Джоана Линдзи
Чаровникът, който я укроти (27)

Двадесет и седма глава

При тази вест Офелия би трябвало да започне да подскача от радост. Вместо това по време на пътуването едва сдържаше сълзите си и се чувстваше сломена. Дори не можеше да разбере защо. Хрумваше й само, че е преживяла най-възхитителното нещо в живота си и е смятала, че ще може да му се наслади отново, но у дома нямаше да има такава възможност. Не можеше да се чувства така само защото времето й с Рейфиъл Лок изтича.

Този път нямаше нужда Рейф да управлява каретата. Лакеят на Есмералда беше натоварен с тази задача и Рейф се возеше вътре с четирите жени. Обаче домът на Есмералда беше на по-малко от ден път. Сега тя поддържаше разговора, а Офелия й пригласяше, но скоро нямаше да я има. Не че Офелия щеше да остане насаме с племенника й. В края на краищата Сейди я придружаваше.

Споразумяха се да нощуват у Есмералда, вместо да търсят странноприемница. Старата жена се разчувства към края на хубавата вечеря.

— На сутринта няма да стана да те изпратя. Мразя сбогуванията. Обаче някой ден очаквам да се видим отново. Твоята компания наистина ми допадна, момиче.

— Вие също ще ми липсвате — отговори Офелия. — Сигурна ли сте, че не желаете да дойдете с нас в Лондон за остатъка от сезона?

— Не, за бога! Сезонът е за младите. Но ще дойда на сватбата ти, след като откриеш мъжа, с когото искаш да прекараш живота си.

Ако този ден въобще настъпеше някога. Но когато Офелия се върнеше в Лондон, вече нямаше да е окована с натрапен годеж и нямаше да прекарва цялото си време в планове как да се отърве от него. Наистина щеше да може да се съсредоточи върху намирането на съпруг. Ако толкова късно през сезона бяха останали добри партии. Но това нямаше значение. Можеше да съблазни, който и да е мъж…

Как можеше да разсъждава по този начин? Беше доста поучително да разгледа миналото си поведение от гледна точка на настоящето. Безчувствена, груба, егоцентрична. Действително ли имаха значение оправданията за лошото й държание? Та тя просто третираше другите както те я третираха, или поне както си мислеше, че я третират…

Скоро щеше да преразгледа взаимоотношенията си с хората, в това число и с родителите си. Щеше да бъде хубаво, ако не се сърдеше на баща си през цялото време. Той щеше да се окаже най-голямото изпитание. Ако можеше да издържи поне един разговор с него, без озлоблението й да се прояви…

Рано на следващата сутрин тръгнаха от дома на Есмералда. Както и предполагаше Офелия, без лелята на Рейфиъл в каретата, двамата се чувстваха неловко. През по-голямата част от деня Рейф изглеждаше дълбоко замислен. На няколко пъти тя се опита да го заговори, но скоро се отказа. Сейди спеше.

Спряха пред Съмърс Глейд. Едва тогава Офелия осъзна, че са пътували за насам, и остана изненадана. Сейди се събуди и каза на висок глас онова, което тя не можеше да изрече:

— Какво отново търсим тук, по дяволите?

Рейф се захили, като видя смаяните изражения на двете жени:

— Просто аз съм дотук. Предполагам, че щастливата двойка ще се жени скоро, затова си спестявам обратното пътуване от Лондон.

— Можеше по-рано да ни споменеш за намеренията си — каза Офелия.

Той сви рамене.

— Съжалявам. Реших, че съм бил ясен. Но като се замисля, моментът е подходящ да проверим на практика какво си научила. Ще желаеш ли да останеш за сватбата?

Не й се наложи да размисля. Отговорът й беше незабавен:

— Не. Дънкан и Сабрина няма да повярват, че съм се променила. Не искам да помрачавам щастливото събитие. Мога да се прибера и сама вкъщи.

— Добре тогава. Вероятно ще се видим в Лондон след няколко дни.

Тази изненада също бе неочаквана, но много по-приятна.

— Така ли?

— Определено. Не се и съмнявам, че ще посещаваме едни и същи приеми.

Първоначално беше схванала другояче думите му, но успя да прикрие разочарованието си. Времето им беше изтекло. Неговият странен план да й помогне беше сполучил поне в едно отношение.

Той излезе от каретата без излишно суетене и затвори вратичката. Просто ей така. Без да се сбогува. Без да я поучава да се държи прилично, без…

Вратичката се отвори и Рейф се появи. Изглеждаше ядосан. Сграбчи я за раменете и грубо впи устни в нейните. Желанието й моментално пламна и тя изпита сладко задоволство, когато съзря пламъка в очите му. После той отново изчезна.

Сейди я гледаше учудено. Офелия не се изчерви. Беше прекалено доволна, за да се чувства смутена.

— Не питай — заяви на камериерката си, все едно това щеше да подейства.

Не подейства.

— Откога младежът си позволява такива волности с теб?

— Няма нищо — опита се да омаловажи случката Офелия. — Проведохме няколко разгорещени дискусии, по време на които го обиждах. Вероятно това е бил начинът му да ми покаже, че не таи лоши чувства.

Сейди изсумтя при този отговор.

— Стигаше просто да ти го каже.

„Да, но нямаше да е наполовина толкова вълнуващо“ — помисли си Офелия със загадъчна усмивка.