Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Riptide, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Тинко Трифонов, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 53гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- dave(2009)
Издание:
ИК „Коала“, 2000
ISBN 9S4-530-064-7
История
- —Добавяне
18.
На следващата сутрин, с леко зачервени от снощната бира очи, Хач се затвори в медицинската барака и занарежда инструменти си по описа им. През последните няколко дни имаше няколко наранявания, ала нищо по-сериозно от охлузвания и едно пукнато ребро. Докато преглеждаше лавиците и проверяваше съдържанието им по общия опис, чуваше монотонния шум от близките рифове. Бледото слънце се опитваше да надникне през прозореца с метална каса, заслонено от вечното перде на мъглата.
След като свърши с инвентаризацията, Хач окачи табелата с описа до лавиците и погледна през прозореца. Видя високата, с отпуснати рамене, фигура на Кристофър Сейнт Джон, който крачеше енергично по неравната земя към базовия лагер. Англичанинът обиколи дебел кабел и дълга пластмасова тръба, след това се мушна във фургона на Уопнър и непокорната му сива коса почти докосна горната греда на вратата. Хач постоя известно време, след това взе двете черни папки, излезе от медицинския пункт и последва историка. Може би имаше някакъв напредък в разгадаването на шифъра.
Кабинетът на Уопнър в базовия лагер бе по-разхвърлян дори от кабината му на „Серберъс.“ Не стига че бе малък, но и редиците мониторингова и сервоуправляваща техника му придаваха клаустрофобичен вид. Уопнър бе заел единствения стол в офиса, натикан в далечния ъгъл и заобиколен от лавиците с релейна апаратура. От две тръби на тавана духаше студен въздух, а на отсрещната стена бръмчеше масивен климатик.
Въпреки климатичната инсталация в стаята бе задушно от сгорещената електроника. Когато Хач влезе, Сейнт Джон търсеше къде да окачи сакото си. След като не намери подходящо място, той внимателно го постави на най-близкия пулт.
— Господи — въздъхна Уопнър — пускаш си стария мъхнат туид на пулта и след малко току виж си направил някое късо съединение в работилницата.
Сейнт Джон се намръщи и взе отново сакото си.
— Кери, имаш ли една минутка време? — попита той. — Наистина трябва да обсъдим този проблем с шифъра.
— Изглеждам ли като човек, който разполага с една минутка? — долетя отговорът.
Уопнър надигна глава и го изгледа свирепо.
— Току-що приключих с цялостната диагностика на острова. На цялата купчина апаратура, чак до микрокода. Отне ми цял час дори при максималната мощност. И всичко е наред: помпи, компресори, сервоустройства, или каквото там ти хрумне. Никакви проблеми или несъответствия.
— Това е чудесно — намеси си Хач.
Уопнър го изгледа недоверчиво.
— Я си напрегни мозъка. Чудесно било! Направо е ужасно!
— Не разбирам.
— Имахме срутване на системата, нали помниш? Шибаните помпи се прецакаха. След това сравних компютъра на острова със „Сцила“ на борда на „Серберъс“ и познай какво стана? ROM-чиповете на „Харибда“ тук са били променени. Променени!
Той яростно блъсна един от компютрите и преобърна кутията му.
— И?
— А сега правя диагностиката отново и всичко излиза наред. И не само това, ами цялата система не показва никакви отклонения. — Уопнър се наведе напред. — Никакви отклонения. Не загряваш ли? Това е физически и компютърно невъзможно.
Сейнт Джон оглеждаше техниката около себе си с ръце на гърба.
— Значи имаме призрак в машината, така ли, Кери? — осмели се да изрече той.
Уопнър не му обърна внимание.
— Не разбирам много от компютри — продължи Сейнт Джон и изисканият му акцент изпълни стаята, — но знам един термин: ВБИБ. Вкарваш боклук, излиза боклук.
— Не можеш ме хвана. Работата не е в програмирането.
— Аха, разбирам. Не е възможно да е човешка грешка. Доколкото си спомням, достатъчно бе едно погрешно програмирано на „Фортран“ уравнение, за да отпрати „Маринър“ да се рови за боклуци някъде из космоса и да не се чуе повече нищо от него.
— Важното е, че системата сега работи — рече Хач. — Защо тогава не продължим?
— Да, бе, и това да се случи пак! Искам да разбера защо целият този боклук се срина едновременно и изведнъж.
— Не можеш да направиш нищо по него сега — обади се Сейнт Джон. — А междувременно изоставаме от графика на дешифровката. Нищо не сработва. Направих още проучвания и мисля, че твърде бързо отхвърлихме…
— Глупости на таркалета! — сопна се Уопнър и се завъртя със стола си срещу него. — Няма да почнеш отново да ми каканижеш за многоазбучната история, нали старче? Виж какво, ще променя алгоритъма на моята челна атака, ще й дам петдесет процента приоритет и наистина ще задвижа нещата. Защо не се оттеглиш в библиотеката си? Върни се към края на деня с някои полезни идеи.
Сейнт Джон изгледа за миг Уопнър. След това навлече туидовото си сако и се измъкна навън, на прозирната слънчева светлина. Хач го последва до офиса му.
— Благодаря — рече той и подаде двете папки на Сейнт Джон.
— Знаеш ли, той е прав — каза историкът, седна зад чистото си бюро и придърпа уморен старата пишеща машина към себе си. — Работата е там, че аз опитах всичко друго. Базирах опитите си върху всички методи за шифроване, познати по времето на Макалън. Подходих като към аритметичен проблем, като към астрономическа или астроложка система, като към код, базиран на чужд език. И нищо.
— А какво означава многоазбучно? — попита Хач.
Сейнт Джон въздъхна.
— Многоазбучен шифър. Всъщност е доста прост. Разбираш ли, по времето на Макалън повечето шифри са били прости, монофонични замествания. Имаш обичайната азбука, след това — шифровата азбука, смесени без никакъв ред. За да кодираш нещо, просто проверяваш коя шифрова буква съвпада със следващата редовна буква в документа. Може кодът за „т“ да е бил „у“, а кодът за „и“ да е бил „з“. Тъй че ако шифроваш местоимението „ти“, получаваш „уз.“ Така се правят криптограмите, които публикуват във вестниците.
— Струва ми се доста ясно.
— Да. Но това не е много сигурна система. Тъй че какво би станало, ако разполагаш с няколко различни азбуки и работиш с тях? Да речем, че вместо с една, разполагаш с десет. И след като зашифроваш документа си буква по буква, ще минеш през всичките десет шифрови азбуки, а след това отново ще започнеш с първата. Това е многоазбучният шифър. И тогава „ти“ няма да е „уз“. Всяка буква ще е кодирана от различна шифрова таблица.
— Изглежда трудно за разшифроване.
— Да, много е трудно. Ала Кери смята, че по времето на Макалън не са използвали многоазбучни шифри. О, да, хората са знаели за тях. Но са смятали, че отнемат много време и са твърде предразположени към грешки. — Сейнт Джон въздъхна отново. — Ала в този случай най-големият проблем е проблемът на секретността. Ако Макалън е използвал многоазбучен шифър, как би могъл да скрие сигурно всички кодови азбучни таблици, които са му били необходими? Ако Ред Нед Окъм случайно ги зърне, цялата игра ще бъде издадена. А колкото и да е бил умен, не би могъл да ги запомни.
— Ако смяташ, че съществува възможност шифърът да е многоазбучен, защо не опиташ да го разгадаеш сам?
Ъгълчетата на устните на Сейнт Джонс се повдигнаха нагоре в нещо като усмивка.
— Ако разполагах с два месеца, с радост бих се опитал. Освен това нямам представа колко дълъг ключов код е използвал, ако изобщо е използвал такъв и колко свободно е разполагал нулите си.
— Нули ли?
— Nihil importantes. Букви, които не означават нищо, ала са разхвърляни из текста, за да затруднят разшифровчика.
Навън се чу изсвирване на корабна сирена — дълбока и загадъчна, и Хач погледна часовника си.
— Десет часът — рече той. — Най-добре е да тръгвам. След няколко минути ще започнат да запечатват тунелите и да осушават Шахтата. Пожелавам ви успех — на теб и на Кери.