Тереза Медейрос
Отмъстителят (10)

9

Някъде дълбоко в студеното си сърце зимата откри следа от милосърдие и даде кратка почивка на обитателите на Карлеон. Под топящия се сняг земята чакаше, тиха и спяща. Голи черни клони се издигаха умолително към сивото небе. Зимата без сняг беше грозно нещо, но поне се живееше по-лесно. Много от гостите на Карлеон се сбогуваха учтиво, между тях и жената, която беше нарекла замъка прокълнат. Други споделиха упорството на Блейн и останаха, като запълваха дните си с шах и шумни разговори, а нощите — с неизчерпаемите запаси на Гарет от ейл.

Още първия ден, когато външният двор поизсъхна и вече не приличаше на море от кал, Ровена и Марлис излязоха да се упражняват с копията си. Този път се целеха в една стара мишена. Марлис първа скочи на гърба на петнистата си кобила и препусна в див галоп към целта.

Копието й улучи дървения щит и той се завъртя с жално скърцане. Ровена подскачаше развълнувано и ръкопляскаше въодушевено. Марлис обиколи щита с коня си и сръчно се отдръпна, когато той се завъртя и щеше да я удари. От мястото си край портата Блейн изръкопляска уморено, но очите му следяха не Марлис, а Ровена.

Русата коса на девойката се изливаше като водопад върху старите черни одежди, някога принадлежали на Марлис, а още по-отдавна — на Гарет. Жакетът висеше до коленете й, целият в кръпки. Щеше да изглежда смешна, но стройната фигура се движеше грациозно. Блейн неволно я оприличи на кралски шут, който иска да изглежда колкото смешен, толкова и затрогващ. Всеки път, когато подскачаше, Блейн успяваше да види млечнобелите колене под скъсания панталон. В слабините му пламна буен огън и това го принуди да промени позата си и да кръстоса крака.

Още преди Марлис да е слязла от гърба на кобилата, Ровена се хвана за сплъстената й грива и я възседна.

— Моля, заповядайте, лейди Красавица. — Марлис й помогна да се настани удобно и издърпа жакета й. — Внимавай дрехите да не ти избягат. Блейн вече е изплезил език от вълнение.

Думите бяха произнесени достатъчно високо, за да ги чуе този, за когото бяха предназначени. Блейн изчака Ровена да се обърне към щита, който трябваше да уцели, и удостои Марлис с любезна усмивка и нелюбезен жест. Марлис подаде копието на Ровена, тя сведе глава и се съсредоточи върху целта. Краката й, обути в тежки ботуши, притиснаха бедрата на кобилата. Конят полетя напред. Целта се приближаваше с такава скорост, сякаш се движеше насреща й, а тя беше неподвижна. Копието се заби с глух удар право в изрисуваното в средата червено сърце.

Ровена размаха копието в триумфален поздрав и пусна коня в лек галоп около щита. Тъкмо когато щеше да излезе от опасната зона на въртящия се щит, видя, че зад Блейн стоеше черна фигура. Коленете й неволно се стегнаха и кобилата се закова на място. Щитът я удари по гърба с цялата сила на завъртането и я хвърли от коня.

Блейн прескочи оградата, но Гарет пръв стигна до нея. Зарови пръсти в косата й и опипа подутината на тила. Ровена се опита да поеме въздух, но без успех. Дробовете й бяха изпразнени. Погледна в очите на Гарет и примигна, неспособна да каже нещо. Още две двойки очи се появиха зад него и я измериха със загрижени погледи.

— Ударът е изкарал въздуха от дробовете — обясни Марлис. — Няма причина да викаме свещеника за последно помазване. Още не. Той и без това няма да се съгласи да дойде в Карлеон. Това проклето копеле ме е хвърляло вече няколко пъти.

Ровена имаше нужда от няколко секунди, за да разбере, че Марлис имаше предвид щита, а не свещеника. Сякаш за да му отмъсти, Марлис го удари няколко пъти с копието. Блейн се обърна възмутено към Гарет.

— Твоя е вината, защото й позволяваш да се упражнява с дивата ти сестра.

— Много по-добре е да общува с Марлис, отколкото с теб. Така поне е по-сигурна — отговори спокойно Гарет, хвана ръката на Ровена и я издърпа да стане. Междувременно дробовете й се бяха напълнили отново с въздух и тя можеше да говори, но беше толкова смутена от случилото се, че й се искаше изобщо да не си е възвръщала дар слово.

— Добре съм — проговори съвсем тихо тя. Главата я болеше, на езика си усещаше вкус на кръв, но никога нямаше да го признае. Освободи ръката си и тромаво изтупа праха от дрехите си.

Гарет смръщи чело. Блейн се ухили и вдигна ръка, за да скрие лицето си.

— Всъщност слязох само за да ви кажа, че за утре съм планирал празненство — обясни рязко Гарет.

Блейн изпухтя недоверчиво.

— Ти ли си планирал празник?

— Да, мой благородни приятелю. Тъй като някои гости, чиито имена няма да спомена, очевидно нямат намерение да напуснат замъка ми, реших да поканя още гости, с които се общува по-приятно. Очаквам всички ви утре сутринта в моята зала.

Гарет се обърна към Ровена и понечи да каже още нещо, но в последния миг се отказа. Тя се обърна към кобилата и я потупа по хълбоците, за да скрие изчервяването си. Гарет се обърна рязко и си тръгна. Ровена отведе кобилата в обора, като й говореше тихо.

Марлис се загледа в сивото небе.

— Двамата си лягат по-рано от всеки друг в Карлеон. Не мога да разбера защо всяка сутрин слизат в залата в лошо настроение и имат тъмни кръгове под очите!

Блейн промърмори нещо неразбрано в брадата си. Марлис се изкиска почти по момичешки и ловко се изплъзна от ръцете му.

 

 

Късно вечерта на вратата на спалнята се почука и Ровена стреснато изпусна плитката, която се мъчеше да сплете. Представи си ръката, която чукаше, и дишането й се ускори. Силни стави, покрити с мрежа от бледи белези и къдрави тъмни косъмчета. Чукането се повтори.

— Влез — извика тя.

Когато тъмната фигура на Гарет изпълни отвора, тя се надигна. Очите им се срещнаха и Ровена усети как бузите й пламнаха. Тази вечер погледът му беше различен. Хладната сдържаност беше изчезнала, заменена от нещо пресметливо, да, дори хищническо. Усмивката му изобщо не я успокои. Той вдигна ръка и й показа нещо блестящо.

— Донесох ти украшение за роклята.

Ровена беше неспособна да се помръдне, пленница на погледа му. Гарет застана зад нея. Странната му възбуда беше ясно доловима. Миглите й се сведоха, когато той обхвана талията й, без да я докосне. Дъхът й спря — коланът, който Гарет й бе донесъл, беше изтъкан от златни нишки и украсен с аметисти и смарагди. Ала когато понечи да го закопчее на хълбоците й, тя хвана ръката му.

— Не мога да приема толкова разкошен накит, милорд. Вярно е, че не притежавам свои накити, но нямам никакво желание да нося чужди.

Гарет спря. Устните му помилваха тила й и милувката беше несъзнателна като чувството, което я бе предизвикало. Ровена потрепери.

— Този колан не е принадлежал на друга жена. Ти си първата, която ще го носи. — Без да обръща внимание на протестите й, той закрепи тежкия златен колан на хълбоците й. Когато ключалката щракна, пръстите му се плъзнаха по гърба й. Ровена не го погледна, неспособна да прецени дали казваше истината.

Топлите му ръце обхванаха раменете й и той я обърна към себе си. Тя се взря в лицето му, скрито в сенките, и откри в погледа му обезпокояващи пламъци, а в брадичката — напрежение. Без да каже дума, той издърпа панделките от плитките й и умело ги разплете, докато косата й обгърна раменете като златна наметка.

— Искам тази нощ косата ти да е разпусната. — Думите бяха произнесени тихо, но тонът не допускаше противоречие. На вратата Гарет се обърна и я погледна със смръщено чело, после тихо излезе в коридора. Ровена неволно се запита дали онова, което беше видяла за миг в очите му, не беше съжаление.

 

 

Ровена за малко не се спъна в сребърната верига, която беше опъната над долното стъпало. Проследи я и уплашено вдигна ръка към устата си, като видя животното, вързано в другия й край. До стълбата седеше беззъба мечка, разтворила рунтавите си лапи като дете, което играе на топка. Рошавата й глава беше украсена с висока шапчица, от която висеше воал. При втория поглед мечката вече не й изглеждаше толкова заплашителна, само мръсна, със сплъстена козина и някак си смутена. От другата страна на стълбата стоеше джудже и пускаше шеги към публиката. То вдигна веригата и подкани дамите да минат под нея, после изведнъж се мушна под полата на най-близката дама. Пискайки развеселено, дамите се разбягаха на всички страни. През това време Мортимър свиреше невъзмутимо на лютнята си и пронизителните тонове заглушаваха смеха.

На минаване покрай масата, натежала от най-разнообразни неща за ядене, Ровена извади от купата с мед една малка питка и я хвърли на мечката. Никога нямаше да забрави какво е да попаднеш сам и гладен на празненство като това. Животното хвана питката между предните си лапи и с удоволствие започна да облизва меда.

Ровена също пъхна пръсти в устата си и ги облиза. Плъзна поглед през шумната зала и веднага улови погледа на Гарет. Сякаш я удари мълния, ослепителна и внезапна. Тялото й се скова и в същото време във вътрешността й се разля топлина. Думата, която до преди малко беше търсила, за да опише промяната, настъпила у него, дойде от само себе си.

Той се държеше като собственик.

Това беше изписано в очите му, във всяка от чертите на лицето му, в цялото му същество. Незнайно по каква причина сър Гарет от Карлеон беше решил тази вечер да играе ролята на господар.

Гарет седеше в другия край на залата в огромен, красиво резбован стол, който Ровена не беше виждала досега. Столът приличаше на трон. Повечето мъже биха се загубили в него, но за Гарет той беше наистина подходяща рамка на опасната му мъжественост. Господарят беше облечен от главата до петите в черно, обшито със сребърни конци. Дори кралят на подземния свят нямаше да изглежда толкова величествен и впечатляващ. Когато й кимна, тя се запъти към него като Персефона, сякаш вързана с невидима верига.

Ровена усещаше, че присъстващите в залата я следят с погледи, докато вървеше между танцуващите. Тя направи реверанс пред Гарет и усети тежестта на блестящия водопад от руси коси върху раменете си. Той вдигна ръката й към устните си, но вместо да целуне меката кожа под китката, плъзна език между пръстите й и внимателно облиза последната капка мед.

— Каква сладост — пошепна той. Ровена дръпна ръката си, толкова уплашена, сякаш я бе ухапал. Последните нощи минаваха, без той да я удостои дори с една дума.

В краката на Гарет беше поставена висока кожена възглавница. Той я посочи с подигравателно кимване и Ровена седна послушно. Изведнъж откри нова причина да се страхува от него. Силното биене на сърцето й показа, че нямаше никакъв шанс, ако той сериозно се опиташе да я прелъсти.

От страх, че ако се обърне, ще срещне пламтящия му поглед, Ровена се опита да разгледа лицата наоколо, но не разпозна нито едно. Макар че точно пред тях танцуваха двама добри познати. Блейн се поклони и лейди Алис се вкопчи в ръката му, сякаш се боеше, че ще й избяга.

— Тази вечер си надминал себе си, Гарет — каза Блейн и огледа с възхищение празнично украсената зала.

— Глупости. Надминах теб. Това е, което в действителност те ядосва — отвърна с насмешка Гарет.

Блейн кимна снизходително.

— Я виж какво става там! Сър Марциян, ърл Глочестър, флиртува с Марлис. А пък барон Медфорд обикаля около пудинга като мечка. Почти очаквам вратата да се отвори и да се появи кралят.

— Много добре знаеш, че Едуард е във Франция. Изпрати ми писмо, за да изрази съжаленията си, че не може да присъства. — Гарет взе чаша с вино от таблата на минаващия слуга. — Затова пък можеш да видиш престолонаследника. Ей там, играе на сляпа баба.

Блейн побледня от завист, когато погледът му проследи движението на главата на Гарет и откри строен млад мъж, скрил глава в скута на една дама. Очите му бяха вързани в кърпа, русите къдрици стърчаха на всички страни. Беше облечен в черно и бяло каре и очите на Ровена, която го наблюдаваше със зяпнала уста, се замъглиха.

— Момчето прилича на шахматна дъска — отбеляза лейди Алис. — Кажете, престолонаследникът ли е тайнственият почетен гост, който сте ни обещали за днес? — Носът й беше вирнат толкова високо, че Ровена не виждаше нищо освен издутите ноздри.

Гарет вдигна рамене.

— Може би мечката Бартоломеус ще заеме почетното място.

— Бартоломеус е чудесен, напи? — включи се в разговора Ровена. — Когато слязох в залата, го помислих за Марлис, но меланхоличните му очи веднага ми показаха, че съм се заблудила. Като го гледам, сърцето ми се къса от болка. Сигурно се чувства ужасно с тази смешна украса на главата. — Тя се засмя тихо. — Аз бих се скрила под стълбата, ако трябва да се покажа с такава глупава украса.

Възцари се неловко мълчание. Ровена чак сега забеляза, че шапчицата на главата на лейди Алис беше със същата форма като тази на мечката. Ноздрите на Алис се издуха още повече.

Блейн се покашля.

Гарет помилва косата й и кичурите се плъзнаха по пръстите му като течно злато.

— Много добро наблюдение, скъпа моя. Бартоломеус е много мил. Да не говорим, че не яде гости като рибите на Блейн.

Ровена сведе глава и изведнъж изпита желание мечката да дойде и да я погълне наведнъж. Мъж със зачервено лице, размахващ украсена с перо шапка, спря да размени няколко любезни думи с Гарет. Докато нищо незначещият разговор се разиграваше над главата й, Ровена се умори да зяпа копринените обувки на лейди Алис и се зае да подрежда диплите на дрехата си. Тъкмо беше разпростряла меката вълна като ветрило около възглавницата, когато вратата се отвори и в залата влезе редица от безцветни фигури. Сърцето й направи огромен скок и излезе от ритъм.

— Как е възможно това? — промърмори като на себе си Блейн. — Да не е избухнало селско въстание?

— Но това е отвратително! — възмути се Алис. Новодошлите останаха в края на залата — очевадно се надяваха окъсаните им дрехи да се слеят със сенките по стените. Ала в края на редицата вървеше стройна фигура, чиито изправени рамене и сребърно-руса коса не й позволяваха да изчезне в навалицата.

Ровена се надигна от мястото си, но Гарет мушна ръка под косата й и я сложи на тила й, за да я задържи. Тя го погледна измъчено. Погледът му не издаваше нищо, ала натискът на пръстите му я принуди да седне отново.

Линдзи Фордис, барон на Ревълууд, влезе в залата след синовете и племенника си. Наконтен с тъмносини панталони и жълт жакет, той приличаше на самонадеян паун, който преследва ято безлични сиви врабчета. Очите му претърсиха неспокойно залата, ръцете му бяха в непрестанно движение. Когато Мортимър завърши песента за велик древен рицар с шумен акорд, Линдзи подскочи стреснато. Малкият Фреди също претърсваше събраните по масите гости с будния поглед на сивите си очи и по-бързо от баща си откри Ровена в краката на Гарет. Блъсна стоящия пред него, той предаде новината на следващият брат, докато стигна до големия Фреди, който на свой ред цапна баща си по главата.

Очите на Фордис светнаха зарадвано. Преди Ровена да вдигне треперещата си ръка за поздрав, Гарет улови брадичката й между палеца и показалеца си и я принуди да го погледне. Наведе се над нея и покри устата й със своята. Брадичката му я погъделичка, устните му се плъзнаха нежно по очертанията на нейните. Твърде смаяна, за да се отбранява, тя отвори устните си за него. Езикът му се плъзна навътре, съвсем леко, отново и отново, докато тя усети как зъбите й се разтвориха сами, за да го пропуснат в сладката, мека вътрешност на устата й. Стомахът на Гарет се сви на топка. Опита се да се отдръпне от нея, но могъщият копнеж го задържа. Когато най-сетне намери сили да освободи устата й, беше толкова смутен, че трябваше да отмести поглед. Облегна се назад в стола си, взе една чаша от таблата, която му поднесе Дунла, и я изпи на един дъх. Остави я и веднага взе втора.

Ровена взе последната чаша от таблата, за да има нещо, което да държи в треперещите си ръце. Изля малко ейл на полата си, но изобщо не го забеляза. Блейн отведе лейди Алис настрана — на лицето му беше изписана презрителна усмивка. Бащата на Ровена не смееше да мръдне от вратата. Ровена очакваше, че той ще прекоси тичешком залата, за да поздрави единствената си дъщеря, но нищо такова не се случи. Линдзи я поглеждаше недоверчиво през рамо, после се обръщаше нагоре към бойниците. Да не би да очакваше стрела в гърба? Ровена проследи с нарастващо учудване как баща й подгони синовете си към претоварените с ядене маси и се поклони пред една пълна дама, която стоеше сама до стената. Двамата отидоха да танцуват и много скоро бузите на дамата запламтяха от цветистите му комплименти.

Само след половин час братята на Ровена бяха опразнили три маси. В чиниите останаха само кокали. Дунла мина покрай тях, поклати смаяно глава и забърза към кухнята, за да заповяда на слугите да донесат още храна. Гарет оглеждаше мрачно навалицата и непрестанно поглаждаше брадата си. Отдавна загубилите цвета си коси на бащата бяха само бледо отражение на прекрасната руса коса до коляното му.

Линдзи Фордис имаше нужда от шест канички ейл, шест танца с дебелата дама и добро похапване, за да събере смелост и да подгони трима от синовете си към масата на Гарет.

Ровена следеше с поглед малкия Фреди, който се отличаваше със сребърно-русите си къдрици. Щеше да се надигне, ако Гарет не беше избрал точно този момент, за да помилва бузата й със собственически жест, който неприятно й напомни за начина, по който се отнасяше към Фолио.

Тълпата се раздели пред барона. Кракът, който влачеше, сякаш правеше крачките му още по-пърхащи. Дамите наоколо бяха запленени от великана, който вървеше след него.

Зад Фреди вървеше Ъруин и непрестанно се извиняваше:

— Простете, прекрасна лейди… моля за извинение, мадам. Не ви настъпих нарочно… моля да ме извините… — Продължи така, докато се удари в гърба на големия Фреди и малкият Фреди го изрита по пищяла.

Фордис удостои Гарет с изящен поклон. Ъруин погледна Ровена отвисоко и това я учуди безкрайно. От мястото, на което седеше, краката му не изглеждаха толкова безформени. В погледа му все така се четеше безкрайно възхищение и стомахът й се преобърна.

Баща й изобщо не й обърна внимание.

— Уважаеми сър Гарет — започна той и гласът му се пречупи. Изкашля се, изплю се на пода и започна отново: — Нямам думи да изразя колко ни зарадвахте с любезната си покана. Вече се бяхме уплашили, че снегът ще ни спре, но небесният отец се смили над нас и ни позволи да дойдем в Карлеон.

— Винаги съм казвал, че небесният творец има злобно чувство за хумор — отбеляза Гарет и помилва бузата на Ровена с наслаждението на дяволски музикант. Сърцето й спря да бие.

Баща й се изсмя нервно и изтри влажните си устни с опакото на ръката.

— Не толкова, колкото е вашето, уважаеми сър.

Ровена внимателно подаде краче изпод полата си и побутна малкия Фреди с върха на обувката си. Обувката от козя кожа беше бяла като сняг в сравнение с мръсните парцали, с които момчето беше увило стъпалата си. Един бърз поглед й показа, че братчето й бе усетило докосването й.

— Все още ли ви харесва Карлеон, Фордис? — Гарет изпразни чашата си и небрежно я хвърли на пода.

Бащата на Ровена се огледа, сякаш се готвеше да купи замъка.

— Малко е голям за моя вкус. Предпочитам момчетата ми да живеят в по-скромни условия. Както винаги съм казвал, децата трябва да се учат на скромност.

Големият Фреди тропна нервно с крак, сякаш се съмняваше в ползата от скромността.

— Смятате ли, че Карлеон не се е променил, откакто сте били за последен път тук? — продължи с въпросите Гарет.

Фордис се покашля.

— Минаха много години, откакто имах честта да служа на баща ви, ако не ме лъже паметта…

Ровена го погледна смаяно.

— Ти си служил при бащата на Гарет?

Пръстите на Гарет стиснаха бузата й малко по-силно, после се плъзнаха към шията й. Предизвикателното движение накара баща й да сведе поглед. Ровена сведе глава към скута си. Малкият Фреди преглътна шумно.

Гарет се наведе напред и прониза баща й с тъмен поглед. Дясната му ръка се плъзна като милувка по сребърната дръжка на меча. Ъруин неволно направи крачка назад.

— Може би трябва да опресня спомените ви — промълви Гарет. Баща й се огледа страхливо, сякаш от тълпата гости щяха да изскочат десетина въоръжени рицари и да го пронижат с мечовете си. Лютнята на Мортимър замлъкна за първи път тази вечер. Трубадурът се престори, че я настройва, но Ровена видя как поглеждаше крадешком към тях.

Фордис се почеса по главата и оредялата му коса щръкна на всички страни.

— Преди да преживея онази злощастна битка, предлагах услугите си на много господари. Вашият баща беше един от тях. Не можете да очаквате от мен да помня всичко, нали? Карлеон е само сянка в спомените ми. Какво значение има това сега? О, споменах ли вече нашия подарък? Ние ви носим подарък, уважаеми сър Гарет. — Той плесна с ръце. — Фреди, донеси подаръка!

Големият и малкият Фреди се втурнаха към грубо изтъкания чувал, оставен в един ъгъл. Баща й смушка Ъруин, който зяпаше с отворена уста, и взе чувала от ръцете на синовете си. Ръждивата чаша от перваза на камината в Ревълууд се търкулна в полите на Ровена. В смущението си тя забрави дори чувствата си към Гарет. Понечи да скрие чашата в диплите на роклята си, но Гарет я изпревари.

— Великолепно — изрече сухо той и побутна реликвата с върха на ботуша си. — Но не е и наполовина толкова хубаво, колкото другия подарък, който ми направихте.

Преди Ровена да е успяла да реагира, Гарет плъзна ръка в деколтето й. Тя се вцепени от ужас, когато пръстите му обхванаха едната й гърда и я опипаха с обидна интимност. Очите на баща й се разшириха от изненада. Лицето на Ъруин стана синьо като панталоните на чичо му. Но най-страшното за Ровена бяха ръцете на малкия Фреди, които се свиха в юмруци и отново се отпуснаха.

Ровена пламна от срам. В следващия миг ръката й замахна от само себе си. Искаше да удари Гарет, но забрави, че чашата с ейл все още беше в ръката й. Когато я видя, беше вече твърде късно и съдържанието й се изля в лицето на Гарет. Той примигна слисано. По челото и бузите му потече ейл, закапа от брадата му. В следващия миг устните му се опънаха в тънка линия, той я вдигна за косите и я стисна между коленете си. Ровена не виждаше нищо друго освен очите му, пламтящи от гняв, черни като въглен. Ала не се уплаши. Даже вирна предизвикателно брадичка. Гневът й по нищо не отстъпваше на неговия.

Някой се покашля. Едва сега Гарет забеляза, че в залата цареше пълна тишина. Откъсна поглед от Ровена и видя десетки, стотици хора, в чиито очи светеше задоволство. Те бяха чакали този миг почти двадесет години. Бяха чакали желязното му самообладание да рухне. Бяха чакали да видят в него момчето, убило Илейн от Тур в леглото й. И Ровена им беше дала тази възможност.

Стиснал зъби до болка, той освободи косите й от желязната си хватка.

— Върви си в стаята.

Тя стоеше гордо изправена между коленете му, нищо не издаваше вътрешното й треперене. За момент Гарет помисли, че ще му се противопостави, но Ровена само леко наклони глава и отговори кратко:

— Както желаете, милорд.

Жените и мъжете в залата жадно протегнаха шии, за да проследят пътя й до стълбището. Главата й беше добродетелно сведена, но раменете издаваха непоколебима решителност.

Марлис беше тази, която сложи край на напрегнатата тишина, като плесна с ръце.

— Какво става, Мортимър? Ще можеш ли да ни предложиш нещо не толкова забавно?

— Не ми се вярва. Защо по-добре не се обърнете към мечката Бартоломеус? Той е повече мъж от мен.

— Марлис е повече мъж от теб — извика някой от залата и гостите го възнаградиха с въодушевени викове и шумни смехове.

Никой не смееше да погледне Гарет, който изтриваше последните следи от лицето си с ръкав. Линдзи Фордис се скри между другите гости и отведе със себе си Ъруин и малкия Фреди. Когато джуджето изведе мечката в средата на залата, Гарет пое чашата, която му подаде Блейн, и я изпразни на един дъх. Съзнаваше, че трябва да последва Фордис, да довърши започнатото, но парещият му поглед отново и отново се връщаше към горния край на стълбата.