Метаданни
Данни
- Серия
- Семейство Райд (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Devil Who Tamed Her, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Павел Боянов, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 249гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и начална корекция
- Xesiona(2009)
- Корекция
- maskara(2009)
- Сканиране
- ?
- Сканиране
- Lindsey(2009)
- Допълнителна корекция
- hrUssI(2012)
Издание:
Джоана Линдзи. Чаровникът, който я укроти
Американска. Първо издание
ИК „Плеяда“, София, 2008
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-409-279-5
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от miss_sunshine)
- —Корекция от hrUssI
Четиридесет и шеста глава
— Идеята ти не я бива — измърмори Сейди, докато наместваше одеялцето върху скута си и продължаваше да гледа загрижено през прозорчето на каретата.
— Идеята е чудесна — поправи я Офелия.
— Не можеш просто така да се натрапваш на хората, не и на тези хора.
Младата жена повдигна рамене.
— Той може и да е херцог, но освен това е мой свекър. Наистина ли смяташ, че няма да ме посрещне топло?
— Не е там работата. Ами ако вече е чул, че сте разделени със сина му?
— Още никой не знае. Даже Рейф не знае. Той си въобразява, че на него му е хрумнало да не живеем заедно.
— Трябваше да се нанесеш в къщата, която ти е купил, вместо да се натрапваш на роднините му.
Офелия въздъхна. Днес Сейди не спираше да мърмори. Офелия и бездруго се притесняваше от първата си среща с херцога, а камериерката с нищо не допринасяше за оправяне на положението.
— Първо, не се натрапвам. Второ, не смятам да стъпя в къщата, която Рейф ми купи.
— Но той я купи специално за теб!
— Да. Много съм доволна, че си пропиля парите. Щом се върна в Лондон, възнамерявам да бръкна още по-дълбоко в джоба му. Ще направя разточителна обиколка по магазините и ще му изпратя сметките.
— Това е дори по-лоша идея, отколкото да отиваш в Норфорд Хол — предупреди я Сейди.
— Напоследък обявяваш всичко за „лоша идея“.
— Защото пак се върна към старите си навици. Просто бях свикнала с новото ти аз…
— Не е вярно — прекъсна я Офелия. — Връщам се към старите си привички само по отношение на него.
— Вярно е — призна с въздишка Сейди. — Извинявай. Просто възлагах големи надежди на брака ти. Щеше ми се най-сетне да намериш мир далеч от баща си, да имаш любовта на достоен мъж, да ти се родят деца, които да обожавам… сигурна ли си, че не си в положение?
— Да, абсолютно — отвърна Офелия, въпреки че не беше сигурна. — Накарай кочияша да спре за малко, защото пак ми се повръща.
— В положение си, нали?
— Не, не съм. Няма значение, премина ми. Просто стомахът ми се преобръща от гняв към Рейф, а този неравен път не помага.
— Няма нищо лошо в това да чакаш дете. Все пак си омъжена жена.
— Не съм бременна!
— Хубаво. Обаче никога преди не ти се е повръщало от гняв.
— Никога преди не съм била толкова бясна.
Сейди измърмори нещо, но Офелия не я слушаше. Не бе сигурна какво ще постигне с посещението си. Не беше мислила в далечен план. Не искаше да причинява разрив между Рейф и семейството му. Но заплахата, която висеше над главата й, я тревожеше. Би искала поне някой негов близък роднина да гледа с добро око на нея и да влее разум в главата му, ако той се опита да ограничи свободата й, заточавайки я на място като Олдърс Нест.
Пътят до Норфорд Хол траеше повече от половин ден. С изключение на кралския дворец, това определено беше най-голямото имение, което беше виждала. Не само, че размерът му беше плашещ, но и беше обезсърчаващо да знаеш, че тук живее херцог. Истински херцог. Като се изключи кралското семейство, това беше титлата с най-високо обществено положение.
Сейди беше дори по-впечатлена. Когато излязоха от каретата, зяпна. Най-накрая едва успя да прошепне:
— Дано знаеш какво правиш.
Офелия не отговори. Лакеи в униформени ливреи вкупом се втурнаха към тях, за да разтоварят багажа им и да се погрижат за каретата. Офелия се беше облякла изключително разкошно за случая и може би заради това я пуснаха вътре, без да я питат коя е и какво прави тук.
Разбира се, пред нея се изпречи солидният като стена иконом. Той вече държеше да разбере коя е. Но Сейди беше в стихията си, когато ставаше дума за общуване с персонала, и изобщо не се плашеше от по-висшестоящи слуги. Тя избегна обстойния разпит, като заяви:
— Ще се нуждаем от две стаи. Едната трябва да е огромна — не си и помисляйте да настаните господарката ми в обикновена стая за гости. Тя е новата снаха на херцога и е дошла да се запознае с роднините на съпруга си. Като се има предвид колко огромно е имението, ще взема стая до нейната, благодаря.
И така, Офелия и Сейди съвсем лесно се озоваха на горния етаж. Ако този иконом работеше за нея, Офелия би настоявала той да иска повече доказателства от думите на една камериерка, но все пак това беше провинцията. Тук хората бяха по-спокойни.
Стаята, в която я заведоха, беше грамадна — четири пъти по-голяма от спалнята й вкъщи. Тя се почувства като джудже. Мебелите бяха великолепни и изключително скъпи. Тя обаче беше свикнала със скъпи вещи и не се притесняваше да ги използва. Както и да е, не беше чудно, че Норфорд Хол е огромен като градски квартал, щом стаите му имаха такива размери.
Би трябвало да си отдъхне след половин ден път и да слезе чак за вечеря, но Офелия беше прекалено нервна, за да чака дотогава. Ако можеше да отметне първата среща с херцога от дневния си ред, сигурно щеше да се отпусне — ако всичко минеше добре — и дори да се наслади на престоя си. Ето защо се преоблече в най-неизмачканата си дневна рокля и слезе долу, за да се запознае с новото си семейство.