Джоана Линдзи
Чаровникът, който я укроти (25)

Двадесет и пета глава

Гневът й се завърна с потресаваща бързина. Сякаш плътната завеса, изтъкана от собствените й заблуди, се беше разтворила ненадейно, а сред публиката седяха всичките й горчиви емоции и аплодираха, а тя не можеше да се скрие от тях. Това вбеси Офелия, която насочи гнева си към подстрекателя, който беше разтворил завесата.

Ала също толкова бързо устните на Рейфиъл се озоваха върху нейните, и докато го налагаше с юмрук по рамото, неусетно започна да го целува с яростна страст. По дяволите! Не се съмняваше, че той умишлено я е провокирал, но просто в момента това не я вълнуваше.

Рейфиъл се облегна на канапето и я нагласи върху себе си. И за миг не прекъсна да я целува. Тази позиция му осигури пълен достъп до тялото й. Тъй като тя не се дърпаше и беше изцяло погълната от целувката, ръцете му започнаха да я галят по-дръзко. Притисна я към каменната си ерекция.

Междувременно беше открил едно невероятно чувствително местенце между краката й. Всеки път, щом я отъркаше в члена си, Офелия усещаше малък шок, който я караше да подскочи. Тя не можеше да овладее реакциите си, но благодарение на Рейфиъл страстта й достигаше нови висини и накрая тя сама започна да се отърква в тялото му.

Двамата все повече се разгорещяваха. Офелия си пожела в стаята да е по-хладно, а вратата да не е затворена. Плашеща мисъл, която завладя съзнанието й.

Не искаше да прекъсва случващото се помежду им, но чувството за приличие я накара да простене:

— Някой може да дойде…

— Заключих вратата.

Тревогата моментално я напусна, тя забрави притесненията и се наслади на близостта му.

Той бавно повдигна полата й. Когато внезапно размени местата им, между тях нямаше плат, който да послужи като бариера. Той се намести между бедрата й. Колко вълнуващо беше усещането от допира му! Удоволствието започна да се разгръща в нея като спирала, разпространявайки нов зной, който увеличи чувственото напрежение в нея.

Сетивата й сякаш се отвориха за нов живот. Тя го вкусваше. Устата му имаше вкус на мента от изпития по-рано чай. Кожата му миришеше на мускус. Косата му беше копринено мека. Никога не би го предположила. Всеки път, щом от устните му се откъсваше стон, тя искаше да въздъхне тежко; дотолкова се вълнуваше, че той изпитва същото като нея. Как бе възможно погледът му, в който се четеше същият плам като нейния, да я възбуди неимоверно много?

Дишането й се учести. Това не се дължеше на тежестта му върху нея, о, не, тя изпращаше изключителни тръпки по тялото й, особено между краката й. Офелия осъзна, че е затаила дъх. Всеки миг той откриваше нова чувствителна точка по тялото й. Хълбоците и ръцете му не й даваха и миг покой.

Дръпна ушенцето й, погали шията й, което изпрати възхитителни тръпки по тялото й и дръпна надолу роклята, за да оголи гърдите й. Дланта му беше нажежена, но това бе нищо в сравнение с горещината на устата му, когато той внезапно прекъсна целувката им, за да засмуче едното й зърно. Офелия забрави да диша. Притисна главата му с ръце, тялото й се изви към неговото. Сякаш всеки момент щеше да избухне в пламъци!

Той се бавеше с дрехите, които още стояха помежду им. Чу звук от разкъсан плат — нейните гащички! Какво нетърпение! Тя едва не се засмя, но той отново я целуна. Сетне между краката й се появи ново усещане за натиск, което отначало я накара да въздъхне доволно, но после се появи дискомфорт. Офелия се помъчи да се отдръпне, но от болката нямаше измъкване и тя понечи да извика. Но след един бърз тласък болката изчезна, заменена от усещането, че нещо я изпълва. Офелия обаче не знаеше какво.

Настроението й бе помрачено и Рейфиъл се отдръпна, за да види реакцията й. Тя го гледаше яростно. Без съмнение се чувстваше предадена.

— Това бе… — Той въздъхна. — Няма да се повтори.

— Кое? Болката ли?

— Да. Тялото ти се бореше да запази непорочността си. Но ти не искаше да си останеш непорочна, нали?

Сега тя разбра.

— Не, но майка ми трябваше да ме предупреди, че ще има болка, вместо да ми каже, че ако имам късмет, ще се наслаждавам на брачното ложе, или по-точно на любенето. Според нея не всички жени били късметлийки. Очевидно аз също.

Рейфиъл се помъчи да сдържи смеха си. Прииска й се да го удари. Не беше смешно. Нещата започнаха толкова добре, а завършиха така печално…

— Е, приключихме ли?

— Надявам се, че не, за бога! Имам чувството, че майка ти не те е запознала с всичко. Трябвало е да ти обясни, че тази работа няма нищо общо с късмета.

— А с какво тогава?

— С умението на любовника ти — ухили се той. — Да ти го докажа ли?

С тези думи той се раздвижи в нея. Очите й се отвориха широко. Усещането беше безумно приятно. Страстта отново я завладя бързо. Рейфиъл твореше чудеса с нея. Нима само вчера си мислеше, че е открила върховното удоволствие с него в каретата? Великолепният бавен ритъм, който й налагаше с члена си, докосваше нервни окончания, за чието съществуване тя не подозираше. Удоволствието беше толкова силно, толкова смазващо, че тя като ли че го усещаше с цялото си тяло. Най-накрая зародилото се напрежение трябваше да намери отдушник и Офелия избухна в пулсиращо блаженство, което я остави абсолютно омаломощена.

Тя смътно съзнаваше, че той е достигнал върха с нея. Сега я изпълваше такава чувствена отмала, че не й се искаше да помръдне. За миг изпита дълбока нежност към мъжа, когото още притискаше в обятията си. Странното чувство извика сълзи в очите й, но не от тъга. За пръв път усещаше нещо такова.

— Ти беше много лош — отбеляза Офелия, когато дишането й се успокои. Пръстите й приглаждаха нежно косата му.

— Да, така е — прошепна той във врата й. — Но нали имаше ефект? Сега пак си умиротворена.

— Нямам представа. Преизпълнена съм с удоволствие и не усещам нищо друго.

Рейфиъл се взря в очите й.

— Хареса ти, нали? — ухили се той.

— О, да, и още как! Не можеш да си представиш.

— О, мога! Или мислиш, че хората го правят само за да минава времето?

Тя се засмя. В момента настроението й беше толкова ведро, че направо не можеше да повярва. Изведнъж обаче й хрумна една неприятна мисъл:

— Очевидно е, че избухливостта ми тепърва ще се прояви.

— Да, но се обзалагам, че сега ще имаш много по-голям контрол над нея. Това бе смисълът, драга. Нормално е всеки човек да се ядоса от време на време. Но сега всичките ти огнени емоции няма да намират само излаза на гнева, който ги правеше твърде опасни.

— В такъв случай… не съм се нуждаела от тази проверка? — попита тя.

Той отново се ухили.

— С риск да наруша красивия момент — нежно целуна устните й, за да няма съмнение в казаното от него, — вероятно не. Нужно е обаче само да си спомниш вчерашното спокойствие, за да осъзнаеш, че любенето носи допълнителни предимства. Що се отнася до проверката на теорията ми, тя доказа, че можеш да проявяваш страстите си по друг начин. Не си ли съгласна?

— Да, наистина. Просто не вярвах на очите си.

— А сега?

— Отново съм блажено спокойна.

Той кимна.

— Значи в това отношение допълнителната проверка е била необходимост и е имала успех. Аз, разбира се, ти предлагам помощта си всеки път, когато имаш нужда да излееш страстта си.

— Колко си щедър.

— Такъв съм.

Шегите му я накараха да го прегърне. Всъщност беше изпитала такова желание още щом зърна усмивката му. В момента беше изключително благоразположена към него и го чувстваше близък както никой друг мъж. Приятелство или… Не, нямаше да навлиза в тези територии. Не искаше да мисли за чувствата си към него, при положение че щяха да си останат само познати. Редно беше да го увери в това. Нямаше нужда Рейфиъл да се тревожи, че тя ще реши да се възползва от случилото се.

Откъсна погледа си от неговия. Не й беше лесно да повдигне темата и се изчерви от напрежение.

— Що се отнася до станалото, не съм компрометирана, тъй че да не мислим повече за това. Така или иначе няма да се омъжа за теб. Отказвам да ощастливя баща си. Случилото се ще си остане строго между нас. Не е нужно никой да знае.

Той я гледаше учудено.

— Много си… благородна.

— Не, не съм. Много съм отмъстителна, но възмездието ми не е насочено към теб.

— Разбирам — намръщи се той.

Тя отгатна за какво мисли той.

— Дори не смей да обсъждаш взаимоотношенията ми с баща ми, липсата на такива или отмъстителността ми, която се крепи върху тях. Това засяга само мен и него и не е твоя работа.

— На една сладка и добросърдечна жена не биха й хрумнали подобни мисли — изтъкна той въпреки предупреждението й.

— Една сладка и добросърдечна жена не би имала баща като моя.

Рейфиъл потрепери.

— Туш.