Кристина Скай
Открадни сърцето ми (38)

ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

— Мисля, че това ще свърши добра работа.

Иън Деламиър кръстоса ръце и погледна моряка, проснат на палубата на шхуната. Заловените бяха двадесет.

Иън се усмихна на лунната светлина, оглеждайки пъстрата си армия. Джонас се оглеждаше триумфално наоколо, а Конър Маккинън тръгна да търси въже. Брам и Тинкър идваха с още двама пленници.

Бяха превзели чуждоземната шхуна, хвърлила котва в един завой на реката, а екипажът бе пленен.

Иън не беше много изненадан, когато само час след заминаването на Люс един конник пристигна в Суолоу Хил. Джонас Фъргюсън бе чакал завръщането на Люс и след като това не беше станало, бе извикал Маккинъни двамата бяха тръгнали да търсят Деламиър.

Конър бе открил следите на Люс недалече от Уолдън Хол. Те водеха на север, където Ууз се вливаше в Северно море.

Бяха открили закотвения кораб. Конър бе отишъл в Суолоу Хил за помощ. Дори Индия и херцогинята бяха настояли да участват в спасителната акция.

Херцогинята бе чакала в една карета на брега с два заредени пистолета, в случай че някой се измъкне.

— Какво ще правим сега? — нетърпеливо попита Брам. — Те ще се появят всеки момент.

Иън се обърна и огледа разрушения склад. Очите му се присвиха, когато забеляза двама мъже да вървят към чакащата лодка.

— Това е Силвър! — рязко каза Брам. Иън се намръщи.

— Мисля, че идват насам.

Изведнъж на стъпалата се появи друг мъж. Чу се изстрел и мъжът падна.

Иън изруга, като видя брат си да пада.

Но нямаше време. Лодката се приближаваше.

Индия стисна пушката.

— Мисля, че мога да уцеля мъжа оттук, Иън — каза тя.

— Не бива да рискуваме, макар да си отличен стрелец. Освен това онзи държи под прицел госпожица Сейнт Клеър.

— Ами Люс?

— Ще се погрижим за него, след като госпожица Сейнт Клеър бъде в безопасност.

— Но не можем просто да си седим тук и да оставим този човек да избяга.

— Права си скъпа. Ще му сервираме малка изненада, когато се качи на кораба.

Иън бързо се обърна.

— Помогнете ми да смъкнем тези хора долу — каза той. — После ще ви кажа какво ще направим.

Силвър се взираше в похитителя си. Очите й блестяха яростно.

— Все някога ще те накарам да платиш за това, което направи на Люс, червей такъв!

— Престани с празните си заплахи, англичанко — изръмжа Хамид и жестоко дръпна косата на Силвър. — Вече не ме забавляваш. Щом стигнем до каютата ми, ще те науча как да се отнасяш с мъж.

Тя се опита да не мисли за изстрела и за звука от падащото тяло на Люс. Сега трябваше да се опита да надхитри този кучи син. Нужно й беше време.

— Какво ще стане, ако съм си припомнила къде е златото?

— Много несполучливо се опитваш да ме мамиш, госпожице. Скоро ще си кажеш всичко.

Лодката се удари леко в кораба. Хамид избута Силвър пред себе си, после се качи и той.

На палубата беше тихо. Тя бързо се огледа.

Никакъв екипаж. Макар да я озадачи, това я зарадва много.

Хамид извика, но никой не му отговори. С крайчеца на очите си Силвър забеляза кичур руса коса.

Сърцето й подскочи. Обзе я дива надежда.

Тя отново долови леко движение и този път беше сигурна, че вижда Индия, която се скри зад куп дървени сандъци.

Силвър се чудеше как да провокира похитителя си, когато друга лодка се приближи до кораба. След малко се появи Чарлз Милбанк, нетърпелив и запъхтян.

— Дойдох за парите и момичето, Хамид, както обеща, след като получи разбойника.

Силвър побесня. Хамид само се изсмя.

— Наистина ли си мислиш, че ще е толкова лесно англичанино? Колко си наивен! Няма да видиш пари от мене днес. Отплаваме след час с отлива.

Милбанк прокле.

— Но ти ми обеща!

— Няма значение. Ти беше само за прикритие. Ако нещо се случеше, щеше да бъде приписано на тебе. Сега имам момичето и Данууд.

— Данууд ли? Че какво общо има той? Разбрах, че е изчезнал преди пет години.

— И се е върнал, за да се превърне в легендарния Блакууд.

— Невъзможно! Не го вярвам!

— Не е задължително, глупако.

— Момичето е мое, проклетнико, както и парите!

— Той е прав, Хамид.

На палубата се появи друг мъж. Носеше инкрустирана със сребро пушка, а на ръката му проблясваше пръстен във формата на фантастично животно.

— Златото в Лавендър Клоуз е мое и можеш да правиш каквото си искаш с момичето, след като ми каже къде е скрито.

Хамид се усмихна.

— Грешиш. Станал си много алчен, а това не се харесва на пашата от известно време. Мисля, че трябва да се освободим от услугите ти.

— Дрънкай каквото си искаш, но вие се нуждаете от услугите ми и ще плащате за тях. Да не мислиш, че беше лесно да се справя с Уилям Сейнт Клеър? Дори не подозираш колко ми струваше да сплаша дъщеря му!

Значи това беше човекът, който стоеше зад нападенията в Лавендър Клоуз, помисли си Силвър. В това време Милбанк пристъпи напред.

— Тя е само моя. Няма да я загубя този път.

— Много интересно — изсъска новодошлият. — Милбанк иска да продава тялото на жената, Хамид я иска в харема си, а аз просто искам няколко отговора. Задача, достойна за самия Соломон. Но мисля, че имам решението, нека просто си я поделим. Аз ще взема главата на госпожица Сейнт Клеър, Милбанк тялото й. За нещастие, Хамид, нищо не остава за тебе. Очите на Хамид заблестяха от ярост.

— Много бързо взимаш решения, Ренуик. Трябваше да умреш преди пет години, когато отвлече маркиз Данууд вместо Уилям Сейнт Клеър.

Ренуик! Силвър най-после разбра кой е мъжът, който Брам бе нарисувал в скицника си. Иън го бе нарекъл лорд Деймиън Ренуик, но за нея щеше да си остане убиецът на родителите й.

Дива ярост обзе Силвър. Тя заби лакът в стомаха на Хамид, отскубна се от него, сграбчи висящия наблизо фенер и го захвърли по Ренуик.

От счупения фенер избухнаха пламъци. Индия изскочи от прикритието си и събори Милбанк на палубата. Иън и Конър се хвърлиха към Ренуик, който вече се бранеше от ноктите на Силвър.

Но от това се възползва Хамид, който сграбчи Силвър и я затътри към лодките. Изведнъж тя долови слаб аромат на цитрус, тютюн и бренди. Тогава го видя. Очите му решително блестяха, докато се изкачваше по-корабното въже. Лицето му беше опасно красиво.

Силвър преглътна, опитвайки се да прикрие дивата си радост. Сега единствената й цел беше да отвлече вниманието на Хамид.

— Мислиш ли, че ще се предам лесно? Никога няма да узнаеш тайните на баща ми, които завинаги ще си останат погребани в Лавендър Клоуз. Освен ако не разкопаеш всяка педя земя.

В това време Люс вече бе на палубата.

— Дори не разбирам защо записките на баща ми са толкова важни за тебе — продължи Силвър.

— Глупава жена! Баща ти имаше списък с имената на приятелите ни в Лондон, които ни даваха информация за корабите и пасажерите им, за хора като Ренуик, които изпълняват всичко, което поискаме. Този списък не трябва да става достояние на никого.

— Но ти току що ми каза за него.

— Казах ти, защото ще умреш.

Една сянка се спусна към Хамид и Силвър. Иън и Индия искаха да помогнат на брат си, но той нямаше нужда от помощ. Отмъщението беше много сладко след толкова години мъчение. Люс изпита истинско удоволствие, когато чу как челюстта на Хамид изхрущя от удара.

Две леви крошета и удар в стомаха и Хамид се просна на палубата.

— Стреляй, невернико! — изсъска през зъби той. — Направи ми тази чест и знай, че скоро ще се срещнем вада.

Люс бавно отпусна пистолета.

Всичко приключи. Омразата го бе напуснала. По-рано би убил Хамид, но сега…

— Не бързай, Хамид. Преди да потеглиш за ада те очаква английският затвор.

Люс избърса една кървава струйка от лицето си, после се усмихна. Иън сложи ръка на рамото му.

— Благодаря ти, братко. Както винаги, си много изобретателен. И ти, Индия, добре се справяш с тази пушка.

Тя се усмихна.

— Научих се от братята си. Но мисля, че сега имаме работа. Да свалим този негодник при останалите.

Силвър не чуваше нищо. Само гледаше Люс, лицето му, струйката кръв по него. Гледаше мъжа, когото обичаше повече от живота си. От гърлото й се изтръгна стон.

— Ти си спасен!

— Да, Слънчев лъч, но нямаше да бъда без твоята любов, без ума и смелостта ти. Омъжи се за мен, Силвър. Сподели дните ми. Нощите ми. Искам да гледам как очите ти стават сребърни от страст. Искам да гледам как раждаш децата ни.

Болка разкъса сърцето на Силвър. Това беше всичко, за което бе мечтала, но никога нямаше да се сбъдне. Между тях лежеше дълбока пропаст. Той бе благородник, а тя дъщеря на обикновен търговец на парфюми. Тя се отдръпна назад.

— Аз… не мога.

Люс присви очи.

— Така ли? И защо? — попита тихо той. Силвър наведе глава.

— Защото ме излъга. Остави ме да мисля, че си обикновен разбойник — отчаяно каза тя.

— Можех да ти кажа повече, ако не беше опитвала да ме спасяваш всеки пет минути. Освен това сме квит, за щото ти не ми каза за Уолдън Хол.

Очите му станаха сурови. Той бавно се приближи до нея.

— Не ме докосвай! Върви си! Няма да се омъжа за те бе, чуваш ли?

— Е, тогава нямам друг избор.

Само с едно движение Люс обгърна раменете й и я притегли към себе си. Устните му жадно поеха нейни те. Тя се дърпаше и протестираше. Люс объркано я погледна.

— Заради титлата ми е, нали? Мислиш, че не си за мене?

Силвър сви рамене.

— Различни сме, това е всичко. Не бихме могли да живеем заедно.

— Наистина ли?

Люс се усмихна и очите му заблестяха.

— Тогава ще си остана разбойник и ще скитам но пътищата.

— Не, не можеш да го направиш!

Без да отговори, той впи устни в нейните. От другия край на палубата се разнесоха викове. Поровете записукаха. Кромуел се разлая.

— Добре дошли в семейството, госпожице Сейнт Клеър.

Иън Деламнър целуна Силвър по пламналото лице. Когато от тъмнината изникна Конър Маккинън, погледът на Люс стана суров.

— Никога не си помисляй за това, Маккинън — предупреди той.

Конър се разсмя и разтърси ръката на Силвър.

Херцогиня Кранфорд гледаше отстрани, очевидно доволна от ситуацията. Да, всичко при Люс се бе уредило както се надяваше.

А сега оставаше да се заеме с бъдещето на тази не послушница Индия!