Тереза Медейрос
Отмъстителят (29)

28

Големият Фреди държеше главата на Ровена над ръба на леглото. Силните му ръце излъчваха спокойствие и утеха. Пръстите му притискаха челото й, докато тя повръщаше оскъдното съдържание на стомаха си. Лицето й беше посивяло, влажните мигли лежаха като удавени паячета върху хлътналите бузи. Блейн протегна ръка към нея, но Гарет застана между него и леглото и го бутна към вратата. Големият Фреди внимателно положи безсилното тяло на Ровена обратно в леглото. Блейн и Гарет излязоха, следвани от Малкия Фреди.

Гарет се изкачи на най-близката бойница, залови се за парапета и задиша дълбоко и равномерно, за да се успокои. Накрая изтри устата си с ръкав и се обърна, за да се върне в стаята на Ровена. Блейн го задържа.

— Трябва ти почивка. От три дни не си спал. Иди да си починеш.

Гарет блъсна ръката му.

— Може би не й остава много. Тя има нужда от мен. Не мога да я изоставя точно сега.

— Големият Фреди се грижи добре за нея.

Гарет блъсна приятеля си и се запъти към стълбата, като леко се олюляваше. След минута обаче се обърна рязко и отново пристъпи към парапета. Облегна се на каменния зид и вдигна лице срещу хладния дъжд. Когато затвори за миг очи, под тях се очертаха черни кръгове. Блейн застана до него и двамата останаха дълго така, заслушани в ритмичното плискане на водата в близкия улук.

— Не е лошо, че повръща — проговори тихо Блейн. — Лекарят каза, че по този начин ще изхвърли отровата от раната. Това увеличава шанса й да оцелее.

— Ами гърчовете? И те ли са добри за нея? Снощи трябваше да се хвърля върху нея и да я затисна с цялата си тежест, за да не падне от леглото. Ами треската? И тя ли е добра? Ами студените тръпки? А кошмарите? — Гласът му се пречупи и той сведе глава. Вятърът носеше дъжда над бойниците и го изливаше право върху главата му. Косите му залепнаха на челото.

Когато Блейн не отговори, Гарет мина покрай него и се запъти обратно към стаята на Ровена. Блейн го последва. Малкият Фреди остана до парапета, загледан в сивите мъгли, които забулваха близките планини. Откакто отнесоха ранената Ровена в замъка, Блейн не се отделяше от приятеля си. Никой не знаеше какви тъмни тайни бяха споделили двамата мъже през първата нощ, докато бяха затворени в стаята при Ровена. Единственото, което се чуваше отвън, бяха гласовете им, надпреварващи се в разгорещен спор, и ехото на дрезгаво хълцане. В края на нощта се чу дори трясък, сякаш някой се удари във вратата.

Дойде утрото и Ровена беше още жива. Гарет не позволи на свещеника да прочете молитвата, която щеше да осигури на душата й безпрепятствено пътуване към чистилището. Лордът на Карлеон бе решил, че Ровена ще живее. И тя оцеля. Без да съзнава какво прави, Малкият Фреди зашепна молитвата за спасение, която смяташе, че отдавна е забравил. Когато не можа да си спомни последните думи, претърси с поглед сивото небе и извика към бога да признае дълбочината и безусловността на любовта, която Гарет изпитваше към сестра му, и да се смили над всички тях.

 

 

Малкият Фреди седеше на прага и милваше жълтото куче в скута си. Гарет намокри с вода чиста бяла кърпичка и капна няколко капки върху сухите устни на Ровена. След треската, която я разтърсваше през нощта, сега кожата й беше бледа и хладна.

Скулите й бяха силно изпъкнали, някога розовите бузи бяха хлътнали и посивели. Гарет повдигна главата й и я настани удобно. Превръзката на рамото й беше чиста и суха. Той оправи възглавниците със свободната си ръка и внимателно я положи обратно в леглото.

В този миг срещна погледа на две ясни сини очи и дъхът му спря. Устните се извиха в безсилна усмивка.

— Благодаря, милорд. — Гласът й се пречупи и тя се закашля мъчително. Цялото й тяло се разтърси.

След пристъпа на кашлица Ровена се отпусна безсилно. Гарет се наведе и погледна изпитателно в лицето й. Тя отвори отново очи, грамадни и блестящи на бледото лице.

— Гарет?

Погледът й беше изпитателен, неумолим. За да го избегне, Гарет взе гребена и се опита да среши загубилите блясъка си къдрици, разпрострени на възглавницата.

— Кажи, любов моя.

— Много ли ми се сърдиш?

Усмивката отне остротата на отговора.

— Бесен съм.

— Прости ми.

Гребенът спря насред движението, когато тя обърна глава настрани и устните й докоснаха китката му.

Той нави един светъл кичур на пръста си, стегна го толкова здраво, че косата се вряза в плътта му. Ровена се прозя и сгуши глава във възглавницата. За първи път от много дни насам дишането й беше равномерно.

Къдрицата падна от ръката му. Гарет стана и излезе от стаята. Прекрачи през момчето и кучето, без да забави ход. Изкачи се на бойницата, седна на тясната стълба, скри лице в ръцете си и заплака безмълвно.

Когато вратата на голямата стая в главната отбранителна кула се отвори с трясък, Блейн скочи и отпрати сенешала си с рязко движение на главата. Възрастният мъж изпусна пергаментите, които тъкмо навиваше на руло, и побърза да мине покрай едрия рицар с хлътнали бузи, застанал на прага. Гарет носеше жакет и плетена ризница. На колана му висеше широк меч. Блейн скръсти ръце под гърдите си, очаквайки най-лошото.

Торбичка със злато профуча във въздуха и падна със звън на дъбовата маса пред него. Блейн я погледна намръщено.

— Няма нужда да ми плащаш за престоя. Ти си мой гост.

— Това не е за теб, а за Ровена.

Блейн се отпусна и му хвърли торбичката обратно.

— Тогава й я дай сам.

Гарет хвърли торбичката отново на масата, опря се с две ръце на рамката на вратата и проговори бавно и отчетливо.

— Аз няма да бъда тук.

Между веждите на Блейн се вдълба тънка бръчица. Той развърза шнуровете на торбичката и надникна вътре. Очите му се разшириха от изненада.

— Това е значителна сума.

— Достатъчна.

Блейн се ухили.

— Достатъчна да се купи цяло графство.

— Каквото иска.

Блейн се настани удобно на стола си и вдигна крака на масата.

— Това ли искаш?

— Тя спечели свободата си. Зестрата ще й позволи да си намери мъж, какъвто наистина иска. — Гарет помълча малко и добави: — Или да живее спокойно без мъж.

Блейн отново се ухили и огледа с преувеличено внимание коленете си.

— Даваш ми злато за нея, но не искаш да ми я повериш.

— Бих бил глупак, ако го направя. Но ти поверявам брат й. Тук има достатъчно злато, за да получи момчето добро възпитание.

Блейн вдигна подигравателно едната си вежда.

— Нима искаш да го направя като мен?

— О, небеса, не! Искам да го възпиташ по образеца на баща си.

Блейн внимателно приглади пергамента на масата. Гарет се вгледа изненадано в чертежа.

— Но това са отбранителни кули…

Блейн вдигна рамене.

— Няколко стари рисунки на баща ми. Смятам да укрепя Ардендон.

— Залата ти е пуста…

— Пратих гостите да си вървят по пътя. С покана за майския празник, естествено.

В очите на Гарет светна усмивка.

— Естествено. — Стисна рамото на Блейн в приятелски поздрав и се запъти към вратата.

— Гарет?

Рицарят спря колебливо и се обърна.

— Какво да й кажа, като се събуди и попита за теб? Сигурен съм, че точно така ще стане.

Гарет устреми тъмните си очи в лицето му.

— Кажи й, че не съм достоен за нея. Нямам право да мисля нещо друго.

Беше вече на прага, когато Блейн произнесе тихо и ясно:

— Ти и проклетата ти гордост.

Тези думи отново го накараха да се обърне.

— Точно така. Проклетата ми гордост. Тази гордост, която едва не я уби. — Гласът му омекна изведнъж. — Няма да допусна това да се случи още веднъж.

Гарет кимна и остави приятеля си, който се взираше в чертежите на масата, без да ги вижда. Мина покрай нишата, в която се беше скрил малкият Фреди, и момчето излезе от сянката точно когато бившият му господар изчезна в снопа от слънчеви лъчи, които нахлуваха през отворената врата.

За момент Малкият Фреди се вцепени, стиснал ръце в юмруци, после се затича към стълбата. Мина по тесния коридор, изкачи още една стръмна стълба. Накрая влезе в дълъг, виещ се коридор. Дишаше накъсано, но успя да стигне до тежката врата. Вдигна с мъка желязното резе и най-сетне излезе в покритата галерия на върха на кулата. Вятърът издуха сълзите от парещите му очи. Пръстите му се вкопчиха в стопления от слънцето парапет.

Далече под него от обора излезе едър жребец. Тъмно облеченият рицар взе поводите и обърна гръб на Големия Фреди, който безсилно се свлече по стената на обора.

Когато Гарет преметна крак над гърба на жребеца, Малкият Фреди се вкопчи още по-здраво в парапета на бойницата. Беше му невъзможно да каже къде свършва синкаво-черната козина на жребеца и започва жакетът на рицаря. Гарет подкара коня в лек тръс, слезе към главната порта, мина покрай езерото, но не пое по пътя, който водеше към Карлеон, а в обратната посока.

Когато ездачът стигна първия завой на пътя, Малкият Фреди затаи дъх. Конят забави ход и Гарет се обърна. Дори от разстоянието, което ги разделяше, Фреди усети как Гарет спря очи точно върху сребърно-русата му коса горе на кулата. Рицарят вдигна за поздрав ръката си в кожена ръкавица.

Малкият Фреди замаха с две ръце, издаде се над парапета и за малко да загуби равновесие. Гарет отпусна ръка и отново обърна коня си. До слуха на малкия Фреди достигна звън на камбанки. Жребецът препусна в галоп, пренесе ездача си през завоя и двамата изчезнаха от полезрението на момчето. На следващия завой се появиха отново — самотно черно петно на фона на безкрайната виеща се кафява линия. Малкият Фреди продължи да маха, докато не усети на раменете си лекия натиск на сър Блейн. Изтри сърдито сълзите, които бяха намокрили бузите му, и избърса носа си с ръкав.

— Как ще й кажа, че той няма да се върне?

Блейн притисна раменете му.

— Разбира се, че ще се върне, момче. Не се притеснявай. Разбира се, че ще се върне.

Казвайки това, Блейн не беше сигурен дали искаше да убеди момчето, или и себе си.