Тереза Медейрос
Отмъстителят (19)

18

Тъй като беше на мнение, че един прост кон не би бил в състояние да носи целия му багаж, Ъруин измоли от Гридмор една клатушкаща се каручка и я натовари с шест сандъка. Самият той се покатери на най-горния и се засмя победоносно. В жакета си на жълти и сини карета приличаше повече на закръглен придворен шут, отколкото на паж. За разлика от малкия Фреди Ъруин се остави да бъде спечелен с няколко ката дрехи, един сребърен щит и кожена наметка, копие на наметката на Гарет. За да се сдобие със златна верижка и пръстен с печат, той беше готов да продаде Ровена и още шест годеници, ако имаше такива.

Щом видя Ровена, малкият Фреди отиде при нея и взе сандъчето от ръцете й. Тя засенчи очите си с ръка срещу яркото пролетно слънце, ала не откри облечения в черно рицар сред бъркотията на двора.

Дунла обикаляше заминаващите с табла, отрупана с топли хлебчета с масло. Ровена си взе едно и го захапа с наслада. Раздели го на две и хвърли другата половина на малкия Фреди.

— Благодаря — промърмори той и извърна глава. Слънцето посребряваше косата му. Панталонът и жакетът му бяха от сребърно-зелен плат, който подчертаваше стройната фигура. Хлътналите някога бузи сега бяха закръглени и румени.

Като видя затиснатата в колана му кама с красива дръжка, обсипана със скъпоценни камъни, Ровена се усмихна доволно. Камата беше подарък от Гарет.

— Защо не изпълняваш задълженията си?

— Какви задължения?

Тя го хвана меко за раменете и меланхолично си помисли, че скоро щеше да й се наложи да вдига ръце — момчето растеше много бързо.

— Сега си паж. Трябва да се грижиш за господаря си. Не знаеш ли, че без твоя помощ той не може да стегне железните ръкавици?

Малкият Фреди упорито вирна брадичка.

— Ако питаш мен, може да се обеси на ръкавиците си. Да не би да съм молил за това тъпо обучение?

— Не, но въпреки това си длъжен да се учиш. Аз съм платила за теб.

Помежду им падна сянка. Малкият Фреди погледна през рамо и очите му се присвиха.

— Мисля, че цената беше твърде висока.

Той се отдели от нея и закрачи към обора. Ровена усети собственическото излъчване от ръцете на Гарет още преди да я докосне. Той потърка раменете й и започна лекичко да ги масажира.

— Не се карай на момчето. — Фината прасковена коприна на воала й се развя под дъха му. — Може пък да има право.

Ровена не се възпротиви, когато той я привлече към силното си тяло. Двамата си пасваха перфектно, тя влизаше в него като пръстите в ръкавиците му. Той потърка брада в бузата й и тя се наслади на лекото драскане, което изпрати недвусмислен сигнал към слабините й. Надигна се на пръсти, за да помилва устните му със своите, когато над рамото му изведнъж се появи главата на Фолио. Жребецът бутна Гарет по гърба и Ровена разтърси глава, сякаш се събуди от сън.

Бузите й се оцветиха в тъмночервено, когато видя, че Ъруин ги наблюдаваше със зяпнала уста от мястото си на каручката. Големият Фреди съсредоточено четкаше козината на своя петнист жребец и лицето му беше скрито от хълбока на коня. Ровена си спомни колко необуздано беше реагирала през нощта на ласките на Гарет и почервеня още повече. Обзе я странна плахост.

Тя скри неловкостта си, като протегна ръка да помилва Фолио. В бялата грива на жребеца бяха вързани с любов черни и сребърни панделки.

— Това е работа на брат ти — обясни с усмивка Гарет. Жребецът потърка муцуна в ръката й, потърси морков.

— Харесва ли ти? — попита тя.

— Не особено.

Марлис се появи на двора, метнала на рамото си груб чувал, целия на петна.

— Ако продължаваш така, братко, Блейн ще умре от старческа слабост, преди да сме стигнали до замъка му. — Марлис възседна коня си и препусна. Ровена трябваше да отскочи настрана, за да не бъде блъсната. — Е, Гарет, какво смяташ да правиш? На коня ли ще се качиш или на курвата си?

Преди Гарет да е успял да отговори, Марлис рязко обърна кобилата си. Дунла размаха заплашително юмрук.

— Дръжте това космато чудовище далеч от мен! — извика пронизително тя и не беше ясно коня ли имаше предвид, или Марлис.

Ровена погледна в гърба на Марлис и изпита съжаление. Очевидно странното им приятелство беше останало в миналото.

Гарет възседна Фолио и й подаде ръка.

— Тръгваме ли? — Очите му блестяха под слънчевата светлина като полирани диаманти.

Ровена се огледа търсещо. Малкият и големият Фреди вече бяха възседнали конете си.

— Мислех, че ще получа отделен кон.

— Не е нужно, Фолио спокойно може да носи и двама ни.

Ровена го погледна обезпокоено. Не можеше да му откаже, щеше да изглежда глупаво. Затова улови ръката му и в следващия миг се озова седнала пред него, притиснала гръб към гърдите му. Гарет плесна леко с юздите и Фолио се отправи към вратата. Звънчетата на юздите му зазвъняха. Каручката на Ъруин ги последва с жално скърцане. Дунла и Гридмор им махаха, докато се скриха зад завоя.

Светът се будеше от нощния си сън. Старата гора бе покрита сякаш със зелен воал, птиците подемаха любимите си песни. По сребърно блещукащите клони висяха първите пъпки като малки перли. Неспособна да устои на жълтите цветни камбанки, Ровена набра букетче диви форзиции, поднесе кадифените цветчета към носа си и се разкиха.

По някое време Гарет изостана и сърцето й веднага заби по силно. Той взе цветята от ръката й и започна да милва с тях шията й, оставяйки следа от жълт цветен прашец.

— Кажете, милорд — проговори невинно Ровена, — възнамерявате ли, след като ме омъжите за някой добър човек, да продължите да ме посещавате в спалнята?

Гарет се скова. Смачка златножълтите цветенца и ги хвърли на земята, след което отново подкара коня напред. Ровена за малко да падне от седлото, ако силната му ръка не я държеше здраво. Двамата настигнаха другите и скоро ги надминаха по слънчевата поляна, покрита с полюляващи се диви цветя в най-различни багри. Ровена облегна глава на рамото на Гарет и в облекчението й се примеси странно разочарование.

Тъй като не можа да устои на стопления от слънцето вятър, Ровена свали златната диадема от главата си и смъкна воала. Преди да успее да го задържи, един порив на вятъра го пое и го понесе високо към небето. Уплашеният й вик бе заглушен от гърлената заповед на Гарет, който пусна Фолио в галоп и препусна по прясната зелена трева. После изведнъж дръпна юздите и Ровена спря да диша. Синьото небе изведнъж застана под ъгъл, Фолио се вдигна на задните си крака, заудря с копита, ръката на Гарет се стрелна към небето и грабна воала.

В следващия миг Фолио стъпи отново на земята. Гарет изсъска нещо, жребецът коленичи и направи галантен поклон, после разтърси гривата си.

Ровена се вкопчи в седлото, за да не се строполи на земята.

— Вече съм убедена, че конят има по-добри маниери от господаря си.

— Само когато види хубаво русо момиче и иска да му направи впечатление.

Леко притискане с бедрата — и конят отново се изправи. Гарет нежно приглади воала с тежките си кожени ръкавици. Тихото шумолене на кожа и коприна предизвика сладостни тръпки по гърба на Ровена. Тя посегна към воала си, но Гарет го вдигна високо във въздуха.

— Не, милейди. Аз го хванах. Не знам какво си мислите за мен, но аз не изпускам толкова лесно онова, което ми принадлежи.

С тези тайнствени думи той сгъна внимателно воала й и го скри в ръкава си.

 

 

Дългата езда през този ден умори Ровена. Люлеенето на гърба на Фолио я приспиваше. Когато спряха да напоят конете, тя реши да седне зад Гарет. Той се усмихна подигравателно, но се въздържа от коментар. Слънцето стопляше лицето й. Тя опря буза в широкия му гръб и затвори очи. Гарет нежно вдигна ръката й към устните си, после я мушна под мишницата си.

Когато отново отвори очи, Ровена видя съвсем близо някакво странно съоръжение от арки и кули, по които се стичаше вода. Примигна смаяно, очаквайки да види как от някой прозорец изплува едноок воден бог с тризъбец в ръка. Когато огромното копито на Фолио, обковано с лъскаво желязо, стъпи върху водния замък и той изчезна, Ровена разбра, че е видяла само отражението му във водата.

Тя вдигна глава. Ардендон се издигаше в цялото си великолепие от другата страна на езерото. Красиво изработените парапети и грациозните аркади изглеждаха като нарисувани на хоризонта. Следобедното слънце падаше косо върху покритите с керемиди покриви, рисуваше причудливи шарки по тесните прозорци и кръглите кули. Ровена разтърка очи.

Гарет усети лекото й движение, посегна зад себе си и сложи силната си ръка на гърба й. Тя се прозя и се обърна, учудена, че се намираха на брега на езерото и Фолио стоеше във вода до коленете.

— Защо заобиколихме замъка? Да не би под моста да дебнат тролове?

— В известна степен да.

Синьото езеро беше разделено от каменен мост. По водната повърхност се носеше позлатена лодка, на носа беше издялана грациозна лебедова глава. Слънцето светеше в очите на Ровена и я заслепяваше, така че не можа да разбере кой седеше вътре. Когато лодката се плъзна към моста, седящата на носа жена трябваше да се наведе, защото накитът на главата й щеше да се удари в свода. Ровена я проследи с поглед, но главата не се появи отново.

— И на самия мост има тролове.

Ровена проследи протегнатата ръка на Гарет. Насред моста стоеше претоварената каручка на Ъруин, от двете й страни бяха братята на Ровена, наведени над парапета с надеждата да се появи лебедовата лодка.

Ровена се засмя пресилено.

— Любопитни тролове. За съжаление малкият Фреди събира опит по-бързо, отколкото се надявах.

— Права си. По-добре да стигнем при Блейн преди него, за да спасим поне част от невинността му. Дръж се здраво.

Златните шпори се забиха в хълбоците на Фолио. Ровена уви ръце около кръста му. Конят се впусна в галоп. Водата се разплиска на всички страни, фините пръски се смесиха със слънчевите лъчи, разсеяха се и намокриха лицето й.

След минута излязоха от водата, изкачиха се по стръмния бряг и стигнаха на кея точно когато пристигна лодката.

Гарет дръпна юздите и Фолио спря. Ровена надникна над рамото му. Блейн беше полулегнал на дебел килим, скръстил ръце зад главата. Острите линии на лицето му бяха смекчени от червенина, която нямаше нищо общо с топлото слънце. Леко накривен накит за глава се появи в полезрението на Ровена, следван от шия, грациозна като тази на дървения лебед, но явно доста по-гъвкава. Когато собственичката на грациозната шия и величествения накит за глава се обърна и хвърли пламенен поглед към Гарет, Ровена с омраза си помисли, че лейди Алис прилича по-скоро на гущер, отколкото на лебед.

Блейн засенчи очите си с ръка и се надигна.

— О, добре дошъл, Гарет! Сметнах те за поредния селянин, който носи яйца за Великден.

— Аз пък се разтреперих, като си представих за какво използваш дамата. Ти си придал съвсем ново значение на религиозните пости.

Блейн гнусливо отстрани един от дългите руси косми на лейди Алис от панталона си.

— Нима блаженството не е религиозно преживяване?

Гарет вдигна загрижено глава към небето.

— Слава богу, не се виждат черни облаци. Не ми е приятно да съм близо до водата, когато говориш такива богохулни неща.

Блейн слезе от лодката и вълните плиснаха в краката на Фолио.

— Лейди Алис дава на мъжете най-доброто… блаженство, което познавам. — Алис сведе скромно глава и също слезе от лодката с галантната помощ на Блейн. — Но не е нужно да ти го казвам, нали, Гарет?

Когато срещна надменния поглед на лейди Алис, Ровена усети как цялото самочувствие, което беше придобила през последните месеци в Карлеон, се изпари в миг. Какво ли си мислеше Гарет за жалките й опити да му достави удоволствие! Не беше чудно, че не я искаше повече в леглото си. Тя разхлаби хватката си и се отдръпна от него.

Като я видя, Блейн присви очи и на челото му се образуваха бръчици.

— Ти си ми донесъл подарък, който е много по-скъпоценен от яйцата, скъпи Гарет!

Без да чака позволение от Гарет, Ровена скочи от гърба на Фолио право в протегнатите ръце на Блейн. Една от плитките й се беше разплела, бузата, която в съня си бе опряла на гърба на Гарет, беше бледа, докато другата се бе зачервила под слънчевите лъчи. Тя не можеше да знае колко възхитителна беше в този миг, полужена, полудете.

Блейн плъзна ръце по раменете й, но благоразумно спря, преди да стигне до гърдите.

— Подаръкът ти е също така крехък като яйцата, струва ми се.

Ровена се освободи от ръцете му.

— Вашият спомен ви прави лоша услуга, сър Блейн.

Той направи гримаса и поглади грижливо избръснатата си брадичка.

— Не толкова лоша, колкото си мислите. Още изпитвам болка в брадата, когато се надига буря.

Гарет скочи от коня и се приземи точно между тях. Блейн измери приятеля си със загрижен поглед.

— Дори сега ме заболя, докато си говорим.

— Не толкова, колкото ще те заболи, ако не махнеш ръцете си от нея — отвърна Гарет, сложи ръка на тила му и го поведе към замъка. — Страх ме хваща като си помисля какви си пипал с тези ръце.

— Питай Алис. — Подигравателният вик дойде от моста. На каменния зид седеше Марлис и размахваше крака над рова. Като видя сестрата на Гарет, кацнала като лешояд на парапета му, Блейн се намръщи.

— Нали каза, че нямало черни облаци — произнесе укорно той.

Ъруин им махна весело от моста. Гарет извъртя очи.

— Кой както го приеме — отвърна неясно той.

Малкият Фреди се появи сякаш от нищото и Гарет му връчи юздите на Фолио. Малката група тръгна нагоре по възвишението. Гарет и Блейн вървяха отпред и разговаряха оживено като стари приятели, каквито всъщност бяха. Ровена се държеше на разстояние от лейди Алис и напразно се опитваше да сплете плитката си. След като и третият опит не успя, тя дръпна сърдито другата плитка и разплете и нея. Разтърси буйната си руса грива и изведнъж се почувства невидима като при първото си посещение в Ардендон. Част от нея пожела да седне до Марлис на каменния зид. Всички забелязваха Марлис, макар и с омраза.

Минаха покрай редица напъпили дъбове.

— Кога най-сетне ще построиш кулите-близнаци, които беше замислил баща ти? Без тях Ардендон няма да издържи дори еднодневна обсада. Ще рухне като захарна къщичка под дъжда — каза Гарет.

— Едуард донесе на страната мир — отговори с усмивка Блейн. — Защо да си хабя златото за камъни и мазилка, след като има други, безкрайно по-приятни неща, за които да го пилея?

Ровена вдигна поглед към крехките кули и развяващите се по сребърните им върхове знамена. Замъкът на Блейн изглеждаше въздушен и крехък и със сигурност щеше да рухне при първото нападение. В сравнение с непристъпните крепостни валове на Карлеон, Ардендон изглеждаше така, сякаш още следващият силен дъжд щеше да го превърне в локва захарен сироп.

Ровена се усмихна и проговори като на себе си:

— Ако при първото си посещение се бях сетила, че замъкът се яде, щях да си хапна първо от отбранителната кула.

Блейн и Гарет се обърнаха към нея и тя примигна смутено. Не беше забелязала, че е произнесла мисълта си гласно.

— Прекрасна мисъл — отбеляза Блейн и впи поглед в пълните й устни. Изражението на Гарет остана неразгадаемо, но Ровена разбра по очите му, че не беше зарадван.

Блейн направи широк жест.

— Гледайте на замъка ми като на огромен сладкиш, създаден само за да ви достави удоволствие.

Когато от дървото над тях прозвуча музика, Ровена се уплаши. Дребна, стройна фигура се метна от един нисък клон и се приземи точно в краката й.

— Внимавайте! Сър Блейн прилага тази философия върху всички области на живота, включително и върху гостите си. — Трубадурът Мортимър пъхна дългата дървена флейта в колана на панталона си и огледа със задоволство малкия Фреди. Протегна ръка и отмахна от челото му една сребърно-руса къдрица. — Прелестно дете. Кой е довел тази апетитна хапка?

Гарет вдигна ръка към дръжката на меча.

— Скрийте ръцете си зад гърба, Мортимър. Вашите пръсти със сигурност са били на много по-безбожни места от пръстите на Блейн.

Трубадурът се усмихна и направи лек поклон.

— Ревнувате ли, сър Гарет?

Малкият Фреди се изчерви — явно разбираше за какво става дума. Ядосана, Ровена го смушка в ребрата и му посочи оборите. Той се подчини на неизречената заповед, но постоянно се обръщаше и се вслушваше в разговора на възрастните. Изведнъж й се дощя Гарет да извади меча си и да отсече главата на трубадура. Вместо това той измъкна обоя от колана му и го тикна в устата му.

— Ако използваш отровния си език за онова, за което е предназначен, може би няма да бъда принуден да ти го отрежа.

Мортимър веднага засвири весела мелодия. После направи няколко крачки назад, обърна се и изчезна зад един жив плет. Главата му се появи иззад висок храст със ситни розови цветчета.

— Знаете ли, сър Гарет, ако използвам езика си за онова, за което е предназначен, накрая със сигурност няма да искате да ми го отрежете. — След нахално намигване Мортимър изчезна зад храста и побягна надолу по склона, подсвирквайки пиянска песен.

Гарет присви очи.

— Да благодари на бога, че не нося лък и стрели.

Блейн сплете ръце и отправи разкаян поглед към небето.

— Присъединявам се към благодарността му. Сигурен съм, че Мортимър би изглеждал ужасно с ябълка в устата.

Преди Гарет да заплаши още някого със смърт на път към замъка, Ровена излезе напред и улови ръката му. Размаха я насам-натам като безгрижно дете и заговори:

— Сър Гарет съобщили ви за какво сме дошли в Ардендон, сър Блейн? — Гарет стисна предупредително пръстите й, но тя не му обърна внимание. — Сър Гарет ми търси съпруг.

Блейн се опули смаяно.

— Колко е великодушен! Макар че ми е трудно да си го представя в ролята на любящ чичко. Не, Гарет, недей да се мръщиш. Скромността не ти отива.

Гарет пусна ръката на Ровена и я удостои с пронизващ поглед, който обещаваше отмъщение. Блейн я хвана под ръка и наклони глава към нея.

— И какъв съпруг би ви харесал, лейди Ровена?

Тя видя с ъгълчето на окото си как Гарет изостана, скръстил ръце зад гърба си. Алис ускори крачка и тръгна редом с него. Ровена се нацупи и поклати глава.

— Как да ви кажа… бих искала да е с благ характер и с хубава фигура. Да не е склонен нито към мрачни размишления, нито към капризи.

Блейн се ухили предизвикателно.

— А трябва ли да обича котенцата? — осведоми се с дълбок глас Гарет. — И да уважава девиците?

— Това изключва Блейн — намеси се със сладко гласче лейди Алис.

— Откъде знаете? — отговори сърдито рицарят и вдигна един златен кичур от косата на Ровена към горещите си устни. — Ако желаете бъдещият ви съпруг да е богат и гостоприемен, мисля, че познавам точно такъв човек.

Ровена примигна невинно.

— Казах ли вече, че много държа да ми бъде верен?

— Проклятие! — Сър Блейн пусна рязко златния кичур. — Дали ще се намери мъж, който да отговаря на всичките ви условия… — Той поглади замислено брадичката си. — Ако например не понася котенцата, нима ще го отблъснете? Това ще разбие сърцето му!

Ровена стъпи на подвижния мост.

— Красив ли е?

— Много.

— С приятен характер?

— С най-приятния.

— А млад ли е?

Блейн вдигна рамене.

— На трийсет и три.

— На трийсет и три? — повтори ужасено Ровена. — О, небеса, мускулите му сигурно са омекнали като овесена каша, а останалите му умения са на изчезване! Аз искам съпругът ми да е мъж, не старик!

Ровена се обърна бързо, за да види какво беше въздействието на думите й върху Гарет. Той й хвърли изпепеляващ поглед и тя неволно попипа краищата на косата си дали не са се опърлили.

— Внимавайте, милейди. — Блейн предупредително вдигна ръка, когато шлейфът й се закачи на един процеп в дъските.

Ровена дръпна шлейфа си с две ръце, забравила, че коприната съвсем не е толкова здрава материя като останалите й дрехи. Шлейфът се скъса и тя политна назад. Размаха ръце във въздуха и приклекна в отчаян, но безрезултатен опит да се закрепи, за да не падне в мръсната вода.

Две силни ръце се сключиха около талията й. В продължение на един задъхан миг тя увисна над водата, без да изпитва страх — ръцете на Гарет бяха най-сигурното пристанище на света. Той я издърпа назад и притисна лице в шията й с такава сила, че тя изохка тихо. Обърна се и видя, че Блейн беше блед като пергамент. Лейди Алис навлажни пресъхналите си устни.

— Тази година пролетта дойде рано и Блейн пусна рибите в рова по-рано от обикновено. Още една крачка и не Мортимър, а вие щяхте да украсите трапезата ни с ябълка в устата. Разбира се, ако бяхме намерили не само оглозганите ви кости.

Коленете на Ровена омекнаха и Гарет се отпусна заедно с нея на колене. Тя затвори очи и потърка лице в меката кожа на ръкавиците му. Той я хвана за раменете и я отдели от себе си с напрежение, което би видял и слепец.

— Цяло чудо е, че треперещите ми крачки успяха да те достигнат навреме. Сетивата ми вече не са остри, каквито бяха по-рано.

С тази хаплива забележка той я остави в края на подвижния мост. Тя отблъсна ръката на Блейн, който се опита да я утеши. Двамата с Алис изчезнаха в замъка, като си шепнеха възбудено. Ровена остана на мястото си и доволно се загледа в блещукането на слънчевите лъчи по повърхността на езерото.

Позната ръка я помилва по тила.

— Ела, малката ми. Ако не искаш да спиш с големия Фреди в оборите, трябва да ти потърсим хубава спалня.

— Защо си мила с мен само когато никой не те вижда?

Марлис улови няколко златни кичура и ги дръпна доста силно.

— Защото харесвам изхвърлените от обществото.

— Това не е единствената причина, нали?

Марлис остави въпроса без отговор и помогна на Ровена да стане. Когато влязоха в рицарската зала, Ровена вече се смееше весело, защото Марлис описваше със силни думи, но много точно случилото се преди малко в лодката на сър Блейн, при което използваше напълно неразбираеми латински изрази.