Тереза Медейрос
Отмъстителят (28)

27

Гладката кожа, намазана с восък, се изплъзна от ръцете на Ъруин. При четвъртия опит най-сетне успя да закопчее тежкия нагръдник — само за да открие, че беше сложил задната страна отпред. Сигурно никой нямаше да забележи, ако сложеше и шлема на обратно. Изтри запотеното си чело и се замисли каква лудост го беше накарала да предизвика сър Гарет на двубой. По дяволите красотата на Ровена.

Бившата му годеница изглеждаше толкова крехка и възхитителна, когато се бе вкопчила в сър Гарет, с черната линия на нослето и разкъсаната рокля. Това му напомни за миналото, когато се биеха всеки ден. За нещастие бе забравил, че не той, а тя печелеше всяка битка, докато той пищеше за милост като набучено на шиш прасенце. Беше забравил и острия й език, докато тя не хвърли в лицето на сър Гарет рицарския кодекс на честта — образно казано.

Той отвори отново нагръдника и с голяма мъка го обърна обратно. Отпусна се на пода и докато се опитваше да затегне връзките на панталона, за стотен път съжали, че бе прогонил Големия Фреди. Не можеше да понесе братовчед му да види треперещите му ръце. Не можеше да понесе и сълзите, които капеха от очите на едрия момък всеки път, когато си мислеше, че Ъруин не го вижда. Кожената връзка се скъса, той я захвърли настрана и изруга. Заподскача на един крак до пейката и вдигна изплетения от железни халки подшлемник. Потръпна от студенината му и го нахлупи на главата си. Олюля се под тежестта му и прокле на ум рицаря, който прояви великодушието да му го заеме.

Протегна шия като костенурка, опипвайки около себе си за сребърния шлем и стараейки се да не загуби равновесие. Точно когато го сложи на главата си, някой го цапна отстрани по врата.

Ъруин се изпъна като тетива, в следващия миг падна като камък на пода. Шлемът се удари със звън в перваза на камината.

Две нежни ръце свалиха внимателно шлема и положиха главата му върху мека възглавница. За съжаление той не усети нищо, тъй като беше изпаднал в благословено безсъзнание. Същите ръце махнаха от главата му и плетения подшлемник, след това свалиха бронята, кожения панталон и късия жакет, докато остана само по долни гащи. След кратко колебание двете ръце свалиха и тях и ги хвърлиха върху купчинката дрехи.

Ъруин се претърколи настрана и промърмори нещо за ягодов мармалад. Изобщо не чу как резето на вратата падна и щракна зловещо.

 

 

— Излезте напред, рицари, излезте напред!

Пронизителен тромпетен сигнал отекна във въздуха и потече като злато. Без да става от стола си, Гарет вдигна завесата на палатката си. В сумрачната вътрешност се образува златен триъгълник. Поканата на херолда не беше за него. Като доказателство за способностите си на домакин Блейн беше издигнал за една нощ редица палатки и трибуна, за да настани удобно гостите си, и им бе осигурил разнообразни развлечения.

— Ако Ричард имаше такива добри командири, ордите на Саладин щяха да бъдат победени в една-единствена битка — изрече тихо той.

— Без съмнение, езичниците щяха да пукнат от смях — отговори приглушен глас.

Гарет изръмжа нещо в знак на съгласие. Пътуващи артисти и акробати, преоблечени като рицари, излязоха от една палатка на ивици и започнаха да се премятат и да подскачат. Той пусна отново платнището, доволен да седи в полумрака. В краката му лежеше стройно момче, което сякаш беше без глава.

Гарет дръпна момчето за глезените и главата на Малкия Фреди отново се върна в палатката. Оръженосецът му гледаше мрачно.

— Нямаш причини да пълзиш по корем, момче. Можеш да излезеш навън и да погледаш.

Малкият Фреди отупа праха от дрехите си и се нацупи.

— Нали трябва да се грижа за вас. Така ми заповяда Ровена.

— И защо? Ти ме мразиш почти колкото тя.

— Не е точно така.

Гарет не можа да намери отговор. Стана и направи няколко крачки в палатката. Плетената му ризница подрънкваше при всяка стъпка. Още от разсъмване беше на крака, в пълно бойно снаряжение. Пред палатката проехтя шумен смях. Той се обърна рязко и се отдръпна навътре. Малкият Фреди сложи стола, освободен от господаря му, на входа, за да може да наблюдава веселите номера на артистите. От време на време се смееше и ръкопляскаше. Гарет посегна да помилва русата му глава, но в последния момент оттегли ръката си. Пръстите му се разтрепериха от спомена за коприненомеките руси къдрици в ръката му и сърцето му се изпълни с отчаяние.

— И какво друго ти каза сестра ти тази сутрин? — Думите му прозвучаха по-остро, отколкото възнамеряваше.

Фреди вдигна рамене.

— Отказа да изпълни молбата ви за залог или някакво късметче за копието ви.

Смеховете навън заглъхнаха. Зрителите очакваха с нетърпение турнира. Гарет се обърна към изхода. Малкият Фреди скочи от стола и набързо провери вещите на господаря си. Гарет не бе оставил нищо в замъка. Смяташе да победи набързо в този смешен турнир, да вземе дамата на сърцето си и да си замине. Сведе глава, малкият Фреди се надигна на пръсти и нахлузи над ризницата му черна туника. Гарет остана неподвижен, докато момчето стегна кръста му със сребърен колан. Не носеше меч. Единственото му оръжие щеше да бъде копието, което чакаше отвън. Острието му беше увито в платно, за да се избегнат наранявания.

Отново прозвуча сигнал на тромпет и зрителите замлъкнаха почтително. Малкият Фреди донесе шлема на Гарет, но колкото и да се надигаше на пръсти, не успя да го сложи на главата му. Усмихна се извинително, покатери се на стола и нахлупи шлема на главата на господаря си. Гарет вдигна наличника.

Отново подадоха сигнал и той почувства как пулсът му се ускори.

Вместо пътуващи артисти и акробати, този път от палатките излязоха двама рицари и се запътиха един срещу друг по пистата. След горещия, задушен въздух в палатката свежият вятър за момент замая Гарет. Слънцето го заслепи. В продължение на един дълъг миг не можа да види нищо, освен тъмни очертания върху кадифенозелена основа. Метна се на седлото на черния боен жребец, предоставен му от Блейн, и си пожела Фолио да беше тук.

Лека-полека контурите на света наоколо станаха по-ясни. Възвишението край турнирната площадка беше осеяно с разноцветни палатки. По края на самата турнирна площадка бяха издигнати павилиони, украсени с червени и зелени панделки. Седящите в тях гледаха напрегнато към пистата. За момент плющенето на пъстрите знамена беше единственият шум.

В следващия миг от най-далечния павилион се надигнаха викове и се понесоха като вълна през редиците. Крака затропаха в хор и павилионите затрепериха. Зрителите заръкопляскаха въодушевено. Малкият Фреди хвърли копието на Гарет и рицарят го улови ловко във въздуха. Едва тогава забеляза, че всички лица бяха обърнати към него. Одобрителните викове и аплодисментите бяха за него. Изправени на крака, жените и мъжете изразяваха почитта си към сър Гарет Дьо Креси, мрачния господар на Карлеон. Никой не обърна внимание на домакина на турнира, който тъкмо се качваше на коня си в другия край на полето.

Новината за невинността му се бе разпространила като огън по страната и сега всички искаха да поправят злото и справедливостта да победи. Гарет леко смушка коня и гордото животно тръгна в лек тръс напред, докато стигна до главната трибуна. По дървените пейки бяха насядали пъстро облечени дами и размахваха кърпи и панделки.

Гарет беше чакал този миг двадесет години, но сега, когато той най-после настъпи, аплодисментите на благородниците звучаха в ушите му кухо и празно — както беше празно мястото на кралицата на сърцата и красотата. Цветовете на дамите бяха прекалено ярки, гласовете им — прекалено пронизителни. Слепоочията на Гарет запулсираха болезнено. Той обърна коня си и се върна към своя край на полето. Под шлема му отекваше злобен шепот: „Ти спечели най-скъпоценното, което се опитваше да постигнеш през целия си живот — твоята чест.“

Единственото му желание в този миг беше да види русата коса на Ровена, позлатена от слънчевата светлина. Да открие стройната й фигура зад дървения парапет, да види усмивката, вдигнатата ръка, с която го окуражаваше. Беше преживял много двубои през живота си — понякога смъртоносни. Всеки път разчиташе на гордостта си, дълбоко в себе си знаеше, че правото е преди силата, все едно вярваха ли му или не. Знаеше, че под мрачната му външност се криеше момчето, което бащата беше възпитал като човек на честта. Днес, преди най-важния турнир в живота си, се чувстваше празен и нещастен. Нямаше какво да доказва на зрителите. Единственият човек, на когото трябваше да докаже нещо, беше Ровена, а той имаше чувството, че започва по най-лошия възможен начин.

Блейн се местеше неспокойно на седлото. Сър Борис, избран за сенешал на турнира, насочи коня си към средата на пистата и предизвика нови въодушевени викове. Слънчевата светлина позлатяваше златото на тромпетите. Прозвуча сигнал с фанфари. Гарет притисна бедра към сатенената покривка на гърба на коня.

Сър Борис заговори с дълбокия си глас:

— В името на бога и на свети Архангел Михаил…

Той млъкна изведнъж, когато Гарет вдигна ръка. Рицарят се приведе напред и пошепна нещо в ухото на пажа си. Малкият Фреди светкавично изчезна в палатката. Блейн направи някакво движение, което Гарет не можа да разбере. Някои от зрителите се изсмяха подигравателно. Малкият Фреди дотича при господаря си и му подаде нещо. Гарет го завърза на дръжката на копието си. Одобрително мърморене премина през множеството, когато хората видяха финия копринен шал с цвят на праскова. Зрителите не знаеха, че шалът беше взет тайно от Ровена. Тя никога не би му го дала доброволно — даваше му само себе си. Той не посмя да се отдаде на спомените, предизвикани от тази мисъл, а бързо даде знак на сър Борис, че е готов.

Старият рицар се покашля и започна отначало:

— В името на бога и на свети Архангел Михаил, турнирът да започне!

Херолдите отговориха в хор:

— Изпълнете своя дълг, благородни рицари!

Всички напуснаха пистата, за да направят място за двубоя. Гарет спусна наличника си. Светът се смали до тясна ивица — в края й беше противникът. Той сведе копието и вдигна щита си. Кръвта забуча в ушите му.

Златни шпори се забиха в хълбоците на конете и добре обучените животни се стрелнаха напред в равномерен галоп. Изпод копитата хвърчаха парчета земя. Гарет се приведе над шията на жребеца си и се приготви за идващия сблъсък.

Само за миг, преди копието му да удари щита на Блейн, той видя кафявите очи на приятеля си в цепката на наличника. Копията се удариха в щитовете с оглушителен звън. И двете издържаха. Гарет усети сблъсъка в раменете си. Олюля се, ала успя да се задържи на седлото. Множеството заръкопляска въодушевено.

Когато мина покрай централната трибуна, Гарет не можа да се удържи и погледна към зрителите. Лейди Алис му изпрати въздушна целувка. Почетното място все още беше празно. Конят му направи завой. Зад въжетата в другия край на полето се тълпяха селяни и прислужници. Мъжете крещяха груби предложения как да бъде победен господарят им. Едра жена с широко, загоряло от слънцето лице, вдигна над главата си малко момиченце, което хвърли в краката на Гарет букетче от пирен.

Конят мина точно през цветята, когато Гарет отново го обърна, за да атакува повторно Блейн. Приведе се почти до седлото, гривата на коня се удряше в шлема му. През наличника му свиреше вятър. Зрителите изчезнаха. Всичко, което трябваше да гледа, беше пред него: тясната дълга писта и разперилият криле сокол върху щита на рицаря, който летеше срещу него. Гарет устреми поглед точно в окото на сокола. Още малко наведе копието си и се постара да прогони от мисълта си оръжието, което държеше противникът му. Забрани си да мисли и за предстоящите седмици с болки в мускулите след този решителен сблъсък. Цялото му внимание беше съсредоточено в окото на сокола.

Когато копието му се удари в щита на Блейн, той затвори очи. Още преди да ги отвори, знаеше, че е спечелил. Копието на Блейн се счупи с оглушителен шум, сякаш беше само сух клон в ръката на рицаря. Зрителите изохкаха. Гарет нанесе удар. Жребецът на Блейн падна на задните си крака. Необузданата сила на удара в окото на сокола изхвърли Блейн от седлото и го метна на земята.

Конят на Блейн направи няколко крачки встрани и започна да пасе точно пред трибуната с благородните дами. Една засмяна селянка украси ушите му с венец цветя. Пажът на Блейн се затича по пистата към господаря си, но Блейн му махна да спре.

Без да слезе от коня, Гарет се наведе напред и му протегна ръката си в кожена ръкавица.

— Стани, приятелю, и бъди благодарен, че не си заложил замъка си.

Блейн се настани по-удобно на земята и свали шлема си. Погледна мрачно Гарет и разтри бучащите си слепоочия.

— Какво е замъкът без господарка, която да го украси?

Гарет се ухили.

— Знаеш ли, отскоро и аз започнах да се питам същото.

Зрителите се разкрещяха въодушевено, когато Блейн най-сетне пое ръката на Гарет и се изправи. Всеобщото напрежение отслабна. Блейн разпери ръце и направи поклон, който би бил чест за всеки фокусник. Стъпи на краката си и леко се олюля.

— Следващия път, приятелю, ще решим спора на шахматната дъска или в игра на зарове — заяви решително той.

— Никакъв хазарт. — Гарет решително поклати глава. — Никога вече няма да играя на зарове.

Блейн го удари по коляното.

— Не ми е приятно да те оставя сам, но виждам цяла трибуна с изпълнени от съчувствие дами, които ми махат. Нищо друго не събужда майчинските им чувства така, както ранено малко момче. Според мен това е най-приятният начин да си възстановя силите след сблъсъка с теб. Освен това ти предстои още един двубой.

Гарет изпухтя презрително.

— Не мисля така. Доколкото познавам Ъруин, сега тича с последни сили към Ревълууд.

Сър Борис излезе в средата на пистата, следван от дузина херолди.

— Както повелява традицията, ще попитам: Има ли още рицари, които желаят да предизвикат сър Гарет на двубой?

Повечето рицари сведоха глави към земята или зашепнаха нещо на дамите си.

— Ако някой желае да го направи — извика тържествено сър Борис, — да излезе сега или вечно…

На възвишението се появи самотен ездач.

— … да мълчи — завърши старият рицар с внезапно отслабнал глас.

Гарет вдигна наличника си и измери с остър поглед ясно очертаната под косите лъчи на следобедното слънце фигура. Мекият бриз изсуши потта от челото му. Зрителите утихнаха.

Тъмната фигура с висок шлем на главата вдигна копието си. Това беше недвусмислено предизвикателство и по редиците зрители се понесе шепот. Всички зяпаха възхитено тайнствения рицар. Гарет смръщи чело, опитвайки се да разбере дали фигурата на коня беше едра и набита като Ъруин. Ала непознатият не му остави много време за размисъл.

Вдигнал щит и свел копието си, чуждият рицар препусна надолу по склона. Гарет хлопна наличника си. Множеството затаи дъх, когато копитата на белия жребец се отделиха от земята и животното с лекота прескочи бариерите в края на турнирното поле. Мъже и жени се вкопчиха в дървените парапети, питайки се дали пък непознатият няма просто да прегази сър Гарет, пренебрегвайки всички правила на турнира.

Ръцете в тежки ръкавици дръпнаха юздите с такава сила, че жребецът спря изведнъж. Гарет примигна. По тила му потече студена пот. О, не, жребецът не беше Фолио. Черни петна красяха козината му.

Непознатият даде знак на сенешала и сър Борис произнесе съответните думи с бързина, която подсказваше, че му е безкрайно неприятно да остава по-дълго между двамата непредвидими противници.

— В името на бога и на свети Архангел Михаил, започнете двубоя!

Отговорът на херолдите прозвуча нестройно и глухо. Те побързаха да се оттеглят от турнирното поле, като се блъскаха доста грубо. Музикантите захвърлиха тромпетите си и избягаха.

Когато се обърна към противника си, Гарет усети как го обзе непознато чувство: страх. Това го разгневи. Ако това беше номер, скроен от Ъруин, щеше да го напердаши здравата, след като го победи. Вдигна копието си и изръмжа като разярен звяр, при което няколко дами на трибуната припаднаха. Блейн усети как космите на тила му настръхнаха.

Непознатият рицар вдигна щита си. Две двойки ботуши се забиха в хълбоците на конете. Едните бяха с шпори, другите — без. Конете се втурнаха напред, от влажната след пролетните дъждове земя почти не се вдигаше прах. На щита на чужденеца нямаше герб. Гарет нямаше в какво да се прицели. Под копитата на жребеца му хвърчаха буци пръст. Още не беше готов, когато копието на противника се удари в щита му. И двамата рицари се олюляха, но се задържаха на седлата. Виковете на зрителите бяха приглушени, сякаш всички бяха попаднали под магията на непознатия.

Гарет едва имаше време да обърне коня си, когато противникът му отново нападна. Той изруга безмълвно, защото съзнаваше, че все още не е възстановен от първия сблъсък. Потърси някакъв признак на човечност под простия шлем, но видя само лъч слънчева светлина в тясната цепка, която сякаш му се подиграваше. Наличникът хвърляше сянка и пазеше тайната на чужденеца. Беше изминал едва половината разстояние до средата на полето, когато копието на непознатия отново удари щита му. Жребецът се вдигна на задните си крака и размаха копита. Побеснял от гняв, Гарет стисна зъби.

Вече знаеше, че не се бие срещу Ъруин. Момъкът не притежаваше нито сръчност, нито необходимата сила, за да води едновременно коня, копието и щита. Ето че чуждият рицар отново се носеше срещу него и безогледно гонеше коня си по смарагдовозелената трева.

В мига, когато двете копия трябваше да се ударят, Гарет светкавично вдигна своето. Противникът му се протегна напред, за да посрещне удара, но другото копие не беше там и той политна напред, право срещу щита на Гарет, следвайки движението на копието си. Сблъсъкът беше толкова силен, че Гарет се разтрепери. Едва успя да се задържи на седлото с помощта на коленете си, но конят му направи неумело завъртане. Острието на копието му се закачи в платнището, което покриваше трибуната, и прасковеният воал се скъса в грапавото дърво на гредата, която държеше платнището. Парчето платно, с което беше увито острието, падна в скута на лейди Алис.

Вбесен от скъсания воал и без да забележи какво бе станало с острието, Гарет размаха дългото копие, решен да изненада противника си. Мъчейки се да обуздае жребеца си, чуждият рицар вдигна щита си с една секунда закъснение. Една жена изпищя, когато блестящото острие на копието проби бронята му.

Зрителите скочиха на крака. Над полето се възцари мъртвешка тишина.

Гарет се взря невярващо в кръвта, която потече по кожения нагръдник и бавно го обагри в червено. Заби копието си в земята и погледна смаяно върха му. Белият жребец бавно отстъпваше назад. Ездачът му клюмна и се хвана с две ръце за гривата на жребеца. Един от херолдите зареди молитва на латински.

Времето сякаш спря нормалния си ход и Гарет запомни всяка секунда от случващото си. На полето не се появи нито един паж, за да помогне на господаря си. Гарет вдигна наличника си и кръвта замръзна във вените му — беше го връхлетяло страшно подозрение. Рицарят рухна на гърба на коня. Със сила на волята, която заслужи всеобщо възхищение, една ръка се вдигна към шлема. Гарет искаше да затвори очи, за да не види дългите тъмни коси, които ей сега щяха да се появят.

С последни сили рицарят сведе глава и смъкна шлема от главата си. Златноруси къдрици обрамчваха пепелносиво лице.

Изведнъж турнирното поле се напълни с хора. Блейн крещеше за лекар. Лекарят повика свещеник. Дребна фигура със сребърно-руса коса изскочи от палатката в другия край на полето и се втурна към ранения.

Въпреки цялата бъркотия Гарет стигна пръв при Ровена. Скочи от коня си, забравил за победата, и я улови в ръцете си, когато падна. Положи я внимателно на земята и безпомощно погледна кръвта, останала по гривата на белия жребец.

Положи главата й в скута си и златните къдрици се разпиляха по краката му. Сините и очи погледнаха в неговите, замъглени от болка. Тя вдигна ръка и очерта с един пръст брадичката му. Устните й оформиха нежна усмивка.

— Сега съм свободна, милорд. Сама спечелих себе си.

Очите й се затвориха и тя загуби съзнание. Един заблуден порив на вятъра подхвана разкъсания воал от покрива на трибуната и го понесе високо във въздуха, докато остана само мъничка прасковена точка в синьото небе.