Джоана Линдзи
Чаровникът, който я укроти (40)

Четиридесета глава

— Да не съм чула и думичка от тебе! — изсъска Офелия на съседа си по маса.

Рейф беше дошъл у лейди Кейд точно когато гостите сядаха да вечерят. Би трябвало да седят в противоположните краища на масата, тъй като единственият празен стол беше на голямо разстояние от Офелия, но домакинята извърши размествания в последната секунда и ги настани един до друг. Пак тези проклети слухове!

Всъщност никой не беше търсил потвърждение от нея. В края на краищата това щеше да е третият й годеж за този сезон и някой би трябвало да се поинтересува какво става, дали е истина. Но очевидно предположението бе пуснало здрави корени и никой не изпитваше нужда от потвърждение.

Масата бе дълга, достатъчно дълга около нея да седнат двайсет и четирима души, колкото и бяха поканени на малкото събиране. Офелия не беше изненадана, че Рейф е в списъка за гости на лейди Кейд. Отново проклетите слухове.

Поне Мери седеше от другата й страна. Офелия бързо се обърна към нея:

— Говори ми, мамо. Кажи нещо. Престори се, че сме увлечени в разговор.

— Разбира се, скъпа. Но нали знаеш, че няма проблем да разговаряш с него на обществени места? Практически той вече е член на семейството ни.

Офелия не можеше да повярва на ушите си. И майка й ли? Без съмнение това беше дело на баща й. Той очевидно беше убедил жена си, че нещата са предрешени и Офелия ще се жени за виконта.

Рейф плъзна ръка зад стола й и се приведе по-близо до нея, сякаш тримата разговарят.

— Не може да се каже, че шепнеш, Фелия — подразни я той.

Тя се обърна към него и му се усмихна заради многото очи, които ги наблюдаваха, но изсъска ядно през зъби:

— Мисля, че ти казах никога повече да не ме заговаряш.

Той въздъхна.

— Не знам защо си ми толкова сърдита — добре де, знам, но ако се позамислиш, ще видиш, че желанието ми да ти помогна беше искрено. Онзи глупав бас беше само поводът за това. Като ме игнорираш, няма да оправиш кашата, в която се забъркахме.

— Нямам друг избор, освен да те игнорирам — гневно прошепна тя, — освен ако не искаш да ти вдигна такъв скандал, който да не бъде забравен през следващите сто години.

— Благодаря, ще мина и без скандала. — Той се обърна на другата страна и подхвана разговор със съседа си.

Офелия невярващо зяпна тила му. Нима той се предаваше при най-малката заплаха от скандал? Нямаше ли да й каже нещо в своя защита, с което да я убеди, че двамата с Дънкан не са се позабавлявали за нейна сметка? Рейф беше преобърнал живота й заради някакъв си глупав облог и не можеше да каже нищо, което да направи този факт по-поносим.

Офелия усети как старата й черупка се затваря около нея. Много години тя й беше служила вярно, обаче никога не й бе помогнала срещу горчивината. Също така не можеше да я спаси от гнева, който в настоящия момент бе неудържим.

Беше си наумила да приеме следващото предложение, което й направят, но после осъзна, че докато я мислят за годеница на този чаровник и този дявол Рейф, няма да има повече предложения. Това я вбесяваше. Дори не можеше да му натрие носа с факта, че би предпочела всеки друг, но не и него! Много добре, щяха да се оженят, а тя щеше да му вгорчава съществуването по всевъзможни начини, докато той не съжали за намесата си в живота й.

Това й хрумваше не за пръв път, откакто беше разбрала за баса му с Дънкан. Мисълта я радваше, въпреки реките от сълзи, които бе проляла. А това дори не бе най-лошата й идея за отмъщение. Искаше той да сметне, че се е провалил с гръм и трясък, че изобщо не е спечелил проклетия си облог, че тя хитро се е престорила на нов човек, за да бъде върната в Лондон.

Мислите обаче не бяха действия. Офелия нямаше да направи нищо от това. Старата Офелия може би, но сегашната — не. Божичко, защо дори не се опитваше да укроти гнева и болката, които този мъж й беше причинил?

Майка й я докосна по ръката.

— Храната ти е недокосната. Можех да се закълна, че искаш да се навечеряш. Добре ли си?

— Чувствам се много добре. — Офелия вдигна вилицата си. — Просто се поразсеях.

— Може би си представяш кончината ми? — обади се Рейф, доказвайки, че не изпуска и една нейна думичка.

Тя се обърна и го изгледа яростно.

— Как позна? Глупаците обикновено не са толкова схватливи.

— Значи се връщаме към обидите, така ли?

— Кой се връща? Нали не си въобразяваш, че наистина си спечелил онзи облог?

Не можа да се сдържи и да не приложи отмъстителния си сценарий. Ужасена от намека си, тя все пак доволно отбеляза, че е уцелила право в десетката. Рейф настръхна. Очите му загубиха топлотата си.

— Ти ли разпространи клюката за нас? — заплашително попита той.

— О, значи не си бил чак толкова тъп? — изстреля тя и дори успя да се усмихне подигравателно.

— С каква цел? Та ти дори не искаш да се оженим.

— И на това съм готова, ако така ще си платиш скъпо и прескъпо. Помни ми думите: раздялата с безценното ти ергенство ще е само началото.

В отговор Рейф се изправи, сграбчи я за ръката и я поведе навън. Всички ги гледаха шокирани. Ужасена, че току-що е вдигнал скандала, с който тя го беше заплашила, Офелия не можеше да продума. Поне докато той не я отведе в кабинета на лорд Кейд и не заключи вратата. Отскубна ръката си от неговата и изфуча ядно:

— Ти да не си се побъркал?

— Да, побъркал съм се!

— Искам да кажа, наистина?

— Направо съм за освидетелстване.

— Сега само наля масло в огъня. Съзнаваш го, нали?

— Не, сега току-що потуших старите слухове, като създадох нови. Скарване между любовници, прекалено гневни, за да се помирят.

— И какво ти е оправданието? Защото реших да скъсам с модата и да си изям вечерята?

За миг той я изгледа с неразбиране, после почти се усмихна, но се опомни и изръмжа:

— По дяволите, Фелия, как можа?

— С кое? Че те накарах да мислиш, че си спечелил баса? Много лесно. Родена съм артистка. Не, сериозно. Мисля, че сцената е истинското ми призвание.

Той я погледна сурово. Тя едва не се сви. Вероятно щеше да забрави преструвките, ако не бе толкова гневна. Но ядът й даваше сили и вместо това тя само му се усмихна напрегнато.

— Какво е усещането да те натикат натясно в ъгъла? Не е много приятно, нали? — присмя му се тя. — Ти точно това направи с мен! И за какво? Заради някакъв бас!

Някой, вероятно майка й, почука на вратата. Или пък може би лорд Кейд имаше нещо против те да използват кабинета му. Рейф само се облегна с цялата си тежест на вратата, за да попречи на отварянето й.

— След малко! — изръмжа той.

Чукането престана.

— Ще те помоля да премислиш нещата. — Той дори успя да заговори със спокоен тон. — Ако се омъжиш поради неправилни подбуди, например злоба, ще навредиш най-вече на себе си. Знам, че си в състояние да извършиш подобно безумство. Сега си насочила отровните си стрели към мен, но помисли: отмъщението е преходно удоволствие, а бракът ни обвързва до края на живота ни, Фелия.

— Не ме интересува!

— Няма ли поне да разсъдиш?

— Разсъждавам само как да те накарам да страдаш!

— Много добре, тогава не виждам причина да чакаме.

Той не й даде възможност да попита какво точно означава това. Сграбчи я за ръката и я помъкна към трапезарията, където обяви пред гостите:

— С Офелия решихме тази вечер да скрепим брачните си обети. Добре сте дошли, ако желаете да ни бъдете свидетели.