Джудит Макнот
Нощни шепоти (42)

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА

Джак Робинс се бе облегнал на стола си и гледаше как компютърът изкарва информация от база-данните, но мислите му постоянно се връщаха към снимката от вестника и мъжа, който му изглеждаше толкова познат. Тръсна глава, сякаш за да прогони натрапчивия спомен. Изписа името „Рейнълдс, Слоун“. В долната част на екрана светеше надпис, обозначаващ хората, които в момента също използваха база-данните. Когато изписа името й, не очакваше да открие нищо необичайно, а и не проявяваше интерес към личния й живот. Просто вършеше работата, за която му се плащаха много пари, и тя бе да предпазва Ноа от всякакви проблеми. Вероятността жената, към която Ноа изпитваше чувства, да е заподозряна в убийство, представляваше голям проблем.

На монитора се появи информация за седем жени с името Слоун Рейнълдс, номерата на социалните им осигуровки и местожителството им. Само една от тях живееше в Бел Харбър, Флорида. Отдъхна си, че се оказа толкова лесно да я провери. Когато всички данни бяха прехвърлени, той излезе от програмата и прехвърли файла на хард диска на компютъра. Първата част от информацията съдържаше всички адреси, на които бе живяла през последните десет години, размера на наемите и имената на собствениците. Направи му впечатление, че в момента притежава доста прилична къща. След това следваха имената на хората, които някога бяха живели с нея или бяха получавали пощата си на нейния адрес. Очевидно никога не бе живяла е мъж.

Той задържа клавиша малко по-дълго и компютърът прелисти чак до информацията за имената и телефонните номера на всичките й съседи през годините. Вместо да се върне до началото, започна да преглежда прескочените страници. Стори му се странно, че тя няма кола, но пък имаше евтина лодка. Не притежаваше недвижимо имущество, не бе фалирала и не бе осъждана. Нямаше данни за криминални престъпления и дори за пътнотранспортни произшествия. Досието й бе безупречно, помисли си Джак, докато продължаваше да прелиства. Тя бе светица. Тя бе… Той скочи от стола си, вторачен в екрана. Тя бе ченге. Детектив от полицейското управление в Бел Харбър. Не вътрешен декоратор, а полицай. И по някаква причина не желаеше Ноа да разбере това.

Джак започна да прехвърля информацията на дискета и през това време вдигна телефона и се свърза с бюро информация в Бел Харбър. Поиска от оператора номера на полицейското управление и го набра.

— Детектив Слоун Рейнълдс, моля — каза на човека, който вдигна слушалката.

— Тя е в отпуск до следващата седмица. Някой друг може ли да ви помогне?

Джак затвори и тръгна към кабинета на Ноа. Пред вратата се сблъска с невъзмутимата госпожа Сноудън, която за пръв път, откакто я познаваше, изглеждаше шокирана. Тя избърза напред и му препречи пътя.

— Господин Мейтланд — извика тя.

Ноа разговаряше по телефона и се намръщи първо към нея, а след това и към двете светлинки, които мигаха и показваха, че има още две обаждания.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, но Париш Рейнълдс е на втора линия. Търси ви за втори път. Предишния път отново разговаряхте по телефона, но сега тя казва, че е спешно.

Той бързо приключи разговора и посегна към втора линия, но Джак го спря:

— Не се обаждай все още, Ноа! Трябва да ти кажа нещо.

Ноа спря с протегната ръка.

— Какво, по дяволите, става? Ти не…

— Тя е ченге, Ноа.

През всичките години, които бе работил за Ноа, Джак никога не го бе виждал да се шокира. Колкото по-силно бе напрежението и по-голям проблемът, толкова по-енергичен ставаше той, докато не го разрешеше. Сега обаче наблюдаваше Джак така, сякаш не можеше да проумее това, което току-що бе чул.

— Ти си луд — каза накрая и отново се пресегна към мигащия бутон. — Слоун се страхува от оръжия.

— Изслушай ме, Ноа — остро каза приятелят му. — Тя е детектив от полицията на Бел Харбър. Не зная какво прави тук, но очевидно е под прикритие.

В съзнанието на Ноа внезапно нахлуха спомени — Слоун хвърля Картър по гръб на моравата зад къщата, Слоун показва на Кортни различни хватки, Слоун преследва убиец и прескача и заобикаля препятствия като грациозна газела. Не… като ченге! Той отново посегна към телефона, но този път по-бавно, свърза се с Париш и известно време я слуша мълчаливо, след което попита:

— Преди колко време я отведоха? Добре, успокой се. Баща ти е разстроен и не мисли разумно. Ще се заема с това и после ще ти се обадя. — Затвори и безизразно погледна подчинения си. — Защо й е да ме лъже?

Преди Джак да му отговори, госпожа Сноудън отново се появи на прага.

— Рос Халпърин е на телефона и казва, че е спешно.

Кортни се блъсна в нея, когато влетя в кабинета на брат си.

— Слоун е била арестувана — извика тя, спусна се към телевизора и го включи.

— Аз ще говоря с Халпърин — каза Джак и посегна към телефона, за да разговаря е главния съветник на Ноа. Когато затвори, погледна към Ноа и изрече с равен, делови глас: — ФБР имат заповед за обиск. В момента заедно с бреговата охрана и хората за борба с незаконния трафик на оръжие, цигари и алкохол претърсват яхтите ти и търсят складирани незаконни автоматични оръжия.

Ноа бавно се изправи.

— Какво? Защо, по дяволите, ме е излъгала тя?

Кортни стоеше пред телевизора и проклинаше рекламата, заради която бяха прекъснали новините по кабелната.

— Ноа, погледни, дявол да го вземе… — започна тя, но новината, която чу, не беше за Слоун.

— Днес беше труден ден за богатите и известните в Палм Бийч, Флорида — съобщи водещият. — За един час две яхти, принадлежащи на видния магнат Ноа Мейтланд, бяха завзети от ФБР и бреговата охрана. Ето и репортажа.

Джак и Ноа едновременно разпознаха агента, който стоеше в профил на кърмата на „Видение“.

— Ричардсън — името прозвуча от устата на Ноа като проклятие.

— Приятелката ти е ченге, Ноа, а нейният приятел е агент на ФБР.

— Кортни — рязко нареди брат й, — излез оттук.

Тя го погледна и тръгна към вратата. Въпреки пренебрежителните й и лекомислени забележки за работата на брат й, никога не би повярвала, че той върши нещо незаконно.

— Слоун е ченге? — Беше стъписана. — А Пол е агент на ФБР? Искали са да ти отнемат яхтите? Но защо?

Той се обърна и я погледна, а един мускул потрепваше на лицето му. Госпожа Сноудън я изведе от кабинета, затвори вратата и колебливо изрече:

— Господин Мейтланд, обажда се Слоун Рейнълдс. Застанал зад бюрото си, той се загледа в репортажа на Си Ен Ен за изземането на собствеността му, след което натисна високоговорителя на телефона. Гласът на Слоун бе спокоен, но несигурен:

— Ноа, господин Кирш не е в хотелската си стая. Арестувана съм.

— Така ли? — меко попита той. — Само на един разговор ли имаш право?

— Да.

— Това е много лошо, детектив Рейнълдс, защото току-що го проигра. — Той прекъсна връзката.

Пъхна ръце в джобовете си и се загледа как завземат личната му собственост. Спомни си как реагира Слоун, когато видя оръжията на борда, и въпросите, които му зададе за тях. И след като бе събрала достатъчно информация от него, за да може съучастникът й да накара някой федерален съдия да издаде заповед за обиск, се бе любила с Ноа. Спомни си как бе държал ръката й и й бе признал, че е луд по нея, и как й бе казал, че се чувства като момче, влюбено за пръв път.

— Кучка! — изрече.

Когато репортажът свърши, той накара госпожа Сноудън да го свърже с няколко човека. Двама от тях бяха адвокати: единият бе пенсиониран федерален съдия, а другият работеше във Върховния съд. Когато приключи с инструкциите, уведоми и Джак какво се иска от него.

— Разбра ли ме? — рязко го попита.

— Смятай го за свършено — отвърна той.

— Когато приключа с този кучи син, няма да може да си намери работа дори като регулировчик! — рече Ноа с убийствен тон.