Джудит Макнот
Нощни шепоти (18)

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Слоун нямаше представа какво знае ФБР за баща й и неговите сделки и дори какво подозираха, че е извършил, но изглеждаше важно да съобщи на Пол това, което бе научила. Почука на вратата на стаята му. Когато не получи отговор, продължи по коридора до стаята си и установи, че вратата е заключена. Почука.

— Има ли някой вътре? — извика тя.

Вратата се отвори така внезапно, че тя отстъпи назад и объркано загледа Пол, който беше по шорти и държеше книгата й, с показалец между страниците, за да запомни докъде е стигнал.

— В стаята ми няма балкон, така че реших да дойда в твоята и да почета малко, докато се върнеш — обясни й.

Тя го последва вътре и затвори вратата.

— Какво всъщност правиш тук?

— Търсех подслушвателни устройства. Не открих.

Мисълта, че един дом би могъл да се подслушва от собственика му, й се стори нелепа и тя му го каза.

— Трябваше да се уверя. Баща ти е много предпазлив човек.

— Не чак толкова, иначе нямаше да сме тук — пошегува се тя. — И като стигнахме до въпроса, защо сме тук — добави с доволна усмивка, — току-що проведох разговор е прабаба си, благодарение на който научих доста неща. Знаеше ли, че тя контролира основната част от парите на семейството?

— Имаш предвид „Хановър Тръст“ ли?

Леко разочарована, Слоун кимна.

— Какво ти каза тя?

Съобщи му това, което смяташе, че го интересува.

— Нищо ново — заяви той. — Поне нищо, което да е от голямо значение. Беше там доста време, за какво още разговаряхте?

Тя му каза останалото и той остана далеч по-доволен от тази информация.

— Ако тя иска от теб да прекарваш повече време с Париш, направи го. Аз ще се навъртам наоколо и ще видя какво мога да открия.

— Да откриеш за какво? — изрече тя е раздразнение. — В какво го подозираш? Смятам, че имам право на някакво обяснение.

— Ти трябва да получаваш информация само когато е необходимо. Щом сметна, че е необходимо, ще те уведомя.

— А когато аз открия нещо, което сметна, че трябва да узнаеш, предполагам, че ще преговаряме — подразни го тя.

— В Палм Бийч има двама мъже, с които никога не би искала да преговаряш, Слоун. Аз съм единият от тях.

— И кой е другият? — попита тя, леко смутена от заплахата в гласа му.

— Ноа Мейтланд. Благодаря, че ми позволи да използвам балкона ти — каза той за всеки случай, докато излизаше от стаята.

Тя затвори вратата след него и влезе в банята. Той бе непредсказуем и вземаше сам решенията си, но понякога изглеждаше очарователен и доста мил. Сега тя имаше неприятното усещане, че последното можеше да е просто маска.