Нора Робъртс
Екстаз в смъртта (18)

Осемнайсета глава

Ив нервно крачеше из кабинета на доктор Майра. Беше пъхнала ръце в джобовете си, а главата й беше наведена като на бик, който се готви да прободе някого.

— Нищо не разбирам! Как е възможно изследванията ти да показват, че е неспособен на убийство? Успях да го накарам да си признае, че е прониквал в мозъците на хората и при това с огромно удоволствие.

— Съжалявам, Ив. Ти се интересуваше от възможностите и аз ти ги съобщавам. Друг въпрос е, че резултатите не ти харесват.

Майра седеше в удобното си кресло и бавно отпиваше от жасминовия си чай. Хрумна й, че има нужда от успокояващото му въздействие. Атмосферата беше напрегната. Ив едва сдържаше раздразнението си.

— Разполагаш с неговото самопризнание и с доказателства, че е създал уред, който въздейства на подсъзнанието. Съгласна съм, че вината му е огромна и неоспорима. Но резултатите от моите тестове показват, че не е способен на убийство. Ето защо не мога да подкрепя хипотезата ти, че е принуждавал определени личности да сложат край на живота си.

— Много ти благодаря! — гневно възкликна Ив. Лицето й беше поруменяло, очите й блестяха, след като беше успяла да подремне един час. — Ако не ме подкрепиш, Уитни няма да приеме доказателствата, което означава, че и прокурорът ще го подкрепи.

— Невъзможно е да подправя доклада си така, че да ти угодя.

— Не съм те и молила за това. — Тя вдигна ръце, сетне ги пъхна в джобовете си. — Просто не мога да повярвам на резултатите. Този тип се мисли за Бог и дори полусляп идиот би забелязал комплексите му.

— Съгласна съм, че Джес Бароу притежава огромно самочувствие и буен темперамент, присъщ на хората на изкуството. — Майра въздъхна. — Моля те, седни. Изнервяш ме.

Ив намръщено приседна на ръба на стола.

— Хайде, продължавай.

Майра неволно се усмихна. Възхищаваше се от силната воля и от амбицията на тази млада жена.

— Знаеш ли, не успях да проумея защо припряността те прави толкова привлекателна. И как въпреки нетърпеливостта си успяваш да се справяш с работата си.

— Не съм дошла да обсъждаме моята персона.

— Знам. Жалко, че отказваш периодично да се подлагаш на психоанализ. Но това е предмет на друг разговор. Ще се запознаеш с доклада ми, ала накратко казано пациентът е съвършен егоист и самовлюбен човек, който по принцип оправдава антиобщественото си поведение, наричайки го „изкуство“. Освен това е изключително умен. — Доктор Майра въздъхна и поклати глава. — Дори бих казала, че е гениален.

— Браво на него — промълви Ив. — Предлагам да запишем мозъчните му вълни на диск и да му причиним същото, което той причини на нас.

— Реакцията ти е напълно нормална. По принцип всеки човек потръпва при мисълта, че някой може да упражнява контрол върху съзнанието му. Дори наркоманите се самозаблуждават, че могат да се контролират. — Тя сви рамене. — Пациентът притежава забележително логична мисъл. Осъзнава способностите си и е ужасно самодоволен. Под очарователната му външност се крие — позволи ми да използвам твоето точно, макар и ненаучно определение — един мръсник. Но съвестта не ми позволява да го обявя за убиец.

— Малко ме е грижа за твоята съвест! — сопна се Ив. — Фактите красноречиво говорят за вината му. Доказано е, че той е изобретил и е експериментирал устройство, което влияе върху поведението на набелязани от него лица. Имаме и четирима мъртъвци, които може би — не, със сигурност, са били подтикнати към самоубийство.

— Следователно Джес Бароу е виновник за смъртта им. — Майра се облегна назад, протегна ръка и програмира чай за Ив. — Но тестовете, които проведох, доказват, че той не е социопат. — Замълча и подаде на по-младата жена чая, макар да знаеше, че Ив не го обича. — До момента не е открит мотив за смъртта на тези хора. Смятам, че ако действително някой ги е принудил да се самоубият, този някой е социопат. А Джес Бароу не изпитва човеконенавистни чувства, напротив, мечтае хората да го харесват и да се възхищават от него. Признавам, че обича да манипулира всички, за да извлече полза за себе си, но е уверен, че изобретението му е дар божий за човечеството. И, разбира се, че ще му донесе огромна печалба.

— Какво, ако е изпуснал нещата от контрол, ако се е увлякъл? — възкликна Ив и си помисли: „Да, точно така се изрази, когато го обвиних за онова, което беше причинил на Рурк“. — Може би не познава всички особености на апаратурата си.

— Възможно е да си права. От друга страна, Джес обича работата си, радва се на резултатите от нея. Стреми се да види, да изпита поне малко от онова, което усещат хората, в чието съзнание е проникнал.

„Не беше при нас, когато Рурк ме изнасили“ — каза си Ив, но отлично разбра намека на Майра. Спомни си как Джес я беше погледнал, как се бе усмихнал, забелязвайки завръщането им при гостите.

— Очаквах да ми кажеш нещо друго.

— Знам. Изслушай ме. — Майра отмести чашата си. — Джес Бароу е дете, емоционално осакатен човек, фантазиите и музиката му за него са по-важни от хората, но отново повтарям, че той не мрази ближните си. Накратко казано, не открих никакво доказателство, че би рискувал свободата си, за да убива.

Ив машинално отпи от чая и припомняйки си думите на Фийни, замислено попита:

— Ами ако е имал съучастник?

— Възможно е. Джес не е от хората, които с удоволствие биха разделили парите и славата с другиго. Но не бива да забравяме, че жадува за признание и за финансов успех. Вярвам, че ако му се е налагало, е щял да се съюзи с някого.

— Но защо отказа да го издаде? — Ив поклати глава. — Той е страхливец и подлец, няма начин да поеме цялата вина върху себе си. — Отново отпи няколко глътки от ароматния чай и се замисли. След няколко минути наруши мълчанието. — Каква е вероятността престъпните наклонности да са заложени генетично в него? Той е интелигентен и умее да се прикрива, но това е само маска.

Майра възмутено възкликна:

— Не поддържам теорията, че хората са „белязани“ по рождение. Възпитанието, средата, образованието оформят нашите характери. Никой не се ражда чудовище или светец.

— Но някои експерти в областта на психологията вярват във въпросната хипотеза — промълви Ив и си каза, че познава точно такъв човек.

Майра разбра намека й и се почувства засегната.

— Твое право е да се консултираш с доктор От. Сигурна съм, че ще бъде много поласкана.

Ив не знаеше как да реагира. Беше доловила горчивината в гласа на Майра.

— Не исках да те обидя. Не се съмнявам в професионалните ти способности, но се оказва, че не можеш да ми дадеш онова, което спешно ми е необходимо.

— Позволи ми да ти кажа мнението си за теорията, че всички сме белязани още с раждането си. Тя служи за оправдание на всички престъпници, освобождава ги от отговорност. Представи си, че ти заявя: „Не можах да се въздържа, запалих една сграда и при пожара изгоряха живи стотици хора. Но съм пироманка по рождение“. Или: „Не можах да се въздържа и пребих до смърт една старица заради шепа кредитни жетони. Но майка ми е била крадла“.

Вбесяваше се при мисълта, че тази теория се използва за оневиняване на престъпниците, а от друга страна, жигосва за цял живот онези, които не носят вина заради това, че родителите им са били чудовища.

— Тя оправдава нашата неморалност, нашата омраза към ближния. Пречи ни да различаваме доброто и злото. Заявяваме, че сме белязани още в майчината утроба, че не сме имали никакъв шанс, затова сме извършили това или онова. — Тя наведе глава. — Но ти си живото доказателство, че тази теория е погрешна.

— Не става въпрос за мен. — Ив рязко остави чашата си на масата. — Нито за произхода ми или за това, че съм успяла да постигна нещо в живота. Става въпрос за четирима души, на които не беше дадена възможност за избор. И някой трябва да плати за това. — Тя се изправи.

— Позволи ми един последен въпрос — обади се доктор Майра. — Отговори ми дали си толкова настроена срещу този човек заради това, че е оскърбил и използвал теб и хората, които обичаш, или заради мъртъвците, които защитаваш.

— Може би и поради двете причини — призна Ив.

 

 

Не се обади веднага на Риана. Искаше още малко време, за да обмисли идеята. Освен това, когато влезе в канцеларията си, завари там Надин Фарст.

— Как те пусна охраната на пропуска?

— О, позволи ми да го запазя в тайна. — Надин лъчезарно се усмихна. — Всъщност повечето ченгета ме познават и знаят, че с теб сме приятелки.

— Какво искаш?

— Няма да откажа чаша кафе.

Ив с нежелание програмира автоготвача, подаде кафето на репортерката и я предупреди:

— Побързай. Престъпниците в нашия град са се развихрили.

— И създават работа и на двете ни. Защо снощи те повикаха в полицията, Далас?

— Моля?

— Хайде, не се опитвай да ме излъжеш, бях на празненството. Между другото, Мейвис беше страхотна. — Тя отпи от кафето. — Първо изчезна ти, после Рурк. Едва ли е необходимо да си опитен репортер като мен, за да се досетиш какво става. — Надин се изкиска, когато забеляза изумлението на Ив. — Но твоя полов живот не е сензационна новина… поне за телевизионната станция, в която работя.

— Ами… сандвичите със скариди бяха на свършване. Отидохме в кухнята да приготвим още… иначе щяхме да изпаднем в неудобно положение…

— Добре, вярвам ти. — Надин с удоволствие довърши кафето си. Дори шефовете в Канал 75 рядко успяваха да се снабдят с истинско кафе на зърна. — После орловите ми очи забелязаха, че ти отвлече Джес Бароу нанякъде и нито един от двама ви повече не се появи.

— С него тайно въртим луда любов — сухо отбеляза Ив. — Разрешавам ти да съобщиш новината на завеждащия клюкарската рубрика.

— Направи ми впечатление и още нещо — невъзмутимо продължи репортерката. — Рурк отново прояви пословичния си чар, успя да отведе последните останали гости в залата за развлечения и да им поднесе твоите извинения, съобщавайки, че спешно са те повикали на работа. — Репортерката наклони глава. — Знаеш, че приемникът ми е настроен на вълните, използвани от полицията; странно, не се беше случило нищо, което да накара едно от най-добрите ченгета в града да напусне дома си по това време на нощта.

— Полицаят е като войник, Надин. Отива там, където го изпращат и не задава въпроси.

— Тези номера не ми минават — пробутвай ги другиму. Знам колко обичаш Мейвис. Само нещо много сериозно би те накарало да я изоставиш в момента на най-големия й триумф. — Приведе се напред и попита: — Къде е Джес Бароу, Далас? И какво е направил?

— Не мога да ти кажа нищо, Надин.

— Хайде, скъпа, добре ме познаваш. Ще мълча като риба, докато ми разрешиш да разглася новината. Кого е убил?

— Откажи се, Надин — посъветва я. В този момент комуникаторът й избръмча. Тя го извади и нареди: — Изключи звука.

Набързо прочете съобщението от Пийбоди, после изпрати друго, в което се казваше, че след двайсет минути ги очаква в кабинета си заедно с Фийни. Остави комуникатора на бюрото и се обърна към автоготвача да провери дали има соеви солети. За свое разочарование установи, че е останал само един претоплен сандвич.

— Имам си работа, Надин — подкани тя репортерката. — Не мога да ти съобщя информация, която да повиши рейтинга ти.

— Криеш нещо от мен. От сигурен източник знам, че Джес е в ареста.

Ив гневно се обърна.

— Не мога да ти помогна. Точка по въпроса.

— В какво го обвиняваш?

— Засега информацията е секретна.

— Върви по дяволите, Далас.

— Слушай, още нямам сигурни доказателства! — избухна Ив. — Не знам как ще се развият събитията. Не ме насилвай. Вярвай, че първа ще узнаеш всичко, когато ми разрешат да информирам пресата. Засега трябва да се задоволиш с това.

— Страхотна новина, няма що — Надин се изправи. — Сигурно случаят е сериозен, иначе нямаше да си придаваш толкова важности. Моля те само да…

Тя замълча, когато Мейвис се втурна в канцеларията.

— Боже мой, Далас! Как можа да арестуваш Джес? Да не си полудяла?

— По дяволите! — изруга Ив. Знаеше, че репортерката е наострила уши и не пропуска нито дума. — Седни! — нареди на Мейвис, после се обърна към Надин: — А ти изчезвай.

— Не бъди толкова коравосърдечна, Далас — Репортерката се приближи до Мейвис. — Не виждаш ли колко е разтревожена. Ей сега ще ти донеса едно кафе, скъпа — обърна се тя към певицата.

— Помолих те да излезеш. — Ив, която се почувства в безизходно положение, потърка лицето си с длани. — Изчезвай, иначе ще те включа в черния списък.

Заплахата оказа въздействие. Включването в черния списък означаваше, че нито един полицай от отдел „Убийства“ няма да дава информация на репортерката.

— Добре, отивам си. Но знай, че няма да се откажа. — Беше сигурна, че ще открие начин да се добере до необходимите й сведения. Грабна чантата си, изгледа ледено Ив и наперено излезе.

— Далас, как можа да го арестуваш?

Ив затвори вратата, за да не подслушват разговора им. Отново усещаше непоносимо главоболие.

— Разбери, че трябваше. Просто изпълнявах служебните си задължения.

— Задължения ли? — извика певицата. Днес носеше светлосини лещи и очите й бяха зачервени от плач. — А помисли ли за моята кариера? Точно когато ми се предоставя най-големият шанс в живота, ти арестуваш моя съдружник. И то за какво? Защото се е опитал да те сваля, а пък Рурк е побеснял.

— Моля? — Ив зяпна от удивление и няколко секунди не успя да проговори. — Това пък откъде ти хрумна?

— Току-що говорих с Джес по видеотелефона. Направо е съсипан. Не съм предполагала, че ще постъпиш толкова подло, Далас. — От очите й отново рукнаха сълзи. — Знам, че Рурк е най-важен за теб, обаче си въобразявах, че държиш на приятелството ни.

Тя неутешимо зарида. В този момент Ив с най-голямо удоволствие би удушила Джес Бароу.

— Да, държа. Би трябвало да ме познаваш по-добре и да знаеш, че не съм способна на мръсни номера, нито пък арестувам някого, защото ме е ядосал. Моля те, седни.

— Не искам! — изкрещя певицата и пронизителният й глас накара Ив да потръпне, сякаш някой беше забил нож в слепоочието й.

— Е, аз пък искам. — Седна и се запита какво да довери на певицата, без да издаде служебната тайна. Или пък беше готова да наруши правилата в името на приятелството? — Въздъхна и промълви: — Джес е заподозрян във връзка със смъртта на четирима души.

— Какво? Сигурно си откачила. Той не би…

— Млъкни! — сопна й се Ив. — Още нямам солидни доказателства за това, но ще ги открия. Арестувах Джес по други обвинения. И то много сериозни. Ако престанеш да цивриш и благоволиш да седнеш, ще ти кажа всичко, което мога.

— Дори не остана до края на концерта ми! — Мейвис се тръшна на стола, но продължи да хленчи.

— О, скъпа, извинявай. — Тя машинално разроши косата си. Сълзите на Мейвис я изнервяха. — Нямаше начин да остана. Слушай… Джес е измислил начин да контролира съзнанието.

— Какво?! — Певицата беше толкова смаяна от думите на Ив, която смяташе за най-уравновесеният човек на света, че дори престана да плаче. — Какво?

— Създал е устройство, чрез което прониква в съзнанието на хората и въздейства върху поведението им. И го е изпробвал върху мен и Рурк и върху теб.

— Върху мен ли? Но това е абсурдно. Опомни се, Далас. Май си чела много романи на ужаса. Джес не е побъркан учен, а музикант.

— Той е инженер, музикант и мръсник. — Ив си пое въздух и й разказа всичко, което прецени за необходимо. Докато говореше, сълзите на Мейвис пресъхнаха, а очите й започнаха да хвърлят мълнии.

— Използвал ме е, за да се добере до теб и до Рурк — процеди тя през зъби. — Използвал ме е като трамплин. А щом го свързах с теб, е прецакал мозъка ти.

— Вината не е твоя. Не плачи — нареди й Ив, когато забеляза, че очите на приятелката й отново се наливат със сълзи. — Моля те. Уморена съм до смърт, наближава крайният срок, който ми определи командирът, а главата ми ще се пръсне от болка. Бъди така добра и престани да хленчиш. Не си виновна за нищо. Джес е използвал и двете ни. Надявал се е Рурк да спонсорира проекта му. Това не означава, че аз съм некадърно ченге, а ти бездарна певица. Добра си и ставаш все по-добра. Джес е оценил способностите ти, затова те е използвал. Прекалено много се гордее със способностите си, за да композира музика за някоя некадърница. Необходима му е била певица, която да се отличава от другите, която да блести с таланта си. Затова е избрал теб.

Мейвис подсмръкна и избърса носа си с опакото на ръката си.

— Сериозно ли говориш? — В гласа й се долавяше плаха надежда. Ив разбра, че самочувствието на приятелката й сериозно е засегнато. Затова се опита да бъде още по-убедителна.

— Съвсем сериозно. Беше страхотна, Мейвис. Честна дума.

— Вярвам ти. — Певицата избърса сълзите си. — Обаче ми беше адски кофти задето не остана до края, за да ме поздравиш. Леонардо ми каза, че се държа като последна глупачка и че щом си напуснала празненството, значи така е трябвало. — Дълбоко въздъхна и добави: — Не трябваше да вярвам на ония глупости, дето ми ги наговори Джес.

— Няма значение. По-късно ще ти обясня всичко. Но сега нямам никакво време, трябва да побързам и да представя доказателства на командира.

— Мислиш ли, че Джес е убивал хора?

— Не знам, но ще разбера.

На вратата се почука. Пийбоди застана на прага.

— Извинете, лейтенант. Да почакам ли отвън?

— Не, аз тъкмо си тръгвах. — Мейвис подсмръкна, стана и тъжно се усмихна. — Извини ме, задето се опитах да наводня кабинета ти.

— Няма страшно, ще избършем локвите от сълзи. Ще ти се обадя при първа възможност. Моля те да не се тревожиш.

Мейвис кимна. Сведените й клепачи прикриха странните пламъчета в очите й. Възнамеряваше да направи нещо повече, отколкото да се тревожи.

— Всичко наред ли е, лейтенант? — попита Пийбоди, когато останаха сами.

— Точно обратното. — Ив седна и притисна пръсти към слепоочията си, сякаш искаше да ги пробие и да облекчи болката. — Майра смята, че нашето момче не е способно да извърши убийство. Засегнах я, като й казах, че ще използвам още един консултант. Надин Фарст е надушила за ареста на Джес, а пък аз току-що разбих сърцето на Мейвис и съсипах самочувствието й.

Пийбоди изчака секунда и спокойно попита:

— Как върви работата, като изключим проблемите, за които току-що споменахте?

— Супер — отвърна Ив, но не можа да се сдържи и се поусмихна. — По дяволите, писна ми от тези щуротии. Предпочитам да разследвам най-кървавото убийство.

Фийни влезе в кабинета. Пийбоди отстъпи встрани, за да му направи място, и заяви:

— Лейтенант, екипът е налице.

— Да се залавяме за работа. Откри ли нещо ново, Фийни?

— „Метачите“ намериха още дискове в студиото на заподозрения. Засега нито един запис не отговаря на мозъчните вълни на жертвите. Джес си е водил работен дневник. — Фийни се изчерви и неспокойно се размърда на стола си. Обясненията бяха изключително подробни, особено онези, отнасящи се до експеримента, който си бе направил с Ив и Рурк. — Записани са имена на хора, дни и часове… но не се споменава за четиримата мъртъвци. Прослушах системата за комуникации. Не е говорил с жертвите, нито те са го търсили.

— Отчайваш ме, Фийни.

Ирландецът продължи:

— Закодирах работния му дневник така, че само ти да имаш достъп до него.

Ив свъси вежди.

— Защо?

— Ами… той много често те споменава. В личен план. — Той се загледа в някаква точка зад главата на Ив. — Повтарям, че обясненията му са изключително подробни.

— Да, той не скриваше огромния си интерес към онова, което става в главата ми.

— Боя се, че не се е интересувал единствено от тази част на тялото ти. — Фийни изду бузи и тежко въздъхна. — Смятал е, че си струва да опита…

— Какво?

— Да повлияе върху поведението ти спрямо него… в областта на секса.

Ив се разгневи още повече. Не от думите на Фийни, а по-скоро от видимото смущение, с което ги бе изрекъл.

— Възнамерявал е да използва играчката си, за да ме вкара в леглото, така ли? Чудесно. Ще му лепнем още едно обвинение.

— Споменава ли нещо за мен? — поинтересува се Пийбоди, а Ив ядно й се сопна:

— Това е перверзно, полицай.

— Бих го нарекла любопитство, лейтенант.

— По този начин удължаваме времето, което той ще прекара в затвора — продължи Ив, — но още нямаме улики, че е извършил другото деяние. А заключението на Майра само може да ни подлее вода пред командира.

— Лейтенант. — Пийбоди дълбоко си пое въздух и се престраши да каже онова, което се въртеше в главата й. — Какво, ако доктор Майра е права и Джес не е накарал онези хора да се самоубият?

— Мислила съм върху тази възможност и тя ме кара да изтръпвам от страх. Ако Майра се окаже права, още някой има подобна „играчка“, а ние дори нямаме представа кой е той. Да се надяваме, че сме заловили истинския виновник.

— Джес е поискал адвокат — намеси се Фийни.

— Очаквах да го направи. Познаваме ли защитника?

— Адвокатката на Бароу се нарича Лианор Бастуик.

— Е, какво пък — светът е малък.

— Тя иска да ти отмъсти, Далас. — Ирландецът извади от джоба си пакетче захаросани бадеми и предложи на Пийбоди да си вземе от любимите му лакомства. — Госпожица Бастуик се е амбицирала. Иска да свика пресконференция. Говори се, че ще защитава Джес безплатно, само за да ти натрие носа. Представяш ли си каква сензация ще предизвика това сред репортерите?

— Нека опита. Ще направим всичко възможно пресконференцията да се отложи с двайсет и четири часа. Междувременно трябва да открием солидни доказателства за вината на Джес.

— Открих нещо любопитно — обади се Пийбоди. — Може да се окаже нишка, от която да се разплете цялото кълбо. Матиас действително е изкарал два семестъра в Масачузетския технически институт. За съжаление това е било три години, след като Джес се е дипломирал като задочник. Но Бароу е използвал статута си на бивш възпитаник на института, за да има достъп до техните файлове. Освен това водел курс по теория на музиката като свободно избираем предмет. Матиас е изкарал курса през последния си семестър.

Ив почувства прилив на енергия.

— Браво, Пийбоди. Най-сетне открихме някаква следа. Може би през цялото време сме вървели по грешна следа. Пръв се е самоубил Пърли. Да предложим, че той е бил свързан с останалите. Може би общото помежду им е интересът към електронните игри.

— Вече проверихме тази възможност — обади се Пийбоди.

— Проверете я отново. Не всички клубове и видеотеки са известни на полицията. Някои са напълно незаконни. Ако Матиас е бил използван за усъвършенстване на системата, може би се е похвалил на някого. Тези откачалки използват различни компютърни псевдоними. Можеш ли да откриеш неговия? — обърна се тя към Фийни.

— Да, но ще отнеме доста време.

— Свържи се с Джак Картър. Той е бил съквартирант на Матиас по време на престоя им на „Олимп“. Може би ще помогне. Пийбоди, открий сина на Дивейн и се постарай да научиш нещо от него. Аз ще проверя какви са били любимите игри на Фитухю.

Ив знаеше, че е обратно на изходната позиция. Отново търсеше някаква връзка между четиримата мъртъвци. Сигурна беше, че тази връзка съществува, но й беше необходима помощта на Рурк, за да я открие. Обади му се по видеотелефона в колата си.

— Здравей, лейтенант. Успя ли да си починеш?

— Не съвсем, трябваха ми поне още няколко часа сън. Докога ще бъдеш там?

— Поне още няколко часа. Защо питаш?

— Искам да дойда още сега. Можеш ли да ми отделиш малко време?

— Винаги съм свободен за теб.

— Въпросът е служебен — заяви и прекъсна връзката преди съпругът й да види усмивката й. Прехвърли колата на автопилот, програмира маршрута, после се обади на Надин.

Когато чу гласа й, репортерката наклони глава и проговори с леден тон:

— Лейтенант, какво обичате?

— Чакам те в девет в кабинета ми.

— Да взема ли адвокат?

— Вземи си записващото устройство. Ще ти дам информация за утрешната пресконференция на Джес Бароу.

— Каква пресконференция? — Надин моментално сложи слушалките, за да не чуят колегите й разговора. — Засега не е обявена.

— Но ще бъде. Ако искаш информация за нея, както и сведения от детектива, разследващ случая, ела в кабинета ми точно в девет.

— Какво искаш в замяна?

— Всичко, отнасящо се до сенатор Пърли. Или по-точно — поверителната информация. Например какво е било хобито му, кои заведения е посещавал. Включвал ли се е в незаконните игри по Интернет.

— Пърли беше истински светец.

— Дори светците проявяват любопитство.

— Какво те кара да мислиш, че мога да открия подобна информация за един правителствен служител?

— Познавам те, Надин. Изпрати данните на домашния ми компютър, а утре в девет те очаквам при мен. Ще научиш всичко цели два часа по-рано от конкуренцията. Помисли си как това ще повиши рейтинга ти.

— В момента мисля. Дадено — заяви тя и прекъсна връзката.

Ив нямаше проблеми с паркирането в подземния гараж на зданието, където работеше съпругът й. Мястото й беше запазено, а охранителният код се включи в мига, когато тя излезе от колата.

Ив притисна длан към специалната пластинка в частния асансьор и кабината плавно се понесе към последния етаж. Младата жена си каза, че сигурно никога не ще свикне с лукса и удобствата, с които се беше обкръжил Рурк.

Личната му секретарка й се усмихна приветливо, заяви, че се радва да я види, после я поведе през луксозно обзаведените стаи на служителите. Преминаха по дълъг коридор и се озоваха в кабинета на Рурк. Но той не беше сам.

— Извинете. — Тя едва прикри разочарованието си при вида на Риана и Уилям. — Не искам да ви преча.

— Изобщо не ни пречиш. — Рурк се приближи и я целуна по бузата. — Свършваме след секунда.

— Съпругът ти е безмилостен към подчинените си. — Уилям протегна ръка и сърдечно се здрависа с Ив. — Слава богу, че ти дойде, иначе като нищо щяхме да умрем от глад.

— Ах, този Уилям! — засмя се Риана. — Мисли само за компютри или за стомаха си.

— Или за теб. Искаш ли да дойдеш с нас? — обърна се той към Ив. — Смятах да отидем във френския ресторант на върха на небостъргача.

— Ченгетата нямат нужда от храна — опита се да се пошегува тя. — Но все пак благодаря за предложението.

— Трябва да се храниш, за да се възстановиш по-бързо от травмите. — Риана я изгледа с присвити очи. — Чувстваш ли болки?

— Почти никакви. Благодаря за лечението. Би ли ми отделила няколко минути, след като вечеряте?

— Разбира се. — Изражението й издаваше, че е заинтригувана. — Мога ли да попитам за какво става дума?

— Иска ми се да изготвиш психологически профил на един обвиняем. Ако приемеш, ще проведем консултацията още утре сутринта.

— С истинско човешко същество ли ще работя? Приемам.

— Омръзнало й е от компютри и от дроиди — намеси се Уилям. — От известно време ме заплашва, че ще се върне към частната практика.

— До гуша ми е дошло от виртуална реалност и холограми. — Червенокосата театрално забели очи към небето. — Рурк ни е устроил лаборатория в лявото крило на трийсет и втори етаж. Да се срещнем там след час, надявам се да накарам Уилям да се нахрани по-бързо.

— Благодаря ти.

— Рурк, щях да забравя. — Риана, която се беше отправила към вратата, спря и се обърна. — Искам да изпробваме час по-скоро новото устройство.

— Преди малко ме нарече безмилостен към подчинените, а сега сама искаш да удължиш работното си време. Обещавам, че ще направим експеримента още тази вечер, преди да си тръгна.

— Прекрасно. Доскоро, Ив.

— Умирам от глад, Риана! — възкликна Уилям, хвана я под ръка и я поведе към ресторанта.

— Съжалявам, че прекъснах съвещанието ви — обърна се Ив към съпруга си.

— Радвам се, че дойде. Необходими са ми няколко минути отдих, преди отново да се захвана за работа… Прегледах онова устройство за виртуална реалност, но не открих нищо нередно.

— И това ме задоволява. — Задачата й щеше да се улесни, ако елиминираше поне тази възможност.

— Уилям би могъл да се справи по-бързо и по-успешно, но не знаех дали искаш да го посветиш в подробностите.

— Засега предпочитам да ги запазя в тайна.

— Риана се безпокои за здравето ти. Аз също.

— Благодарна съм й, че ме изправи на крака. Много е способна.

— Съгласен съм. — Той повдигна брадичката й и я погледна в очите. — Имаш главоболие.

— Какъв е смисълът да изобретиш мозъчен скенер, след като виждаш какво става в главата ми? — Ив го хвана за китката, преди той да отдръпне ръката си. — Но аз не мога да проникна в съзнанието ти и се чувствам несигурна.

— Знам. — Рурк се усмихна и я целуна по челото. — Обичам те. Какъв абсурд. — Той я взе в обятията си.

— Не съм дошла за това — прошепна Ив.

— Отпусни се. Имам нужда от близостта ти. — Усещаше очертанията на диаманта под ризата й. Спомни си как отначало отказваше да го носи, а сега не се разделяше с него. — Ето, вече си свободна. — Отпусна ръце и почувства задоволство, че я бе накарал да му се подчини, макар и за няколко минути. — Защо си толкова умислена?

— Пийбоди успя да открие връзка между Матиас и Бароу. Налага се спешно да проверя фактите. Ще те затрудни ли да провериш „подземните“ комуникации чрез сървърите на Масачузетския технически институт?

Очите му светнаха.

— Обичам трудните задачи. — Настани се зад бюрото, включи компютъра си, сетне натисна някакъв бутон, скрит под апаратурата.

— Какво е това? — настръхна Ив. — Прилича ми на блокираща система. Мисля, че ти току-що изключи компютърната охрана.

— Не, разбира се. Това е незаконно — присмехулно изрече Рурк. Потупа ръката й, която лежеше върху рамото му и добави: — Не задавай въпроси, за да не бъдеш излъгана, лейтенант. А сега ми кажи какъв период от време те интересува.

Ив свъси вежди, извади бележника си и съобщи на Рурк кога самоубилият се автотронен инженер е следвал в Масачузетския институт.

— Интересувам се конкретно от Матиас. Още не знам какви имена е използвал, Фийни ги издирва.

— Мисля, че ще ги открия по-бързо от него. А междувременно можеш да ни поръчаш храна. На пълен стомах се работи по-добре.

— Искаш ли специалитет от френския ресторант?

— Не, предпочитам пържола алангле. — Той се приведе над клавиатурата.