Тереза Медейрос
Отмъстителят (15)

14

Гарет изблъска Ровена от опасната зона, докато самият той, подчинявайки се на инстинкт, отдавна преминал в кръвта и плътта му, се хвърли към камината, където беше мечът му. Измъкна го с две ръце от ножницата и с три крачки прекоси стаята. Вдигна меча над главата си, готов да го забие в сърцето на убиеца, проникнал през прозореца. Острието потрепери и спря насред движението.

От пода го гледаха стоманено-сиви очи. Малкият Фреди лежеше по гръб със свити колене, опрян на лакти. На каменния под беше захвърлен стар ловен нож. Той гледаше меча на Гарет без каквито и да било признаци на разкаяние или молба за милост.

— Ти! — изпъшка смаяно Гарет.

Ровена, която за разлика от малкия Фреди трепереше от ужас, се хвърли към тях и падна върху братчето си, за да го защити с тялото си.

Тя отметна глава назад и погледът й се плъзна по тялото на Гарет до вдигнатия меч в ръцете му. Гласът й беше тих и настойчив.

— Гарет, моля ви, не го убивайте. Умолявам ви. Не му причинявайте болка. Ще направя всичко, което поискате от мен.

— Всичко ли? — попита хладно Гарет. В слабините му запулсира желание.

— Всичко — повтори тя и го погледна смело в очите, като в същото време стисна здраво зъби, за да престане да трепери.

— Ровена! — Малкият Фреди отчаяно се опитваше да се измъкне изпод нея. — Не давай обещания на този дявол.

— Млъкни, момче! — Със силен замах Гарет заби меча си в дървения под между коленете на Ровена. — Щях да го забия в сърцата ви — изсъска той, — ако вярвах, че поне един от вас има сърце.

Две двойки широко отворени очи се устремиха към треперещото острие. Ровена преглътна мъчително.

Гарет прекоси помещение и напълни чашата с вино.

— Пътуващи артисти, това е точният израз. Ако бяхте организирали същото трогателно представление в някое от селата по пътя си, сега щяхте да се къпете в злато.

Бузите на Ровена пламнаха от срам. Гарет тресна чашата на масата и се върна при тях. И двамата с Фреди трепереха неудържимо. Той се разкрачи и скръсти ръце на гърба си. В очите му святкаха зловещи искри.

— Искам да бъда сигурен, че съм те разбрал правилно, лейди Фордис. За да спасиш живота на това ритащо хлапе, ти си готова да направиш всичко, което поискам от теб, така ли е?

Ровена отговори на погледа му над дръжката на меча и кимна твърдо. Фреди отново се замята отчаяно под нея. Гарет я посочи с пръст.

— И никакво разкаяние. Никакви укори. Никакво хленчене, сълзи и обвинения на сутринта.

— Никакви — потвърди тихо Ровена.

— Вие сте безсърдечно копеле! — Малкият Фреди успя да се измъкне и поиска да се хвърли върху него, но Ровена в последния момент го хвана за яката и притисна главата му към гърдите си. Стисна го здраво и почака, докато протестите му заглъхнаха в неясно пръхтене. През цялото това време тя не откъсваше поглед от лицето на Гарет.

По лицето му се плъзна студена усмивка.

— Всичко, което трябва да направя аз, е да оставя главата на брат ти на раменете му.

Тя беше готова да кимне, но се поколеба. На лицето й се изписа замисленост. Гарет й обърна гръб.

— Предложението ти се приема.

— Не — каза внезапно Ровена.

Малкият Фреди изохка облекчено. Гарет се обърна рязко и вдигна едната си вежда.

— Как така не?

— Не съм съгласна с тези условия. Животът на малкия Фреди не ми е достатъчен. Искам повече. Ще ми обещаете да го вземете под крилото си. Когато моята година свърши и ме прогоните от дома си, ще го приемете в замъка си като паж. Когато достигне необходимата възраст, ще му помогнете да си спечели рицарските шпори.

Малкият Фреди побесня от гняв и отново се опита да се изтръгне от ръцете й. После се опита да достигне ловния нож с крак, но Ровена безмилостно заби лакът в корема му и той се преви от болка.

Гарет ги наблюдаваше смаяно.

— Ровена Фордис показа истинския си лик. Досега си мислех, че алчността ти се простира само върху собственото ти хубаво коремче. А ти си била бисер с много лица, милейди.

Ровена го погледна унищожително, уязвена от подигравателния му тон. При тази проява на възмущение цинизмът на Гарет премина в пристъп на веселие. Мускулите по бузите му затрепкаха и той обърна лице към камината, за да скрие смеха си.

— Твоята цена се покачва с всяка секунда, скъпа. Май трябва да побързам, преди да ме принудиш да подслоня под покрива си цялото ти семейство и да направя баща ти мой пръв паж. Какво те кара да мислиш, че ще се съглася да обременя живота си с това упорито кученце? Досега се държи като глупак и има склонност към мъченичество, която ми досажда.

— Той е умен — възрази сърдито Ровена. Пръстите на малкия Фреди бавно се промъкваха към ножа. Тя го сграбчи за косата и няколко пъти удари главата му в стената, докато очите му по-мътняха. Ровена положи глава в скута му и започна да милва челото му. — По-умен от всички останали.

Гарет приглади брадата си.

— Може и да си права.

— Ако баща ни не беше окуцял, Фреди можеше да стане рицар. Това е негово рождено право. Не е виновен, че е беден.

— Права си. Затова си решила да му дадеш шанс в живота. Колко благородно. — Тонът на Гарет беше повече от язвителен. — Но не е ли твърде малък, за да стане паж?

— А аз не съм ли твърде млада, за да стана ваша любовница?

Устните му трепнаха. Май беше съгласен с нея. Показалецът му се плъзна с любов по дръжката на забития в пода меч.

— Дали си струва да поема това обещание, Ровена?

Тя отметна глава назад в нов прилив на смелост.

— Вие трябва да решите това, нали, сър?

Гарет усети как слабините му натежаха. Погледът му се плъзна от шията към твърдите млади гърди.

— Е, добре. Дяволът е съгласен да сключи сделка с теб.

Ровена се изправи с грациозно движение и застана пред него.

Малкият Фреди простена, усетил под главата си студения под.

— Закълнете се.

Гарет я погледна изненадано.

— Досега никой не се е съмнявал в думата ми.

— Закълнете се.

— За бога, ги отиваш твърде далеч. Е, както искаш. Давам ти клетвата си като рицар от…

— На колене.

Гарет изръмжа, отпусна се на колене в краката й и вдигна меча си. Очите му пламтяха като запалени въглища. За първи път Ровена се зарадва, че студената стомана стоеше между тях. Стиснал здраво зъби, той изрече някакво проклятие, но после се закле да закриля малкия Фреди, докато е жив. Момчето въздъхна, но Ровена кимна доволно.

Гарет протегна ръка и улови китката й като в железни клещи.

— Ти ще ми дадеш твоята клетва, когато останем сами, милейди. Също на колене.

— Както желаете, милорд. — В очите й блеснаха стоманени искри, каквито не беше виждал досега.

Гарет стана, сграбчи малкия Фреди за яката и го вдигна от пода. Ровена го хвана за ръкава.

— Обещахте, че няма да му сторите зло.

Гарет се отърси от ръката й, сякаш беше досадно насекомо.

— Нищо няма да му направя. Просто ще го изведа навън. — Той отиде до прозореца, като прескочи ловко остатъците от счупения капак. Малкият Фреди остана неочаквано тих. — Според мен е най-добре да си отиде по същия път, по който дойде.

Ровена протегна ръка и го задържа.

— Моля ви, недейте! Ще го убиете! Нали ми обещахте!

Гарет въздъхна и се обърна. Ровена се притисна до гърдите му.

— Не подлагай търпението ми на изпитание, жено.

Той я бутна настрана и се наведе през прозореца. Две тъмни фигури ходеха неспокойно напред-назад по снега.

— Кой е там? — извика Гарет. — Ти ли си, Ъруин?

За момент се възцари тишина, прекъсвана само от шепота на снежинките. После Ъруин отговори тихо:

— Тъй вярно, сър.

— Имам нещо за теб. Протегни ръце.

Ровена се отдръпна назад и скри лице в ръцете си. Без да се церемони, Гарет изхвърли малкия Фреди през прозореца. Ровена се прекръсти и зашепна благодарствена молитва, когато братчето й изчезна. Очакваше да чуе вик от болка, но долови само глухо изръмжаване, последвано от плахите думи на Ъруин:

— Много благодаря, сър.

— Удоволствието беше изцяло мое. — Гарет се подаде още малко от прозореца и се вгледа в бледото лице на момъка. Ъруин се покашля смутено.

— Трябва да вървим, сър.

— Приберете се в обора и чакайте там. Разбра ли?

— Естествено, сър.

Гарет несъзнателно зарови пръсти в замръзналия сняг на перваза на прозореца, докато двете неясни сенки се отдалечаваха, сложили момчето помежду си. Ровена отново се прекръсти и благодари на бога, че малкият Фреди не беше нито убит, нито ранен.

Тя проследи как Гарет взе меча си и с помощта на дръжката закрепи един от стенните килими над отворения прозорец. Сега стаята изглеждаше дори по-уютна от преди. Ровена бързо се извърна настрана, за да не вижда двусмислените погледи и похотливата усмивка, докато Гарет разглеждаше сцените на килима. След малко той коленичи пред камината и хвърли в огъня жалките остатъци от счупения капак на прозореца.

— Кажи, Ровена — осведоми се той, без да се обърне, — на колко мъже си се предлагала, за да спасиш жалките си роднини?

— Само на един. На вас.

Той разрови пламъците и отбеляза все така равнодушно:

— Ако лъжеш, ще го разбера много скоро.

Ровена сплете ръце под гърдите си и се вгледа в широкия му гръб под сведените си ресници. Той отиде до масата и напълни чашата с вино. Движенията му бяха изнервящо бавни. Ако посегнеше към нея със същата студенина, с която говореше, как би могла да се удържи да не го помоли за милост? Не, тя се бе заклела, че няма да се моли. Щом се бе продала като уличница, вече нямаше право на нежността и добротата, с които се беше отнасял към нея преди.

Гарет се отпусна в арабския стол и стисна чашата между палеца и показалеца си.

— Докъде бяхме стигнали? Да подготвя ли сцената? Бях тук, ти седеше в скута ми и се опитваше да ме прелъстиш. Искаш ли да продължиш?

Ровена потрепери. Прекоси стаята и седна в скута му. Той гледаше пред себе си, лицето му беше като издялано от мрамор.

Ровена пое шумно въздух и притисна устни върху неговите. Целувката й беше неопитна, трескава и тя го осъзнаваше напълно. След малко се отдръпна. Устните му не се разделиха, както предишния път, но поне погледът му беше съсредоточен в лицето й. Той я погледна с присвити очи. Това й вдъхна смелост за нова целувка. Този път дори го прегърна. Гарет обаче не се впечатли от мекотата й. Остана неподвижен като статуя.

Ровена се отдръпна от него. Бузите й пламнаха и тя се намрази за слабостта си.

— Не ми се подигравайте за липсата на опит, милорд. Аз не съм обиграна във високото изкуство на любовта като вас.

Чашата се търкулна със звън на пода. Гарет улови ръцете й.

— Ти си тази, която се подиграва. Аз не знам нищо за любовта и не искам да знам.

Дълбоко в очите на Гарет Ровена откри страх, по-голям дори от нейния. Предупреждението в думите му беше недвусмислено като острие, опряно в гърлото й. Но тя беше готова да се пребори с това оръжие, ако това щеше да й помогне да разруши стената, която той беше издигнал около себе си. Преплете ръце с неговите, за да го обезоръжи чрез капитулацията си. Наведе се към него и внимателно прокара връхчето на езика си по очертанията на устните му. Изкусителното движение най-сетне ги раздели. Тъмните ресници скриха израза на очите му, но той отговори на целувката. Устата му се отвори, езикът му помилва нейния. Ръцете му се раздвижиха неспокойно и тя усети как тялото й пламна. От устата й се изтръгна тих стон.

Изведнъж Гарет отметна глава назад и се засмя. Кокалчетата на пръстите му минаха по гръбнака й.

— Да не би да искаш да ме засрамиш с капитулацията си?

— Аз се заклех да не се моля и да не хленча, милорд.

— А ти си дама, която държи на честта си. — Думите на Гарет прозвучаха странно, сякаш се подиграваше със самия себе си. Той обхвана лицето й с двете си ръце и я отдалечи малко от себе си, за да я погледне в очите. — Ако ти позволя да ме помолиш за нещо, какво ще е то?

— Ако единственото, което искате от тази нощ с мен, е да си отмъстите на баща ми, моля ви да ме дадете на Пърсивал или на някого от другите. — Ровена говореше без колебание.

В очите му се появи учудване.

— Велики боже, мисля, че говориш сериозно. Толкова ли ме мразиш?

Ровена сведе глава към пода.

— Ще понеса по-лесно тяхната жестокост, отколкото вашата.

Той я притисна до гърдите си и сложи брадичка на главата й.

— Глупаво дете! Чии милувки ще предпочетеш пред моите? Може би на рицаря със зелените очи, когото целуваше с отдаденост, която винаги си отказвала на мен? Или на скъпия ти годеник? — Ръката му се мушна под роклята и обхвана гърдите й. Палецът закръжи около розовото връхче и Ровена се разтрепери. — Наистина ли смяташ, че Ъруин ще ти направи това с несръчните си ръце?

Ровена изохка задавено. Умелите пръсти на Гарет запалиха огън в гърдите й. Тя се сгуши в него, отвори ризата му и потърка лице по твърдите косъмчета на гърдите му.

— Ъруин ми предлага ръката и сърцето си с божията благословия — промълви тя, съзнавайки, че думите й съвсем не звучаха убедително.

Гарет повдигна лицето й и впи изпитателен поглед в очите й, блеснали в сиянието на огъня. След малко попита; подчертавайки всяка произнесена дума с бегла целувка по бузите:

— А какво ти предлагам аз? Бавна езда към ада?

Устните му спряха върху пулсиращата вена на шията й. Замаяна от горещината на устата му, Ровена отметна глава назад, сякаш косата беше твърде тежък товар за крехката й шия. Окуражен, Гарет плъзна ръка в деколтето й. Гърдата й пасна великолепно в дланта му. С нежност, каквато почти беше забравил, че притежава, пръстите му се плъзнаха по щръкналото зърно, което се притисна към твърдата му длан. Ровена се разтрепери.

Двамата останаха доста време в тази поза. Светлите ресници на Ровена почиваха върху зачервените бузи. С леко разкрачени крака, полата потънала във вдлъбнатинката между краката й, тя изглеждаше така, сякаш само чакаше той да я вземе. Гарет не беше подготвен за треперенето на ръцете си. Той помилва нежно бузата й в безмълвен опит да я убеди да отвори очи. Ровена го направи и той видя пред себе си две звезди на небето, което дълго време беше познавало само мрак.

— Без теб бях постоянно студена и гладна, Гарет. — Тя очерта устните му с показалец, сякаш искаше завинаги да запомни формата им.

Устните му се отвориха и той започна да целува връхчетата на пръстите й. Ръката, която притискаше гърдата й, се спусна надолу и помилва гладкия, плосък корем. Тя го гледаше неотстъпно в очите.

Гарет имаше чувството, че цял живот е чакал именно този момент. Той я държеше в ръцете си и можеше веднага да я освободи от споразумението, което беше сключил само за да излекува наранената си гордост. Все още можеше да спре да я милва… но не, този миг бе отминал безвъзвратно. Ръцете му се плъзгаха между кожата и гънките на износеното й бельо към нежните кичурчета между краката й. Той сведе глава, за да спечели малко време, да укроти дъха си и да прогони червенината от бузите си, които пламтяха, сякаш беше момче на прага на мъжествеността си.

За да се овладее, притисна устни във фината мида на ухото й.

— Искам да те изпълня, милейди. Искам да проникна толкова дълбоко в теб, че никога вече да не усетиш глад или студ. — Дрезгавите думи заглъхнаха в стон, когато проникна с един пръст в топлата, влажна утроба. Интимното докосване го изпълни с екстаз, за какъвто не бе смял и да мечтае.

Ровена го прегърна здраво и се вкопчи в него, когато той я вдигна на ръце и я отнесе на леглото.

Положи я върху мекия дюшек и я погледна. Ръцете й нервно задърпаха хермелиновите кожи. Когато танцуващите пламъци очертаха мощните му рамене, Ровена се разтрепери — повече от страх, отколкото от студ.

Гарет коленичи на леглото и я прегърна като дете.

— Никога вече няма да мръзнеш, обещавам ти. А ако изгорим, ще изгорим заедно.

Сключи ръце на тила й, приближи се към коприненомеките устни и ги раздели за страстна целувка. Ровена му отговори с новооткрит у себе си огън. Притисна се с целия плам на младото си тяло към мускулестата му гръд и с радост се нагоди към изкусителния ритъм на езика му.

Той се отдели от нея с дрезгав стон и бързо смъкна роклята от раменете й. Тя се вкопчи в косите му и той сведе глава към гърдите й, за да помилва с устни и език кораловочервените зърна, които го очакваха с нетърпение. Ровена усети странно теглене в слабините. Изведнъж видя сребърните нишки в тъмната му коса и се учуди безкрайно. Той я притисна във възглавниците и завивките зашумоляха приятно. Тя повдигна послушно хълбоците си, когато той най-сетне смъкна роклята и долната й риза.

Когато остана гола пред него, Ровена се изчерви цялата под жадния му поглед. Ала очите й останаха отворени, изпълнени с доверие, и този път тя беше тази, която вдигна ръката му и я поднесе към устните си. Захапа нежно палеца му и проговори гърлено.

— Ела, милорд. Нали ми обеща да ме избавиш от глада.

Гарет измъкна жакета през главата си и оголи зъби в гладна гримаса.

— Излъгах те. Аз съм този, който ще утоли глада си с теб.

Ровена отново си го представи като вълк и потръпна. Главата му се сведе над гърдите й, устата му се плъзна надолу и проследи всички извивки и вдлъбнатини на тялото й с уверена целенасоченост. Ровена неволно се закиска.

Гарет вдигна глава и изръмжа дрезгаво:

— Ти май ми се надсмиваш, милейди? На езика ми напират остри укори, а вече обмислям и как да те накажа за дързостта ти.

Той се зае веднага да превърне думите си в дела: буквално я погълна с уста и ръце, докато тя се вкопчи в косите му и започна да моли за милост, макар че в действителност не я искаше. Тъмните му къдрици се плъзгаха като коприна между пръстите й. Насладата се разпростря в тялото й, опъна сякаш мрежа от желание между двамата. Силните му ръце обхванаха дупето й, плъзнаха се надолу и с невероятна нежност я убедиха да разтвори бедрата си. Със задъхан стон тя затвори очи и изви глава, за да опре лице в меката завивка, докато пръстите и устните му играеха в утробата й, дърпаха струните на тялото й и го караха да пее. Всичките й мускули вибрираха.

След този невероятен екстаз Ровена се отпусна в леглото, дишайки тежко, сякаш беше пробягала много мили. Големите й очи бяха пълни с учудване. Гарет отговори на погледа й и тя разбра, че времето за игри беше отминало. Очите му се присвиха в тесни цепки и тя бе обзета от радостно очакване, примесено със страх.

Ръцете на Гарет затрепериха, когато се надигна на колене и започна да отвързва панталона си. Ровена затвори очи. Държа ги затворени, докато той посегна и хвана едната й ръка.

— Ровена? — попита тихо той.

— Какво?

Гарет привлече ръката й към тялото си. Ръцете й се отвориха и докоснаха нещо, което й заприлича на стомана, обвита в копринено кадифе. Пръстите й се плъзнаха любопитно по това непознато нещо и Гарет изстена дрезгаво.

Ровена бързо издърпа ръката си.

— Не мога — изплака отчаяно тя. — С това нещо можеш да ме убиеш, милорд!

Гарет скри лице в шията й с треперещ смях.

— Ти ме ласкаеш, скъпа. — Опря се на лакти и я погледна в очите. — Това е нещо съвсем обикновено, кълна ти се. Повярвай, досега не съм убил никого с него.

По лицето му пробяга бегла сянка. Сърцето на Ровена се сви от болка. Тя обхвана лицето му с две ръце и жадно се впи в устните му. Езикът му проникна нежно в устата й и се раздвижи, сякаш трябваше да подготви останалата част от тялото й за интимното проникване. Ровена изведнъж забрави страха си и се отпусна. Бедрата й се отвориха сами, ръцете й отново посегнаха да го помилват. Гарет простена сладостно.

Отначало имаше чувството, че в крехката й плът се е забило неумолимо стоманено острие и напредва с безмилостна бавност. Тя изплака тихо, тежкото тяло на Гарет потръпна и тя разбра какво му струваше да се въздържа. Той беше мъж, свикнал да преодолява със сила всяко препятствие, което му поставяше животът. А сега сдържаше огромното си желание, за да й спести болката.

Ровена извърна глава настрана, прекъсна целувката и пошепна в ухото му:

— Искам да ме изпълниш. Сега.

Не беше нужно да го моли повторно. Гарет се потопи дълбоко в нея и разкъса последната крехка съпротива на девственото й тяло. За момент остана неподвижен, за да се наслади на влажната топлина, която го обгърна. Ровена дишаше тежко. Той впи поглед в лицето й и зачака напрежението да отслабне. Зачака и знак, че беше готова да го приеме изцяло.

Тя примигна и го погледна учудено.

— Нима вече свърши? — Разочарованото й лице го изпълни със задоволство.

— О, не, сладката ми, едва сега започва.

С тези думи той започна да се движи дълбоко в нея. Тя затвори очи и опря рамене на възглавницата. По подутите, влажни устни полепнаха руси косъмчета. Гарет приглади косите й назад и се заби още по-дълбоко в нея. Все по-дълбоки и по-бързи ставаха тласъците му, докато тя проумя, че на света съществуваше и друг неутолим глад, който нямаше нищо общо с яденето и пиенето. Хвана се за раменете му, усети играта на мускулите под обсипаната с белези кожа и се устреми заедно с него към рая или към ада — в момента не знаеше къде отиват и не искаше да знае. Накрая беше готова да се закълне, че вижда как звездите на небето се разпръсват на хиляди блестящи парченца.

Силен порив на вятъра изду стенния килим зад Гарет като сребърна мантия в мрака. Една от цепениците в камината изсъска и разпръсна сноп от искри. Те осветиха огледалото на тавана и разкриха тайната им. Ровена проследи опиянена как гърбът на Гарет се опъна като струна. Той отметна глава назад и жилите се издуха като дебели въжета. Нададе гърлен вик и рухна върху нея, изцеден до крайност. Странно, но Ровена почти не усети тежестта му.

Тя остана дълго неподвижна, загледана в огледалото: Коя беше бледата руса непозната под задоволеното тяло на рицаря, когото обичаше? Видя как пръстите на жената се заровиха нежно във влажните от пот тъмни коси на мъжа над нея, сякаш искаха да ги срешат. Ровена затвори очи и на устните й заигра усмивка.