дръпнати — изрече той.

Стисна ръце под престилката — само тя знаеше, че треперят.

— Защо?

— Защото човек никога не знае кога ще улови лунен лъч.

Устните й плахо се извиха в усмивка.

— Не, искам да кажа: защо си направил всичко това?

— За да те накарам да се усмихнеш. Да ти дам време да разбереш дали наистина го искаш. Да те убедя, че го искаш.

— Толкова много труд си положил. — Погледът й се отмести към леглото, след това бързо и нервно — към ваза с рози. — Не е трябвало. Накарала съм те да се почувстваш задължен.

— Моля те. Не се дръж като глупачка. Изборът е твой. — Пристъпи до нея, измъкна една фиба и я хвърли настрана. — Искаш ли да ти покажа колко силно те желая?

— Аз…

— Мисля, че трябва да ти покажа. — Измъкна още една фиба от косите й, после — трета, а накрая прокара ръка през разпуснатите й коси. — Тогава ще решиш колко си готова да ми дадеш.

Устните му — леки като повей на вятъра и еротични като греха — докоснаха нейните.

— Това трябва да ти даде бегла представа — прошепна той. Обходи с устни брадичката й, челото, върна се към устата й. — Кажи, че ме желаеш, Бриана. Искам да го чуя от теб.

— Желая те — едва успя да изрече тя. — Желая те. Грей, не съм в състояние да мисля. Имам нужда…

— От мен. Не само за тази вечер. И аз те желая, Бриана. — Внимателно прокара ръце по гърба й. — Легни до мен, Бриана. — Притисна я в прегръдките си. — Има толкова много места, където искам да те отведа.

Положи я на леглото, където завивките и чаршафите ги очакваха. Улавяйки отблясъците от светлината на свещите, косите й се разпиляха като злато по колосаното бельо. Очите й бяха замъглени от лумналите у нея съмнения и желания.

Докато я гледаше, стомахът му се сви от страст, но и от страх.

Щеше да й е първият. Независимо какво щеше да й се случи по-нататък в живота, щеше да си спомня за него и за тази нощ.

— Не знам какво да правя — призна тя и затвори очи възбудена, засрамена и очарована.

— Аз знам. — Легна до нея и отново я целуна по устните. Тя трепереше под него и това накара слабините му да пламнат в огнена болка. Дали не бърза много? Или се бави? За да успокои и двамата, разтваряше стиснатите й пръсти, като ги целуваше един по един. — Не се страхувай, Бриана. Не се страхувай от мен. Няма да те нараня.

Но тя се страхуваше и то не само от болката — знаеше, че върви ръка за ръка със загубването на невинността. Страхуваше се, да не би да не успее да му достави удоволствие, а и дали и тя ще изпита цялостното усещане.

— Мисли за мен — прошепна й. Постепенно целувката му ставаше все по-дълбока и по-дълбока. — Мисли за мен.

Повтори думите и нещо скрито у него му подсказа колко много всъщност се нуждае от нея в този момент.

Толкова сладостни, мина й през ума; откъде да знае, че мъжките устни могат да са толкова сладостни — твърди и нежни едновременно. Опиянена от досега му, тя проследи контурите на устните му с език и дочу нежното му изстенване в отговор.

С усещането, че вкусът му се излива в нея, мускулите й се отпуснаха. И колко прекрасно бе да те целуват, сякаш ще продължи вечно. Колко приятна бе тежестта му отгоре й, колко силен гърбът, когато ръцете й се престрашиха да го докоснат.

Той се стегна и потисна стенанието, когато предпазливите й пръсти докоснаха бедрата му. Вече бе възбуден и леко се отмести, притеснен, че може да я изплаши.

„Бавно — заповяда си той. — Деликатно.“

Измъкна презрамката на престилката през главата й, развърза я на кръста и я захвърли. Очите й се отвориха, устните й се извиха.

— Ще ме целунеш ли пак? — Гласът й вече бе гъст като мед и топъл. — Под клепачите ми става златно, когато го правиш.

Опря чело в нейното и изчака за миг, за да й поднесе нежността, която тя искаше. След това впи устни в нейните и пое сладката й въздишка. Бриана сякаш се разтапяше в прегръдките му, а потреперванията й говореха за отстъпчивост.

Не усещаше друго, освен устата му — прекрасната му уста, която се наслаждаваше на нейната. След това ръката му докосна шията й и продължи надолу.

Не усети кога е разкопчал блузата й. Ръката му нежно погали горната част на гърдата й над сутиена и тя рязко отвори очи. Не откъсваше очи от нейните, а погледът му бе така съсредоточен, че отново я побиха тръпки. Готвеше се да се отдръпне, да издаде звук в знак на несъгласие. Ала докосването му бе така примамливо — нежен допир до кожата й.

Не е страшно, мина й през ума. Успокоително и не по-малко сладко от целувката. Готвеше се отново да се отпусне, но вещите пръсти се мушнаха под памучния плат и откриха чувствената точка.

Първото й рязко поемане на въздух го прониза — звукът бе съчетан с възбуждащото усещане от тялото й, което се изви от изненада и удоволствие. Той едва я докосваше, а кръвта му кипеше. Тя нямаше и представа колко още неща ще последват.

Боже, така отчаяно искаше да й ги покаже.

— Отпусни се. — Целуна я. Повтори, докато пръстите му се захванаха да премахнат бариерата. — Отдай се на усещанията си.

Тя нямаше избор. Раздираха я емоции, вълни от удоволствие и шок. Устата му не се откъсваше от нейната, докато събличаше дрехите й и тя остана гола до кръста.

— Господи, толкова си красива! — Първият му поглед върху млечнобялата кожа, малките гърди, които така добре прилягаха в дланта му, почти го довършиха. Не устоя на изкушението, наведе се и усети вкуса им.

Тя простена — дълбоко, дълго, гърлено. Движеше тялото си под неговото, водена единствено от инстинкт, даваше си сметка той, а не за да го възбуди. Затова се подчини на желанията й и нежно й доставяше удоволствия — откри, че неговата наслада е не по-малка.

Устните му бяха така горещи, въздухът — така гъст. При всяко докосване, целуване, галене, долавяше ответното й потръпваме. То ставаше все по-силно и почти му причиняваше болка, но бе прекалено сладостно, за да ги раздели.

Шепнеше й прекрасни, нежни думи. Нямаше значение какво говори — ако можеше, щеше да му го каже. Нищо нямаше значение, освен никога, никога да не престане да я докосва.

Изхлузи ризата си през главата — копнееше да усети голото й тяло до своето. Отново се наведе към нея, а тя го обгърна с ръце.

Въздъхна, когато устните му се спуснаха надолу и докоснаха корема й. Кожата й бе нажежена и гладка като коприна, мускулите й потръпваха при досега му. Той знаеше, че вече се е загубила в тъмния тунел на усещанията.

Внимателно разкопча панталона й и бавно разголи още от тялото — започна внимателно и нежно да го изследва. Бедрата й неволно се надигнаха, сякаш да потвърдят невинното й съгласие. Наложи му се да стисне зъби, за да възпре потребността да се нахвърли върху нея и да вземе, да получи удовлетворението за напрегнатото си тяло.

Ноктите й се забиха в гърба му и изтръгнаха стон от гърлото му, а ръката му се плъзна по голия й крак. Усети как тя отново се стяга и се помоли да има сили да издържи.

— Няма да направя нищо, докато не си готова — увери я търпеливо и пак я целуна. — Обещавам. Но искам да те видя. Цялата.

Дръпна се. Приклекна назад. В очите й отново се долови страх, макар тялото й да потреперваше от желания. Едва удържаше ръцете и гласа си, но успя да ги запази нежни.

— Искам да те докосвам цялата. — Очите му останаха приковани към нейните, докато сваляше джинсите. — Цялата.

Когато се съблече, погледът й неволно се плъзна надолу. И страхът й нарасна. Досещаше се какво ще стане. Все пак бе фермерска дъщеря, колкото и неудачен стопанин да бе баща й. Щеше да има болка, кръв…

— Грей…

— Кожата ти е толкова гладка. — Наблюдаваше я, докато прокарваше пръст по бедрото й. — Чудех се как ли изглеждаш, но си много по-прекрасна, отколкото си представях.

Смутена, сложи ръка върху гърдите си. Той не я отмести, а се върна там, откъдето бе започнал: зацелува я бавно, изпиващо, нежно. И я галеше с вещите си ръце, които знаеха къде копнее да бъде докосвана една жена. Дори когато самата жена не го знае. При досега му тя отново се отпусна безпомощно и задиша учестено — ръката му си проправяше път през плоския й корем към онази изпепеляваща, възхитителна топлина.

„Да — копнееше той, като се бореше да не изпадне в делириум — отвори се за мен. Пусни ме вътре.“

Когато я докосна, тя бе влажна и гореща. Размърда се, готова да се съпротивлява, и той простена.

— Отпусни се, Бриана. Остави ме да те отведа там. Само се отпусни.

Тя висеше от ръба на скалата — държеше се само с върховете на пръстите. Беше ужасена. Изплъзваше се. Не можеше да се контролира. В тялото й ставаха едновременно прекалено много неща, за да успее горящата й кожа да ги задържи. Не й оставаше друго, освен да се пусне и да потъне в неизвестното.

— Моля те! — почти изплака тя. — Боже милостиви, моля те…

После удоволствието я заля, дъхът й секна, престана да разсъждава. За един възхитителен момент бе сляпа и глуха за всичко, освен за конвулсиите, които пробягваха по тялото й.

Трепереше в ръцете му и го накара да простене. Потрепери заедно с нея и отново зацелува пламналото й тяло. Сдържа желанието си и изчака тя отново да достигне върха.

— Дръж се за мен — прошепна той, докато нежно проникваше в нея. — Дръж се.

Беше така тясна, стегната, възбуждащо гореща. Със сетни сили успя да се овладее, за да не проникне грубо в нея и усети как тя го обгръща.

— Само за секунда — обеща й той. — След това отново ще бъде прекрасно.

Но не се оказа прав. Нито за миг не престана да е прекрасно. Усети как той разкъсва бариерата на нейната невинност, изпълва я със себе си и изпитваше единствено наслада и радост.

— Обичам те — промълви, докато се извиваше нагоре, за да го посрещне.

Едва чу думите й, поклати глава, за да не ги приеме.

Но тя го обгърна и го притегли в себе си. Той усети, че потъва, ала бе безпомощен да се съпротивлява.

 

 

Завръщането към действителността за Бриана бе като плъзгане по малък бял облак. Въздъхна, остави обзелата я безтегловност да изчезне и накрая се озова в голямото старо легло; пламъчетата на свещите развихряха под клепачите й жълти и червени кръгове, усещаше невероятно сладостното усещане от тежестта на Грей.

Помисли си, че никакви прочетени книги или женски брътвежи не я бяха подготвили за прекрасното усещане голо мъжко тяло да е до твоето.

Самото тяло бе невероятно творение — по-красиво, отколкото си го представяше. Дългите мускулести ръце бяха достатъчно силни да я повдигнат, а в същото време — нежни, сякаш тя бе крехка черупка.

Дланите с дългите пръсти знаеха точно къде да докоснат и да погалят. А и широките рамене, гърбът, стройните твърди бедра, които преминаваха в стегнати прасци и завършваха с красиви ходила.

И не бе ли удивително как нещо толкова твърдо, здраво и силно може да е покрито с такава нежна гладка кожа?

Да, мъжкото тяло определено е нещо прекрасно, помисли си тя.

Грей си даваше сметка, че ако тя продължава да го докосва така, сигурно ще полудее, а ако спре, ще захленчи.

Изящните й ръце и пръсти обхождаха тялото му, изследваха, проследяваха, проверяваха, опознаваха, сякаш тя искаше да запомни всеки мускул и всяка извивка.

Продължаваше да е вътре в нея; не можеше да си представи, че ще се откъсне. Знаеше, че трябва да го направи, да излезе нежно от нея, за да й даде време да се съвземе. Колкото и да се бе старал да не я нарани, тя вероятно изпитваше някакво неразположение.

А същевременно бе така доволен — Бриана изглеждаше така удовлетворена. Всички тревоги и нерви, свързани с мисълта как ще я обладае за пръв път, а това щеше да е пръв път за нея изобщо, се стопиха и бяха заменени с мързеливо блаженство.

Неспиращите й пръсти започнаха да го възбуждат отново и той се размърда. Вдигна се на лакти и се взря в лицето й.

Тя се усмихваше. Не можеше да определи защо това му се стори толкова очарователно. Устните й бяха извити в усмивка, очите — топли, а кожата — поруменяла. Сега, след първото задоволяване и отпускане на обтегнатите нерви, можеше да се наслади на светлините наоколо, на сенките, на удоволствието от отново зараждащата се възбуда.

Докосна с устни челото, слепоочията, скулите, устата й.

— Красивата Бриана.

— За мен бе красиво. — Гласът й бе гърлен, все още пропит със страст. — Ти го направи красиво за мен.

— Как се чувстваш?

Пита, реши тя и от внимание, и от любопитство.

— Отмаляла — засмя се и добави: — И непобедима. Защо мислиш, че такова естествено действие като това така променя живота?

Грей свъси вежди. Отговорен, мина му през ума, той бе отговорен. Наложи си да си припомни, че тя е достатъчно възрастна, за да направи сама своя избор.

— Доволна ли си от тази промяна?

Усмихна му се щастливо и го погали по бузата.

— Толкова дълго те чаках, Грей.

Вътрешният предупредителен сигнал задейства. Независимо, че беше потопен в нейната влажност и топлина, полувъзбуден, сигналът пробяга през ума му. „Стъпвай внимателно, запази хладнокръвие, контролирай се. Опасност. Може да се стигне до обвързване.“

Тя забеляза промяната в погледа му; едва доловима, но пробяга в очите му, дори когато внимателно отстрани ръката й от бузата си и я поднесе към устните си.

— Май те смазвам.

Искаше да му каже да остане, но той вече се измъкваше.

— Не сме пили още от шампанското. — Без да се смущава от голотата си, стана от леглото. — Защо не си вземеш душ, докато отворя бутилката?

Тя изведнъж се почувства неловко, а всичко й се струваше така естествено, докато той бе отгоре й и вътре в нея. Започна да опипва чаршафа.

— Бельото… — Усети, че се изчервява. „Сигурно е изцапано“, помисли си тя със своята невинност.

— Аз ще се погрижа. — Видя как руменината по бузите й се сгъстява и разбра какво й е. Приближи се до леглото и хвана брадичката й: — Мога да сменям чаршафи, Бри. А и дори да не знаех как става, вече щях да съм се научил. — Устните му докоснаха нейните. — Знаеш ли колко пъти си ме докарвала до прага на лудостта само като те гледам как оправяш чаршафите ми?

— Не. — Усети, че се изпълва с удоволствие. — Наистина ли?

Той само се засмя и опря чело в нейното.

— Какво ли добро нещо съм сторил, за да те заслужа? — Отдръпна се, но в очите му отново имаше копнеж, който накара сърцето й да забие по-бързо. — Иди се изкъпи. Искам да те любя пак — изрече преднамерено провлечено и я накара да се усмихне. — Стига ти да искаш.

— Да, искам. — Пое дълбоко дъх — предстоеше й да стане гола от леглото. — Много бих искала даже. Няма да се бавя.

И изчезна в банята. Грей също си пое дълбоко дъх.

Никога не бе имал жена като нея. Не беше в това, че дотогава не бе любил девственица — само по себе си бе забележително, но тя бе единствена за него. Как отвръщаше на ласките му, колебанието й, жаждата й да са заедно. Докато му се отдаваше, цялата бе изтъкана от пълно доверие към него.

„Обичам те“ — бе казала Бриана.

По-добре да не се замисля за това. Жените са склонни към романтика, особено по време на секс. Та жена, която за пръв път прави секс, не може да различи похотта от любовта. Жените боравят с думи и искат да ги чуват. Той го знаеше добре. Затова така внимаваше, когато ги изричаше.

Но нещо в него трепна, когато тя отрони тези така често повтаряни думи. Заля го странна топлина и — макар и мимолетна — необходимост, отчаяната потребност да им повярва. И да ги повтори.

Знаеше какво трябва да прави и макар да бе готов да стори всичко възможно, за да не я нарани, и всичко, което може, за да я направи щастлива, докато са заедно, имаше граници на онова, което щеше да й даде. Или на когото и да било друг.

„Наслаждавай се на момента“, повтори си той. За това ставаше въпрос. Надяваше се да успее да научи и нея на същото.

 

 

Чувстваше се странно, докато загръщаше току-що измитото си тяло с хавлиената кърпа. Някак по-различна. Нещо, което един мъж никога няма да разбере. Те не губеха нищо, когато се отдаваха за пръв път. Нищо в тях не се противопоставяше да приемат и друга. Не болката си спомняше тя; дори натъртеността между бедрата й — не. А завладяването на съзнанието. Мислеше за изградения съюз. Бе създадена сладка и естествена връзка между двама души.

Огледа се в замъгленото огледало. Изглеждаше някак по-топла, реши тя. Същото лице — зървала го бе безброй пъти в други огледала, но сега сякаш имаше някаква мекота, която не бе забелязвала преди. В очите, около устата. Любовта я бе преобразила така. Онази любов, която носеше в сърцето си и сега за пръв път бе изпитала с тялото си.

Може би само първия път жената се чувства така освободена от всичко, освен от плътта и душата си, които преливаха от емоции. И може би, защото бе по-възрастна от останалите, когато са изпитали това чувство, моментът й се струваше по-пленителен и скъпоценен.

Той я желаеше. Затвори очи, за да се наслади по-пълно на удоволствието, обзело тялото й. Привлекателен мъж, с изключителен ум и добро сърце, я желаеше.

Цял живот бе мечтала да го намери. Сега го бе открила.

Влезе в спалнята и го видя. Бе застлал леглото с нови чаршафи, а отгоре бе метнал една от белите й нощници. Беше облякъл джинсите си и изглеждаше спокоен. Шампанското бълбукаше в чашите, а светлините на свещите се отразяваха в очите му.

— Ще ми се да я облечеш — загледа се той в семплата старомодна нощница. — От първата нощ, когато те зърнах, си представям как я свалям от теб. Наблюдавах те как слизаш по стълбите със свещ в ръка и кучето до теб и главата ми се завъртя.

Тя взе нощницата. Искаше й се да е копринена, дантелена или от каквато и да е там материя, която кара кръвта на един мъж да кипне.

— Мисля, че не е особено привлекателна — изрече неуверено.

— Грешиш.

И без това не разполагаше с друга, а и очевидно щеше да му достави удоволствие — нахлузи нощницата през главата и махна хавлиената кърпа, когато дрехата скри тялото й. Дочу тихото му простенване и го погледна с несигурна усмивка.

— Бриана, да знаеш само как изглеждаш. Остави кърпата — възпря я той, когато тя се накани да я вдигне — и ела при мен. Моля те.

Тя пристъпи напред и усмихната, макар и притеснена, пое поднесената чаша. Отпи, но пенливото вино не премахна сухотата в гърлото й. Той я гледаше, както тигър гледа агне, преди да се нахвърли върху него.

— Не си вечерял — напомни му тя.

— Не. — „Не я плаши, идиот такъв, предупреди се той, и не се дръж, сякаш всеки момент ще я погълнеш.“ Отпи и продължи да я наблюдава и да я желае. — Тъкмо си мислех дали не е време да хапнем. Тук горе, двамата. Но сега… — Протегна ръка, хвана влажен кичур от косата й и започна да го навива около пръста си. — Можеш ли да почакаш?

Значи пак щеше да се случи. И изборът отново бе неин.

— Разбира се, че мога да почакам за вечерята — едва говореше от вълнение. — Нямам търпение отново да съм с теб.

Тя пристъпи съвсем непринудено в обятията му.