Джудит Макнот
Нощни шепоти (45)

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА

Именията в Палм Бийч, включително и това на Ноа, имаха електрически портал на улицата, който пречеше на нежеланите гости да стигнат до предната врата. Както предполагаше, тя вече се числеше към хората, които не бяха добре приети тук. Госпожа Сноудън я уведоми за това, докато Слоун чакаше пред портала в наетата си кола. С леден глас секретарката отговори:

— Длъжна съм да ви заявя, че ако още веднъж се доближите до къщата или до друга собственост на семейство Мейтланд, господин Мейтланд няма да търси полицията, а лично ще се справи с вас. — Тя замълча за миг, после добави: — На ваше място нямаше да го предизвиквам. Довиждане.

Слоун не искаше госпожа Сноудън да я види как плаче, така че започна да обръща колата, когато видя Кортни да слиза по предните стълби към нея. Слезе от колата и отиде до портала. Момичето спря от другата страна, погледна я презрително и горчиво изрече:

— Как можа! Как можа да ни причиниш това? Ние толкова добре те приехме.

— Зная как изглежда — отвърна отчаяно Слоун. — Не очаквам да ми повярваш, но нямах никаква представа, че това ще се случи. — Преглътна, преди да продължи: — Обичах семейството ви, всички ви.

Сивите очи на Кортни толкова приличаха на тези на Ноа.

— Не съм толкова глупава, че да ти повярвам.

Слоун прие укора й с кимване на главата.

— Не те обвинявам. — Обърна се да си върви, след което осъзна нещо толкова мъчително, че трябваше да преглътне сълзите си, преди отново да успее да погледне към Кортни.

— Благодаря ти, че ме обвини само че съм шпионин, а не и убиец.

Момичето сви рамене с безразличие.

— Не съм толкова глупава, та да повярвам, че си убила Едит.

Слоун си тръгна, защото нямаше какво повече да каже, но Кортни още не бе свършила.

— Днес не отидох на училище, защото се сетих, че ще дойдеш. Имаш късмет обаче, че Ноа не е тук. Той не само е полудял. Той те мрази.

Слоун кимна.

— Разбирам. Мислиш ли, че ако изчакам да мине известно време и му напиша писмо, поне ще го прочете?

— Изключено — отвърна й момичето, обърна се и се отдалечи. Изчака, докато Слоун отпътува с колата, след което бавно се върна назад, за да я види как заминава. Притисна с пръсти очите си, за да не позволи на сълзите да потекат.