Джоана Линдзи
Прелъстена невинност (36)

Глава 36

Балната рокля беше прекрасна. Катрин никога не би си купила точно такава. Тя беше изработена от тюркоазена коприна, обшита с дантели и стотици перли. Деколтето й беше дълбоко, а ръкавите — бухнали. Катрин не можеше да се познае. В нея приличаше на принцеса от приказките.

Косата й бе разделена на път и опъната назад, като само няколко къдрици бяха оставени свободно както изискваше модата, и обсипана с перли. Бяха предвидени всички необходими аксесоари: дългите бели ръкавици, сатенените пантофки в същото искрящо тюркоазенозелено, дори бяло дантелено ветрило. Дмитрий беше идвал по-рано и й подаде кутийка със скъпоценности, съдържаща огърлица от перли и диаманти, обици и пръстен, както и комплект със сапфири и изумруди, така че да може да избира. Дреболии, бе казал той. Същото бе казал и за зимния й гардероб. Няколко дрехи бяха пристигнали заедно с балната премяна, а останалите щели да бъдат доставени скоро.

Дмитрий вече се държеше с нея като със своя любовница, но това не я притесняваше. Твърде скоро дрехите, които й беше поръчал, нямаше да й стават и тогава щеше да й бъде забавно да разбере как щеше да продължи да се държи той. Завъртя се пред голямото огледало и огледа внимателно талията си. За щастие, беше все така стройна, а вече беше навлязла в четвъртия месец. Само гърдите й бяха наедрели леко, но все още незабележимо. Нямаше нещо, което да отвори очите на Дмитрий, че скоро ще има едно от децата, за които се кълнеше, че ще се грижи.

„Ах, очаква те изненада, принце мой. Скоро ще узнаеш защо чувствата ми се промениха така драстично.“

Разбира се, ако беше в Англия, тя нямаше да бъде толкова безгрижна. Там щеше да е съвсем различно. Но тъй и тъй се намираше тук, не можеше ли да се позабавлява? В крайна сметка, вече нямаше да се тревожи, че може да забременее.

Катрин се усмихна на себе си и огледа за последно спалнята си, преди да излезе. Още веднъж й бяха дали стаята, която би принадлежала на господарката на дома, и тя беше великолепно подредена до последния детайл. Предната нощ обаче не бе спала тук. Усмивката й се разшири. Съмняваше се дали и тази нощ щеше да спи в нея.

О, беше божествено, най-чисто блаженство да прекара цялата нощ с Дмитрий, да заспи в ръцете му и да се събуди пак там. И да бъде поздравена с една от главозамайващите му усмивки, последвана от целувки, водещи пък до други неща… Не таеше и капка съмнение, че бе направила верния избор. Беше щастлива и това бе всичко, което бе от значение сега.

Дмитрий я очакваше в подножието на стълбите, метнал през ръка великолепно палто от хермелин, обшито с бяла коприна, което й помогна да облече.

— Разглезваш ме, Дмитрий.

— Точно това искам, малка моя — отвърна той съвсем сериозно, но топла усмивка играеше на устните му, а очите му светеха от удоволствието да я види.

Самият той изглеждаше прекрасно в парадната си униформа с нейните златни еполети, бродирана със златни нишки яка и синята лента на ордена „Свети Андрей“ върху гърдите си, която бе сложил само за да впечатли Катрин. Накрая той беше впечатленият и не можеше да си свали очите от нея, докато й помагаше да слезе от каретата.

Бе изключително изящна и той живо си спомни портрета, нарисуван от Анастасия, който сега висеше в кабинета му и го караше да се чувства неловко всеки път, когато погледнеше към него. Никой нямаше да обърка тази жена със слугиня, актриса или каквато там беше — не и когато изглеждаше така. И той не би я объркал, ако при първата им среща бе облечена по този начин. Ами ако грешеше? Смътно предчувствие заседна като топка в стомаха му. Не, беше невъзможно. И вероятно беше грешка да заведе Катрин на такова голямо събиране първия път, когато я извеждаше навън.

Бе искал да й достави удоволствие, да я покаже, да се вслуша в съвета на приятеля си Василий и да я изведе в обществото, вместо да я държи затворена в дома си. Сега обаче Дмитрий започна да изпитва леко притеснение. Внезапно пожела да я задържи само за себе си.

— Предполагам, че ще ме представиш на познатите си, Дмитрий. Като каква?

Дали не беше успяла да прочете мислите му?

— Като онази, за която се представяш — Катрин Сейнт Джон.

— Аз не бих се изразила по същия начин, но щом възнамеряваш да ме представяш по този начин, предполагам, че няма да бъде учтиво да те поправям.

Закачаше се с него. Защо обаче измежду всички теми бе избрала именно тази за истинската си личност?

— Катя, сигурна ли си, че искаш да отидеш на този бал? — попита колебливо той.

— И да няма къде да покажа тази прекрасна рокля? Толкова много време измина от последния ми бал. Разбира се, че искам да отида.

Ето, отново го дразнеше насмешливо, подхвърляйки късчета информация за живота си, които положително не можеха да бъдат верни и все пак ги изричаше така спонтанно, без замисляне, без причина, просто в естествения ход на разговора. Каретата спря, преди той да реши дали да я разочарова и да я отведе вкъщи или да се надява на най-доброто. Като познаваше прямотата й, тя нямаше начин да не настъпи някой и друг мазол тази вечер, а клюките по неин адрес сигурно биха засрамили и каруцар. Ами ако изгубеше самообладание?

— Нали знаеш… искам да кажа, няма да причиниш…

— Какво те тревожи, Дмитрий? — Катрин се ухили, защото имаше доста добра представа на какво се дължеше внезапното му притеснение.

— Нищо — отвърна той уклончиво и я спусна на земята. — Да вървим. Не искам да настинеш.

Въведе я в една огромна гардеробна, където дадоха кожите си на лакея, после се изкачиха по украсеното двойно стълбище до балната зала. Първи ги поздравиха домакините, като ги спряха досами входа, и, както бе казал Дмитрий, той я представи като Катрин Сейнт Джон.

Катрин беше впечатлена от мястото, на което я заведе принцът. Балната зала беше огромна. Гостите бяха около двеста души, от които половината танцуваха, а останалите се бяха събрали покрай стените на помещението и разговаряха на групи или пък се придвижваха между претрупаните с лакомства маси. Светлината от огромните полилеи се отразяваше от скъпоценни камъни за милиони рубли.

Слуга, облечен в ливрея, се появи до тях с поднос с напитки. Катрин отказа, но Дмитрий взе една чаша, пресуши я на един дъх и я остави върху подноса. Тя не можа да се въздържи да не се усмихне.

— Нервен ли си, Дмитрий?

— Че от какво?

— О, не знам. Може би от това, че се страхуваш да не те поставя в неудобно положение пред приятелите ти. В крайна сметка, какво може да знае една обикновена селянка за това, как трябва да се държи в такава среда? Дори облечена в красива рокля, тя пак си остава селянка, нали?

Той не знаеше какво да мисли за настроението й. Тя изглеждаше весела и го закачаше, но закачките й го нараняваха.

— Митя, защо не ми каза, че ще дойдеш? Щях да… о, да не би да ви прекъсвам?

— Не, Вася — отвърна с облекчение Александров. — Катрин, позволи ми да ти представя принц Василий Дашков.

— Катрин? — Василий й хвърли бегъл поглед, очите му се разшириха и той се обърна отново към Дмитрий. — Не тази Катрин! Но аз очаквах… искам да кажа… — Намръщеното изражение на приятеля му го накара да млъкне.

— Нека да се досетя, принц Дашков — каза Катрин. — Тъй като Дмитрий очевидно ви е говорил за мен, вие може би сте очаквали някоя по-красива, нали? Но все пак не всички можем да бъдем ослепителни красавици. Уверявам ви, че вашето удивление от интереса на Дмитрий към мен е равно на моето.

— Катя, моля те, след няколко минути приятелят ми ще си отреже езика, за да ти даде удовлетворение. Той не осъзнава, че се шегуваш с него.

— Глупости, Дмитрий. Той знае, че се шегувам. Просто се чувства неудобно от това, че отначало ме пренебрегна.

— Грешка, която няма да повторя никога, кълна се пред Бога! — заяви Василий разгорещено.

Катрин се разсмя, възхитена, с което напълно очарова Василий. Самият Дмитрий бе повлиян от звънливия, весел звук. Обичаше да слуша смеха й, дори и да го изпълваше с топлина, която бе крайно неуместна на подобно място.

Привлече я към себе си и собственически обви ръка около талията й, после прошепна в ухото й:

— Още малко в този дух, сърчице, и ще се озова в затруднението, в което обикновено се намирам покрай теб — побеснял за легло, а то да липсва.

Тя погледна към Дмитрий и с изненада видя, че е сериозен. Изчерви се толкова трогателно, че той се наведе да я целуне, забравил къде бяха и колко души можеха да ги видят. Суховатият хумор на Василий го отрезви.

— Митя, ако нямаш нищо против, бих искал да поканя дамата на танц.

— Възразявам — отвърна рязко Дмитрий.

— Но аз нямам нищо против — вметна Катрин и се усмихна на Василий. — Но трябва да ви предупредя, че някои хора сигурно ще ви кажат, че няма как да знам да танцувам. Готов ли сте да рискувате да разберете дали са прави?

— С най-голямо удоволствие.

Василий я поведе към дансинга, преди Дмитрий да успее да възрази отново. Той остана да ги гледа, не осъзнаваше, че се е намръщил в опита да възпре порива да ги последва и да издърпа Катрин от ръцете на приятеля си. Та това бе Василий, повтори си той за кой ли път. Той не би я ухажвал, знаейки какво изпитва Дмитрий към нея. Изобщо обаче не му харесваше да вижда чужди ръце върху й, та били те и на приятел.

Когато след десет минути Дашков се върна сам. Дмитрий не можа да се въздържи и избухна.

— Как така си я предал на Александър?

— Успокой се, Митя — каза Василий сепнато — Какво можех да направя, след като тя се съгласи да танцува с него?

— Можеше да го накараш да се откаже.

— Той е безопасен и… — Василий дръпна Дмитрий, когато той понечи да тръгне към дансинга. Отведе го встрани, където никой не можеше да ги чуе. — Да не си полудял? Искаш да направиш скандал само защото тя танцува и се забавлява? За бога, Митя, какво ти става?

Дмитрий изгледа твърдо Василий, после бавно изпусна въздух.

— Прав си. Аз… о, влюбен до уши е меко казано — усмихна се той извинително.

— Още ли не си я спечелил?

— Защо? Да не мислиш, че това ще ми помогне? Уверявам те, че грешиш.

— В такъв случай, приятелю, имаш нужда от развлечения. Наталия е тук, ако не си забелязал.

— Не ме интересува. Реших, че щом не мога да се оженя за Катрин, няма да се женя изобщо.

— Какво?

— Чу ме много добре.

— А кой ще ти даде наследник?

— Щом няма да съм женен, ще мога да осиновя децата, които ми роди Катрин.

— Ама ти наистина говориш сериозно, нали?

— Тихо — изсъска Дмитрий. — Александър я води насам.

Следващия един час Дмитрий не изпусна Катрин от очи, а тя се наслади на всяка минутка. Танцува с нея отново и отново, подиграваше я безмилостно, че му стъпвала по пръстите, когато това въобще не беше вярно. Той беше в чудесно настроение, а тя се забавляваше като никога в живота си, докато не я остави под крилото на Василий и отиде да донесе разхладителни напитки. Василий бе незабавно връхлетян от една дръзка графиня, която не искаше да приеме отрицателен отговор и го повлече към дансинга. Ако си бе останал на мястото, нямаше да позволи Катрин да подслуша една групичка клюкари, застанали точно зад нея, които, изглежда, нямаха нищо против, че тя можеше да ги чува. Трябваше да се отмести, но й стана смешно от първото, което чу:

— Но аз ти казах, Анна, тя е англичанка, негова роднина по майчина линия. Защо иначе Митя ще я следи толкова отблизо?

— За да накара Татяна да ревнува, естествено. Не я ли видя да влиза с годеника си?

— Глупости. Ако искаше да събуди ревността й, щеше да се придържа близо до Наталия. Тя също е тука, нали знаеш. В крайна сметка, Татяна знае, че Наталия му е любовница, и без съмнение е дочула, че Митя я е посещавал, откакто предпочете граф Лисенко пред него. Чу ли колко бил побеснял?

— Напротив, Анна. Горкото момче било толкова потиснато, че дошло право в Санкт Петербург и рядко напускало дома си последните три месеца.

— Е, очевидно е преодолял меланхолията си тази вечер.

— Разбира се. Нали не мислиш, че иска Татяна да знае колко нещастен го е направила? Много лошо беше от нейна страна така да приключи връзката им. И то след като Митя дойде в Москва само да поднови ухажването.

— Значи мислиш, че още я обича?

— А ти? Само я погледни — ето там, до оркестъра. Кажи ми, кой мъж не би я обичал?

Катрин не можа да се сдържи и погледна нататък, после бързо отмести очи и се махна от мястото си, понеже не можеше повече да издържа коментариите им. Но бедата бе сторена. Принцеса Татяна бе най-красивата жена, която Катрин бе виждала. Дали Дмитрий беше още влюбен в нея? Смешен въпрос.

„Той те използва, Катрин. Излъга те, че е бил извън страната. Защо? Толкова ли е бил разстроен от отказа на принцесата, че просто е забравил да те изпрати навреме у дома? Защо си губи времето с теб? Защо са тези преструвки, че те желае, когато ти не можеш да се мериш и на малкото пръстче на такова великолепно същество като Татяна Ивановна?“

— Лейди Катрин?

Толкова отдавна никой не беше я наричал така, че тя дори нямаше да се обърне, ако не беше разпознала гласа. Дмитрий бе тръгнал към нея, но бе спрял само на няколко крачки, когато бе чул как мъжът се обръща към нея. Сега обаче Катрин не можеше да мисли за него; първо трябваше да се оправи с английския посланик, който беше стар приятел на баща й. Как му беше името?

— Каква изненада, лорд…

— Вие ли сте изненадана! Направо не можах да повярвам на очите си, когато ви видях да танцувате преди малко. Казах си, че това не може да бъде малката Катрин, но наистина сте вие. Какво, по дяволите, търсите в Русия?

— Дълга история — отвърна уклончиво тя. — Предполагам, че имате скорошни новини от баща ми?

— Така е и нямам нищо против да ви кажа…

— Той споменава ли нещо за сестра ми?

— Всъщност лейди Елизабет избягала с лорд Сеймур. Помните ли го? Добро момче. Но графът беше бесен, докато не разбра, че информацията, която му бяха дали за младия Сеймур, не отговаря на истината.

— Какво! — едва не изписка Катрин от изненада. — Искате да кажете, че всичко е било напразно?

— Кое? — каза той смръщено. — Не разбирам за какво говорите. Джордж спомена за брака на сестра ви само защото двете сте изчезнали в един и същи ден. Той изглежда е очаквал, че тя ще му пристане, и затова просто е предположил, че сте заминали е тях като компаньонка, нали разбирате. Беше потресен, когато младоженците се завърнаха. Семейството ви смята, че сте мъртва, милейди.

Катрин изстена нещастно…

— Господи, сигурно писмото, което им изпратих, се е загубило. О, колко ужасно!

— Може би трябва да напишеш друго писмо на баща си — каза Дмитрий, който най-накрая се бе приближил до тях.

Катрин се обърна и видя, че той се беше окопитил от изненадата си и ако се съдеше по изражението му беше готов да избухне всеки момент Той пък за какво имаше да се ядосва?

— Дмитрий, момчето ми. Да, ти познаваш лейди Катрин Сейнт Джон, нали? Видях ви да танцувате преди малко.

— Да, с лейди Катрин сме се срещали. Ако ни извините, господин посланик, бих искал да разменя няколко думи с нея.

Не даде на никого възможност да протестира, тъй като буквално повлече Катрин навън от балната зала. На стълбите вън тя успя да си поеме дъх, но миг по-късно той я натика в каретата и не й даде възможност да отвори уста.

— Значи всичко е вярно! Всичко! Знаете ли какво направихте, лейди Катрин? Имате ли някаква представа за последствията, за…

— Какво съм направила ли? — не можа да повярва тя на ушите си. — За какво беснееш, по дяволите? Казах ти коя съм. Ти си проклетият всезнайко, който не ми повярва.

— Можеше да ме убедиш! Можеше да ми кажеш какво търси една графска дъщеря на улицата, облечена в дрипи и сама.

— Но аз ти казах. Освен това не бях облечена в дрипи, а в дрехите на прислужницата си. Казах ти!

— Не си!

— Разбира се, че ти казах. Казах ти, че съм се преоблякла така, за да мога да проследя сестра си, защото мислех, че ще избяга с мъж. И тя наистина го е направила, както сам разбра преди малко! А аз можех да й попреча, ако не беше се намесил.

— Катя, ти не ми каза за всичко това.

— Пак ти повтарям, че ти казах. Трябва да съм ти казала. Е, какво значение има това? Аз ти казах коя съм. Дори ти изброих постиженията си, някои от които вече успях да ти докажа. Но чак досега ти упорито отказваше да приемеш очевидното. Господи. Маруся беше права. Вие руснаците държите челното място по липса на гъвкавост в първоначалните впечатления.

— Свърши ли?

— Да, мисля, че свърших.

— Много добре. Утре ще се оженим.

— Не.

— Не ли? — изкрещя той — Преди няколко дни искаше да се ожениш за мен и дори се ядоса, когато ти казах, че това е невъзможно.

— Точно така — сопна му се тя, а очите й заблестяха с издайническа влага. — Тогава не бях достатъчно добра за теб, а сега вече съм, така ли? Е, не, благодаря. Няма да се омъжа за теб при никакви обстоятелства.

Той се обърна встрани и се втренчи гневно през прозореца на каретата. Катрин направи същото. Ако познаваше Дмитрий малко по-добре, сигурно щеше да осъзнае, че гневът му беше насочен не към нея, а към самия него. Но тя нямаше как да го знае. Как се осмеляваше да я обвинява? Как смееше да й предлага брак сега, след като не я обичаше? Тя нямаше да позволи това. Нямаше нужда от съжалението му. Не й трябваше съпруг, който щеше да се омъжи за нея само защото смяташе, че така трябва. Беше твърде горда, за да позволи подобно нещо.