Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Lari Fari Mogelzahn, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Николай Краев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2009)
Издание:
Издателство „Отечество“, София, 1979
Немска, първо издание
Редактор: Богдана Зидарова
История
- —Добавяне
Как Лари Фари Шмекелари стана мелничар, как залови известния джебчия Франц Крадлитски, точно когато последният се опитваше да му открадне птичето, което той нямаше
— Веднъж бях мелничар — започна да разказва тази вечер Лари Фари — и то в хубавата страна на приказките „Бонбон Кръц-Кръц“, където живеех тогава. Хората нямаха вече какво да ядат, защото вятърът беше спрял да духа и вятърната им мелница не можеше да се върти. И те не можеха да си смелят житото. Точно както се казва в една поговорка: „Там дето вятърът кротува, сиромахът си гладува“. И така, хората за малко да умрат от глад.
Какво ли щеше да стане, ако не бях отишъл аз!
Поизпънах се мъничко, протегнах крака и ръце и станах доста голям. Хората донесоха стълби, опряха ги на мен и почнаха да качват чувалите с жито и да ги изсипват в устата ми, точно между зъбите.
Бях си сложил специалните зъби за мелене на брашно и така ситно смлях житото, че да могат от него да пекат сладки и по цял ден да ядат само сладки. Истина ви казвам. Само сладки със стафиди и пудра захар. Брашното излизаше през крачолите ми и оттам ратаите го сипваха в чувалите.
— И ти казваш, че това е вярно? — изръмжа Честния лъв Ханс. — Я си кажи истината и му прави сметка, че ако лъжеш, такава ще ти зашия с лъвската си лапа, та дълго да ме помниш, честна дума ти давам.
— Защо да ви лъжа? — каза Лари Фари Шмекелари и се обърна да покаже. — Ето на̀, вижте! Тук ми е останало малко брашно още оттогава.
Вярно, че отзад се сипеше нещо бяло, но то падаше от дупката на един дървесен червей.
— Е, добре тогава — измърмори Честния лъв Ханс, — виждам, че не лъжеш. Карай нататък!
— И така, станах на голяма почит. Всички ме знаеха. По това време обаче из тези места върлуваше известният джебчия Франц Крадлитски. Никой не можеше да го открие, а камо ли да го хване. Полицията дори не знаеше как точно изглежда, защото той беше много хитър и се преобличаше страшно изкусно. Веднъж например се появяваше без шапка, а друг път — без каскет. Или пък ту ходеше без изкуствени мустаци, ту — без бакенбарди. Хората бяха ужасно объркани от това негово преобличане.
Но аз оправих работата, защото съм по-хитър от полицията.
Както сигурно знаете, джебчията е много по-страшен от обикновените крадци, защото той не краде ей така, просто от кухните, килерите и стаите на хората, където можеш спокойно да поставиш обикновен капан и да го хванеш. О не, джебчията върши своята работа съвсем изкусно. Стоиш си ти например на пазара, искаш да си купиш от някоя сергия нещо вкусно за хапване — килце или две плодове, или пликче фъстъчки. И ето че към теб се присламчва някакъв тип, усмихва се леко, почва да прави някакви страшни фокуси с едната си ръка, мърда си носа като палячо, комуто е влязла бълха в гащите. Ти го зяпаш и си мислиш „Гледай ти, какъв мил човек!“, а той, хоп — с другата си ръка незабелязано ти свива от джоба сандвича със салам. След това си тръгва, ни лук ял, ни лук мирисал. Ти гледаш захласнат подире му, махаш му приятелски с ръка за сбогом и дори му пожелаваш всичко най-хубаво. А той — дим да го няма. После решаваш да поседнеш на някоя щайга и предвкусвайки сладостта на сандвича със салам, бъркаш в джоба на якето, но уви… Там няма нищо… и си отиваш гладен. Ей такъв негодник е джебчията. И така, аз се залових с тази работа!
— И аз познавах един такъв — започна бъбривият палячо. — Той все гледаше да ти докопа джоба и да ти измъкне закуската, но не можеше нищо да открадне, защото…
Мечето Цигу-Мигу го тупна бързо с лъка по капелата, за да му затвори устата и палячото млъкна.
— И така, отидох аз, сякаш нищо няма, на селския пазар и застанах пред сергията на птичаря Якоб. Направих се, е уж купувам някакво птиченце, но не купих нищо. После се престорих, че го пъхам в задния си джоб, но в ръката си не държах никакво птиченце, а своите остри като нож зъби за лов на лисици, които преди това бях специално наточил. И така, пъхнах си зъбите за лов на лисици в задния джоб и почнах да си подсвирквам тихо и сладко като птиче, като канарче. Всъщност, какво ли ви разправям, аз всякога съм свирил като виртуоз…
— Ох, само да лъжеш — изръмжа Честния лъв Ханс, — такава ще ти обърша през носа с лъвската си лапа, че ще ме помниш. Хайде, изсвири нещо, да чуем какво можеш!
Хрупко-Черупко размърда подвижния си крак и той заскърца. И понеже лъвовете не разбират много-много от музика, защото знаят само да реват и ръмжат, Честния лъв Ханс каза:
— Е, добре, хубаво свириш. Разказвай по-нататък!
— И така, крадецът се приближава и отдалече си мисли: „Охо, този си е купил птиченце!“ Идва по-близо, застава до дясната ми страна и почва с ръката си да ми прави зайчета. После ми се усмихва леко. Аз се правя, че нищо не разбирам и го гледам глупаво. А през това време той пъха дългите си джебчийски пръсти в задния ми джоб и щрак — аз захапвам ръката му със специалните си зъби за лов на лисици — мошеникът е пипнат и почва да хленчи.
После полицията го отведе и аз получих наградата, определена за главата му — седемстотин копчета за мъжки панталон. С тях си купих цял куп чуждестранни фъстъци и то три различни вида. Истина ви казвам.
— Така е — изръмжа Честния лъв Ханс, — май има три вида чуждестранни фъстъци: кашу, шан и пердахан. Само да беше посмял да излъже този хубостник, щях да го излапам с пудра захар и сметана, честна дума ви давам.