Матю Райли
Храмът на инките (1)

Дължа специална благодарност на няколко души.

На Натали Фриър — тя винаги е първият човек, който чете ръкописите ми, при това на откъси от по четиридесет страници. Отново ти благодаря за изключителното търпение, великодушие и помощ. На брат ми Стивън Райли — за неговата безрезервна вярност и точни бележки върху текста. (Някога споменавал ли съм, че той е автор на най-хубавия сценарий, който съм чел?)

На родителите ми, както винаги — за тяхната обич, окуражаване и подкрепа. На моя добър приятел Джон Шрутън — за това, че за трети път изигра ролята на опитна мишка. (Джон е първият, който чете книгите ми в завършен вид — още помня как четеше „Експлозивно“, докато гледахме крикет на игрището в Сидни.) На Ник Козлина — за бележките й върху ръкописа и на Саймън Козлина — за това, че ми позволи да дам на главния си герой неговото лице!

Трябва да спомена и за страхотните хора в „Пан Макмилън“. На Кейт Патърсън, моята издателка за това, че… хм… направи възможно всичко това. Нейните усилия да публикува трилъри за масовия читател в тази страна заслужават уважение. На Ана Макфарлин, моята редакторка — за това, че разкри най-доброто у мен. На всички търговски агенти в „Пан“ — те ежедневно работят на предните линии в книжарниците из цялата страна. И накрая огромна благодарност на Джейн Новак, моята агентка по връзките с обществеността в „Пан“ — за това, че ме закриля като тигрица и че разбра иронията, когато двамата с Ричард Стъбс говорихме за нея по националното радио!

Е, това е. А сега да започваме…