Джоана Линдзи
Само ти (29)

Тридесета глава

Кейси беше много неспокойна, непрекъснато, очакваше да се случи нещо неприятно, затова през нощта на връщане от Сандерсън не можа да спи. Деймиан също беше буден. Решиха да продължат пътуването макар и бавно…

Деймиан изпрати телеграмата и остана в хотела, за да получи отговор. Кейси обходи всички барове и заведения. Дори си намери много добра компания, говореше и се смееше с трима млади мъже, като че ли се познаваха от години. Изчака да се сближат повече и чак тогава им зададе първия си въпрос.

— Момчета, познавате ли Джак Карътърс, онзи, дето се е кандидатирал за кмет на Калтърс?

— Не много. Защо? — попита Джон Уескот.

Джон беше зъболекар и увери Кейси, че ако се наложи, ще я излекува и няма да усети никаква болка.

— Чувал съм, че е голям самохвалко и много разчита на момчетата от бандата си — заяви Бъки Алкот.

Бъки беше готвач в едно старо ранчо близо до града.

Кейси се сети, че бяха открили Джак точно в събота, когато всички от околността се събираха по баровете, за да изпият по едно питие. Тя погледна картите се, замисли се и продължи с тон, който по нищо не подсказваше, че Карътърс я интересува.

— Аз бях там и чух, че е наел тези момчета, за да принуди местните хора да гласуват за него.

— Защо ли това никак не ме изненадва? — каза Пит Драмънт и поклати глава.

Пит беше следотърсач от Запада; беше дошъл тук преди две години и засега се справяше добре. Продаваше оръжие в един магазин и живееше там, на втория етаж.

— Значи ти го познаваш, а Пит? — попита отново Кейси.

— Видях го, когато мина оттук на път за Калтърс, един такъв дребен, а се има за много голям. Иска да притежава всичко и всички. Досаден и безочлив!

— Знаеш ли кои работят за него в Калтърс?

— Знам, че Джед Пейсли е един от хората му, той и неговата банда работеха в едно ранчо до Хейстингс, но за кратко време. На половин ден път е от Калтърс. После се отказали, защото имало много работа, а парите били малко…

— Прав си, Джон, сестра ми беше в Калтърс и ги видяла там. Били облечени с костюми, представяш ли си, този селяк в костюм?

— Кой е този Джед Пейсли? — попита Кейси.

— Говори се, но още никой не го е потвърдил, че е от бандата на Ортега, от Мексико. Те са известни разбойници и престъпници, убиват за удоволствие. Преди няколко години той работеше по фермите наоколо, но след като уби един приятел точно тук, в този бар, се покри. Оттогава не сме го виждали.

— И каква беше причината? — не се сдържа Кейси.

— Момчето му пошушнало, че не е закопчал панталоните си, след като излязъл от клозета, а онзи взел, че го застрелял.

— За едното нищо…

— Джед е много докачлив и когато дойде тук, всички си тръгваме, никой не иска да си има работа с него — поясни Рит и всички кимнаха в знак на съгласие.

— Веднъж трябваше да му вадя зъб — поде Джон. — През цялото време държеше пистолета си насочен срещу мен.

— Предполагам, че той и момчетата му са един дол дренки.

— Естествено, никога не ходят по отделно, винаги са заедно. Дори шерифът се страхува от тях.

— Сигурно са бързи стрелци?

— Не бих казал, че са бързи, но точни — да.

— Мейсън е бърз, веднъж го видях да показва на мис Ан колко бързо може да извади оръжието си — той я ухажваше, но както каза Джон, Джед стреля по каквото му падне. Преди известно време няколко хлапета се опитаха да разбутат един кошер с оси. Точно тогава Джед минавал и вместо да се отмести, започнал да стреля по осите, като че ли искал да убие всяка една. Хората казват, че ако децата не били избягали, щял и тях да застреля.

— Ами другите трима?

— Единият е Джидро, по-малкият брат на Джед. Дойде в бандата му преди няколко години. Той не представлява нищо, казват, че е голям глупак, но е под крилото на брат си и никой не смее да му се подиграва.

— А другият е Елрой Бенчър, един дебелак, но сам по себе си и той е пълна нула. Иначе се смята за непобедим. Напоследък се шири слухът, че искал да се отдели с още двама от бандата на Джед. Един от нашия град му бил обещал да тръгне с него, но като не го направил, Елрой му счупил гръбнака.

— А третият кой е?

— Никой не знае нищо за Кандиман^[1], затова го смятат за най-опасен. Той не говори, само наблюдава.

— Смешно име — каза Кейси.

— Така му викат, за приятелите си е само Канди, но никой освен тях не му се подиграва. Понякога му хвърлят в краката бонбони, но никога не съм го виждал да си купува сладости.

— Как ми се иска да седне на стола ми, тогава да го видя колко е смел, но ще трябва да остави оръжието си пред вратата — засмя се Джон.

И другите се разсмяха, а Пит се обърна към Кейси:

— А ти защо питаш, хлапе?

Кейси имаше подготвен отговор, много логичен и прост, затова не се обезпокои да каже:

— Имах малко спречкване с Карътърс, докато бях там, но сега се връщам обратно и просто исках да зная с кого съм си имал работа.

— На твое място не бих се върнал там за нищо на света — посъветва я Джон.

— Бих отишъл колкото се може по-надалече — добави Бъки.

— Радвай се, че си имал късмет първия път, хлапе, но повече не опитвай — бяха думите на Пит.

Добър съвет от добри момчета, помисли си Кейси, благодари им и си тръгна. Сега вече не се страхуваше от бандата на Джак — те дори не носеха оръжие, вероятно за да пазят репутацията му преди изборите.

Ако не ги спираше тази причина, какво ли щеше да стане?