Нора Робъртс
Екстаз в смъртта (6)

Шеста глава

Ив внимателно проучи свидетелските показания на хората, живеещи в сградата на Фитухю и Фокс. Повечето хора твърдяха, че двамата били доста необщителни, но се държали учтиво със съседите си. Сърцето й подскочи, когато прочете изявлението на дроида портиер, според което Фокс напуснал сградата в двайсет и два и трийсет и се върнал точно в двайсет и три.

— Нашият приятел не спомена, че е излизал, нали? — обърна се тя към Пийбоди. — Нито дума за малката му нощна разходка.

— Да, нито дума.

— Имаме ли дисковете от охранителните камери в асансьора и във фоайето?

— Записала съм ги в компютъра ви — файл „Фитухю 1051“.

— Да ги прегледаме. — Ив включи компютъра и се облегна на стола си.

Пийбоди също се втренчи в монитора и дори не й хрумна да подсети началничката си, че работното им време отдавна е свършило. Чувстваше се поласкана, че работи заедно с най-добрата служителка от отдел „Убийства“. Ако го знаеше, Далас положително щеше да й се подиграва, но това беше самата истина. Години наред беше следила кариерата на Ив Далас и на света нямаше човек, от когото повече да се възхищава и който да й служи като пример за подражание.

Пийбоди все още не можеше да свикне с мисълта, че само за няколко месеца беше станала не само сътрудничка, но и приятелка на прочутата Ив Далас.

— Стоп! — Ив се изправи на стола и се загледа в елегантната блондинка, която влизаше в сградата. В ъгъла на екрана беше изписан часът — 22:15. — Ето я красивата адвокатка, която „отскача“ до дома на съдружника си.

— Доколкото си спомням, тя спомена, че е отишла в апартамента към десет и половина.

— Да, времето горе-долу съвпада. — Ив прехапа устни. — Според теб каква е целта на посещението й? Дали идва по работа или да прекара няколко минути в приятна компания?

— Ами… съдейки по облеклото й, посещението е делово. — Пийбоди наклони глава и с лека завист огледа елегантния костюм на блондинката. — Носи дипломатическо куфарче…

— И бутилка вино — прекъсна я Ив и нареди на компютъра: — Увеличи сектор Д.‍ И то скъпо вино — допълни тя, когато видя етикета. — Рурк има малък запас от същото вино. Мисля, че струва двеста долара.

— Бутилката ли? Брей!

— Една чаша — поправи я Ив и се засмя, когато забеляза как очите на младата жена се разшириха от изумление. После добави: — Нещо не се връзва… Компютър, искам нормална скорост, върни на камерата в асансьора. Хм, госпожата се издокарва — промърмори тя, наблюдавайки как Лианор извади златна пудриера от дипломатическото си куфарче, напудри носа си и повторно начерви устните си, докато асансьорът се изкачваше. — Хей, я погледни, та тя току-що разкопча горните три копчета на блузата си.

— По всичко личи, че се подготвя за среща с мъж — промълви Пийбоди, отговаряйки на незададения въпрос на началничката си.

— И аз мисля така. — Двете наблюдаваха как блондинката премина по коридора на трийсет и осми етаж и позвъни на вратата на Фитухю. Ив превъртя лентата. Петнайсет минути по-късно в апартамента влезе и Фокс. — Май не изглежда особено щастлив, а?

— Никак. — Пийбоди присви очи. — Вбесен е. — Повдигна вежди, когато Фокс ритна вратата на асансьора. — Направо излиза от кожата си.

Изчакаха да видят продължението на драмата. Лианор си тръгна след двайсет и две минути. Лицето й беше зачервено, очите й гневно проблясваха. Рязко натисна копчето на асансьора и вдигна куфарчето си. След няколко минути се прибра Фокс, който носеше някакво пакетче.

— Излъгала ни е — останала е в апартамента не двайсет-трийсет минути, а близо час. Какво ли се е случило там през онази нощ? — размишляваше на глас Ив. — Питам се какво ли е съдържал пакетът на Фокс. Пийбоди, свържи се с адвокатската кантора. Повикала съм Фокс в девет и половина. Покани тук Лианор по същото време. Ще ги разпитваме едновременно.

— Да разбирам ли, че и аз ще участвам?

Ив изключи компютъра и сви рамене.

— Рано или късно ще трябва да започнеш. Ще те чакам тук в осем и половина. Не, по-добре ела у дома в осем. Така ще имаме повече време. — Видеотелефонът й избръмча, тя колебливо го погледна, очевидно възнамерявайки да не се обади, после промени решението си.

— Тук Далас.

— Здрасти! — Лъчезарното лице на Мейвис изпълни екрана. — Надявах се да те хвана, преди да си напуснала любимия си кабинет. Как върви работата?

— Сравнително добре. Тъкмо си тръгвах. Какво има?

— Хей, радвам се, че успях да се свържа с теб. Направо е фантастично. Слушай, намирам се в студиото на Джес, Леонардо също е тук. Ще правя запис, после организираме страхотен купон. Непременно трябва да дойдеш.

— Мейвис, имах тежък ден. Предпочитам да…

— Моля те, ела. — По гласа й личеше, че е нервна. — Ще купим храна, а пък Джес има някаква страхотна напитка — взима ти ума само за няколко секунди. Джес ми обеща, че ако записът се получи, ще го предложи на неколцина продуценти. Искам да присъстваш. Нали знаеш, моралната подкрепа е най-важна. Не можеш ли да се отбиеш поне за малко?

— Добре — съгласи се Ив, а мислено изруга и се нарече безгръбначно същество. — Ще съобщя на Рурк, че ще закъснея. Но не мога да остана дълго.

— О, не се притеснявай за съпруга си, вече му се обадих.

— Какво?

— Обадих му се по видеотелефона. Знаеш ли, никога не съм стъпвала в кабинета му. Направо се шашнах — там се провеждаше нещо като заседание на Обединените нации, беше фрашкано с чужденци. Рурк е върхът, а? Свързаха ме с него само защото им казах, че съм най-добрата ти приятелка… — Ив тежко въздъхна, а певицата продължи да чурулика: — Съобщих му какво сме намислили и той обеща да се отбие след съвещанието.

— Изглежда си уредила всичко без мое съгласие — промърмори Ив. Ето че пропадаха плановете й да прекара една спокойна вечер в домашна обстановка след освежаващ хидромасаж.

— Точно така. Хей, това Пийбоди ли е? Приятелко, и ти си поканена. Купонът ще бъде щур. Доскоро!

— Мейвис! — успя да извика Ив секунда преди певицата да прекъсне връзката. — По дяволите, къде се намираш?

— Нима не ви казах? Студиото е на Осмо авеню, входът му е откъм улицата. Почукайте на вратата и някой ще ви отвори. Трябва да изчезвам — припряно заяви тя, когато се дочу някакво дивашко биене на барабани, което минаваше за музика. — Музикантите вече настройват инструментите си. Чао!

Ив тежко въздъхна, отметна косата от челото си и се обърна към сътрудничката си:

— Искаш ли да посетиш звукозаписно студио, където ще ти спукат тъпанчетата с ужасна музика и ще те отровят с отвратителна храна и долнопробен алкохол?

— Ще ми бъде много приятно, лейтенант — без колебание отвърна Пийбоди.

 

 

Наложи им се доста продължително да чукат на сивкавата стоманена врата. След проливния дъжд тази сутрин от тротоарите се издигаше пара, която вонеше на прегоряло олио и на гниещи отпадъци, тъй като рециклиращите автомати в този район на града почти никога не работеха.

Ив уморено наблюдаваше как двама наркомани се пазаряха под мъжделивата светлина на уличната лампа. Младежите изобщо не се изплашиха от униформената Пийбоди. Ив извърна поглед, когато само на няколко крачки от нея единият смръкна голяма доза наркотик на прах.

— Дявол да го вземе, този тип е прекалено нахален. Арестувай го.

Пийбоди сви рамене и се подчини. Наркоманът присви очи, изпсува, погълна пликчето, в което беше дрогата и хукна да бяга. Подхлъзна се върху мокрия паваж и блъсна главата си в стълба на уличната лампа. Когато Пийбоди се приближи до него, той лежеше по гръб, а от носа му шуртеше кръв.

— Припаднал е — извика тя на Ив.

— Тъпанар! Повикай някоя полицейска кола да го закара в изтрезвителното. Да ти подам ли белезниците?

Сътрудничката й поклати глава.

— Няма смисъл. Кварталният полицай ще се справи и без мен. — Извади комуникатора си, съобщи къде се намира и се върна при началничката си, като й прошепна: — Пласьорът още не е успял да избяга. Вярно, че е със специални перки, но ще се опитам да го заловя.

— Струва ми се, че не изгаряш от ентусиазъм. — Ив изгледа с присвити очи пласьора и му подвикна: — Хей, тъпако, виждаш ли това ченге? — Посочи към Пийбоди. — Разкарай се от тук или ще я накарам да настрои оръжието си на трета степен и тогава със сигурност ще подмокриш гащите!

— Мръсница! — изсъска непознатият, включи летателното си устройство и изчезна от погледа й.

— Имаш невероятен подход към подобни типове, Далас.

— Да, истински дар божий. — Тя се обърна, готова отново да заблъска по вратата и се озова лице срещу лице с някаква огромна жена. Непознатата беше висока близо два метра, раменете й бяха широки като гардероб. Носеше кожена жилетка без ръкави, а мускулестите й ръце бяха украсени с татуировки. Тялото й беше натъпкано в прилепнало трико с цвета на заздравяваща синина. На носа й висеше медна халка, къдравата й, късо подстригана коса напомняше каска.

— Тия шибани наркопласьори — изрече тя с гръмлив глас. — Вдигнали сме ръце от тях. Ти ли си ченгето на Мейвис?

— Да. Доведох и една колежка.

Великанката огледа Пийбоди със светлосините си очи.

— Нямам нищо против. Мейвис вика, че колежката ти била готина. Да се запознаем — викат ми Голямата Мери.

— Да, действително си голяма.

На гигантската жена й бяха необходими цели десет секунди, докато разбере думите на Ив, после широко се ухили и възкликна:

— Заповядайте. Джес тъкмо загрява. — Грабна ръката на Ив и я повлече в коридора. — Идваш ли, ченге на Далас?

— Името ми е Пийбоди — заяви младата жена и побърза да се отдръпне, за да не я сполети съдбата на началничката й.

— Пийбоди ли? Да бе, съвсем приличаш на грахово зърно^[1]! — Голямата Мери гръмко се изсмя, развеселена от шегата си, после натика двете жени в асансьора и натисна копчета за първия етаж. — Джес поръча да ви заведа в апаратната. Имате ли мангизи?

Ив, която се задушаваше, тъй като лицето й беше притиснато до подмишницата на огромната жена, успя да промърмори:

— Защо питаш?

— Поръчали сме кльопачка и трябва да се включите в плащането.

— Въпросът ти е уреден. Рурк ще дойде ли?

— Не съм видяла никакъв Рурк. Мейвис вика, че не мога да го сбъркам, щото бил страшно готин.

Облицованата врата се отвори. Ив дълбоко си пое въздух, но все пак имаше чувството, че тъпанчетата й ще се спукат. Мейвис извиваше глас под оглушителния акомпанимент на електронния оркестър. Ако не беше толкова привързана към певицата, Ив щеше да побегне, търсейки убежище от непоносимия шум.

— Ще ви донеса от пиячката. Джес черпи. — Мери тромаво се отдалечи, а двете жени останаха в остъклената контролна кабина, намираща се над студиото, където Мейвис продължаваше да се дере. Ив се усмихна и се приближи до стъклото, за да я наблюдава по-добре.

Певицата беше вдигнала косата си, която наподобяваше хилав фонтан, изригващ от пъстроцветната й диадема. Носеше нещо подобно на горнище на гащеризон, черните кожени презрамки закриваха зърната на голите й гърди. Полата й беше ушита от блестяща материя и едва достигаше до чатала й. Мейвис танцуваше в такт с музиката и модерните обувки с дванайсетсантиметрови токове очевидно не я затрудняваха.

Безсъмнено костюмът й беше дело на нейния любовник — Леонардо. Той седеше в ъгъла на студиото и влюбено наблюдаваше певицата. Беше издокаран с плътно прилепнал костюм от трико, който му придаваше вид на елегантен мечок.

— Ама че двойка — промърмори Ив и пъхна ръце в задните джобове на износените си джинси. Обърна се с намерение да каже нещо на Пийбоди, но забеляза, че вниманието на сътрудничката й е напълно погълнато. На лицето й беше изписана смесица от изненада, възхищение и похот.

Ив проследи погледа й и видя мъж, който навярно беше Джес Бароу. Човекът беше истински красавец, сякаш беше излязъл от картина на древен майстор. Дългата му, блестяща коса беше с цвета на полирано дъбово дърво. Сребристите му очи бяха украсени с гъсти ресници. Лицето му имаше бронзов загар и красотата му се подчертаваше от високите скули и изпъкналата брадичка. Устните му бяха плътни, а пръстите му, които сякаш летяха по контролното табло, бяха като изваяни от мрамор.

— Прибери си езика, Пийбоди, че току-виж си го настъпила — изсъска тя на сътрудничката си.

— Господи, не предполагах, че е толкова красив! Не ти ли се иска да го изхрускаш?

— Не, обаче ти опитай.

Внезапно Пийбоди се сепна и се изчерви като рак. Пристъпи от крак на крак и си каза да не забравя, че жената до нея й е началничка. Сетне промълви:

— Възхищавам се от таланта му.

— Възхищаваш се от тялото му. Човекът е в отлична форма, тъй че не мога да те обвиня в липса на вкус.

— Де да мога да го прегърна — прошепна Пийбоди и смутено се изкашля, когато забеляза приближаването на Голямата Мери, която размахваше две бутилки. Едрата жена извика:

— Джес доставя пиячката от семейната фабрика в южните щати. Много я бива.

Бутилките бяха без етикети, поради което Ив се примири с мисълта, че напитката ще изгори гърлото й. Ала беше приятно изненадана, когато отпи от бутилката.

— Действително е хубава. Благодаря.

— Ако пуснеш някой и друг долар в касичката, ще получиш още. А сега отивам долу, за да чакам Рурк. Разбрах, че бил въшлив от мангизи. Чудя се що не си облечена с нещо по-свястно, щом си се вързала за такъв тузар.

Ив предпочете да не споменава за диаманта, голям колкото юмруче на бебе, който носеше на верижка под ризата си.

— Бельото ми е от чисто злато. Вярно, че ми убива, обаче ме кара да се чувствам по-сигурна.

Мери сбърчи чело в размисъл, после избухна в смях, удари Ив по гърба толкова силно, че главата на младата жена се блъсна в стъклото, сетне се отдалечи с тромавата си походка.

— Трябва да я вземем в полицията — прошепна Ив. — Не ще й бъде необходимо нито оръжие, нито бронежилетка.

Гласът на Мейвис се извиси в оглушително кресчендо, после музиката престана като че беше прерязана с нож. Певицата победоносно изкрещя и се хвърли в отворените обятия на Леонардо.

— Добре се справи, сладурче. — Гласът на Джес Бароу беше като гъста сметана. Красавецът говореше провлечено, с южняшки акцент. — Почини си десетина минути и дай отдих на гласните си струни.

Вместо да послуша съвета му, Мейвис нададе нов оглушителен писък и помаха на Ив.

— Далас, значи успя да дойдеш! Какво ще кажеш, парчето не е ли вълшебно? Стой там, идвам при теб. — Тя изчезна през някаква врата, бързайки доколкото й позволяваха обувките с прекалено високи токове.

— Това била прочутата Далас! — провлечено изрече Джес и се изправи. Мускулестото му тяло се подчертаваше от джинсите, не по-малко износени от тези на Ив и от обикновена памучна риза, която навярно струваше колкото месечната заплата на квартален полицай. Диамантената му обеца проблесна, когато той прекоси апаратната и протегна изящната си ръка, при което златната му гривна се плъзна надолу по китката му. — Мейвис изгаря от ентусиазъм, когато ми разказва за приятелката си от полицията.

— Мейвис непрестанно е ентусиазирана. Това я прави по-чаровна.

— Точно така. Аз съм Джес и за мен е удоволствие най-сетне да се запозная с вас. — Без да изпуска дланта на Ив, той прелъстително се усмихна на Пийбоди. — Изглежда, съм получил две ченгета, макар да очаквам само едно.

— Аз… аз съм ваша почитателка — заекна младата жена. — Притежавам всичките ви видео и аудио дискове, била съм на концертите ви.

— Любителите на музиката винаги са добре дошли при нас. — Красавецът пусна ръката на Ив и сграбчи дланта на сътрудничката й. — Елате да ви покажа любимата ми играчка. — Запъти се към пулта, но преди Ив да успее да ги последва, Мейвис се втурна в тясното помещение.

— Какво ще кажеш? Хареса ли ти? Музиката е моя, Джес направи аранжимента. Убеден е, че песента ще се превърне в хит.

— Гордея се с теб. Беше прекрасна. — Ив прегърна приятелката си и се усмихна на Леонардо, който стоеше зад любимата си. — Как се чувстваш като приятел на една изгряваща звезда?

— Тя е направо вълшебна. — Дизайнерът се наведе и стисна рамото й. — Изглеждаш прекрасно. Когато те гледах по телевизията, забелязах, че често се явяваш в обществото с моите модели. Много съм ти благодарен.

— Аз трябва да ти бъда благодарна — искрено изрече Ив. Леонардо беше истински гений в областта на модата. — Ако не беше ти, щях да изглеждам като някоя далечна братовчедка на Рурк, която носи дрехи, подхвърлени й от богати роднини.

— Винаги изглеждаш чудесно, защото индивидуалността ти е силно изразена. — Леонардо присви очи и прекара пръсти през косата й. — Трябва да се подстрижеш. Ако не го правиш веднъж месечно, прическата губи формата си.

— Тъкмо се канех да я подкъся, само че…

— Не! — Леонардо поклати глава и развеселено я изгледа. — Отдавна отминаха времената, когато сама се подстригваше. Обади се на Трина и си запази час.

— Сигурно отново ще се наложи да я заведем насила — обади се Мейвис, чиято усмивка не слизаше от лицето. — Ще отлага посещението при фризьорката и ще започне да кълца косата си, щом започне да пада върху очите й. — Изкикоти се, а Леонардо потръпна. — Ще помолим Рурк да я принуди.

— С най-голямо удоволствие. — Рурк, който току-що беше излязъл от асансьора, се отправи към Ив, обгърна лицето й с длани и я целуна. — За какво трябва да те принуждавам?

— За нищо. Хайде, пийни си. — Тя му подаде бутилката, но Рурк предпочете да разцелува Мейвис.

— Благодаря за поканата, скъпа. Никога не съм бил в звукозаписно студио.

— Супер е, нали? Системата за запис е свръхмодерна, а Джес е истински магьосник на пулта. Имам чувството, че е програмирал поне шест милиона инструмента. Умее да свири на всички тях. Всъщност няма нещо, което да не може. Нощта, когато той се появи в клуба, промени живота ми. Все едно стана чудо.

— Чудото си ти, Мейвис. — Джес тактично поведе Пийбоди към присъстващите. Ив забеляза, че сътрудничката й е поруменяла, очите й са помътнели, а пулсът й е ускорен.

— Спокойно, малката — прошепна й тя, но Пийбоди само забели очи.

— Джес, вече си се запознал с Далас и с асистентката й. А това е Рурк. — Мейвис възбудено се поклащаше на високите си токове. — Моят най-добър приятел.

— Истинско удоволствие е да се запозная с вас. — Джес подаде изящната си ръка на новодошлия. — Възхищавам се от успехите ви в бизнеса и от добрия ви вкус по отношение на жените.

— Благодаря. Човек трябва много да внимава, за да има успех в двете области, които споменахте. — Рурк се огледа. — Студиото ви е истинско чудо на техниката.

— То е моята гордост. Отне ми доста време, докато постигна желания резултат. Всъщност Мейвис е първата, която го използва, освен мен, разбира се. Предлагам да ви покажа всичко, преди отново да се заловим за работа.

Поведе ги към пулта и се настани пред него като капитан, който хваща руля на кораб.

— Мейвис успя да ви информира, че изпълнението на различните инструменти е програмирано. Мога да поискам най-разнообразни комбинации и да придавам различна височина. Системата се подчинява на команди, изречени от мен, но рядко използвам този метод, тъй като отвлича вниманието ми от музиката.

Докосна плъзгачите. Разнесоха се звуци на оркестър, който изпълняваше ритмична мелодия.

— А сега записаният вокал — нареди музикантът и натисна няколко бутона. Разнесе се гласът на Мейвис — невероятно плътен и богат. Височината на звуците се отразяваше на монитор, където се появяваха различни цветове и форми. — Използвам всичко това за компютърен анализ. — Джес обезоръжаващо се усмихна. — Ние, музикантите, сме малко смахнати. Но това е тема за друг разговор.

— Изпълнението на Мейвис е страхотно — отбеляза Ив.

— Ще постигна още по-добро звучене. — Той отново натисна различни бутони. Гласът на Мейвис сякаш се раздели и двата гласа се насложиха в необикновена хармония. — Джес докосна плъзгачите. Дочуха се китари, ударни инструменти, стоновете на саксофон. — Чрез различни команди музикантът постига желания акомпанимент. Всъщност всичко е много елементарно — заобяснява той, — например дуетите на Мейвис с прочути музиканти от миналото. Особено внимание заслужава изпълнението й на „Нощта след един тежък ден“ заедно с Бийтълс. Апаратурата дава възможност да закодирам всякакви звуци. — С лека усмивка завъртя някакъв диск. Разнесе се шепотът на Ив:

— Спокойно, малката. — Думите се сляха с гласа на певицата и постепенно заглъхнаха.

— Как го правите? — заинтересува се Ив.

— Нося миниатюрен микрофон, който е свързан с пулта. Сега мога да заменя гласа на Мейвис с вашия. — Той отново натисна няколко бутона, а Ив потръпна, като се чу да пее.

— Веднага престанете! — извика тя.

Джес усмихнато се подчини и промълви:

— Извинете, но не можах да устоя на изкушението. Искаш ли да чуеш гласа си, Пийбоди?

— Не. — Младата жена нерешително прехапа устни, сетне се поправи: — Защо не?

— Да изберем някоя страстна песен — промърмори той и пръстите му пробягнаха по пулта. Очите на Пийбоди се разшириха от учудване, когато се чу да изпълнява сантиментална песен, наречена „Омагьоса ме“.

— Ти ли си композиторът? — попита тя. — Никога не съм слушала това парче.

Джес се изкиска.

— Не. Песента е била хит много преди да се родя. Имаш мощен глас, Пийбоди, и умееш да контролираш дишането си. Искаш ли да напуснеш работа и да станеш певица?

Тя поруменя и поклати глава. Джес изолира вокала и в кабината зазвуча инструментален блус. Музикантът потупа пулта, сякаш галеше любимо дете и обясни:

— Всичко това е плод на тригодишна съвместна работа с един инженер, който е създал част от апаратурата за звукови ефекти в Света на Дисни. След като имам прототипа, се надявам да организирам масово производство на уредбата. Тя се задейства и чрез дистанционно управление. Разполагам със спецификациите за портативна апаратура, в момента работя върху уред, който ще придава различно настроение на изпълнението… — Той се сепна и поклати глава. — Май се поувлякох и започнах да ви досаждам. Агентът ми се оплаква, че съм отделял повече време за електрониката, отколкото за записите…

— Донесох кльопачката — гръмогласно обяви Голямата Мери.

— Да не губим време. — Музикантът се усмихна на гостите си. — А ти, Мейвис, си похапни добре. Ще изразходваш много енергия през следващите часове.

— Гладна съм като вълк! — възкликна певицата, сграбчи ръката на Леонардо и го повлече към вратата. Мери вече внасяше в студиото кашони с храна.

— Вие вървете — промърмори Джес. — Имам още малко работа. Идвам след няколко минути.

— Какво ще кажеш? — прошепна Ив на съпруга си, докато слизаха по стълбата, следвани от Пийбоди.

— Мисля, че човекът търси спонсор за производството на любимата си играчка.

Тя кимна и въздъхна.

— И аз си помислих същото. Съжалявам, че те забърках в тази история.

— Не се притеснявай, проектът му е интересен.

— Накарах Пийбоди да провери досието му. Не открихме нищо нередно. И все пак не ми се иска този Джес да използва теб… или Мейвис.

— Времето ще покаже дали е бил искрен… — Когато влязоха в студиото, той обърна Ив към себе си и прекара длани по бедрата й. — Липсваше ми, скъпа. Не обичам задълго да се разделяме.

Ив усети как я облива огън, гърдите й се втвърдиха.

— И ти ми липсваше. Предлагам да измислим някакво извинение, да се приберем вкъщи и да се любим до забрава — прошепна тя. Притисна се към съпруга си и установи, че е безкрайно възбуден. Рурк се наведе, целуна я зад ухото и установи, че изгаря от желание да я разсъблече. След миг промълви:

— Прекрасна идея! Господи, колко те желая! — Хвана я за косата, отметна главата й и страстно впи устни в нейните, без да го е грижа, че някой може да ги наблюдава.

Джес ги наблюдаваше от апаратната. Усмихна се и си каза: „Нищо чудно след няколко минути Рурк да я обладае на пода“. Не, това не биваше да се случва. Той натисна няколко бутона и смени програмата. После, безкрайно доволен от себе си, се отправи към студиото на долния етаж.

 

 

Два часа по-късно Ив караше с лудешка скорост колата си по улиците на Ню Йорк, които бяха осветени от огромните рекламни табла, преливащи във всички цветове на дъгата. Искаше й се час по-скоро да се озове в леглото със съпруга си и да задоволи страстта, която я караше цялата да тръпне.

— Нарушаваш правилата за движение, лейтенант — шеговито подхвърли Рурк. Отново беше възбуден като юноша, който наскоро е опознал тайните на секса.

Жената, която се гордееше с факта, че винаги спазва закона, едва чуто промърмори:

— Не ме е грижа.

Той се приведе и докосна гърдата й.

— Тогава карай още по-бързо.

— Божичко! — Ив вече си представяше как той прониква в нея. Натисна педала за газта и колата се стрелна по Парк авеню.

Някакъв собственик на подвижна сергия й показа среден пръст, когато автомобилът за малко не го блъсна при резкия завой. Ив тихо изруга, включи лампичката, показваща, че колата е служебна, постави на покрива червено-синята полицейска лампа и пусна сирената. Сетне подкара още по-бързо, като непрекъснато повтаряше:

— Не мога да повярвам, че го правя. Никога не съм злоупотребявала със служебното си положение.

Рурк прекара длан по бедрото й и прошепна:

— Знаеш ли какво ще направя с теб?

Младата жена дрезгаво се изсмя и преглътна:

— За Бога, не ми казвай, че ще убия и двама ни!

Стискаше волана, а тялото й вибрираше като струна, докосната от опитен музикант. Задъхваше се, очите й се премрежваха.

— Включи дистанционното за портала — извика тя. — Нямам намерение да намалявам скоростта.

Рурк побърза да се подчини. Огромната стоманена врата бавно се плъзна встрани и колата премина през тесния отвор, на косъм от колоните на портала.

— Браво, скъпа. Хайде, спри!

— Още секунда. — Автомобилът полетя по алеята, покрай величествените дървета и пеещите фонтани.

— Спри! — отново извика Рурк и притисна длан между краката й.

Тя изпита неописуема наслада, пред очите й притъмня, за малко щеше да връхлети върху един огромен дъб. Удари спирачки и колата се понесе на зигзаг по алеята.

Ив се нахвърли като тигрица върху съпруга си, той жадно протегна ръце към нея. Вкопчиха се един в друг и започнаха взаимно да се разсъбличат. Тя го ухапа по рамото, дръпна ципа на панталоните му и се изкиска. Рурк едва чуто изруга и я измъкна от колата.

Двамата паднаха на тревата, той притисна към себе си Ив. Тя потръпваше от невъобразимото удоволствие и нашепваше:

— Побързай, побързай! — Усети устните му върху гърдата си, сетне той нежно захапа зърното й. Ив задърпа панталоните му и впи пръсти в бедрата му. Рурк се задъхваше, разтърсван от безумна страст, подсилваща се от ноктите й, които драскаха гърба му. Ушите му бучаха, като че кръвта му беше приливна вълна, нахлуваща във вените му. Сграбчи бедрата на Ив, разтвори ги и проникна в нея. Тя изстена от удоволствие и отново захапа рамото му. Усещаше как Рурк пулсира в нея и я изпълва цялата след всеки тласък. Моментът на върховна наслада беше болезнен, но не задоволи страстта й, която сякаш нарасна още повече. Беше влажна и гореща, след всеки тласък мускулите й обгръщаха Рурк като в юмрук. Той вече не беше в състояние да спре, нито да разсъждава; обладаваше съпругата си както жребец се съвокуплява с кобила. Пред очите му бе паднала червеникава мъгла, не виждаше лицето на Ив, само я усещаше как тръпне под него, дочуваше прегракналите й стонове. Звуците отекваха в съзнанието му като напев от древността и караха кръвта му да закипи още по-силно.

Внезапно почувства, че губи контрол над себе си. Ускори ритъма като двигател, достигнал пределната си мощност, вкопчи ръце в бедрата на Ив и изригна. Жарката вълна на облекчение го погълна и той се задъха като удавник. За пръв път не знаеше дали Ив го е последвала в бездната на страстта.

С последни сили се претърколи на тревата и се просна по гръб, опитвайки да си поеме въздух. Облаците се бяха разкъсали и под сребристата лунна светлина двамата лежаха на тревата — изпотени, с разкъсани дрехи като единствените оцелели воини след ожесточена битка.

Ив тихо изстена, легна по корем и допря пламналото си лице до тревата, покрита с хладна роса. След миг прошепна:

— Божичко, какво беше това?

— При други обстоятелства бих го нарекъл „секс“. Но в момента… — Той с усилие отвори очи и продължи: — … не зная как да го назова.

— Струва ми се, че те ухапах.

Рурк постепенно започваше да се съвзема и едва сега усети болка в рамото си. Извърна глава и забеляза следите от зъбите й.

— Очевидно някой го е сторил. Твърде вероятно е да е твое дело. — Той замълча и впери поглед в една падаща звезда, която остави след себе си сребриста диря в тъмното небе. Хрумна му, че преди няколко минути самият той приличаше на комета, която лети към неизбежната си гибел. — Как се чувстваш?

— Не зная. Трябва да помисля. Главата ми все още се върти. Лежим на моравата… — колебливо промълви тя, — а дрехите ни са разкъсани. Сигурна съм, че имам отпечатъци от пръстите ти върху задните ми части…

— Постарах се да бъдат ясни — промърмори той.

Ив се изкикоти, после избухна в смях.

— Господи, погледни на какво приличаме!

— След секунда. Струва ми се, че още съм заслепен — усмихнато заяви той. Ив продължаваше да се кикоти. Косата й беше щръкнала, очите — помътнели, разкъсаните й дрехи бяха на петна от тревата, части от тялото й бяха покрити със синини. — В момента изобщо не приличаш на ченге, лейтенант.

Тя се претърколи и седна до него. Наклони глава и критично го огледа.

— И ти нямаш вид на преуспяващ бизнесмен. — Подръпна разкъсания му ръкав и добави: — Много си оригинален. Само се питам как ще обясниш всичко това на Съмърсет.

— Ще му кажа, че съпругата ми е хищна самка.

— Едва ли ще го изненадаш. Той отдавна е стигнал до същото заключение. — Въздъхна и погледна към къщата. Лампите на долния етаж светеха и сякаш ги подканваха да се приберат у дома. — Как да се промъкнем незабелязано?

— Ами… — Рурк откри разкъсаната й риза и я завърза около гърдите й, което я накара отново да избухне в смях. Двамата успяха да навлекат раздраните си панталони и се спогледаха. — Не мога да те занеса до колата — промълви той. — Надявах се ти да го сториш.

— Но първо трябва да се изправим.

— Съгласен съм.

Двамата останаха неподвижни, сетне, заливайки се от смях, се изправиха — олюляваха се като пияници и се подкрепяха взаимно.

— Ще оставим колата тук — предложи Рурк.

— Дадено. Ами дрехите и обувките?

— Зарежи ги.

— Прекрасна идея.

 

 

Кискайки се като деца, които са нарушили вечерния час, двамата бавно се изкачиха по стъпалата и отвориха вратата. Рурк й направи знак да пази тишина. Внезапно се дочуха бързи стъпки.

— Рурк, какво се е случило? — Съмърсет се втурна към тях. Невъзмутимото му изражение беше изчезнало. Лицето му се изкриви от тревога при вида на разкъсаните им дрехи и помътнелите им очи. — Нещастен случай ли е имало?

— Напротив, много щастлив. Връщай се в леглото, всичко е наред. — Той прегърна Ив през кръста и олюлявайки се, двамата се заизкачваха към втория етаж. Икономът стоеше като вкаменен и ги наблюдаваше със зяпнала уста. Изражението му достави огромно удоволствие на Ив, която продължи да се кикоти, докато влязоха в спалнята.

Без да се събличат, двамата се хвърлиха в леглото и потънаха в непробуден сън.