Метаданни
Данни
- Серия
- Семейство Стратън (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- All I Need Is You, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веска Денева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 112гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona(2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Джоана Линдзи. Само ти
Издателство: „Бард“
Редактор: Иво Тодоров
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от marsela)
Двадесет и пета глава
Кейси знаеше, че документът няма стойност, поне така бяха решили двамата с Деймиан, но въпреки това се ядосваше. Случилото се имаше и хубава страна. Но Деймиан не беше на същото мнение. Във всеки град разпитваше за съдия, ако нямаше, питаше къде най-близо могат да намерят.
На Кейси не й хареса начинът, по който стана всичко — нямаше въпроси към тях, нито ги изчакваха да отговорят, нито пък дадоха обещание за вярност. Ето защо мислите й бяха непрекъснато обсебени от сцената в съда. Фактът си беше факт. Сега можеше да прави любов с Деймиан, без да страда от чувство за вина. Щеше ли да му каже какво мисли?! А съдията, вонящ на ром, го реши, без дори да ги попита. Така беше. Но сега всичко беше по-различно. Имаше разрешението да мисли за това. Дори да говори, ако можеше… Какъв ли беше Деймиан като мъж?!
Когато стигнаха Сандерсън, пред нея се появи още един проблем. Баща й беше там. Видя го да влиза в един ресторант. Дали беше той? Лицето му не се виждаше, пък и всички носеха дрехи като неговите… Възможно ли е да я беше следвал до тук на кон, освен ако не беше пътувал със същия влак?! Но във влака го нямаше! Имаше много коне в товарния вагон, но неговия го нямаше. Ако беше там, Кейси щеше да го познае.
Същия ден по-късно научиха, че само на два дни път, северно от линията „Южен Пасифик“, от една година съществуваше нов град. Не беше свързан с железницата, но Калтърс се разрастваше бързо и в най-скоро време това щеше да стане. Имаше собствено училище, три църкви, управляваше се от кмет. Именно тази част от информацията накара Кейси и Деймиан да тръгнат веднага. Името на града много приличаше на името на Карътърс.
Единственото нещо, което безпокоеше Кейси, беше присъствието на баща й в града. Не искаше да се показва, за да не го срещне, затова решиха да тръгнат призори.
Яздеха бавно, денят още не беше настъпил. Изведнъж Деймиан каза:
— Знаеш ли, Кейси, от нашия „брак“ имаш полза само ти. Говоря сериозно.
Кейси не обърна особено внимание на думите му. Следваше пътя, тъй като лесно можеха да се отклонят, без да забележат. Слънчевата светлина едва се процеждаше през тъмнината.
— Лично аз нямам никаква полза — продължи Деймиан.
Гласът му беше толкова тъжен, че Кейси не се стърпя и попита:
— И каква полза имам аз?
— Не разбираш ли, като омъжена баща ти не може да те накара да се върнеш вкъщи или където и да било без мое съгласие. Съпружеските задължения го изискват.
Кейси се усмихна.
— Това ми харесва… обаче този брак не е истински, но той няма как да научи…
— Не и ако му кажеш.
— Да, но мисля, че няма защо да го обсъждаме повече. Какво ще кажеш да спрем днес по-рано от обикновеното, за да си починем?
Предложението й беше най-вече заради Деймиан — през цялото време той се оплакваше, че не си доспива. Сигурно днешният ден му беше ден за оплаквания, затова спряха и си направиха бивак. Наблизо бълбукаше поточе.
Кейси предложи да не палят огън тази вечер — за по-голяма сигурност. Щяха да си вземат от храните, които нямаше нужда да се топлят, пък и беше доста горещо. Деймиан не се съгласи. Тогава Кейси забеляза, че потокът гъмжи от риба. Печена риба за вечеря беше добро предложение.
Докато Деймиан отиде да нахрани конете, тя си направи въдица. Беше нагазила във водата до колене и първата риба се хвана. Деймиан отиде при нея.
— Има по-лесен начин за риболов — провикна се той.
Кейси продължи да наблюдава внимателно рибата, която плуваше близо до нея.
— Не виждам нищо в ръцете ти, освен една от модерните ти ризи.
— Просто искам да се изкъпя. Няма да гледаш, нали?
— Да гледам? Първо трябва да почакаш, докато осигуря вечерята, после можеш да се къпеш.
— Не мога да чакам повече — целият съм потънал в прах.
— Ще изплашиш рибата! — извика отново Кейси.
— Въобще не ме интересува — отвърна Деймиан и започна да разкопчава ризата си.
— Луд ли си?
— Не, мръсен.
Какъв инат беше! Но и тя не беше по-различна от него.
— Прави каквото искаш, но аз няма повече да ловя риба; има една за мен, но за теб — не!
Кейси продължи да стои с гръб към него. Чудеше се дали да не се опита да улови още една риба.
След няколко минути Деймиан скочи във водата.
Само мисълта, че е гол, на няколко крачки от нея, я подлудяваше. Чуваше го как се плиска с вода. Мислеше си за Деймиан… Какво ли правеше сега?
Реши да продължи нагоре по потока, за да се отдалечи достатъчно, толкова далече, че да не го чува… Тук поточето беше по-студено и по-дълбоко. Кейси не забелязваше ледената вода, тялото й изгаряше…
Изведнъж чу гласа му точно зад нея:
— От мене ли бягаш, Кейси?
Застина. По дяволите, как можа да сгреши? Прекалено късно…
Деймиан се беше промъкнал съвсем незабелязано до нея — криеше се под водата и после отново се показваше. По тялото му се стичаха струйки, които блестяха на слънчевата светлина. Изправи се до нея. Гледката беше хипнотизираща. Мъжествено тяло, силно очертани мускули. Не си го беше представяла така. Силни, здрави ръце. Широки рамене. Косата му се спускаше по гърба.
Не можеше да говори. Като че ли имаше някакъв въпрос към нея… не помнеше. После го чу да казва:
— Или просто реши да се изкъпеш тук, където водата е по-дълбока?
Не можеше да разбере защо я пита, но не се притесняваше от него, нито от нежната ласка на ръката му по бузата й.
Деймиан плисна вода по нея. Допирът на ледените пръски я върна към в действителността. Не можеше да следи мислите си, но това не беше от значение сега. Деймиан казваше нещо, но и това нямаше значение…
— Имаш ли нужда от помощ?
Миг след това пончото й летеше към брега. Оръжието й падна точно върху него. Самият факт, че вече няма оръжие, окончателно я извади от хипнозата.
— Какво си… — беше единственото, което успя да каже.
Останалите думи бяха потопени под водата заедно с нея. Той я беше потопил. Кейси изплува. Не беше за вярване. Едва успя да изплюе водата, която беше погълнала. Косата й беше полепнала и й пречеше да вижда. Погледна го в лицето. Сияеше. Дори не беше прикрил смеха си.
Това беше достатъчно. Сега беше неин ред. Плисна силно вода към лицето му. От внезапния допир на леденостудената вода дъхът му спря. В следващия миг Кейси отново беше под водата. Тъкмо щеше да изплува, когато Деймиан се хвърли и плисъкът отново я потопи. Не можеше да го види. Очите й бяха премрежени от водата. Нещо стегна краката й.
Толкова години бяха изминали, откакто за последен път беше играла с братята си в басейна… Те й прилагаха същата хватка, но тя знаеше как да се освободи…
Малко по-късно Деймиан викаше за помощ, а Кейси беше останала без дъх от смях. Кой е предполагал, че ще се смее и забавлява с някакъв си господинчо от Изтока?! Не си беше и представяла дори…
Кейси изпълзя до брега. Беше изоставила Деймиан във водата. Наблюдаваше я, а тя продължаваше да се смее. Засмя се и той… Но чак след това Кейси разбра защо. Дрехите й бяха полепнали по тялото, сякаш беше гола…
Изчерви се. Погледна го. Очите му — светлосиви, почти бледи — сега бяха потъмнели. Тъмни и чувствени те бяха втренчени в нея. Щеше ли да излезе от водата, ако тя продължи да го гледа?! Не… Да, направи го, преди тя да се осъзнае и да отмести погледа си от него.
Това, което видя, щеше да го помни до гроб, така силно се запечата образът му в паметта й…
Тялото му беше като на съвършено изваяна статуя, дори истински скулптор не би се осмелил да я докосне, за да не развали красотата.
Нещо вътре в нея се преобърна. Не го чу да коленичи до нея, почувства го. Не искаше да погледне, беше сигурна. Трябваше да стане и да си тръгне. Краката й не помръднаха. Усети ръцете му на бузите й.
Очакваше я да го погледне. Очите му я изгаряха.
Залезът им изпрати последния си златен лъч.
— Не мога повече да лъжа — прошепна нежно Деймиан.
Как можеше да очаква отговор от нея, та тя едва дишаше.
— Какво… не…?
— Че нашият брак не съществува.
— Но това е самата истина.
— Точно сега, в този момент, той съществува.
Повече думи не й бяха нужни. Устните му бяха достатъчно нежни, за да спрат каквито и да било думи. Истински огън! Не, изригване на вулкан, по-точно казано. Ето какво предизвика неговата целувка у Кейси. Страстта постепенно я подчиняваше…
Колко дълго беше копняла за този момент! Колко благодарна беше на онзи съдия, който я хвърли в прегръдките на Деймиан! Ето сега, в този миг, бракът им беше истински! Не искаше да се съпротивлява повече, не искаше да бяга от чувствата, които нейният съпруг предизвикваше у нея.
Необяснимо за нея вълнение я накара да коленичи до Деймиан. Обви ръце около врата му и го целуна така, както не беше целувала мъж досега. Ръцете му я притиснаха още по-близо, устните му се впиха в нейните още по-силно, за да направят целувката страстна, желана, прекрасна. Не се отдръпна от него дори когато той отмести ръцете си, за да свали ризата й. Деймиан не бързаше да свали копринения корсет.
Разстла пончото, внимателно я вдигна и я премести на дрехата. Галеше тялото й нежно. Милваше раменете й, шията. Ръцете му изучаваха всяка част от гърдите й. Колко нежност беше събрана в силните му длани! Усещането се предаде на цялото й тяло, изгарящо от буйна страст. Когато впи устни в зърното й, Кейси изстена. Искаше го по-близо, желаеше го още по-силно. Искаше ръцете му да подчиняват гърдите й с още по-голяма сила, дори да предизвикат болка в тях, тя нямаше да се отдръпне. Когато захапа цялата й гърда, Кейси имаше чувството, че ще се стопи от възбуда. Ръката му се спусна надолу към корема й. Миг след това усети пръстите му между краката си. Кейси отново изстена, чувството беше неописуемо; никога не беше предполагала, че то може да съществува. Цялата пулсираше в екстаз, премаляла от изтощение, възбудата беше победила напрежението й. Деймиан беше върху нея. Отвори очи и видя нежната му усмивка. Не можеше да отмести погледа си, не искаше. Беше й толкова скъп! Толкова приятни чувства беше събудил у нея! Целуна я отново и отново…
Тогава усети онази негова част, която разтвори краката й — плътната топлина бавно проникваше в нея, докато нещо вътре рязко се отдръпна и тя отвори очи. Напрежението се върна отново, а онази негова част силно пулсираше и влизаше все по-навътре, за да я изпълни цялата…
Кейси спря да диша, толкова непознати и объркващи бяха всички чувства, които я обзеха. Проникването му затрудни дишането й още повече, когато го усети да се движи вътре в нея. Не знаеше как, но по някакъв начин тя се движеше в същия ритъм. Това се повтори отново, но този път чувствата я победиха и Кейси се отпусна. Задъхана, тя позволи на удоволствието да я обгърне и нежно се отпусна в прегръдката на сладострастието.
Отвори очи. Деймиан беше сложил ръцете си върху нея, нежно я целуна по челото и погали гърба й. Чувстваше, че може да остане в прегръдките му цяла вечност.
Точно тогава коремът на Деймиан ги подсети, че е време за вечеря… Нямаше избор, трябваше да раздели рибата с него…