Джейн Ан Кренц
Среднощни тайни (9)

ДЕВЕТА ГЛАВА

Мърси усети присъствието на Крофт в момента, в който той влезе в спалнята същата нощ. Той не издаде и звук дори, но някакъв инстинкт или предчувствие я накара да отвори очи и да обърне глава на възглавницата. Видя силуета му, очертан на фона на отворената врата между двете стаи — тъмна сянка сред още по-тъмни сенки. И тогава разбра, че всъщност го е чакала.

Вратата между двете стаи бе стояла затворена, докато Крофт не я отвори тихо преди няколко секунди. Нарочно я бе затворила преди лягане. Тогава Крофт беше в банята. Когато няколко минути по-късно излезе от нея, той не се опита да премахне веднага тази не особено благонадеждна бариера.

Мърси лежеше будна доста дълго време и очакваше Крофт да наруши грубо личното й пространство. Беше забелязала преценяващия му поглед по време на вечеря. Бе я наблюдавал как се смее и говори с Гладстоун, като самият той повече мълчеше, но недвусмислено даваше да се разбере, че е недоволен, което не избегна от погледа на Мърси. Домакините им може и да не усетиха как погледът му изведнъж припламна опасно, но Мърси се разтревожи от това свое откритие.

Крофт или малко ревнуваше от Гладстоун, или много се беше ядосал на Мърси, задето не смята домакина им за опасен. Тя имаше достатъчно здрав разум, за да приеме, че става дума за второто. Не можеше да си представи Крофт да се поддаде на примитивно чувство като ревността. Но независимо каква е била причината, Мърси очакваше посещение от негова страна тази вечер.

Тя го наблюдаваше как тръгва от вратата и безшумно се приближава към леглото. Усещаше как кръвта пари във вените й, но после си рече твърдо, че няма да му позволи да й завърти главата, както направи онази вечер.

Мърси изобщо не се заблуждаваше. Тя знаеше какво се крие зад присъствието му в стаята й. Той не бе движен от неконтролирано желание, всепомитаща страст или безсмъртна любов, а просто си вършеше работата. Във факта, че Мърси харесва компанията на Еразмъс Гладстоун, съзираше единствено потенциална заплаха за изпълнението на мисията си. Може би се страхуваше, че тя ще се поддаде на опасния чар на Гладстоун. Крофт се готвеше да й покаже още веднъж, че му принадлежи. Искаше да е абсолютно сигурен в това.

Можеше да му каже, че няма за какво да се притеснява, помисли си Мърси, докато Крофт пристъпваше в тъмнината към нея. Можеше да се опита да го увери, че все още не е сигурна какъв е Гладстоун. Но щеше да й бъде трудно да го стори, тъй като трябваше да внимава за всяка изречена дума, страхувайки се от скрити микрофони.

Крофт спря до леглото и се взря в нея. Носеше само боксери. Не беше трудно да се забележи, че вече бе възбуден. Лешниковите му очи проблясваха хищно в тъмнината.

— Крофт — сподавено промълви тя, усещайки как въздухът около тях се изпълва с напрежение. Трябваше да си поговорят. И хубаво беше да побързат. — Банята…

— Не. — Гласът му прозвуча като шепот на кадифе. Качи едното си коляно на леглото и понечи да я помилва по рамото. Леглото поддаде под тежестта му. — Няма защо да говорим. Не сега.

Тя прочете намеренията му и напрежението й премина в някакъв особен яд. Отскубна се от ръката му и застана на колене в далечния край на леглото. Дишаше учестено, когато го погледна в очите.

— Ела тук, Мърси. Знаеш, че и ти ме желаеш. Мога да те накарам да ме желаеш.

— Кой, по дяволите, ти дава право да влизаш така в спалнята ми и да се опитваш да ме прелъстяваш? Аз не съм ти някаква вещ, Крофт! — Нейният глас също звучеше съвсем тихо и гневно. Очевидно този скандал щеше да се проведе шепнешком.

— Знаеш, че не искаш да се караш с мен, миличка. Искаш да се почувстваш както онази вечер в обятията ми. Искаш да ми се отдадеш цялата.

— О, така ли? Кой си ти? Всезнаещият мъдър мъж, който си мисли, че знае какво всъщност искат жените? Имам един много по-труден въпрос за теб, Крофт. Какво искаш ти?

— Това изобщо не е труден въпрос. Искам да бъда с теб. Да усещам как ме прегръщаш, как тръпнеш от удоволствие. Искам да знам колко много имаш нужда от мен.

— Не се нуждая от теб повече, отколкото ти от мен. — Самата тя не знаеше дали бе искала тези думи да прозвучат като молба да я увери в това, или като упорито предизвикателство. Прозвучаха като предизвикателство.

— Ела по-близо и ще видиш колко много се желаем и двамата. — Гласът му преливаше от нежност и задоволство.

— Няма да ти позволя да го направиш, да знаеш, отказвам да спя с теб, докато си в това настроение. Тази вечер не си нищо повече от един хладнокръвен мъжкар, тръгнал на лов. Искаш единствено да докажеш на себе си и на мен, че можеш да ме контролираш в леглото, но няма да стане. Не и този път.

— Спокойно, Мърси. Просто се отпусни и ела при мен.

Тя скочи от леглото и усети леката промяна в начина, по който той сдържа чувствата си.

— Не мърдай от мястото си. И да не си посмял да ми пробутваш твоите… твоите номерца.

Очите му проблясваха в сенките на стаята. Светлината от звездите, която се лееше от прозореца, й даваше възможност да се види вирнатата му брадичка и елегантните очертания на раменете му. Той с лекота проследи движенията й и се насочи към нея с грациозни бавни крачки.

— Ти си тази, която ми пробутва номерца тази вечер. Каква игра играеш? Моя беше грешката, че те оставих да спиш сама снощи.

Тя заотстъпва от него.

— Реших да спя сама снощи, тъй както решавам, че ще спя сама и тази вечер.

— След няколко минути ще мислиш друго.

— Казваш, че аз съм играела някаква игра, но това всъщност е твой специалитет. Постоянно си играеш с връзката ни, така както котката си играе с мишка, използваш я в своя собствена полза.

Той се подсмихна.

— Не приличаш много на мишка.

— Не се шегувам, Крофт!

— Нито пък аз. Затова нека спрем да си говорим за нашата „връзка“ и да заговорим за нас двамата. За теб и мен.

Беше дошъл много близо. Мърси рискува да хвърли един поглед през рамо и откри, че е на по-малко от метър от стената. Нямаше накъде повече да бяга. Погледна към Крофт, за да прецени разстоянието колкото се може по-добре, и се стрелна край него.

— По дяволите, Мърси.

За първи път тази вечер чу, в гласа му истинско чувство. За съжаление то можеше да се определи най-добре като раздразнение и гняв. Ръката му препречи пътя й и нежно, но рязко я възпря. Мърси се удари в гърдите на Крофт и откри, че лицето й е притиснато от голото му рамо. Топлината и възбуждащият аромат на тялото му погъделичкаха ноздрите й.

— Пусни ме. — Думите бяха заглушени от кожата му.

— Не още, скъпа. — Притисна я още повече към себе си. — Няма да стане скоро.

Мърси усети и другата му ръка край себе си — вече нямаше как да се измъкне. Тя реагира инстинктивно и заби малкото си юмруче в ребрата му. Все едно удари яка стена, но поне й стана приятно да чуе как Крофт смаяно си поема дъх от болка. Хватката му се поотпусна и Мърси се измъкна от обятията му.

— Явно не си чак толкова силен в крайна сметка! — Настроението й се промени със светкавична бързина. Мърси откри, че я обзема главозамайващо усещане за власт. — Предупредих те да не ми пробутваш хитрите си номерца. Едно време ходих на уроци по самозащита.

— О, сериозно?

— Абсолютно сериозно. — Тя направи още няколко стъпки назад. Въпросните уроци по самозащита представляваха тричасов семинар, проведен от една жена полицай в библиотеката. Задачата й бе да обясни на дамския колектив как да действа в определени спешни ситуации. Оттогава бяха минали две години и Мърси разсъждаваше достатъчно трезво, за да си въобразява, че може да го дразни безнаказано до безкрайност.

— Сигурна ли си, че искаш да превърнем връзката ни в битка, Мърси?

— Това, в което съм сигурна, е, че искам да се върнеш в стаята си и да ме оставиш на мира.

— Не мога да го направя.

— Опитай.

— И да те оставя тук сама, за да си мислиш колко чаровен, образован и изтънчен човек е Еразмъс Гладстоун? Искам да си мислиш за мен тази вечер, Мърси.

Тя усети как дъхът й спира.

— Да не би случайно да ревнуваш?

Очите му бяха абсолютно непроницаеми.

— Това ли искаш? Затова ли цяла вечер не отделяше очи от Гладстоун? Искаше да видиш дали можеш да събудиш ревността ми?

— Нямам голям шанс да успея, нали? — предизвика го тя, макар да знаеше, че по-късно ще съжалява. — Кръвта в жилите ти е прекалено студена.

Нещо проблесна в очите му и въпреки защитната позиция, в която се намираше в момента, Мърси усети прилив на задоволство. Опасно беше да дразни Крофт Фалконър, но от време на време това като че ли бе единственият начин да разбере какво се крие зад абсолютно непроницаемата фасада на този човек.

— Може би ми трябва малко от твоята топлина, за да стопля студената си кръв, Мърси?

Пристъпи към нея без всякакво предупреждение и протегна ръка да я хване, докато тя бясно се опитваше да избяга назад.

— Дявол да те вземе, Крофт — просъска Мърси, — няма лесно да ти се дам. — Тя вдигна бързо ръце, за да се освободи от хватката му, но се оказа притисната в гърдите му.

Той я затегли неумолимо към леглото. Опита се още веднъж да го сръга в ребрата, но вече разбираше, че е в много неизгодно положение в този конфликт, защото всъщност не искаше да причинява болка на Крофт.

Тя не се бореше да спаси живота или честта си. Искаше единствено да накара този изключително дебелоглав мъж да усети, че връзката между тях двамата е жизненоважна. Да го накара да се почувства емоционално обвързан с нея.

Крофт усети петата й, когато тя свирепо се заби в незащитените пръсти на краката му и реакцията му бе мигновена. Изпсува ядно. Мърси никога преди не го бе чувала да употребява тези думи. Той се възползва от моментното й сащисване, за да я махне от крака си, и после леко я по-раздруса.

— Малка вещица. Заслужаваш да те метна на коляно и да те нашляпам.

Мърси го дари с безстрашна усмивка, която показа хубавите й бели зъби.

— Пусни ме, Крофт. Няма да позволя да ме завлечеш в леглото по този начин.

— Това, изглежда, е единственият начин да те закарам дотам.

Този път Мърси смени хватката. Тя обви крак около глезена му и опита да го събори. Крофт не загуби равновесие, но най-сетне изгуби търпение.

— Чашата преля — процеди той. — Ако искаш да правим всичко по гадния начин, така да бъде. — Грабна я на ръце, без да обръща внимание на опитите й да се освободи.

Само с две крачки се озова до леглото и я метна върху измачканите чаршафи. Голите й крака увиснаха от ръба на леглото. Преди Мърси да успее да се измъкне, Крофт се намести между коленете й. Приличната памучна нощница се бе набрала край кръста й, тъй че нито я скриваше, нито я защитаваше по някакъв начин.

Мърси с изумление забеляза неумолимото чувствено изражение в бездънните езера на очите му и в извивката на устните му. Вече не беше хладнокръвният пресметлив любовник, който бе влязъл в спалнята й, решен най-безскрупулно да я съблазни. Сега беше приковала цялото му внимание.

— Има ли още нещо от тези уроци по самозащита, което искаш да ми покажеш, преди да спрем с игричките? — едновременно нежно и заплашително попита Крофт.

Мърси се облегна на лакти, тъй като усети натиска на краката му по вътрешната страна на собствените си бедра. Чувстваше се толкова уязвима.

— Ако си въобразяваш, че имам намерение да те предупреждавам за следващия си ход, то едно мога да ти кажа: Откажи се! На твое място много бих внимавала какво ще избера да направя по-нататък.

Очите му проблеснаха в тъмнината, когато смъкна боксерите си и ги изрита настрани.

— Не се притеснявай, моя малка вещице, ще бъда много, много внимателен.

Мърси направо замръзна, когато усети невероятната чувственост на докосването му с всяка фибра на тялото си.

— Крофт! — продума тя и името му прозвуча като изпълнен с копнеж шепот в тъмнината.

— Харесват ли ти такива опасни игрички, скъпа? — Докосването му стана още по-интимно.

— Крофт, недей. Спри!

Той изобщо не обърна внимание на смутената й молба. Пръстите му се бяха впили в нежната кожа на бедрата й, притискайки я към леглото, и само след миг устните му бяха върху нейните в най-чувствената целувка.

С отчаяни движения Мърси се опита да избяга от него. Но само след миг паниката й се превърна в най-дивото, най-изгарящо желание. Страстта й се разпали хилядократно по-силна отпреди. Вълни на непознато досега, невероятно удоволствие се разляха по тялото й.

Той напористо проникна в нея и тихо изстена, когато тялото й го обви в копринената си мекота.

Не можеше да устои на притегателната страст на Мърси, която го разпали като светкавица в нагорещена суха гора.

Мърси се бе вкопчила в него, докато той стенеше от удоволствие. Тя усещаше невидимите сили, които ги свързваха, и изведнъж душата й се изпълни с надежда, докато тръпките на любовното блаженство отминаваха на бавни тласъци.

Това може и да не бе най-безопасният начин да разреши на Крофт да я люби, но поне знаеше със сигурност, че е изтръгнала малко истински чувства от него. Не искаше да си мисли за емоциите, които предизвикваше у нея. Опасно бе да му позволява да разбере, че тя е толкова уязвима към него, но нямаше как да избегне това. Единственото, което можеше да се опита да направи, бе да го изважда от студеното му равновесие всеки път, когато самата тя загубеше контрол над себе си в обятията му.

Крофт бавно отвори очи, опиянен от топлия, сладък дъх на тялото на Мърси, покрито с капчици пот. Единият й крак беше увит около неговия. Пръстите й рисуваха сложни плетеници по рамото и гърба му.

Той се протегна доволно и стегна мускулите на гърба си, след което внимателно се освободи от топлото тяло на Мърси. Погледна към нея и забеляза, че го наблюдава изпод изящните си ресници. Изведнъж осъзна, че се чувства уморен.

Но му беше хубаво. Повече от хубаво. Чувстваше се разкошно. Като победител, мощен завоевател, изпълнен с най-прекрасна и щедра нежност към пленницата си.

Единственият проблем бе, че за пореден път не беше съвсем сигурен кой от двамата е пленник. Как успяваше да го въвлече в тази чувствена буря? Бе имал намерение да не губи контрол над тялото си нито за миг. Вместо това тя бе успяла да го подразни и да го накара да загуби самоконтрола, на който той от години безрезервно разчиташе.

Крофт внезапно се усмихна в тъмнината. Поне заедно престъпиха ръба на удоволствието.

— Ти си много безразсъдна жена, Мърси Пенингтън. Някой ден ще се забъркаш в истински неприятности.

— С кого?

Той се засмя тихо, като чу дръзката закачка в шепнещия й глас.

— С мен, разбира се. Да не мислиш, че ще ти позволя да се замесиш в неприятности с някой друг?

— Ако трябва да моля за разрешение, за да се забъркам в неприятности с някой друг, то наистина съм в голяма беда — замислено рече тя.

— Логиката ти е безупречна, сладка моя. — Крофт реши да не говори повече по въпроса за първичното си самодоволно чувство на собственост, на което така се наслаждаваше в момента.

— Ела нагоре — промълви той и я притегли върху възглавницата. — Така е по-добре.

— Крофт?

Той погледна към часовника си и се намръщи.

— Късно е вече, мила. Най-добре да поспим малко.

— Крофт, мисля, че трябва да говорим.

Той се приведе и я целуна по устните, за да я накара да замълчи.

— Не тук. Не сега. Заспивай, мила.

— Но, Крофт…

Той доближи устни до ухото й:

— И стените имат уши!

— О! — Очите й леко се разшириха. Очевидно за малко бе забравила възможността да има скрити микрофони.

— Заспивай — неумолимо повтори той и се усмихна, когато тя тихичко въздъхна и послушно затвори очи.

Крофт изчака да минат четиридесет и пет минути, преди неохотно да се освободи от нежното й тяло, сгушено в него. После стана внимателно, за да не я събуди, отиде обратно в стаята си и навлече дънките си.

Излезе в коридора. Вече беше привикнал със смълчаните му сенки. Просто трябваше да се превърне в една от тях. Нямаше да използва стълбите. Прекалено голяма беше вероятността под килима да има сензорни устройства, които да усетят присъствието му.

Крофт се залови за парапета на площадката, изпробва го с ръце и с лекота го прескочи. За момент увисна, хванат за него, и внимателно се ослуша. Тъй като не чу никакви тревожни звуци, той се спусна надолу. Само след миг безшумно скочи на първия етаж на къщата.

Оставаше още един етаж по-надолу.