Стивън Хънтър
Нощта на снайпера (6)

6.

— О, БОЖЕ, ДЖИМИ — каза тя.

Гласът идваше от много далеч, но когато Ърл се приближи, чу да става по-ясен и долови познатия ритъм на говора на младия мъж, когото беше гледал как расте.

— Скъпа, мили боже, толкова съжалявам — казваше Джими. — Такава каша забърках, господи, просто изгубих контрол.

Ърл се рееше около Иди, чувствайки се огромен и безпомощен и вбесен от това, което Джими й причиняваше.

— Джими, моля те, не наранявай никого повече.

— Обещавам ти, няма.

Ърл се опита да си пробие път през яростта си: какво да направя? Кой е умният ход? Винаги беше толкова сигурен, винаги действаше решително и точно във всякакви положения: от ловджийски лагер през сражение до която и да е от стотиците полицейски дилеми. Но сега се чувстваше муден, глупав и безпомощен. Опита се да накара мозъка си да заработи.

Това си беше почти бягство от затвора и в повечето от тези случаи стандартната процедура бе да се подслушват домовете на онези бегълци, които най-вероятно ще се обадят и след като бъде засечено мястото, ги нападаха. Но дали управлението е имало време да инсталира „бръмбар“? Обирът стана около обяд. Сега беше четири. Само няколко часа. Не вярваше да са успели.

Но имаше и още нещо. За Бети Хил, телефонистката, се знаеше, че подслушва, когато местеше жаковете по телефонния номератор в окръг Полк. Може би и сега подслушваше. И ако е така, на кого щеше да се обади? На шерифа? Може би на самия Ърл!

— Разбери къде е — прошепна той на Иди.

— Боже мой, Джими, къде си?

— В обществен телефон край някакъв универсален магазин близо до Мълбъри. Той е отзад и никой не може да ни види. Зарязахме две коли и сега си взехме друга.

— О, Джими. Ще те хванат. Знаеш това.

— Скъпа, слушай. За мен всичко свърши. Ще трябва да си понеса последствията. Свършен съм. Край за мен. Ти си свободно момиче. Обичам те, но не трябва повече да държиш на мен. Нямаш полза от това. Скъпа, аз престъпих границата и вече не мога да се върна.

— О, Джими, Джим…

— Слушай, проблемът е Бъб. Боже, момчето не е направило нищо, което да не съм му казал. Той е отвън в колата и плаче за майка си. Не искам да говорят, че са убили Бъб заради мен или са го вкарали в затвора.

— Джими, аз…

— Скъпа, искам да намериш мистър Ърл. Той ще знае какво да направи.

— Мили, той е тук.

— О, слава богу! Дай ми го!

Ърл взе слушалката.

— Джими…

— Ърл, не си хаби дъха да ми казваш как съм оплескал нещата. Боже, боже, зная.

— Какво, по дяволите, се случи?

— Ърл, исках капитал. Исках да ида в Лос Анджелис и да стана филмова звезда. Не исках работа в дъскорезница и да живея по милост в къщата на някаква богата дама.

Ърл само можа да поклати глава от смайване.

— А сега имам една бъркотия — продължи Джими — и трябва да я оправя. Трябва да спася Бъб. Можеш ли да ми уредиш сделка?

— Най-добре е просто да дойдеш и да се предадеш.

— Ърл, ето каква е сделката. Ще се призная за виновен в предумишлено убийство и ако щатът иска, може да ме изпържи. Вероятно ще го направи. В замяна на моето признание Бъб може би ще получи съучастие във въоръжен грабеж или в най-лошия случай непредумишлено убийство. Ще излезе след година или нещо такова. Също така никакъв затвор със строг режим, а някой от онези, където се работи във ферми, така че никой да не го закача.

— Не мога да ти уредя тази сделка, без да говоря с окръжния прокурор на окръг Себастиан. Най-добре за теб ще бъде мирно да се предадеш на първия полицай, когото видиш, и му кажи, че си извършил всички убийства. Аз ще се обадя на Сам Винсънт оттук и…

— Не! — кресна Джими. — По дяволите, Ърл, тия момчета са заредили патрони за мечки. Имат автомати, пушки помпи, карабини за елени и кучета. Аз убих ченге. Те искат кръв. Ако изляза с вдигнати ръце, бога ми, ще свърша на дисекционната маса с центове на очите до някакъв заместник-шериф позьор, който се хили в камерата и си мисли колко известен е станал. Бедният Бъб също!

Разбира се, Джими беше прав. Ърл го знаеше. Прекалено много горещи глави с оръжия, твърде много възможности за недоглеждане и грешки. Замисли се за глупака Бъди Тил с големия автомат „Томпсън“ и пълнителя за петдесет патрона, който умира от желание да побеснее и сам да се направи на щатски герой. Мъжът, който пречука Джими Пай! Джими със сигурност ще умре, бедният Бъб вероятно, както и гражданите, които случайно се окажат наоколо. Мамка му, Джими, за какво направи това?

— Мистър Ърл, ще се предам на теб! Можеш да сложиш и на двама ни белезници. Моля, моля, моля, дай ми минутка с Иди след това. За последно с нея и ми обещай, че ще се обадиш на Сам и ще помогнеш на Бъб. Зная, че е прекалено, но те моля, Ърл. Моля те, мистър Ърл, зная, че си добър човек, помогни ми да оправя кашата, която забърках…

— Как, по дяволите, ще се добереш дотук?

— Лесно ще стигна. Няма да тръгнем, преди да се стъмни, а аз познавам черните пътища като петте си пръста.

— Джими, никой друг не трябва да умира! Разбираш ли? Кълнеш ли се?

— Заклевам ти се, Ърл. Заклевам ти се. Вече съм обмислил как ще го направим. Ще се срещнем в десет. Кълна ти се.

Мрачни мисли обзеха Ърл. Това изобщо не му харесваше. Джими премина границата и човек не можеше да му дава привилегии. Това беше в разрез с толкова много принципи. Бъди непреклонен, каза си той. Живей по собствените си правила. Имаш си правила и сега живей според тях.

Но Лени Пай, таткото на Джими, умоляваше Ърл да се грижи за момчето му, да му помага. Можеше ли да се откаже от това?

Беше дал думата си на Иводжима и то не беше нещо, от което можеше да се откаже и да прокълне собствената си душа.

— Има една житна нива малко преди Уолдрън. Може би на десет или дванадесет мили — каза Джими. — Вдясно от шосе 71.

— От коя страна на Боулс?

— Откъм Форт Смит. Малко след Боулс. От дясната страна, идвайки нагоре. След планината.

Ърл беше прекарал последните десет години на шосе 71.

— Зная я.

— Там има път през нивата. Ще паркирам навътре, може би на сто ярда или малко повече.

— Не, аз ще вляза пръв, Джими. Искам да те видя да се приближаваш и да те осветя с прожектора. Ще слезеш от колата с вдигнати ръце. И Бъб също. Ще ми покажеш оръжията ви и след това ще ги хвърлиш на земята.

— Окей, мистър Ърл. Това изглежда честно. В десет.

— В десет. Ако ти се нахвърлят или те подгонят, ще вдигнеш ръце, разбра ли? Никой друг не трябва да умира!

— Кажи на Иди, че я обичам.

— Ще я заведа в града да чака. Вас двамата ще ви отведем в Блу Ай. Ще бъда с вас през целия път.

Джими затвори.

— Изглежда, се опитва да поправи онова, което е надробил — отбеляза Ърл.

Той погледна към Иди, която се беше върнала при прозореца. В далечината можеха да видят Бъди Тил със скръстени ръце, който дъвчеше дълъг стрък трева и се облягаше на предния капак на колата си.

Ърл вдигна слушалката и няколко пъти натисна вилката.

— Централа.

— Бети, Ърл съм, обаждам се от имението „Лонгейкър“.

— Защо си там, Ърл?

— Какво се чува?

— Цветнокожите се вълнуват заради бедното малко момиче. Ругаят по телефона. Тия хора наистина много приказват. Говори се и за Джими Пай и какво е направил. Обаче на черните не им пука за него. Грижа ги е само за техните, точно както всички хора.

— Говори ли се за Иди и мис Кони?

— Хората се чудят как ще го понесат, когато Джими получи наградата си. Съжаления, много съжаления. Състрадание и празни приказки. И малко за теб, Ърл.

— За мен?

— Ърл, ти си силен мъж, но има нещо, което не говори добре за теб. Мислят, че си твърде арогантен, откакто президентът Труман окачи тази лента на врата ти. Говорят, че ако си бил по-строг с Джими, когато беше малък, нямаше да излезе такъв. Говори се… Ърл, държиш ли да чуеш това?

— Предполагам.

— Говори се, че това ще ти се отрази добре, защото ще запееш друга песен. Опита се да измислиш живот като приказка за Джими и бедното момиче, която може би не го обича толкова, както ти разправяш на всички. Ти и мис Кони се събрахте и съчинихте приказка, а изобщо не знаете какво става в действителност.

— И какво е то?

— Пай са боклуци и винаги ще бъдат такива. Да се смесва боклук с качество е също толкова грешно, колкото бялото с черното. Не е писано да се случи и ето ти последствията. Ърл, колкото си на моменти умен, понякога си голям тъпак.

— Добре, Бети, благодаря ти.

Той затвори. Нямаше новини или поне нищо, което да не бе усетил или подозирал преди това. Важното беше, че Бети нямаше да му разиграе това представление, ако току-що го бе чула да говори с Джими. Била е твърде заета да подслушва другите. Поне се почувства в безопасност. Ако шерифът и картечарите му се появяха, когато Джими пристигне, можеше да стане катастрофа.

Той отиде при Иди, която просто си седеше и гледаше втренчено през прозореца.

— Добре ли си?

Тя се усмихна и постави ръка на китката му.

— Да, мистър Ърл, добре съм.

— Някои разправят, че аз и мис Кони сме се опитали да ви измислим живот на теб и Джими по наш вкус. Никога не съм се замислял за това. Ако е така, извинявай. Опитвах се да помогна. Понякога, когато помагаш, нещата се влошават.

— Мистър Ърл, ти направи това, което сметна за най-доброто.

— Заклех са на Лени Пай, че ще помагам на момчето му. За това беше всичко. Отидох твърде далеч.

— Мистър Ърл, Джими вече не е дете. Той е на двадесет и една. Сам е решил. Но има дарба да продава. Аз купих, защото исках. Като изключим бедните хорица в магазина, може би за нас всички тук в окръг Полк това е най-доброто. Сега всички ще получим възможност да започнем отначало.

— Това е много разумен начин да гледаш на случилото се. Добре ли си? Защото ще тръгвам. Трябва да мина и на други места преди вечерта. Аз ще…

— Ърл?

— Да?

Той съзнаваше, че никога преди не го бе наричала така. Това го накара да изпита леко неудобство.

— Ърл, ако бях на твое място, щях да повикам колегите си. Ако Джими само трепне, щях да ги накарам да застрелят това момче като куче. И Бъб също. Ърл, не му вярвам. Честно, пред Бога, изобщо не му вярвам.

— Иди, трябва да дам на момчето възможност. А като за капак, аз не вярвам на собствените си колеги. Може да започнат да стрелят без никаква причина. Мога да се справя. Само гледай.

— Ърл, мис Кони би ти казала, че думата, дадена на един убиец, нищо не значи. Внимавай, мистър Ърл. Това е най-важното.

— Това е най-добрият начин — отговори той. — Усещам го със сърцето си. Можем да уредим нещата по най-добрия възможен начин и после ще идем да потърсим кой уби бедното малко негърче.

Странна светлина се появи в очите на Иди. Никога преди не я бе виждал там. Беше го зяпнала с такова възхищение.

— Ърл, мис Кони каза, че няма човек, който да носи по-голяма част от света на плещите си от теб. И ще го носиш със себе си, докато свършиш работата както трябва. Къде отглеждат мъже като теб? Аз никога не съм срещала такива.

— По дърветата с хиляди. Не си го слагай на сърце. Все още си млада. Сега ще срещнеш колкото искаш. Предстоят ти много великолепни неща.

Тя го гледаше така, както никога преди това не бе виждал да го гледа. Беше късният следобед на един много дълъг ден. Лицето й беше спокойно, сериозно и красиво на ведрата светлина. Беше толкова млада. Никога преди не си бе позволявал да я гледа. Беше нечия дъщеря и чужда съпруга. Най-красивото момиче в окръга и какво от това? Беше женен за добра жена, имаше син, отговорности, от които свят да ти се завие, и един проклет дълг, който никога нямаше да свърши.

— Ърл — каза тя.

Забрави, каза си той. Махни го далеч от себе си и забрави.